РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100459 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен *за кредитна карта за физически лица от 12.05.2020г. Твърди се, че
ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит от 500 лв. в срок до 31.05.2022г., като
последният е поел задължение да върне използваните средства по картата заедно с
начислените лихви и такси. Изтъква се, че на 15.02.2021г. кредитополучателят е
преустановил да погасява задълженията си по договора, в резултат на което на 23.04.2021г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 522,82 лв. за
главница, 24,07 лв. за договорна лихва за периода от 15.02.2021г. до 23.04.2021г. и 32,42 лв.
за наказателна лихва за периода от 23.04.2021г. до 25.10.2021г. Твърди се, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3219/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се,
че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.
Навежда доводи, че договорът е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 12.05.2020г. между страните е сключен Договор *за кредитна карта за физически лица,
съгласно който ищецът предоставил на ответника за срок до 31.05.2022г. правото чрез
издадена от него кредитна карта да ползва кредитен лимит до 500 лв., който да се използва
за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от
офиси на банката или от банкомати. Ответникът се задължил да внася ежемесечно от 1-во до
15-то число минимална погасителна вноска от 15 лв., равняваща се на 3 % от кредитния
лимит, заедно с начислените такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването
на кредитната карта, подробно описани в месечни извлечения. В договора е определен
лихвен процент върху усвоената сума от лимита в размер на 1 %, участващ при формиране
на ГПР, заедно с таксите за обслужване и обработка на операции с картата, посочени във
формуляр предоставен от банката на кредитополучателя. При забава в плащанията е
уговорено заплащане на лихви върху целия дълг формиран от теглене на пари в брой и от
безкасови плащания, както и възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита и прекратяване на договора с писмено предизвестие. Ответникът декларирал, че е
запознат с Общите условия на ищеца като по делото не се оспорва, че е получил от него
кредитна карта и ПИН-код. Поради неизпълнеие на задълженията на кредитополучателя да
плаща в срок дължимите суми по картата, на 03.07.2021г. кредиторът връчил чрез частен
съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок на просрочените
задължения за главница и лихви от 550,03 лв. като го уведомил, че кредитът е предсрочно
изискуем. След изтичане на определения срок последвало подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение относно вземанията за главница, лихви и разноски по процесния
договор в общ размер на 651,31 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№3219/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 12.11.2021г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.
47 от ГПК. От заключението на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза
се установява, че по кредитната карта ищецът е отпуснал на ответника кредитен лимит от
500 лв., който е ползван на 02.12.2020г. чрез теглене от АТМ. Вещото лице е констатирало,
че от 18.01.2021г. е последвало трайно забавяне на плащанията по кредитната карта като
начислените такси за теглене и за справки за периода от 02.12.2020г. до 19.01.2021г. в общ
размер на 22,82 лв. са отнесени като редовен дълг съгласно т. 7.3 от договора. Установено е,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
задълженията на кредитополучателя са в общ размер на 579,31 лв., от които 522,82 лв. за
главница, 24,07 лв. за договорна лихва за периода от 15.02.2021г. до 23.04.2021г. и 32,42 лв.
за наказателна лихва за периода от 23.04.2021г. до 25.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Налице е валидно заемно правоотношение от 12.05.2020г., съгласно което ищецът е
предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който
реално е използван от последния. Сделката е действителна тъй като не са нарушени
изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Годишният процент на
разходите е изрично определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
възнаградителната лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва и не
накърнява добрите нрави тъй като към момента на възникване на правоотоношението
същото е било необезпечено и съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му
непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. Не са нарушени и изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй като те са постигнали съгласие
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която може да ползва
многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на договора, в пълен
размер или частично. За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който
е определен падежът за плащане на определените по размер вноски, на които е разсрочено
плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит
такава възможност липсва тъй като сумата в рамките на кредитния лимит се ползва
многократно и връщането й е обусловено по размер от волята на държателя на картата и
ползваните от него средства в рамките на лимита. Поради изложеното падежът за връщане
на цялата усвоена главница по този вид кредити настъпва с изтичане срока на договора или
при предсрочното му прекратяване като дотогава кредитополучателят дължи плащане на
минимална погасителна вноска, в размер и в срок определени с процесния договор.
Ползването на кредитния лимит от ответника е обусловило задължението да върне на ищеца
предоставеното финансиране, заедно с начислените лихви и такси. По делото липсват
доказателства за изпълнението му, в резултат на което банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Поради изложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно вземанията от 522,82 лв. за
главница, 24,07 лв. за договорна лихва за периода от 15.02.2021г. до 23.04.2021г. и 32,42 лв.
за наказателна лихва за периода от 23.04.2021г. до 25.10.2021г., за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №3219/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице и на особен представител от 1285 лв.
както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 85 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3219/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Приема за установено по отношение на Р. Е. Г. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 522,82 лв. /петстотин двадесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ - главница, 24,07
лв. /двадесет и четири лева и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 15.02.2021г.
до 23.04.2021г., 32,42 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ - наказателна
лихва за периода от 23.04.2021г. до 25.10.2021г., представляващи задължения по Договор *
за кредитна карта за физически лица от 12.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които
е издадена заповед за изпълнение №1333 от 12.11.2021г. по частно гражданско дело
№3219/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Р. Е. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1285 лв. /хиляда двеста
осемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 85
лв. /осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№3219/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3219/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4