МОТИВИ
по ВНОХД 1413/2015 г. по описа на СГС – НО, II въззивен състав
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 20.03.2015 г. по НОХД № 9705/2011 г. на Софийски районен съд, НО, 104-ти
състав подсъдимият М.Г.К. е признат за невиновен в това, че на 30.12.2010 г. за
времето от 14,00 часа до 15,00 часа в гр. София, кв. Драгалевци, от паркиран до
лифт - станция „Драгалевци” л.а. марка „Тойота”, модел „Рав 4” с ДКН******чрез
използване на техническо средство /гаечен ключ/ отнел чужди движими вещи - един
брой резервна гума „Йокохама” с размери 225/65R/17 на стойност 265,00 лв., с
лята джанта към нея на стойност 552,00 лв., долен капак на стойност 280,00 лв.
и горен капак на стойност 704,00 лв., всички вещи на обща стойност - 1792,00лв.
/хиляда седемстотин деветдесет и два лева/, от владението на Д.Д.Т., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на
кражбата е било използвано моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген”, модел
„Голф” с ДКН ********и настоящата кражба в не маловажен случай е извършена при
условията на повторност след като преди осъществяването ѝ К. е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, както следва:
- осъждан
по н.о.х.д. № 11964/2004 г. по описа на СРС-НО, 6 състав с влязла в сила
присъда на 28.05.2007 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК с наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от една година, като на основание чл. 66 от НК
изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от три години;
- осъждан
по н.о.х.д. № 10624/2005 г. по описа на СРС-НО, 18 състав с влязла в сила
присъда на 19.12.2007г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК с наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на основание чл.
66, от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от три
години, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Срещу
така постановеният съдебен акт в законовия срок е постъпил протест на прокурор
от Софийска районна прокуратура, с който се иска отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В
протеста се посочва, че присъдата е постановена при неправилна преценка на
събраните доказателства, довела до неправилно приложение на материалния закон.
Представителят на СРП твърди, че независимо от процесуалните нарушения,
допуснати при съставяне на протокола за извършеното разпознаване на лице, които
го правят негодно доказателствено средство, е следвало същият да бъде саниран с
други годни доказателствени средства, а именно разпита на свидетеля очевидец,
което не е било направено в съдебната фаза, предвид обстоятелството, че
първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК. В
протеста не е направено искане за допускане на нови доказателства.
В
разпоредително заседание от 14.04.2015 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. В хода на въззивното производство
е допуснато въззивно следствие чрез допускане до разпит на свидетелите Н.К.С., В.Й.М.,
Д.Д.Т., вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, изискване на
справки относно оборудването и окомплектоването на автомобила във връзка с
резервната гума и изготвяне на допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
В
съдебно заседание представителят на СГП моли съда да отмени първоинстанционната
оправдателна присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен в извършване на деянието, в което е обвинен. Счита, че от събраните в
хода на въззивното съдебно следствие доказателства може да се направи
единствено възможен извод, че именно подсъдимият е извършил процесното
престъпление. Намира авторството на инкриминираното деяние за безспорно
установено от показанията на свидетеля С., който не само в хода на досъдебното
производство, но и пред съда с категоричност разпознава подсъдимия като
извършител. От разпитите на поемните лица намира, че разпознаването в
досъдебното производство е направено по правилата на НПК, като се касае за
валидно процесуално-следствено действие. Счита, че приетата ДСОЕ не може по
никакъв начин да повлияе на правната квалификация на извършеното деяние, като
същата не би могла да обоснове маловажност на случая и че са налице законовите
предпоставки за квалифициране на кражбата като повторна. Намира, че при
индивидуализацията на наказанието следва да се вземат предвид предишните
осъждания на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М., счита, че въпреки проведеното въззивно съдебно
следствие, авторството на деянието от страна на подсъдимия не е установено и
безспорно доказано. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
протокола от извършеното разпознаване, като разпитът на свидетеля С. пред
настоящата инстанция не допринася съществено за разкриване на обективната
истина по отношение на авторството на деянието. Намира допуснатите процесуални
нарушения при провеждане на процесуално-следственото действие за съществени, до
степен, в която опорочават и последвалото в съдебната фаза разпознаване, поради
което намира, че показанията на свидетеля не следва да бъдат взети под внимание
при постановяване на присъдата. В обширната си пледоария защитата коментира
неспазване на изискването за представяне на лица, сходни по външност, като
намира, че липсват прилики по раса, пол, възраст и други най-общи признаци.
Изтъква, че в протокола от извършеното действие изрично е посочен подсъдимият,
като наличието на тази информация в машинописен вид, означава, че тя е била
вписана преди ръкописния текст. Наред с това счита, че протоколът не съдържа
минимално необходимото съдържание, за да може да се приеме разпознатото лице
във връзка с какво събитие е било идентифицирано. Защитникът оспорва и
наличието на резервна гума, като от намира за неустановено от събрания
доказателствен материал оборудването на автомобила. Счита, че показанията на
поемните лица не могат да санират извършеното разпознаване, както и че
стойността на отнетата вещ покрива признака за малозначителност. Намира за
недоказано наличието на техническо средство, с което да е извършено
престъплението. В заключение счита, че се касае за маловажен случай, което води
до неприложимост на чл. 28 от НК, доколкото не е налице втората кумулативно
предвидена в закона предпоставка. Моли съда да потвърди първоинстанционната
оправдателна присъда и да остави протеста на СРП без уважение. В случай, че
съдът приеме подсъдимия за виновен, моли да вземе предвид многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които дългият срок, през който е
продължило производството, и му наложи наказание без лишаване от свобода.
В
предоставеното му право на последна дума подсъдимият М.К. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда, като заявява, че не е извършил престъплението, в
което е обвинен. Изразява съжаление за постъпките в миналото си и изтъква, че
проявява старание да се поправи след като е създал семейство.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите протеста, както и тези, изложени в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната първоинстанционна присъда, констатира, че са налице
основания за нейната отмяна, поради следните съображения:
Депозираният
протест е процесуално допустим – подаден е от легитимирано лице, съгласно
разпоредбата на чл. 318, ал. 2 от НПК в преклузивния 15 – дневен срок по чл.
319, ал. 1 от НПК. Разглеждан по същество същият е основателен.
От
събраните в хода на въззивното съдебно следствие и по реда на чл. 373, ал. 1 НПК от
първоинстанционния съд гласни доказателствени средства и приобщените по реда на
чл. 283 НПК доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.Г.К. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******ЕГН:
**********.
На 30.12.2010 г. св. Н.С. бил на лифта в кв.
„Драгалевци”, за да тренира. Около 14:00 часа неговият приятел В.Ч.паднал,
докато карал колело и си извадил рамото. Св. С. откарал приятелят си до
автомобила на тяхна приятелка, който бил паркиран до кръговото на последната
спирка на автобус номер 93, след което оставил приятеля си и тръгнал към лифта.
От лявата страна на пътя видял паркиран автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4”,
син на цвят, а зад него паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, сив на цвят
с четири врати, с peг. номер *******, като последните букви не могъл да види
добре. До автомобила марка „Тойота”, модел „Рав 4” видял да стои подсъдимия.
Подсъдимият
свалил резервната гума с алуминиева джанта на автомобила «Тойота Рав 4», която
се намирала на петата врата на автомобила отзад, където е багажникът, като
счупил в долната част декоративния капак, който я покривал. После извадил
гумата и я сложил на задните седалки на «Голф»- а, оставяйки капака на мястото,
където бил поставен. Св. С. попитал подсъдимия, какво става, а той не му
обърнал внимание, качил се в автомобила «Голф 4» и си тръгнал. Св. С. отишъл до
л.а. „Тойота” и оставил бележка на задното стъкло на багажника на автомобила на
чистачката. На бележката написал, че е видял как взимат гумата от автомобила,
номера на л.а. ”Голф” и своя телефонен номер за връзка.
Към
15:10 часа св. Д.Т. се върнал до автомобила си ”Тойота Рав 4”, с рег. № ********и
установил, че резервната му гума „Йокохама”, която била окачена на багажника на
автомобила, липсва. Видял бележката на задното стъкло, оставена от св. С. и
тъкмо започнал да набира телефона, когато към него се приближил св. С..
Последният му разказал, че е видял как непознат взема гумата на автомобила и я
слага на задната седалка на л.а „Голф 4”. След това св. С. си тръгнал, а св. Т.
позвънил на тел. 166. По телефона му казали да отиде в 06 РУП- СДВР, където
подал сигнал за извършено престъпление.
При
извършено процесуално-следствено действие по разпознаване в хода на образуваното
по случая досъдебно производство свидетелят С. разпознал подсъдимия като лицето,
което е видял да взема гумата.
От
заключението на приетата допълнителна съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на инкриминираните вещи (резервна гума и джанта)
към момента на извършване на деянието е в размер на 310 лв., а минималната
работна заплата през 2010 г. е в размер на 240 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин с всички събрани
доказателства по делото, а именно: непосредствено дадените пред въззивния съд
показания на свидетелите Н.К.С., В.Й.М. и Д.Д.Т., депозираните пред
първоинстанционния съдебен състав показания на свидетеля К.Г.Г., както и
приобщените от първоинстанционния съд по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК
показания на свидетелите С. и Т., заключението на приетите СОЕ и ДСОЕ,
писмените доказателства – справки от „ТМА.“ ЕООД, справката за съдимост на подсъдимия
и другите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Първоинстанционното
производство е протекло по реда на особените правила на глава 27 от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като не е бил извършен разпит на свидетелите,
за които страните са постигнали съгласие да не се разпитват. В следствие на
това първоинстанционната присъда е постановена при неизяснена в пълнота
фактическа обстановка, като първата инстанция не е събрала необходимите
доказателства, относими към всички съставомерни елементи на престъплението, за
което се отнася повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Не са уважени
искания на страните за допускане на допълнителна съдебно-оценителна експертиза
и не са служебно събрани доказателства относно законосъобразността на
извършеното разпознаване. Същевременно в мотивите си съдът обсъжда подробно
защо не ги кредитира, без да е положил необходимите усилия да разкрие
обективната истина. Допуснатите нарушения са отстраними от въззивната
инстанция, с оглед на което е допуснато въззивно съдебно следствие и са
изяснени в пълнота обстоятелствата от предмета на доказване по настоящото дело.
Липсва
противоречие в доказателствената съвкупност относно обстоятелството, че на така
установените време и място е била извършена кражба на резервната гума на
автомобил ”Тойота Рав 4”. Безспорен е и фактът, че капакът, покриващ резервната
гума, не е бил отнет. За тези факти показанията на свидетелите С. и Т. са
еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като настоящият състав
намира, че същите отразяват обективно възприетите от тях обстоятелства и
изграждат цялостна представа за механизма на извършване на деянието, съобразно
възприетото от тях в отделните му моменти.
От
показанията на свидетеля Т. се установява, че при слизането си от планината на
Драгалевския лифт, установил, че липсва резервната гума, която стои окачена на
багажника на автомобила, и намерил бележка с телефонния номер на свидетеля С..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция свидетелят заявява, че капакът, в
който се намира гумата, е бил счупен отдолу, след което е била извадена гумата.
Капакът не е бил взет, поради което веднага след това свидетелят закупил нова
резервна гума, която поставил в него, на определеното за това място. От
показанията на свидетеля се установяват и обстоятелствата, свързани с начина на
закрепване на резервната гума на петата врата на автомобила. Настоящият състав
ги кредитира изцяло, като намира, че същите са дадени безпристрастно и не
открива признаци на заинтересованост. Обстоятелствата, свързани с отнемането на
вещта и осъществения контакт между свидетеля Т. и очевидеца на извършване на
деянието се подкрепят от показанията на последния - свидетеля С., като спомагат
за изясняване в пълнота на елементите, свързани с изпълнителното деяние.
Преценени в съвкупност, показанията на двамата свидетели водят до единствен
възможен извод за извършена кражба, като доводите на защитата във връзка с
липсата на доказателства за извършено деяние са неоснователни.
По
отношение на начина на закрепване на резервната гума показанията на свидетеля
се подкрепят от предоставената от „ТМА.“ ЕООД техническа информация за
конкретния автомобил, според която резервната гума е захваната към петата врата
на автомобила посредством планка с 4 болта, върху която чрез шпилки от планката
е монтирана подложка, захваната към планката, в нея е поставена резервната
пълноразмерна гума, покрита от декоративен капак. Видно от приложената справка
за окомплектоването на резервната гума на процесния автомобил, същата е била
окомплектована с алуминиева джанта. Въззивният съд дава вяра на предоставените
справки, които са изготвени в отговор на запитвания от страна на съда за
конкретната поръчка и съществено допринасят за изясняване на обективната
истина. От тях се установява, категорично, че автомобилът е бил оборудван с
резервна гума, както и че същата би могла да бъде извадена от поставката без
използване на техническо средство, в каквато насока са и показанията на свидетеля
Т.. Свидетелят С. също не излага данни да е видял подсъдимия да държи
инструмент в ръцете си, като целият събран и проверен доказателствен материал
сочи, че за извършване на кражбата не е било използвано техническо средство.
Въззивният
съд, също като първоинстанционния, не кредитира заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, като споделя
изводите, че при изготвянето ѝ не е използван метода на средните пазарни
цени. Наред с това в хода на въззивното съдебно следствие се установиха
различия в характеристиките на вещите, предмет на престъплението и тези, които
са били оценявани от експертизата, с оглед на което въззивният съд назначи
допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
Настоящият
състав кредитира изцяло заключението на допълнителната съдебно-оценителна
експертиза, като намира същото за компетентно дадено и в пълнота отговарящо на
поставените въпроси. При изготвяне на експертизата, вещото лице обстойно е
събрало необходимите сравнителни данни за определяне на средната пазарна цена
на откраднатите вещи и е подложило на обстоен анализ овехтяването на вещта.
Налице
противоречие в доказателствената съвкупност, а като последица от това и във
фактическите изводи на настоящата и първата инстанция относно авторството на
деянието от подсъдимия.
В
основа на фактическите си изводи по тези въпроси настоящият съдебен състав
постави показанията на Н.С. и присъствалите поемни лица, от които изведе
законосъобразността на проведеното процесуално-следствено действие по
разпознаване. При наличие на съмнения относно редовността на извършеното в
досъдебното производство действие по разследване, първоинстанционният съд,
спазвайки принципа за разкриване на обективната истина, е следвало да разпита
лицата, участвали в разпознаването, като единствено по този начин би се
установило с категоричност дали при извършването му са допуснати нарушения, които
да го опорочават. В хода на проведеното съдебно следствие въззивният съд
отстрани тези пропуски, като допусна разпит на разпознаващото лице и поемното
лице, което не е било разпитано пред първата инстанция. От показанията на
свидетеля С., който е бил разпознаващ, се установява, че в момента, в който са
въвели четирите лица за разпознаване, той веднага и с категоричност е разпознал
подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние. Свидетелят не допуска
възможност да е допуснал грешка при разпознаването, като неизменно твърди, че в
момента, в който е погледнал през прозорчето, е бил сигурен на 100%, че
подсъдимият е извършителят на кражбата. Заявява, че служители на полицията не
са му подсказвали кого да разпознае. В подкрепа на твърденията си, в съдебното
заседание, въпреки изминалият дълъг период от време, свидетелят отново посочва
подсъдимият като лицето, което е откраднало гумата, като заявява, че го е
познал по впитото лице и косата.
С
оглед изразената от разпознаващия категоричност, настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на защитата, а и мотивите на първоинстанционния съд,
касаещи липсата на прилика между лицата, представени за разпознаване. Видно от
показанията на свидетеля, той е разпознал подсъдимия в момента, в който го е
видял, като не е оглеждал обстойно останалите лица, с цел да ги запомни как
изглеждат. Освен това в представите на разпознаващия лицата са били горе-долу
на една възраст в рамките между 25 и 30 години. Видно от приложения към
протокола фотоалбум всички представени за разпознаване лица са от мъжки пол,
европеидна раса, със сходен ръст и телосложение, късо подстригани и отговарящи
на даденото от разпознаващия описание. Обстоятелството, че участниците са били
на различна биологична възраст, не е от значение за законосъобразността на
извършеното действие, тъй като разпознаващото лице няма достъп до тази
информация, а от значение са единствено външните отличителни белези, които
могат да бъдат възприети. Обективно невъзможно да бъдат намерени четири лица с
абсолютно идентична външност, поради което и законът изисква лицата да са със
сходна външност, като приликата между отделните черти на лицата е въпрос на
субективно възприятие на разпознаващия.
Неоснователни
са и възраженията на защитата за липса на минимално необходимото съдържание, за
да може да се приеме разпознатото лице във връзка с какво събитие е било
идентифицирано. В извършения непосредствено преди разпознаването разпит
свидетелят дава подробно описание на отличителните белези само на лицето, което
е видял да отнема гумата от автомобила. Именно за това лице свидетелят е
заявил, че ако го види, може да го разпознае. Според разпоредбата на чл. 171,
ал. 7 от НПК на свидетеля се предлага да посочи лицето, за което се отнасят
дадените от него показания и да обясни по какво ги е познал, а видно от
протокола разпознаването е извършено непосредствено след проведения разпит и в
него са посочени отличителните белези, по които свидетелят е разпознал
подсъдимия. В непосредствения разпит пред въззивния съд свидетелят С.
потвърждава, че разпознаването се отнася именно до извършителя на процесната
кражба, като не оставя никакви съмнения във връзка с какво събитие е било
проведено разпознаването в досъдебното производство.
Законосъобразното
провеждане на оспорваното процесуално-следствено действие се установява и от
показанията на разпитаните в хода на въззивното и първоинстанционното
производство поемни лица. Настоящият състав приема, че макар заявеното от
свидетелите М. и Г., че са участвали в множество разпознавания и не си спомнят
конкретния случай, показанията им съдържат данни, че при извършване на
разпознаването са били спазени правилата на НПК. След предявяване на протокола
и двамата потвърждават, че положените на съответните места в него подписи са
техни. Наред с това свидетелят М. си спомня да е виждал подсъдимия във връзка с
разпознаване и е категоричен, че не би положил подписа си, ако е забелязал
невярно отразяване в протокола. За да кредитира показанията на свидетелите въпреки
липсата на спомен за конкретни обстоятелства, въззивният съд взе предвид
изминалия дълъг период от време между извършването на действието и разпитите им
в съдебно заседание, както и данните за присъствие на множество разпознавания.
Обстоятелството,
че в протокола изрично е посочено името на разпознаваното лице предварително,
преди да бъде оформен с имената на поемните лица, другите трима участници и
разпознаващия свидетел – С., в конкретния случай не опорочава извършената процедура
по разпознаване, противно на възприетото от първоинстанционния съд.
Действително в изготвения протокол фигурира името на подсъдимия, като след това
са нанесени с химикал не само имената на поемните лица, другите трима участници
и разпознаващия, но и на подсъдимия. Наред с това от показанията на свидетеля С.
се установяват конкретните действия на разследващите органи по съставяне на
протокола и тяхната поредност, като същият е бил съставен на компютър от жена в
стаята, в която се е намирал разпознаващият. Разпознаващият е бил до нея и се е
подписал след като протоколът е бил готов. Липсват данни разпознаващият и
разпознаваният да са осъществили контакт предварително, като свидетелят С.
категорично отговаря, че даже не е знаел, че има задържано лице. В показанията
му липсват данни да се е запознал със съдържанието на протокола преди да
разпознае лицето, напротив, изрично заявява, че не му е било подсказвано кого
да разпознае, каквото съмнение поражда изписването на името. Обстоятелството,
че разпознаващият следва да се запознае със съдържанието на протокола след
приключване на съответното действие по разследването, когато вече има
разпознато лице, не е от естество да опорочи извършеното действие, тъй като по
никакъв начин не разкрива предварително самоличността разпознаваното лице преди
същото да бъде разпознато.
Предвид
гореизложеното въззивният съд приема, че разпознаването е извършено при
спазване на изискванията на процесуалния закон, следователно протоколът от него
е годно доказателствено средство, поради което го ползва при формиране на
изводите си относно авторството на деянието. С оглед крайния извод на съда е
безпредметно обсъждането на възражението на защитата за предишни срещи пред
съдебната зала между подсъдимия и разпознаващия свидетел, доколкото извършеното
в съдебната фаза разпознаване се явява само потвърждение на вече събрани
доказателства.
От
справката за съдимост на подсъдимия К. се установява, че същият е осъждан за
други престъпления против собствеността с влезли в сила присъди, както следва: с
присъда на Софийски районен съд, НО, 6 с-в от 11.01.06 г. по НОХД №11964/04 г.,
влязла в сила на 28.05.07 г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и с присъда на Софийски районен съд, НО, 18
с-в от 13.11.06 г. по НОХД №10624/05 г., влязла в сила на 19.12.07 г. за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.18, ал.1 от НК.
При
така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира, че от
обективна страна подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като на
30.12.10 г. за времето от 14.00 ч. до 15.10 ч. в гр. София, кв. „Драгалевци“,
от паркиран до лифт-станция „Драгалевци“ лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Рав 4“ с рег. № ********е отнел чужди движими вещи – един брой резервна гума
марка „Йокохама“ с размери 225/65R/17 на стойност 160.00 лв. с алуминиева
/лята/ джанта към нея на стойност 150.00лв., всичко на обща стойност 310.00
лв., от владението на Д.Д.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********и
настоящата кражба в немаловажен случай е извършена при условията на повторност,
след като е осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления, а
именно: с присъда на Софийски районен съд, НО, 6 с-в от 11.01.06 г. по НОХД № 11964/04
г., влязла в сила на 28.05.07 г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и с присъда на Софийски районен съд, НО,
18 с-в от 13.11.06 г. по НОХД №10624/05 г., влязла в сила на 19.12.07 г. за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.18, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е
съзнавал, че вещите са собственост на собственика на автомобила и че липсва
съгласие за отнемането им от подсъдимия, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, че по този начин ще придобие фактическата власт
върху вещите и е целял настъпването им. С натоварване на вещите в собствения си
автомобил и отдалечаването от местопрестъплението, подсъдимият е довършил
престъплението, като ясно е обективирал присвоителното намерение.
По
делото безспорно се установи, че декоративният капак, покриващ резервната гума,
не е бил отнеман, както и че общата стойност на инкриминираните вещи е 310 лв.,
поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по отношение на обвинението да
е отнел един брой долен капак на стойност 280.00 лв. и един брой горен капак на
стойност 704.00 лв., по отношение на разликата в стойността на отнетата
резервна гума за горницата над 160.00 лв. до 256.00 лв. и разликата в
стойността на отнетата алуминиева /лята/ джанта за горницата над 150.00лв. до
552.00лв., по отношение на общата стойност на отнетите вещи за горницата над
310.00 лв. до 1 792.00 лв.
Не
се събраха никакви доказателства в подкрепа на това, подсъдимият да е използвал
техническо средство за отнемане на инкриминираните вещи. Присъдата не може да
почива на предположения. Ако съществува и най-малкото съмнение относно
виновността на дееца, съдът е длъжен да го признае за невиновен, като това се
отнася до всички съставомерни признаци на престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Предвид това, че не се доказа по безспорен начин подсъдимият да е
използвал техническо средство при отнемане на вещта, следва да бъде оправдан по
отношение на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК за обвинението
да е извършил кражбата чрез използване на техническо средство.
Настоящият
състав счита, че извършеното от подсъдимия деяние не покрива белезите за
маловажност на случая, в която насока намира възраженията на защитата,
изхождащи от ниската стойност на вещта, за неоснователни. Обстоятелствата, че
пострадалото лице не се е възползвало от правата си да участва като страна в
наказателното производство, както и това, че автомобилът е застрахован и
евентуално възникналите щети по него биха били възстановени от застрахователя,
по никакъв начин не намалява обществената опасност на извършеното престъпление.
В единия случай се касае до субективната преценка на дадено лице дали да вземе
активно участие в производството, а в другия за гражданскоправни отношения с
предмет поемане на определен риск от страна на застрахователя срещу плащане на
премия и при настъпване на застрахователно събитие заплащане на застрахователно
обезщетение или сума. Евентуалното изплащане от застрахователя на причинените
от престъплението щети има единствено обезщетителен характер, като не влияе на
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост, които засяга извършеното престъпление, поради което и не намалява
обществената опасност на деянието. Въззивният съд не споделя и становището на
защитника, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да определят случая като маловажен, като не откри други такива освен стойността
на вещта. Наред с това съдът констатира множество обстоятелства, свързани с
деянието и личността на подсъдимия, които повишават обществената опасност и
следва да бъдат отчетени при цялостната преценка.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една до десет години.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието на подсъдимия, предвид вида на засегнатите обществени отношения. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие предишните осъждания на
подсъдимия, които не са включени като квалифициращ кражбата признак и които
разкриват трайни престъпни наклонности у него, обстоятелството, че за
извършване на деянието е увредена чужда движима вещ, като е счупен
декоративният капак, покриващ резервната гума; изключителната дързост и
хладнокръвие, проявени при осъществяване на деянието: в светлата част на
денонощието, на оживено място, като дори и обстоятелството, че е забелязан, не
е мотивирало подсъдимия да се откаже от извършване на деянието.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете ниската стойност на
отнетото имущество и дългият период от време, през който се е развило
производството, значително надхвърлящ рамките на разумния срок, като последното
има характер на изключително такова, обосноваващо приложението на чл. 55, ал. 1
от НК.
С
оглед съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и наличието на изключително такова и като призна подсъдимия М.Г.К. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, съдът счете, че минималният
предвиден за извършеното престъпление размер на наказанието се явява
несъразмерно тежък, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определели
наказание под най-ниския предел, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, като същото в най-голяма пълнота би постигнало целите на чл. 36 от НК и
изискванията наказанието да съответства на престъплението.
Налице
са предпоставките за отлагане изпълнението на наложеното наказание. Същото е в
размер до три години и към датата на инкриминираното деяние подсъдимият не е
бил осъждан на „Лишаване от свобода“, предвид настъпилата към онзи момент
реабилитация по предходните му осъждания, която заличава последиците, които
законът свързва със самото осъждане. Според настоящия състав за постигане на
целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не се налага
ефективно изтърпяване на така определеното наказание, тъй като, видно от
справката за съдимост на подсъдимия, от извършване на престъпленията, за които
е бил осъден, е изминал дълъг период от време, поради което на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението му следва да бъде отложено за срок от три години.
За да бъде поправен и превъзпитан подсъдимият не се налага изолирането му от
обществото и поставянето му в затворническа среда. Тези цели в настоящия случай
могат да бъдат постигнати и със самия факт на осъждането му, изразяващ
отрицателната оценка за личността и деянието на подсъдимия, както и с определянето
на подходящ изпитателен срок, който ще го стимулира към поведение, съобразено
със законите и обществените интереси, като в случай на осъществяване на ново
престъпление ще следва да изтърпи и отложеното наказание.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение същият
следва да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 300 лв.
Така
мотивиран съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.