Решение по дело №134/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.В.С. *** против Решение № 1040 – 05 – 10 от 08.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено Разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Поддържа се от жалбоподателя, че решението на административния орган е издадено при нарушение на закона, при нарушение на изискванията за форма на акта – липсват мотиви по същество и при съществено процесуално нарушение. Посочва, че има само фактическа обстановка, но няма мотиви по същество, от които да е ясно, защо разпореждането за отказ е законосъобразно; фактическата обстановка се свежда до сключения трудов договор, декларирането му в НАП, платени са осигуровки, но няма доказателства, че е полаган труд от жалбоподателя, поради което и няма право да ползва осигурителни права; наложените изводи са произволни, не отговарят на доказателствата по преписката, не са обсъдени всички доказателства, както и административния орган е надвишил своите правомощия, като се е произнесъл по действителност или недействителност на трудовото правоотношение. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да върне преписката за произнасяне с указания за прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва същата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и постановено съобразно процесуалните правила. Моли съда да го потвърди.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: със Заповед № 001/02.03.2022г. е прекратен Трудов договор № 012/31.01.2022г. на В.В.С. с работодателя „Лачов и син“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище с.Гаганица, общ.Берковица, обл.Монтана. С вх.№ 051-00-247/08.03.2022г., жалбоподателят е подал заявление до Директора на ТП на НОИ - Видин, за отпускане на парично обезщетение за безработица. Във връзка с проверка правото на паричното обезщетение за безработица, от ТП на НОИ- Видин е спряно производството по отпускане на обезщетение и е направено искане до компетентния административен орган по седалището на работодателя - ТП на НОИ – Монтана, с изх. № 1043-05-76/15.03.2022г., за събиране на информация и сведения за установяване, дали за В.В.С. е възникнало основание за осигуряване, предвид разпоредбите на чл.10, ал.1 и §1 от ДР на КСО. При направената проверка в ТП на НОИ – Монтана, със Задължителни предписания № ЗД-1-11-01100711/18.03.2022г., е изискано трудовото досие на лицето и разплащателните ведомости за м.01, 02 и 03 на 2022г. Представена е и декларация от работодателя, според която, С. е назначен във фирмата считано от 01.02.2022г. и поради несправяне със задълженията е освободен на 02.03.2022г., както и че се назначават служители, когато има сигурни обекти за работа.

С Констативен протокол № КП-5-11-01112199/11.04.2022г., Контролен орган на ТП на НОИ-Монтана е установил, че лицето е работило един месец при този работодател, трудовият му договор е прекратен поради несправяне с работата, фигурира във ведомостта за заплати за м.02 и м.03 на 2022г., данните по реда на чл.5, ал.4 от КСО съответстват на данните от разплащателните ведомости за м.02 на 2022г., но не се съдържат никакви данни относно това, каква дейност действително е извършвало лицето, обектите където е работило и не са представени подписани документи от него като отчети, в качеството му на технически ръководител. Въз основа на тези констатации, Контролният орган е дал заключение, че на база на установените факти и обстоятелства не може да се направи извод за изпълнени условия на чл.10, ал.1 от КСО във връзка с §1 от ДР на КСО за В.В.С.. Издал е и Задължителни предписания № ЗД-1-11-01113853/12.04.2022г., според които, осигурителят „Лачов и син“ ЕООД в 10-дневен срок следва да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за В.В.С., в противен случай това ще бъде направено служебно. Предписанията са връчени на работодателя на 13.04.2022г., видно от приложено известие за доставяне № PS340000TQUOP. По административната преписка няма приложени доказателства, от които да е видно дали задължителните предписания са влезли в сила или са обжалвани от работодателя в 14-дневен срок от получаването им по реда на глава осма от КСО. Също така не са приложени доказателства дали изобщо е направено заличаване на данните, било то и служебно или В.В.С. продължава да фигурира в Регистъра на осигурените лица за м.02 на 2022г., на основание Трудов договор № 012/31.01.2022г.

Въз основа на Констативния протокол на Контролен орган на ТП на НОИ-Монтана, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Видин е възобновил производството с Разпореждане № 051-00-247-2/18.04.2022г., като се е мотивирал, че В.В.С. не е упражнявал трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО при осигурителя „Лачов и син“ ЕООД.

С Разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Видин, е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Мотивите са, че липсват доказателства за полагане на труд от лицето, респективно осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО. Във връзка с това, не може да се потвърди по безспорен начин верността на подадените за лицето данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и С. няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като не може да се направи извод за изпълнени условия на чл.10, ал.1 от КСО, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица е обжалвано от С. и въз основа на него, директорът на ТП на НОИ-Видин се е произнесъл, с обжалваното в настоящето производство Решение № 1040 – 05 – 10/08.06.2022г., в което са изброени предходните длъжности на жалбоподателя, при други работодатели; констатирана е разлика в подписа на управителя на фирма „Лачов и син“ ЕООД Божидар Лазаров в документите за учредяване на дружеството и в реквизита „работодател“ в Заповед № 001/02.03.2022г. за пректратяване на Трудов договор № 012/31.01.2022г.; установено е наличието само на един активен трудов договор, в регистъра на трудовите договори, с лице на длъжност „работник строителство“, без да е посочено за кой период; пресъздадени са резултатите от проверката извършена от ТП на НОИ – Монтана, материализирани в Констативен протокол № КП-5-11-01112199/11.04.2022г. Също така е посочено, че предписанията за заличаване на данните от Регистъра на осигурените лица на НАП не са обжалвани от осигурителя и са влезли в сила, както и че не са изпълнени от осигурителя и са предприети действия по служебното заличаване на подадените данни за жалбоподателя, като последното не препраща към нито едно от приложените към преписката доказателства.

Въз основа на приетата от ответника фактическа обстановка, той е решил, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Мотивирал се е с основанието за отпускане на парично обезщетение за безработица, размера и срока му, предвидени в чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.1 от КСО, както и че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Упражняването на реална трудова дейност от страна на физическото лице поражда задължението у работодателя да подава данни за осигуряване на това лице и да внася съответните осигурителни вноски. Недължимо внесени осигурителни вноски не пораждат осигурителни права.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Анатоли Людмилов Атанасов - ръководител на Областна пощенска станция - гр.Видин установява, че познава жалбоподателя от извършени от външна фирма, ремонти в пощата на тоалетни помещения, където жалбоподателят е участвал в ремонтите като общ работник – носил материали, чували.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Решение на директор на ТП на НОИ-Видин, с което се потвърждава Разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин и е подадена от субект, имащ правен интерес от обжалване, в рамките на преклузивния срок за оспорване.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при проверката за законосъобразност на един административен акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.

При осъществяване на контрол на административния акт в описания обхват, според съда, обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа задължителните реквизити, изискуеми по чл.59, ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97, ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Видин и разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, са неправилни на няколко основания.

Административният орган е приел, че предписанията за заличаване на данните от Регистъра на осигурените лица на НАП, не са обжалвани от осигурителя „Лачов и син“ ЕООД и са влезли в сила, както и че не са изпълнени от осигурителя и са предприети действия по служебното заличаване на подадените данни от Регистъра на осигурените лица в НАП за жалбоподателя. Тези констатации не се подкрепят от нито едно от приложените към преписката доказателства. По съществото си, това представлява произнасяне при непълнота на доказателствата, което е довело до неправилна фактическа констатация.

Задължителните предписания на Контролен орган на ТП на НОИ-Монтана, за заличаване в 10-дневен срок данните на жалбоподателя от регистъра на осигурените лица, са издадени на 12.04.2022г. и са връчени на осигурителя „Лачов и син“ ЕООД на 13.04.2022г. На 18.04.2022г., преди да изтече предоставения срок за заличаване и преди да изтече законовия 14-дневен срок за обжалване на тези предписания, т.е. преди те да са влезли в сила, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Видин се произнася с Разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г., като отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Той не обсъжда дали С. е осигурено лице или не, т.е дали фигурира или вече е заличен от регистъра на осигурените лица. Мотивът му за отказ е, че липсват доказателства за осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО, поради това, че липсват доказателства за полагане на труд от лицето и във връзка с това, не може да се потвърди по безспорен начин верността на подадените за лицето данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

Дали лицето е полагало труд би могло да бъде обсъждано при изпълнение или при обжалване на задължителните предписания на Контролния орган на ТП на НОИ-Монтана, за заличаване данните на жалбоподателя от регистъра на осигурените лица. Но тъй като няма информация за настъпилите последици от тези предписания, то те и не следва да се обсъждат. Необсъждането им означава, че не може да се направи нито положителен, нито отрицателен извод за полагания труд. Въпреки това, разпореждането за отказ на обезщетение се базира изцяло на тази констатация – че не е полаган труд.

А в обжалваното решение, директорът на ТП на НОИ- Видин изцяло приема, че същите тези задължителни предписания, за чието развитие няма никакви доказателства, са влезли в сила и С. служебно е заличен от регистъра.

По съществото си разпореждането е преждевременно издадено на 18.04.2022г., тъй като е трябвало да изчака влизането в сила на задължителните предписания, връчени на осигурителя на 13.04.2022г. Или най-малкото, ако действително С. служебно е заличен от регистъра на осигурените лица, то следва да се приложат доказателства в тази насока.

Без да вземе предвид тези доказателства, административния орган е формирал неправилен извод, че няма полаган труд. Това обстоятелство може и да е точно такова към датата на издаването на обжалваното решение - 08.06.2022 г., но то не следва от никъде, а един административен акт следва да се базира на събраните по административната преписка доказателства. И в никакъв случай не следва да съдържа твърдения, които не са подкрепени от доказателства.

Не бива да се пропуска и факта, че не са обсъдени всички събрани по преписката доказателства и по-конкретно декларацията от работодателя, според която, С. е назначен във фирмата считано от 01.02.2022г. и поради несправяне със задълженията е освободен на 02.03.2022г. Т.е. самият осигурител потвърждава, че лицето е работило при него. Това кореспондира с данните от ведомостта за заплатите за м.02 и 03 на 2022г., както и с внесените осигурителни вноски, за които вече има приложени доказателства.

Свидетелските показания, дадени в съдебно заседание, разгледани в съвкупност с всички останали доказателства, установяват, че е извършвана трудова дейност от жалбоподателя.

Предвид всички събрани доказателства, фактическите изводи на административния орган са необосновани, тъй като са изградени при превратно тълкуване на част от доказателствата и при игнориране на други, без да е преценена доказателствената им сила и без да са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства и обстоятелствата по делото. Така е нарушен материалния закон, тъй като неправилно е преценено кои са правнозначимите факти за възникване на право на обезщетение за безработица.

Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

Същественият въпрос, който има значение за правилното решаване на правния спор е дали С. е извършвал трудова дейност на длъжността, на която е назначен по трудовия договор с „Лачов и син“ ЕООД и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи обоснован извод дали същият е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. И тук административния орган е излязъл извън правомощията си. Той е преминал към мотиви касаещи действителносттта/недействителността на трудовия договор. Ако установи нередност, контролния орган следва да сезира съда, а не да се позовава на недействителност, която не е прогласена от съда, в резултат на исково производство по чл.74 и сл. от КТ. Въпросът относно действителността на трудовия договор не е решаващ за конкретния правен спор, тъй като от съществено значение за възникване и съществуването на осигурителното правоотношение е дали е осъществявана трудова дейност. Това отново предполага да се съобрази резултата от предшестващ индивидуален административен акт - Задължителните предписания № ЗД-1-11-01113853/12.04.2022г. на Контролния орган на ТП на НОИ-Монтана. Като не е направил това, а просто се е позовал на недоказани твърдения, административния орган е издал едно материално незаконосъобразно решение.

Налице е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, поради което решение № 1040 – 05 – 10 от 08.06.2022г. на директора на ТП на НОИ – Видин, и потвърденото с него разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора, то преписката следва да бъде върната на административния орган, който да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от В.В.С., при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящето съдебно решение. При новото произнасяне по заявление, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Видин следва да съобрази настъпилите правни последици от Задължителни предписания № ЗД-1-11-01113853/12.04.2022г. на Контролния орган на ТП на НОИ-Монтана, дали и кога са влезли в сила, след което да направи нова преценка за това, дали са налице условията за отпускане на парично обезщетение за безработица, при условията на чл.54а-чл.54и от КСО.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Претендира се възнаграждение за адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От представения договор за правна защита и съдействие (лист 9) е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът намира, че на процесуалния представител на жалбоподателя, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъдят разноски съобразно чл. 8, ал. 2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 350 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040 – 05 – 10 от 08.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-247-3/18.04.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

ВРЪЩА преписката на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й по подаденото заявление с вх. № 051-00-247/08.03.2022г. от В.В.С., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Видин да заплати на В.В.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

 

Съдия: