РЕШЕНИЕ
№…………
Гр. София, 10.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание състояло се на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от съдия
Маджев т. д. № 1343/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
89758/28.06.2018 г., подадена от „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 502.
Предявени за разглеждане при условията на обективно
и пасивно субективно съединяване са следните установителни искове :
1./ Иск с правно основание по чл.
422 ГПК във връзка с 240, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответните страни дължат при условията на солидарна отговорност
в полза на ищеца, сумата в размер от 161 200 евро, ведно със законната лихва за
забава, считано от 18.04.2018 г. /моментът на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане – съставляваща
предоставен и невърнат паричен заем, въз основа на договор за предоставяне на
паричен заем, обезпечен с ипотека № 016-СФ-002/26.02.2016 г.;
2./ Иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат
при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца, сумата в размер от 40
165,59 евро – начислена договорна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018
г.;
3./ Иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат при
условията на солидарна отговорност в полза на ищеца сумата в размер от 39
257,59 евро – неустойка за забава съгласно чл. 13 от договора за заем, начислена
за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г.
В
исковата молба се твърди, че дружеството-ищец е финансова институция, която е надлежно
вписана под № BGR00111 във водения при БНБ нарочен Регистър на финансовите
институции. Извършвайки именно така регулираната дейност дружеството сключило
договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека №016-СФ-002 от
26.02.2016 г. Посредством него ищеца поел задължение да предостави в полза на
двете ответни дружества паричен заем възлизащ на сумата от 161 200 евро, при
договорена годишна възнаградителна лихва за ползване на този ресурс в размер на
13 %, чиито падеж е уговорено да бъде не по-късно от 20-то число на всеки текущ
календарен месец. Предвидено е, че издължаването на отпускания заем е с краен
срок – 20.02.2018 г. и ще се извърши според утвърден погасителен план /23 равни
месечни вноски в размер на сумата от 1 746,33 евро, и една последна погасителна
вноска по издължаване на главницата и лихвата в размер 162 946,33 евро/. Ищецът
посочва, че според условията по заемната сделка ответника е приел, че в
хипотеза на забавено пълно или частично плащане на дадена вноска, и/или месечна
лихва, за заемателите се поражда допълнително задължение за заплащане на лихва
за просрочие в размер на 2 % месечно върху цялата непогасена част от
предоставения в заем паричен ресурс. Изтъкнато е, че изпълнението на
ангажимента по предоставяне на отпускания заем е станало според заложеното с
договора, а именно на 4 вноски : 31 200 евро – на 29.02.2016 г.; 34 500 евро –
на 29.02.2016 г.; 35 000 лв. – на 12.03.2016 г., и 151 781,76 лв. – на
17.03.2016 г. Излага се, че за даден период от времетраене на заемното
правоотношение ответните страни надлежно погасявали уговорените вноски, но
впоследствие изпаднали в забава и не успели да обслужат паричните си задължения
във възприетия срок – 20.02.2018 г. Така към датата – 20.03.2018 г. изискуемите
задължения на „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД, ЕИК ******* с титуляр – ищеца
възлизали на сумата от общо 240 623,18 евро, разпределени по следния начин :
161 200 евро – непогасена главница; 40 165,59 евро просрочени месечни редовни
договорни лихви с настъпил падеж в периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. и 39
257,59 евро – неустойка за забава съгласно чл. 13 от договора за заем,
начислена за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. Ищецът допълва
твърденията си, че изпълнението на изброените парични задължения било
обезпечено с учредена от страна на ответните страни в негова полза договорна
ипотека във формата на нотариален акт № 31/26.02.2016 г. Целейки да установи
съществуването на тези си парични вземания ищецът подчертава, че е инициирал
заповедно производство пред РС-Бяла Слатина, където е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, каквато му е била издадена в рамките на образуваното ч. гр.д. № 482/2018
г., като е било допуснато незабавно изпълнение и е бил снабден с изпълнителен
лист. Срещу заповедта обаче било подадено възражение от субектите посочени за
длъжници в срока по чл. 414 ГПК и това довело до пристъпване към настоящата
искова защита по реда на чл. 422 ГПК.
На 28.09.2018 г. ответното дружество - „К.0.“ ЕООД,
чрез пълномощника му – адвокат Ч. в срока по чл. 367 ГПК е депозиран писмен
отговор, посредством който е оспорил предявените искове по тяхното основание.
Заявено е, че за първи път цитираното дружество е узнало за сключения договор
за заем очертан в исковата молба едва в момента, когато му е била връчена ПДИ от ЧСИ, във връзка с
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 482/2018 г. провеждано пред РС- Бяла
Слатина. Отрича се и това изпълнението на задължението по коментирания заемен
договор да е било обезпечавано по волята на законния представител на
дружеството, чрез учредяване на договорна ипотека. Оспорва се това, някога М.С.в
качеството му на управител на „К.0.“ ЕООД да е подписвал договор за заем, по
силата на които ищеца да предоставя в полза на този ответник цитираната в ИМ
заемна сума, като изказва позиция, че положения под договора подпис, за който е
даден вид да изхожда от управителя, всъщност не е изпълнен от него, което
означава, че дружеството не може да се счита обвързано с последиците на този
договор, вкл. и със задължението да се връща отпуснатия заем. Опонира се и по
това, че от законния представител на „К.0.“ ЕООД отсъства съгласие и по
отношение учредяването на визираната в ИМ договорна ипотека, за която се
поддържа, че обезпечава изпълнението на задълженията по сключения договор за
заем, като негова страна никога не е било извършвано упълномощаване в полза на
други лица да сключват подобна нотариална сделка. Извън това се акцентира и
върху обстоятелството, че считано от 25.09.2017 г. визираната договорна ипотека
е била заличена по искане на ипотекарния кредитор, което е погасило ипотечното
право, с което ищеца се легитимира, като
носител на обезпечение върху вземането си за връщане на дадена сума в заем.
Въведени са и разсъждения базирани на това, че фактът на заличаването на ипотеката
е предизвикал и погасяване на вземането, чието изпълнение тази ипотека е
обезпечавала, или най-малкото за заявителя не е съществувала възможност да
упражни защита на материалното си право на вземане за даден заем, като се
позовава на ипотечния акт за учредяване на договорна ипотека, доколкото
вследствие заличаването на ипотеката, вземането което се обезпечавало с нея не
е било изискуемо. Липсата на настъпила изискуемост на вземането, съставлявала
пречка пред кредитора да иска от своя длъжник доброволно изпълнение на същото,
а още по-малко принудително такова. В отговора следва подробно изложение за
това, че лицето представляващо ответника – „К.0.“ ЕООД не е упълномощавало
никого с права да сключва сделки свързани с учредяване на ипотеки върху
притежавано от дружеството недвижимо имущество с цел обезпечаване изпълнението
на парични вземания, вкл. и такива по предоставен заем. В този смисъл се
поддържа, че ипотечния акт е опорочен, защото лицето, от чието име е учредена
договорната ипотека, никога не е давало съгласие за извършването на подобно
действие. В този смисъл дружеството упражняващо процесуалното си право на
отговор изрично заявява, че оспорва всички действия, с които от негово име е
поето задължение към ищеца, вкл. да отговаря по договора за заем цитиран в
ИМ.
Другият ответник по предявените искове – „К.0.“ ЕООД
въпреки предоставената му възможност за депозиране на писмен отговор по ИМ, в
пределите на срока по чл. 367 ГПК не се е възползвал от тази си процесуална
възможност по делото.
На 29.10.2018 г. ищецът – „Е.Ф.“ АД подава
допълнителна искова молба по делото, с която заявява, че желае да се ползва от
всички приложени към първоначалната искова молба писмени доказателства.
Формулира искане за привличане в качеството на трето лице – помагач на
нотариуса, пред когото са проведени нотариалните производства по удостоверяване
на упълномощителните сделки, които са послужили за учредяването на договорната
ипотека, обезпечаваща изпълнението на съдебно предявените вземания. Изложени са
и фактически твърдения за това, че законния представител на дружеството - „К.0.“
ЕООД, М.С.живее на съпружески начала с лицето – Т.П., като двамата имат общи
деца.
Последвало е депозиране на допълнителен отговор от „К.0.“
ЕООД, където страната не е възразила по процесуалните и доказателствени искания
на ищеца формулирани в допълнителната ИМ. Потвърждава се наличието на
фактическо съжителство между С. и П., но същото е било преустановено, считано
от момента, когато представляващия – „К.0.“ ЕООД е започнал да получава
заповеди за изпълнение от различни съдилища, които имали за основание договори
за заем, обезпечени с ипотеки върху имущество на цитираното дружество. Допълва
се, че въпроса за фактическото съжителство между тези две лица не е от кръга на
релевантните досежно поставения за разрешаване правен спор, и в този смисъл не
е необходимо съдът да го анализира.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Представен от ищеца и приет като писмено
доказателство по делото e Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002,
сключен между „Е.Ф.“ АД, от една страна, в качеството му на заемодател, и „К.0.“
ЕООД и „К.0.“ ЕООД, в качеството им на заематели, по силата на който заемателят
се е съгласил да отпусне на заемателите паричен заем в размер на сумата от 161
200 евро, която заемателите са се съгласили да върнат в срок до 20.02.2018 г. За
дружествата-заематели е даден вид, че подписи върху договора са положили
техните управители, съответно М.А.С. за „К.0.“ ЕООД и Т.Г.П. за „К.0.“ ЕООД.
Съгласно чл. 1 от договора заемателят предоставя на
заемателите заем в размер на сумата от 161 200 евро, който се отпуска целево за
цялостно погасяване на задълженията на заемателите и трети лица към „А.Б.Б.“ АД
и „В.К.“ ООД, както и за заплащане на таксите за управление на заема.
Съгласно чл. 11 от договора върху непогасената част
от предоставената в заем сума се начислява годишна възнаградителна лихва в
размер на 13 %, платима ежемесечно до 20-то число на текущия месец. В чл. 13 е
уговорена възможност за възникване в полза на заемодателя на вземане за
наказателна лихва (неустойка) при допусната от страна на заемателите забава в
изпълнението на което и да е задължение за заплащане на вноска по главницата
или за възнаградителна лихва, която неустойка се определя в размер на 2%
месечно върху пълния размер на непогасената главница, считано от датата на
забавата до окончателното погасяване на изискуемите задължения за главница,
възнаградителна лихва или неустойка.
По делото е представен Предварителен погасителен
план от 26.02.2016 г. към Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен
заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, представляващ неразделна част от
него, съгласно който крайният срок за издължаване на заема е фиксиран на дата –
20.02.2018 г., като страните са се съгласили погасяването на задълженията по
договора да се извършва ежемесечно. Уговорено е, че възнаградителната лихва по
заема се изплаща на 24 равни вноски, всяка от които в размер на сумата от 1
746,33 евро, платими ежемесечно в периода от 20.03.2016 г. до 20.02.2018 г. на
20-то число от съответния месец, като
пълният размер на главницата е платим еднократно – на 20.02.2018 г. Подписи върху погасителния план за дружествата-заематели е даден вид да са
положили от техните управители, съответно М.А.С. за „К.0.“ ЕООД и Т.Г.П. за „К.0.“
ЕООД.
Представени като писмени доказателства по делото са
четири на брой платежни нареждания, от които се установява, че в периода от
29.02.2016 г. до 17.03.2016 г., „Е.Ф.“ АД е извършило четири бакови превода по
сметка на „К.0.“ ЕООД, открита в „У.Б.“ АД. От платежните документи се
установява, че на 29.02.2016 г. са извършени два банкови превода, съответно за
сумите от 31 200 евро и 34 500 евро, с посочено в тях основание –
„Договор за заем № 016 – СФ – 002“. На 12.03.2016 г. е извършен трети банков
превод за сумата от 35 000 лв. с посочено в банковия документ основание за
извършване на превода – „Договор за заем № 016 – СФ – 002/26.02.2016 г., трети
транш“, като последният, четвърти банков превод е извършен на 17.03.2016 г.,
когато по сметката на „К.0.“ ЕООД е преведена сумата от 151 781,76 лв. с
посочено в платежното нареждане основание за извършване на превода – „Договор
за заем № 016 – СФ – 002“.
Сред събраните по делото доказателства са и десет на
брой платежни нареждания, от които се установява, че в периода от 25.05.2016 г.
до 02.04.2018 г. ответните дружества са превели по сметка на „Е.Ф.“ АД, открита
в „У.Б.“ АД, сума, възлизаща в общ размер на 35 507,11 евро
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът, положен в полето за
„Заемател 1“ – „К.07“ ООД – в Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на
паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, не е положен от лицето М.А.С..
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
по която от вещото лице е изготвило, респективно защитило пред съда заключение,
чиято обективност и изчерпателност в отговорите налага изводите дадени с него
да се кредитират. От заключението се установява, че заемателите са извършили
общо десет на брой плащания по договора, осъществени в периода от 25.05.2016 г. до 02.04.2018 г.,
възлизащи в общ размер на сумата от 35 507,11 евро. С оглед датата, на
която са извършени съответните плащания, при съобразяване на падежните дати за
погасяване на задълженията за възнаградителна лихва и размерът на отпуснатата и
непогасена главница по заема, заключението установява, че за периода от
20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. в тежест на заемателите е начислена неустойка за
забава, възлизаща в общ размер на сумата от 74 152 евро, изчислена съгласно чл.
13 от договора – в размер на 2% месечно върху непогасената част от отпуснатата
и непогасена главница по заема. Предвид това, че първото плащане по договора е
постъпило със забава – едва на 25.05.2016 г. при падеж на първата вноска
съгласно погасителн план на 20.03.2016 г., респективно след като вече е
започнало начисляването на неустойката за забава, която се погасява
приоритетно, заключението установява, че за целия срок на договора извършените
плащания не са били достатъчни за погасяване на пълния размер на начислената
неустойка, поради което са били отнасяни единствено за нейното погасяване. С
оглед общия размер на неустойката за забава, начислена за периода от 20.04.2016
г. до 20.03.2018 г., при съобразяване на плащанията, извършени за нейното
погасяване, заключението установява непогасеният остатък от задължението за
заплащане на неустойка в размер на сумата от 38 644,89 евро. Доколкото
всички плащания по договора са били отнесени именно за погасяване на
задължението за заплащане на неустойка, задължението за заплащане на възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2016 г. до 20.02.2018 г., възлизащо в общ размер на сумата
от 40 165,59 евро, и задължението за връщане на отпуснатата в заем
главница в размер на сумата то 161 200 евро, остават дължими в
първоначалния им размер.
Други допустими и относими доказателства по делото
не са налични.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените установителни искове срещу „К.0.“ ЕООД и
„К.0.“ ЕООД са допустими – в производството по чл. 418 ГПК ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК – акт за
вписване на ипотека по чл. 173, ал. 3 ЗЗД – поради което разполага с
изпълнително основание за процесните суми. При подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си,
който срок в настоящия случай е спазен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
„К.0.“ ЕООД за недопустимост на настоящото исково производство, почиващи на твърдения за заличаване на договорната
ипотека, послужила като документ за издаване на процесната заповед за незабавно
изпълнение. Възраженията на длъжника в заповедното производство, основани на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение, могат да бъдат релевирани при обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение в производството по реда на чл. 419 ГПК.
В случая заличаването на ипотеката е съобразено в производството по ч. гр. д. №
316/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца, образувано по частна жалба на „К.0.“ ЕООД
срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта,
приключило с Определение № 414 от 12.06.2018 г., с което разпореждането за
незабавно изпълнение е отменено и издаденият въз основа на заповедта
изпълнителен лист е обезсилен. Доколкото обаче заповедта за изпълнение не
подлежи на отмяна и не е обезсилена, изходът на производството по чл. 419 ГПК не
рефлектира върху допустимостта на исковото производство по чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
Основателността на предявените установителни искове
е обусловена от постигането на съгласие между страните за предоставяне на
възмезден паричен заем в претендирания размер, последвано от реалното отпускане
на заемната сума на ответните дружества, уговарянето на възнаградителна лихва и
неустойка за забава, допуснато от страна на ответните дружества неизпълнение на
задълженията по договора от вида, за който е уговорена неустойка, както и настъпване
на срока за заплащане на възнаградителната лихва и за връщане на отпуснатата в
заем сума.
Въз основа на обсъдените доказателства, приобщени по
надлежния ред в производството и направените при тяхната съвкупна преценка
фактически изводи, съдът приема, че на 26.02.2016 г. между ищеца „Е.Ф.“ АД, от
една страна, и „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД, от друга, е постигнато съгласие за
сключване на договор за заем, по силата на който на ответниците да бъде
предоставен паричен заем в размер на сумата от 161 200 евро, който да бъде
върнат на 20.02.2018 г., заедно с възприетата възнаградителна лихва за
ползването на заемната сума съгласно погасителен план, представляващ неразделна
част от договора. Съдът намира за неоснователни съображенията, излагани от ответника
- „К.0.“ ЕООД, че процесният договор за заем не е произвел правни последици по
отношение на това дружество, тъй като при сключването му същото не е било представлявано
надлежно. Действително от приетото по делото заключение на съдебно-графическата
експертиза се установява, че подписът, положен за „К.0.“ ЕООД върху
представения като писмено доказателство по делото Договор от 26.02.2016 г. за
предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, не е изпълнен от неговия управител
– М.А.С., който единствен разполага с надлежна органна представителна власт да
действа от името на дружеството по отношение на трети лица, и в тази връзка да
го задължава. Приложение в случая обаче намира правилото на чл. 301 ТЗ,
съгласно което при действие от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави на
извършването им веднага след узнаването. Следоватлено от съществено значение
тук е дали, и ако да, кога е настъпило узнаване у търговеца „К.0.“ ЕООД за
мнимото му представителство в процеса по сключване на процесния договор за заем.
За наличието на узнаване на факта на сключване на заемнта сделка настоящата
инстанция гради изводите си при съобразяване най-нпаред на това, че на същия
ден – 26.02.2016 г. – М.А.С. е дал писмено съгласие от името на „К.0.“ ЕООД за
сключването на погасителния план към Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне
на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, което действие на
управителя несъмнено предполага знание за това, че представляваното от него
дружество е страна по процесния договор за заем. Освен това знанието на
търговеца „К.0.“ ЕООД за сключената заемна сделка се разкрива и от факта, че на
06.12.2016 г. именно това дружество е пристъпило към изпълнение на формиран,
като последица от оспорвания договор за заем дълг с плащането на сумата 1 743,75
евро. Посоченото означава, че към този момент търговецът е знаел за
съществуването и участието си в тази сделка, и очевидно не се е противопоставил
незабавно пред насрещната страна, че е бил мнимо представялван. Следващ
аргумент в посока, че дружеството трябва да се смята обвързано от фикцията на
чл. 301 ТЗ с последиците на сключения договор за заем, като страна по същия е
осъщественото на 29.09.2017 г. от М.А.С. плащане по процесния договор за заем в
размер на сумата от 3 487,90 евро. Това действие показва, че и самия
законен представител на търговеца „К.0.“ ЕООД е бил запознат с участието на
този субект в учреденото заемно правоотношение и поемането на задължение по
него за връщане на даден заем. Казаното обуславя извод, че на основание чл. 301 ТЗ договора за заем е разпрострял своето
действие и по отношение на оспорващия встъпването си като страна по него „К.0.“
ЕООД, като последното е адресат на произтичащите от тази сделка имуществени
задължения.
Предвид реалния характер на договора за заем същият
трябва да се смята за сключен с факта на
реалното предоставяне на заемната сума от заемодателя на заемателя. В случая се
установява, че заеманата сума е била отпусната от ищеца на ответните дружества на
четири части в пълния уговорен размер от 161 200 евро в периода от
29.02.2016 г. до 17.03.2016 г. Последица от така предприетото от ищеца
изпълнение на основно негово задължение да даде уговорения заем е възникване на
корелативното насрещно задължение на заемателите да му върнат при условията на
солидарност предоставеният им за временно ползване финансов ресурс на
уговорения падеж, установен на дата – 20.02.2018 г., заедно с възприетата годишна
възнаградителна лихва за ползването на сумата по заема в размер на 13 %,
платима в периода от 20.03.2016 г. до 20.02.2018 г. на двадесет и четири равни
месечни вноски с падеж на 20-то число, всяка от които в размер на сумата от
1 746,33 евро, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от
договора.
По делото се установява, че след учредяване на
заемното правоотношение в периода от 25.05.2016 г. до 02.04.2018 г. от ответните дружества са
осъществени десет на брой плащания по коментирания договор за заем, възлизащи в
общ размер на сумата от 35 507,11 евро. Първото плащане по договора е
реализирано едва на 25.05.2016 г.,
когато „К.0.“ ЕООД е превело по сметка на заемодателя-ищец сумата в размер на
612,71 евро. Към момента на извършване на първото плащане ответниците са били в
състояние на забава по отношение на задължението си за заплащане на първите три
вноски за възнаградителна лихва, падежирали съответно на 20.03.2016 г., на
20.04.2016 г. и на 20.05.2016 г. От експертното заключение се установява, че за
периода от падежа на първата вноска за възнаградителна лихва – 20.03.2016 г. –
до датата на извършване на първото плащане по договора – 25.05.2016 г. – в
тежест на ответниците е възникнало задължение за заплащане на предвидена неустойка
съгласно чл. 13 от договора за заем в размер на 2 % месечно от отпуснатата в
заем и непогасена главница. Предвид на това постъпилата на 25.05.2016 г. по
сметката на заемодателя сума равна на 612,71 евро изцяло е отнесена за
погасяване на съответната част от начислената към този момент неустойка за
забава възлизаща в размер на сумата от 6 448,00 евро. В резлултат на това
погасяване задължението за неустойка е било редуцирано до размера на сумата от
5 835,29 евро, като доколкото същата не е била достатъчна за пълното му
погасяване, то ответните дружества са
продължили да бъдат в положение на забава относно пълния размер на изискуемата
към съответния момент възнаградителна лихва. Тук е мястото да се посочи, че
съдът смята за неправилно позоваването на ищеца, че с извършеното плащане в
размер на сумата от 612,71 евро на датата 25.05.2016 г. е осъществено погашение
на формиран към него дълг за уговорена възнаградителна лихва, защото така било
прието и отразено това плащане в счетоводството му. С клазуата на чл. 18 от
договора за предоставяне на паричен заем е видно, че страните са постигнали
ясно съгласие относно последователността на погасяването на вземанията
формирани по тази сделка, ако длъжникът направи плащане недостатъчно за тяхното
цялостно погасяване. С приетото по делото експертно заключение разисквано и в
съдебно заседание вещото лице ясно е обосновало при каква последователност е
отнесло осъществените от ответника плащания за погасяване вземанията, с които
разполага ищеца, като подходът му се констатира да е напълно съответен на
волята на страните посгитната в заемното им съглашение. Това, че ищецът е
осчетоводил постъпилото при него плащане в размер на сумата от 612,71 евро, по
начин отклоняващ се от визираната по-горе уговорка, очевидно не може да се
тълкува в негова полза, защото същият е изцяло обвързан с възприетата в
договора последвоателност на пораждащите се в негова полза вземания, стига
вземането от съответния вид да е възникнало и изискуемо. В случаят вземанията
за неустойки в размер на 6 448,00 евро са били възникнали към датата –
25.05.2016 г., рспективно коментираното плащане от 612,71 евро се ползва с
погасителен ефект именно по отношение на част от тях.
При съобразяване на датите, на които е извършено
всяко от десетте плащания по договора, и техния размер, по делото се установява,
че ответните дружества са в забава по отношение на задълженията им за заплащане
на възнаградителна лихва от падежа на първата вноска съгласно погасителния план
– 20.03.2016 г. – до датата на крайния срок на договора – 20.03.2018 г., за
който период в тяхна тежест се е породило обременяване за заплащане на
неустойка по чл. 13 от договора за заем, възлизаща в общ размер на сумата от 74
152 евро. При отчитане на датите, на които са предприети плащанията по
договора, по спора се разкрива извод, че в нито един момент сумите не са били
достатъчни за пълното уреждане на генерираното задължение за заплащане на
подлежащата на приоритетно погасяване неустойка за забава. От изложеното
следва, че пълният размер на извършените от ответниците плащания по договора са
отнасяни единствено за погасяване на задължението за заплащане на неустойка за
забава, в резултат на което непогасеният остатък от това задължение е намален
до сумата от 38 644,89 евро.
С оглед на изложеното предявеният от „Е.Ф.“ АД
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 38 644,89 евро, представляваща неустойка
за забава съгласно чл. 13 от Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на
паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, начислена за периода от
20.04.2016 г. до 20.03.2018 г., като за остатъка над сумата от 38 644,89 евро
до пълния предявен размер от 39 257,59 евро искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че пълният размер на
плащанията, извършени от ответниците по процесното заемно отношение, са
отнесени за погасаяване на съответната част от неустойката по чл. 13 от
договора, по делото се установява, че задълженията им за заплащане на
възнаградителна лихва и за връщане на предоставената в заем сума са останали
изцяло необслужени. Съгласно погасителния план към договора за заем,
представляващ неразделна част от него, ответниците е следвало да заплатят на
заемодателя възнаградителна лихва, възлизаща в общ размер на сумата от 41 911,92 евро на двадесет и четири равни
погасителни вноски, последната от които с падеж на 20.02.2018 г. Предявеният за
разглеждане установителен иск има за предмет вноските за възнаградителна лихва
с падеж от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г., възлизащи в общ размер на сумата от
40 165,59 евро. Предвид изложеното съдът намира, че задължението на заемателите
за заплащане на възнаградителна лихва по Договор от 26.02.2016 г. за
предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, с падеж за
периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г., възлиза на сумата от 40 165,59 евро.
Отговорни за заплащането на това вземане при условията на солидарност са
ответните дружества – „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД – и доколкото същото е
изискуемо, то предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния му заявен в процеса
размер.
Аналогични съображения обосновават основателността и
на претенцията за дължимост и на главницата по отпуснатия заем. Фактът на усвояването
на заемната сума от ответните дружества в пълния уговорен размер от 161 200
евро беше безспорно установен посредством успешно проведено от ищеца пълно и
главно доказване. Съгласно уговорката възприета в погасителния план към договора
за заем главницата е трябвало да бъде погасена от заемателите еднокрано – на 20.02.2018
г. В тежест на ответните страни обвързани от заемното правоотношение е да
проведат съответното доказване на факта, че са осъществили надлежно изпълнение
на това свое основно договорно задължение. Изследването на направените от тях
плащания в полза на ищеца обаче, еднозанчно изкключва извод в насока тези
плащания да имат погасителен ефект спрямо формираното задължнеие за връщане на
даден заем, тъй като се установи, че те са послужили за обслужването на
междувременно възникналия дълг за неустойка – договорна отговорност също
уговорена по смисъла на сключената заемна сделка. С оглед на изложеното
предявеният от „Е.Ф.“ АД срещу „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с 240, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за сумата от 161 200 евро,
представляваща главница по Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен
заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
на спора право, респективно отговорност за заплащане на разноски се поражда за
всяка една от страните при прилагане правилото за съразмерност на уважената,
респективно отхвърлената част от иска. Своевременно заявено искане за
присъждане на направените в хода на производството разноски е заявено от ищеца
и от ответника -„К.0.“ ЕООД. От страна на „Е.Ф.“ АД се установяват реално
заплатени разноски в исковото производство, възлизащи в общ размер на сумата от
15 562,36 лв. /заплатена държавна такса в размер на 9 412,36 лв.,
заплатено възнаграждение за депозит за вещо лице в размер на 450 лв., както и
реално изплатен адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от 5 700 лв./. По
отношение на инкасираните от ищеца
разноски за заповедното производство анализът на исковия съд показва, че те са
в общ размер на сумата от 15 612,36 лв. /заплатена държавна такса в размер
на 9 412,36 лв., както и реално изплатен адвокатски хонорар, възлизащ на
сумата от 6 200 лв./. Съразмерно на уважената част от предявените искове на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени разноски
за настоящото производство в размер на сумата от 15 522,73 лв., както и
разноски за заповедното производство в размер на сумата от 15 572,60 лв.
Сторените от ответника - „К.0.“ ЕООД съдебни
разноски се изчерпват до сумата от 400 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице. Съразмено на отхвърлената част от претенциите в полза на ответната страна
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се е породило правото да получи репариране на
разноски в предел от 1,02 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 502, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с 240, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД дължат при условията
на солидарна отговорност в полза на „Е.Ф.“ АД сумата в размер на 161 200 евро –
главница по Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен
с ипотека № 016 – СФ – 002, ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от
18.04.2018 г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по гр.д. № 482/2018 г. по описа на РС- Бяла Слатина, до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 502, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че „К.0.“
ЕООД и „К.0.“ ЕООД дължат при условията на солидарна отговорност в полза на „Е.Ф.“
АД сумата в размер на 40 165,59 евро – възнаградителна лихва по Договор от
26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ –
002, начислена за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 502, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД, че „К.0.“
ЕООД и „К.0.“ ЕООД дължат при условията на солидарна отговорност в полза на „Е.Ф.“
АД сумата в размер на 38 644,89 евро – неустойка по чл. 13 от Договор от
26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ –
002, начислена за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 38 644,89 евро до пълния му предявен
размер от 39 257,59 евро.
ОСЪЖДА „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 502, да заплатят в полза на „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както
следва: сумата в размер на 15 522,73 лева – направени съдебни разноски в рамките
на исковото производство, развило се пред настоящата съдебна инстанция, и
сумата в размер на 15 572,60 лева – направени съдебни разноски в рамките на заповедното
производство, реализирало се по ч. гр. д. № 482/2018 г. по описа на Районен съд
– Бяла слатина, определени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати в полза на „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, офис 502, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер от 1,02 лв. – представляваща направени съдебни разноски в рамките на
исковото производство, определени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: