№ 3
гр. Б., 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204912 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на АЛ. АЛ. Ц. с ЕГН ********** от гр.С.
,ул.... и съдебен адрес в гр.С. ул.... чрез адв.Г.М. САК против електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3869573 издаден от ОДМВР-гр.Б., с който за нарушение на чл. 21, ал.2
ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Впоследствие с нарочна молба се уточнява че е налице неяснота по
отношение на техническото средство, с което е извършено заснемането на скоростта, като
липсват доказателства дали същото е одобрен тип. Навеждат се доводи за неспазване
разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532 от 1.05.2015 г и са налице
нарушения на Инструкция Із-223/13.02.2009 г. Не било доказано местоположението на
АТСС и не било посочено с какъв пътен знак е въведено ограничението на скоростта.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от пълномощник. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – сектор ПП при ОДМВР-Б., надлежно призован
не се представлява. Изпраща писмено становище, с което моли да не бъде уважавана
жалбата и да бъде потвърден ЕФ. Претендира се за прекомерност на разноските от
жалбоподателя. Не претендират разноски.
Съдът не успя да събере доказателства досежно датата на връчване на ЕФ, тъй като
административнонаказващият орган не представи такива писмени доказателства, въпреки
усилията на съда да ги събере служебно. От друга страна АНО не посочи възражение за
пропуснат срок за обжалване, при което съдът приема, че е подадена в срока по чл. 189, ал.8
1
ЗДвП. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 26.06.2020, в 16,15 часа, в област Б., по път ІІ-99 км.14+800, до пътен възел Ч. в
посока към гр.С., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение
извън населено място до 80 км/ч, водач на лек автомобил мрака „Ауди“ модел „РС 3“ с рег.
№... управлявал със скорост от 138 км/ч. Отчетен бил толеранс от 3% на измерената скорост.
Измерена била с техническо средство TFR1-M 621 мобилна система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации поставена в лек автомобил с рег.
№... (лист 7 от делото), което засякло и заснело движещия се автомобил. Въпросното
нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., които от
записания файл, установили, че заснетият автомобил „Ауди“ модел „РС 3“ с рег.№ ... е
собственост на „К. а., р. е. с. –К. ООД с ЕИК ..., чийто законен представител бил АЛ. АЛ. Ц.
с ЕГН ********** от гр.С.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3869573 на ОДМВР-
гр.Б., с който за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т.6 ЗДвП на Ц. било наложено наказание „глоба” в размер на 650 (шестстотин и
петдесет) лева.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M 621,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за проверка от
05.02.2020г (л.8 от делото).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
2
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
3
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Б..
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Б., като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – в област Б., на път ІІ-99 км.14+800, до пътен възел Ч. в посока
към гр.С., отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 58 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи
следното:
Правилата на чл.7 и сл. на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., са свързани с
поставяне на пътен знак Е24 преди мястото за контрол. В тази връзка следва да се има
предвид следното: както беше посочено по-горе - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
приета на основание чл. 165, ал.3 ЗДвП, като същата е подзаконов нормативен акт по
прилагане на закона и урежда условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Към датата на
приемане на Наредбата текстът на чл. 165, ал.8 ЗДвП е предвиждал, че съответните служби
на МВР - обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Именно с цел прилагане на
4
въпросната разпоредба са приети и изискванията на чл. 7 от Наредбата, а именно местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24, да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, както и поставянето на
преносим пътен знак Е24 да се документира със снимка.
Към датата на извършване на нарушението – 26.06.2021г., разпоредбата на чл. 165,
ал.8 ЗДвП не е била действаща поради отмяната й в ДВ. бр.6/16.01.2018г, когато е отпаднало
задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се
осъществява контрол. Съгласно отпадналата вече разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. към датата на нарушението за органите на МВР не е съществувало
задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват контрол,
респективно да бъде доказвано това с фотоснимка. Поради тази причина е останало
задължението за изготвяне на протокола по чл.10, от Наредбата където е посочено какви са
неговите реквизити и задължението същият да бъде съпроводен със снимка на поставената
камера. Такъв протокол по делото е представен на лист 9. В него подробно е описано
мястото на поставяне на техническо средство и времето на действието му. Това, че на
поставеното в лекия автомобил техническо устройство не е направена снимка не е
изискване, което се налага от цитираната Наредба, такова изискване има само, ако
техническото средство е поставено извън автомобила на банкета в близост до пътното
платно.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния
случай, водачът на лекия автомобили не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание
е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП (в
редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на
650 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
5
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
С оглед изхода на спора съдът е длъжен да осъди жалбоподателя да заплати ЮК
възнаграждение, ако същото е било поискано изрично. В настоящия казус не е поискано и
съдът не е следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3869573 на
ОДМВР-гр.Б., с който на АЛ. АЛ. Ц. с ЕГН ********** от гр.С. ,ул.... и съдебен адрес в
гр.С. ул.... чрез адв.Г.М. САК за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 650 (шестстотин и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6