Р Е
Ш Е Н
И Е № 227
гр.Кюстендил,
29.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№248/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
М. „Д.Н.В.“ АД ***, ЕИК *********,
пл.“17-ти януари“ №1 оспорва заповед за налагане на санкции №РД-20-170-7/12.07.2021г.
на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Кюстендил. Развиват
се съображения за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с
материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалните
си представители изразява в съдебно заседание и в писмена защита становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало със заповед
№РД-20-170/17.05.2021г. на директора на РЗОК-Кюстендил за извършване на
тематична, планова проверка на изпълнителя на болнична помощ /ИБП/ М. „Д.Н.В.“
АД ***, по изпълнение на договор №100376/19.02.2020г. за оказване на болнична
помощ по КП със задача: „Контрол по изпълнение на договора в съответствие с
общите и специални изисквания на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. по
отношение на оказаната и отчетена медицинска помощ по КП №№141, 145, 147, 152,
155, 171, 175, 179, 181-183, 191.1, 192, 195, 217.1, 219, 220.1 и 222“.
За
резултатите от извършената проверка е съставен протокол
№РД-20-170-1/25.05.2021г., в който се съдържат констатации за установени
нарушения на чл.287, ал.1 и 3 от НРД,
доколкото при 55 проврени ИЗ е видно, че
е извършена метална остеосинтеза, за която е необходимо прилагане на медицинско
изделие, което съгласно алгоритъма на КП, НЗОК не заплаща, а от ЛЗ не са
представени документи, удостоверяващи че то е отпуснато от болничната аптека,
както и фактури за заплатената от пациента сума за вложеното медицинско
изделие.
В срока по
чл.74, ал.4 от ЗЗО е депозирано възражение от жалбоподателя с
изх.№376-00-95/01.06.2021г. Спорът е изпратен за решаване от арбитражна комисия,
като от протокол №2-Б/29.06.2021г. се установява, че не е прието решение, тъй
като е налице равен брой гласове.
С оспорената
заповед са наложени 55 броя санкции на М. „Д.Н.В.“ АД *** - финансова неустойка
в размер на 200 лв. всяко, на основание чл.414, ал.3 от НРД за нарушение на
чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО във вр.с чл.287, ал.1 и 3 от НРД. Формиран е извод по
всеки един от пунктовете, че лечебното заведение не е представило документи, от
които да е видно, че медицинското изделие необходимо за дейността „извършена
метална остеосинтеза“, незаплащащо се от НЗОК извън стойността на КП, е
доставено по заявка с приемо-предавателен протокол, заприходено и отпуснато от
болничната аптека. Прието е, че е извършено нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ.
Като
доказателства по делото са приети 55 бр. декларации от пациентите по посочените
в заповедта КП, с които са декларирали, че им е било предложено да закупят от
болничната аптека необходимото за лечението им медицинско изделие и че са
отказали.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок /заповедта е връчена на 14.07.2021г., а жалбата е депозирана на
20.07.2021г./, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. След проверка законосъобразността на акта по
реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Оспорената заповед за налагане на санкции е издадена
от компетентен орган и в предвидената форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Тук съдът отбелязва некоректност в посочената разпоредба на чл.76, ал.2 от ЗЗО,
доколкото заповедта е издадена в хипотезата на ал.3 на нормата - арбитражната
комисия не се е произнесла с решение поради равен брой гласове. От
доказателствата по делото се установява,
че ИБП е упражнил правото си на възражение по чл.74, ал.4 от ЗЗО и спорът е
изпратен за решаване от арбитражна комисия. Последната не е достигнала до решение, поради равен брой
гласове. В тази хипотеза органът може да наложи санкции, т.е. съдът счита, че
органът действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да формира самостоятелни
мотиви, обосноваващи зачитането на допуснатите нарушения на задълженията на ИБП
по НРД и налагането на санкциите. След като лечебното заведение е упражнило
правото си да възрази срещу констатациите на проверяващите длъжностни лица, то
за административния орган е възникнало задължението да обсъди направените в
хода на административното производство възражения, с оглед императивните
изисквания по чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК. В процесната заповед не са изложени
мотиви, различни от тези които са в констативния протокол, като липсват конкретни
съображения по направените от ИБП възражения и анализ на сочените
доказателства, макар същите да са част от ИЗ на пациентите /декларациите/.
Позовавайки се на констатациите от протокола от извършената проверка, без да
обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е
допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя
отмяната на акта /срав. в т.см. решение №9954/21.07.2020г. на ВАС по
адм.д.№4567/2020г., VI о. и решение №2281/18.02.2021г. на ВАС по адм.д. №11046/2020г.,
VI о./.
Съдът намира заповедта и за материално
незаконосъобразна. Всяко от нарушенията органът е квалифицирал като такова по
чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО във вр.с чл.287, ал.1 и 3 от НРД, а именно като
нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в
НРД. Разпоредбата на чл.287, ал.1 от НРД предвижда, че всички медицински
изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни
процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП/КПр/АПр, които НЗОК
не заплаща извън стойността на КП/КПр/АПр, се доставят от лечебното заведение,
заприходяват се и се отпускат от болничната аптека. А в ал.3 е разписано, че осигуряването
на медицинските изделия от лечебните заведения, изпълнители на КП/КПр/АПр,
както и заприходяването и отпускането на същите от болничната аптека, се
доказва със съответните документи. В случая органът е приел, че оспорващия не е
представил документи, от които да е видно, че медицинското изделие, необходимо
за извършената метална остеосинтеза на всеки от пациентите е доставено по
заявка с приемо-предавателен протокол, заприходено и отпуснато от болничната
аптека. В настоящия случай анализът на доказателствата показва, че медицинското
изделие, необходимо за да се извърши метална остеосинтеза на пациентите /55
бр./ е закупено лично от лицата, а отказът им да закупят същото от болничната
аптека е удостоверено с попълване и подписване на декларация /срав. 55 бр.
декларации/.
Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, здравноосигурените лица в
Р България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират
достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на
съответното заболяване. А според ал.2 извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при
условията и по реда на чл.82 от ЗЗ. Нормата на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ определя,
че при хоспитализация пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение
за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те
не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет. Правото е гарантирано със
задължението по чл.82б ал.1 от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ да
осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия и с
разпоредбата на чл.287, ал.1 от НРД - всички медицински изделия, използвани за
осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури, посочени в
диагностично-лечебния алгоритъм на КП/КПр/АПр, които НЗОК не заплаща извън
стойността на КП/КПр/АПр, да се доставят от лечебното заведение, заприходяват
се и да се отпускат от болничната аптека. В допълнение към правото по чл.86,
ал.2, т.2 от ЗЗ е установеното в чл.82б, ал.3 от ЗЗ, че когато медицинските
изделия по ал.1 не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, пациентите ги
заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение. Посоченото обаче
не означава, че пациентът е длъжен да ползва само и единствено медицински
изделия от болничната аптека, което като аргумент се извежда и от нормата на
чл.94 от ЗЗ. В случаите само когато пациентът ги закупи, дейността по
доставката, заприходяването и отпускането от болничната аптека следва да бъде
удостоверено чрез прилагане на съответните документи към ИЗ. Пациентът има
право да му бъдат осигурени медицинските изделия, а ИБП има задължението да ги
осигури, но пациентът няма задължение да закупи точно предложените му от
лечебното заведение такива. При отказ от закупуване на осигурените и предложени
му от лечебното заведение медицински изделия, следва да бъде оформен съответен
документ, удостоверяващ изпълнение на задължението на лечебното заведение. Законът
не урежда като задължение нито за пациента, нито за ИБП при провеждане на
лечението да се използват единствено осигурени чрез болничната аптека на
лечебното заведение медицински изделия. И след като по делото е доказано чрез
представените декларации отказ от закупуване на предложено от оспорващия в
качеството му на ИБП медицинско изделие от пациента, то не е налице и нарушение
на условията и реда за оказване на медицинска помощ във вр.с разпоредбата на
чл.287, ал.1 и 3 от НРД. За болницата не възниква задължението да достави,
заприходи и отпусне от болничната аптека медицинското изделие, необходимо за
извършване на метална остеосинтеза, респ. да представи документи за
извършването на доставката, заприходяването и отпускането му след като
пациентите не са пожелали да го закупят от болничната аптека.
По гореизложените съображения заповед за налагане
на санкции №РД-20-170-7/12.07.2021г. на директора на РЗОК – Кюстендил се явява
незаконосъобразна, поради наличие на основанията по чл.146, т.3 и 4 от АПК. Същата
ще бъде отменена.
С оглед изхода от правния спор съдът
присъжда разноски на М. „Д.Н.В.“ АД *** в размер на 50 лв. държавна такса за
образуване на делото.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за
налагане на санкции №РД-20-170-7/12.07.2021г. на директора на РЗОК – Кюстендил,
с която на М. „Д.Н.В.“
АД ***, пл.“17-ти януари“ №1 са наложени петдесет и пет санкции –
финансова неустойка от по 200 лв. всяка, на основание чл.414, ал.3 от НРД за
нарушение на чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО във вр.с чл.287, ал.1 и 3 от НРД.
ОСЪЖДА РЗОК – Кюстендил
с адрес гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 да заплати на М. „Д.Н.В.“ АД ***, пл.“17-ти
януари“ №1 разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: