Решение по дело №5689/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 750
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20192120205689
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   750

гр.Бургас, 03.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Бургас, XLIX  наказателен състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 5689/2019г. по описа на Районен съд -Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника юрк.В.Й. срещу Наказателно постановление № 43518/05.06.2019г.,издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството жалбоподател е наложено  административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.68 г, ал.4 вр.чл.68 е, ал.2, по смисъла на ал.1 от Раздел III Нелоялни търговски практики по Закона за защита на потребителите/обн.Дв бр. 99 от 09.12.2005г. в сила от 10.06.2006г., изм. и доп. бр.3.от 04.05.2018г., в сила от 01.07.2018г./.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност. Сочи се, че наказателното постановление не било връчено по законоустановения ред, което затруднило организирането на защитата на дружеството -жалбоподател, по преписката не били налични документи за закупуване на процесния мобилен апарат от потребителя, извършената проверка не била цялостна и не доказвала извършването на нарушението, не било посочено кой точно състав на нарушение е изпълнен, липсвал анализ дали случаят е изолиран и какъв брой потребители били засегнати.

            В провелото се пред настоящата инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представя становище, с което поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответната страна, редовно призована за съдебно заседание изпраща представител.

Съдът счита, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН по следните съображения:

Наказателното постановление е било връчено с известие за доставяне, чието заверено копие е приложено на л.14 от делото. Видно от същото за получател е положен единствено печат с име П, без подпис и дата. В този случай съдът счита, че най-ранната дата, която следва да се отрази като дата на получаване е тази на пощенското клеймо -29.11.2019г. В този ред на мисли, жалбата подадена по пощата на 06.12.2019г/л.5/ се явява подадена в седемдневния законоустановен срок.Действително в случая липсва подпис на получателя, но предвид депозиране на жалбата в законоустановения срок, с подробно писмено становище, съдът счита, че за жалбоподателя липсва правен интерес да оспорва посоченото обстоятелство при положение, че НП очевидно е връчено на негов представител и на известието за доставяне е ясно посочен документът, който се доставя.

     Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Дружеството – жалбоподател "Б" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор А.И.Д.извършва търговска дейност в стопанисвания от него офис на „В“ № ***, находящ се в *** за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и телекомуникационни услуги.

На 18.12.2018 г. в РД на КЗП, гр. Бургас,  постъпила жалба Вх. № Б- 01 -527/ 18.12.2018г/л.33/ от Д.Д.Д. от гр.Бургас, съдържаща твърдения, че на 05.10.2018 г. в горепосочения обект- офис на „В“ № ***, находящ се в ***, е закупила като физическо лице мобилен апарат марка Леново- Мото, сериен номер ****, за който същата твърди, че й е продаден като нов, а всъщност бил употребяван или мострен, като тези обстоятелства не й били посочени. Като доказателства за твърденията си жалбоподателката сочи, че след като го включила същия ден тя установила, че в устройството има инсталирани приложения и снимки от дата, предшестваща закупуването от нейна страна, а именно – 16.05.2018г., за което е приложила снимков материал, намиращ се на л. 36 по делото. Веднага се върнала до офиса и заявила на служителя, че й е продаден употребяван, а не нов телефон, но той й обяснил, че трябвало да й даде този или да свали другият, който в момента бил изложен. Тя заявила, че ако е знаела , че това е мострен телефон, нямала да го закупи, но телефонът не е заменен с нов такъв. Отделно от това, след няколко дни потребителката  установила, че има проблем с батерията на телефона и зареждането му. Потърсила съдействие от страна на дружеството-жалбоподател, като изпратила съобщение по електронна поща на 02.11.2018г. Апаратът бил заведен  в базата данни като рекламация и впоследствие върнат след извършен ремонт. Отговорът на търговеца бил, че апаратът е приведен в съответствие и отремонтиран /сменена батерия и USB платка/, а относно това, че не бил нов към момента на продажбата, отговорът бил лаконичен. Претенциите в жалбата на потребителя били апаратът да бъде заменен с нов или разваляне на договора и възстановяване на платената за него цена и връщане на вещта, но те не били удовлетворени от дружеството-жалбоподател.

По този повод на 27.12.2018 г. била извършена проверка в търговския обект на дружеството на посочения по-горе адрес от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Бургас. Било установено, че магазинът работи и обслужва клиенти, като се предлагат за продажба мобилни апарати и аксесоари, в т. ч. продукти на "Леново". След запознаване с доводите на г-жа Д.Д. от страна на дружеството –жалбоподател е депозирано становище, че преди покупката потребителката  била запозната с всички характеристики на изделието. Заявява се, че преди реализиране на продажбата е възможно в устройството да са въведени различни данни с цел демонстрация на функционалните възможности на продукта, преди да се вземе решение за покупка. Проверката е обективирана в констативен протокол № 2660358/27.12.2018г./л.27-30/ и допълнителен към него № 0110816/17.01.2019г. /последваща проверка по представени документи-л.41-42/. При -съставянето на протокола на 17.01.2019г. в присъствие на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател -лицето А.П.Т., същият бил уведомен, че следва в срок до 22.01.2019г. в КЗП -РД Бургас да се яви представител на дружеството за връчване на АУАН или да се представи акт по чл.128, ал.2 от ЗЗП с разваляне на договора и възстановяване на сумата.

Тъй като в посочения срок не се явил представител на дружеството, на 23.01.2019 г. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0043518/л.17-19/ за нарушение по чл. 68г, ал. 4  от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП по смисъла на ал.1 от Раздел III Нелоялни търговски практики по Закона за защита на потребителите. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя и връчен на упълномощеното лице А.Т. на същата дата в офис на В.

Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и депозирало допълнителни писмени възражения. По тези възражения е взето отношение от страна на административнонаказващия орган със заключение, че следва за констатираното нарушение да се наложи административно наказание. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.К.. Показанията на свидетелката К.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Приложените писмени доказателства водят до извод, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са били спазени всички разпоредби на ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение съдържа необходимите реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, като се явява съставен от служител, надлежно упълномощен /съгласно приложената на л. 15 от материалите по делото Заповед № 380 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП/ . Наказателното постановление /съгласно представената на л. 16 от материалите по делото Заповед № 287/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите/ също е издадено от компетентен по смисъла на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП орган.

Следва да се посочи, че по отношение срока за установяване на процесното нарушение важи общата разпоредба на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН: не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЗП. Дори и за тези специални състави, обаче, срокът от три месеца, считано от откриване на дееца, остава същият, променя се само срокът за съставяне на акт, считано от извършване на деянието. Неприложима е и специалната разпоредба досежно сроковете за образуване на производство по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. Това в случая  е станало при проверката на 27.12.2018 г., приключила с изготвянето на горепосочения констативен протокол, поради което именно от тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 23.01.2019г., т.е в законоустановения срок.  Това означава, че административнонаказателното производство, в рамките на което е издадено наказателното постановление, е инициирано при спазване на закона, като наказателно постановление № 43518/05.06.2019г. също е издадено в рамките на отразеният по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН шестмесечен срок от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение.

Констатираното в рамките на извършената проверка действително осъществява състава на нарушение по чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68е, ал. 2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

За да е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.  68 е, ал. 1 ЗЗП е необходимо първо от целия фактически контекст на същата и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, тя да не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази Търговска практика. Съответно първата необходима законова предпоставка от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика е, чрез нея да не се предоставя съществена информация. В процесния случай, съществената информация, която търговеца не съобщава на потребителите е, че мобилният апарат е бил включван и употребяван.  Втората предпоставка е непредоставянето на същата да води до вземане на търговско решение, което в противен случай потребителя не би взел. Видно и от поведението на засегнатия потребител е, че при узнаване за употребата на закупеното от него устройство, същият е поискал да го върне. Съответно лицето би отказало покупката на стоката ако е било запознато с тази съществена информация.

Съгласно ал. 2 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Обоснован е изводът на административния орган, че търговецът  "Б" ЕАД е премълчал пред потребителя, че телефонът не е бил чисто нов към момента на покупката , а е бил употребяван, като по този начин търговецът е прикрил съществена информация, която е от важно значение за потребителя, а именно – телефонът да бъде нов, респективно неупотребяван, дори с демонстрационна цел. Посоченото поведение на търговеца очевидно не съответства на изискванията за добросъвестност .

При издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение. Неточната правна квалификация, изразяваща се в случая с непосочване на конкретната хипотеза на чл.68е, ал.2 от ЗЗП не се отразява на правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото се защитава срещу фактите , а не срещу правната квалификация. В този смисъл са Решение № 1403/22.07.2019г. по КНАХД № 1227/2019г. на Адм.съд Бургас,  Решение № 475/13.03.2018г.. по КНАХД № 96/2018г. на Адм.съд Бургас,  Решение № 903/10.05.2018г. по КНАХД № 646/2018г. на Адм.съд Бургас и др. Словесното описание на нарушението –„потребителката е била подведена, като не е получена достатъчно предварителна информация, т.е ако е знаела, че стоката е мостра, същата нямаше да бъде подтикната да направи покупка на точно този продукт от тази фирма“  дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което правото на защита на лицето не е било ограничено.

С оглед пълнота следва да се посочи, че са необосновани наведените в жалбата оплаквания, че за да е налице нелоялна търговска практика, същата не може да бъде извлечена от един конкретен случай. Съгласно чл. 68 б, ал. 1 ЗЗП разпоредбите, на раздел III-ти от ЗЗП имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Разпоредбата на чл. 68 в ЗЗП изрично забранява нелоялните търговски практики, съответно с цел защитата на потребителите, законът не поставя като изискване повтаряемост на забранената практика, за да са налице основанията за намеса на административния орган и нейната забрана. В този смисъл е Решение № 15285 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9054/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева, постановено по сходен казус.

                Неоснователни са и възраженията, че сред материалите по делото не били налице такива, доказващи закупуването на процесния мобилен апарат от процесния офис от страна на жалбоподателката. На л.37 от делото е наличен касов бон за закупуване на 05.10.2018г. на мобилен апарат марка Моторола със сериен номер *****/основен индивидуализиращ белег/, издаден от процесния офис, представен от потребителката, като серийният номер напълно съответства на посочения във всички налични по преписката документи, а именно АУАН, НП, жалба, допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 05.10.2018г./л.47-49/, сервизна карта № **********/09.10.2018г./л.50/ , последните два документа, издадени от дружеството-жалбоподател. В АУАН и в жалбата апаратът с този сериен номер е посочен като Леново-Мото, в НП като Леново, а в сервизна карта № **********/09.10.2018г , издадена от „Б“ ЕАД  и касовия бон като Моторола Мото. При изписване на процесния апарат от сервиза към дружеството-жалбоподател /л.40/ в съставения документ апаратът е посочен отново като Леново-Мото. Очевидно неточното изписване, ако може изобщо така да се назове, на марката на мобилния телефон изхожда още от дружеството-жалбоподател. Вероятно тази неточност се дължи на факта, че  през 2014г. брандът Моторола е закупен от китайския производител Леново, след който момент наследник на Моторола е именно марката Леново Мото. Това обстоятелство по никакъв начин не препятства възможността законният представител на дружеството-жалбоподател да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството, което се потвърждава и от приложеното на л.21 възражение, депозирано от негов представител пред административнонаказващия орган, в което се потвърждава закупуването на апарата, посочен в жалбата на потребителя, както и от обстоятелството, че след направено оплакване от страна на потребителя процесният апарат е заведен като рекламация и отремонтиран.

            Неоснователно е възражението и за липса на доказателства за инсталирани приложения и снимки на така закупения телефон. Такива са приложени, както към жалбата на потребителя към дружеството- жалбоподател и КЗП, така и  по настоящото дело на л.36. Видно от представената от потребителката снимка на екрана на телефона, на 16.05.2018г., сряда, в 15.55ч. в телефона е съхранено изображение, като в случая възраженията на пълномощника на дружеството-жалбоподател, че е възможно това да се е случило поради неправилно настройване на данните за дата и час, са неоснователни предвид посочения ден -сряда, който напълно съответства на календарния ден 16.05.2018г, а жалбоподателката е закупила апарата на 05.10.2018г. -петък в 11.31ч.. Освен посоченото при въвеждане на GPS координатите за географска ширина и дължина на мястото, на което е създадено изображението/запаметени в телефона/, в картографската услуга на Гугъл-Гугъл карти /Google Maps/, за извършването на което действие не се изискват специални познания, същото е в близост до процесния офис на В в ***, но е извън него. Посочените обстоятелства не кореспондират със становището на „Б“ ЕАД, дадено в хода на административнонаказателното производство, че е възможно преди продажбата в устройството да бъдат въведени различни данни с цел демонстрация на функционалните възможности на продукта, тъй като процесната продажба е осъществена почти пет месеца по-късно след направената снимка, тоест тези данни са въведени по съвсем друг повод, а не във връзка с процесната продажба.

Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. При така установените факти, административнонаказващият орган правилно е приел за безспорно установено от фактическа страна, че „Б“ ЕАД, гр. София, с описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение действително е осъществило вмененото му нарушение, прилагайки нелоялна заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП вр. чл. 68е, ал. 2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

На следващо място, съдът намира, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв. В случая санкцията е  определена в минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на ЗЗП, който размер напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случаят да се счете маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата срещу същото – оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски от страна на дружеството-жалбоподател се явява неоснователно. Въззиваемата страна не е направила такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1  ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43518/05.06.2019г.,издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Б“ ЕАД, ЕИК ***, е наложено  административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.68 г, ал.4 вр.чл.68 е, ал.2, по смисъла на ал.1 от Раздел III Нелоялни търговски практики по Закона за защита на потребителите/обн.Дв бр. 99 от 09.12.2005г. в сила от 10.06.2006г., изм. и доп. бр.3.от 04.05.2018г., в сила от 01.07.2018г./.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.      

 

 

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.