Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на тридесети
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 902 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МОНА-06”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крушари, общ.
Крушари, обл. Добрич, ул. „Девети септември” № 8, представлявано от З.Й.С., в
качеството й на управител, срещу наказателно постановление № 422996/27.03.2019
г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на „МОНА-06”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крушари, общ.
Крушари, обл. Добрич, ул. „Девети септември” № 8, представлявано от З.Й.С. с
ЕГН **********, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 355, ал. 1 от КСО,
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
500 /петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
представляващият санкционираното юридическо лице поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия
дружеството, документирано с подписа му и в присъствието на двама свидетели,
връчен е на представляващия дружеството и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, представляващият дружеството не се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от
наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.
Настоящият съдебен състав не
сподели доводите на жалбоподателя, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца не бил спазен тримесечният срок от откриване на
нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, по следните съображения:
Действително, съгласно нормата на
чл. 5, ал. 8 от КСО, приходната администрация препраща предоставените й от
работодателите осигурителни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Националния
осигурителен институт. Но не съществува нормативно изискване приходната
администрация да следи ежедневно сроковете за подаване на декларации.
Приходният орган установява извършени административни нарушения като извърши
съответната проверка на дадено физическо или юридическо лице. Освен това, не
всяко лице, работещо в приходната администрация, може да извършва проверки и да
констатира нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, като едва
ли обработващият и приемащ декларациите служител може да стори това. Съгласно
чл. 36 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните
лица: посочени изрично в съответните нормативни актове; определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните
управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове. В настоящия случай,
нарушителят е открит на 27.12.2018 г. при извършена от инспектора по приходите М.И.Д.
документална проверка и на която дата с покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН с изх.
№ 4736/27.12.2018 г., търговецът е бил поканен за съставяне и връчване на АУАН за
неподадена в срок Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” и Декларация
образец 6 за размера на дължимите осигурителни вноски за месец юли 2017 г.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени. Съгласно цитираната разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публично предлагане на ценни
книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от
16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната
злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72ЕО и на Комисията (ОВ L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора „а” и част трета от Кодекса за социалното
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането
им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години. Нарушението е констатирано при
извършена документална проверка на 27.12.2018 г., респективно – нарушителят е
открит на тази дата. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 18.01.2019 г., т.е. преди изтичането на двугодишния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Ето защо съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен извън законоустановения
тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Наказателното постановление е
издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
за това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица
- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
„а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите повелява, че Декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25 число на
месеца следващ месеца, за които се отнасят данните, включително и при полагащо
се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението.
За нарушение на тези императивни
разпоредби виновните физически лица, които не са търговци се наказват с глоба
от 50 до 500 лв., като за едноличните търговци и юридическите лица е предвидена
имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лева, ако не подлежат на по-тежко наказание /чл.
355, ал. 1 от КСО/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че при извършена проверка на 27.12.2018 г. е констатирано, че в
качеството си на осигурител не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП
Варна, офис Добрич, Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” за
дължимите осигурителни вноски за работниците и служителите за м. юли 2017 г. в
законоустановения срок – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях – в конкретния случай-до 25.08.2017 г. включително с
което е осъществил състава на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 355, ал. 1 от КСО.
Декларация образец 1 е подадена на 28.12.2018 г. с вх. № 083581809668332.
В хода на съдебното производство безспорно
се установи, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител, действително е
извършил констатираното в акта нарушение: не е изпълнил задължението си да
подаде в ТД на НАП Варна, офис Добрич, Декларация образец 1 „Данни за
осигуреното лице” за дължимите осигурителни вноски за работниците и служителите
за м. юли 2017 г. в законоустановения срок – 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните за тях – в конкретния случай-до 25.08.2017
г. включително, като декларацията е подадена на 28.12.2018 г.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите М.И.Д.
и Т.Г.С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол
с изх. № 082271800586645/28.12.2018 г., протокол с изх. №
08000173083449/16.08.2017 г. и Декларация образец 1 с вх. № 083581809668332/28.12.2018
г.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение в АУАН и в НП за доказано, поради което
законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява фактическия
състав на визираните в наказателното постановление законови норми и е основание
за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал.
4, т. 1 и чл. 355, ал. 1 от КСО.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът
възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя
е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл.
355, ал. 1 от КСО, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното
наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 355, ал. 1 от КСО е в размер
от 500 до 5000 лв. Наложената от административнонаказващия орган имуществена
санкция е в минимален размер, а именно – 500 /петстотин/ лв. и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни
последици за обществените отношения и в частност ощетяване на фиска, не е
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. От
друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други
нарушения на данъчното законодателство, е по съществото си смекчаващо вината
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не
представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Напротив, нарушението е извършено
като е подадена съответната декларация в един твърде дълъг период от изтичане
на срока – повече от една година след изтичането му. Определящото в настоящия
случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, които
изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поначало, обществената опасност на
този вид формални нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като
същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване
на социалната и финансовата й дейност. В този смисъл становището на
административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението
на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна
практика.
По горните съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 422996/27.03.2019 г., издадено от Директор на
офис Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на „МОНА-06” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Крушари, общ. Крушари, обл. Добрич, ул.
„Девети септември” № 8, представлявано от З.Й.С. с ЕГН **********, за нарушение
по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с
чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 355, ал. 1 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14– дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/