№ 8338
гр. С, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158869 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Ищецът „Д З“ АД е предявил срещу ответника ЗК „Л и” АД иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите по заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 43859/2024 г. на СРС, 113 състав.
В исковата молба се твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – пътнотранспортно произшествие,
на 23.11.2023г. в гр.С, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при
него лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола Версо“, с ДК № *****. Ищецът твърди,
че на 18.01.2024г. изплатил на „Т к г” ООД застрахователно обезщетение в размер на 354,12
лева, поради което на ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на сума в
общ размер на 369,12 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и 15
лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължимите суми по образуваното ч. гр. дело №43859/224 г. на СРС, 113
състав. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил срещу заповедта, че не дължи
изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът
предявил настоящия установителен иск за горните суми. Предвид изложеното моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 369,12 лева – главница по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за обработка на щетата,
ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, защото
двустранният констативен протокол за процесното ПТП бил крайно нечетлив, а ищецът не
удовлетворил искането му за представяне на документите, установяващи събитието, в
оригина. Иска от съда при отчитане фактическата и правна сложност на делото да съобрази
1
признанието на иска, като присъди на ищеца разноски в минимален размер. Претендира
разноски.
С молба, постъпила чрез ССЕВ на 06.03.2025г. /на л. 45 от делото/ от процесуалния
представител на ответника е постъпил платежен документ за нареден банков превод по
сметка на ищеца за сумата от 612,62 лв. с посочено основание номера на настоящето дело.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника уточнява, че
плащането е в изпълнение на извънсъдебно споразумение между страните, като същото
било в погашение на вземанията за главница, законната лихва върху главницата и разноските
за държавна такса в размер от общо 50 лв. за исковото и заповедното производство и 150 лв.
за разноски за адвокат.
В предоставеният му срок за становище процесуалният представител на ищеца
признава, че въз основа на представеното платежно нареждане по банков път е получил
сумата от 612,62 лв., но тврърди, че с палщането е частично. Оспорва между страните да е
сключено извънсъдебно споразумение. Поддържа искането си към съда за постановяване на
решение, с което да уважи иска, като му присъди сторените разноски в пълен размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. дело №43859/2024 г. на СРС, 113 състав, възражението за
недължимост на претендираната главница е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за
влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава.
Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всяка форма на несъгласие с вземането, всяко
изявление, от което е видно, че длъжникът не признава вземането, като не е необходимо
същото да бъде мотивирано. Възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в
срока по чл.414, ал.2 ГПК съответният образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
министъра на правосъдието. /т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Преценката дали е подадено възражение, следва да се направи именно към
момента на подаването му, поради което и предвид идентитета на вземанията в исковото и в
заповедното производство и предявяването на иска в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК,
производството се явява процесуално допустимо.
Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на
чл. 422 ГПК се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта, като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на пресъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното право,
настъпили след подаване на заявлението, съгласно чл.235 ал. 3 ГПК, с изключение на
принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по издадения
изпълнителен лист /т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразно направеното от ответника признание на иска съдът е отделил като
безспорни всички елементи от фактическия състав за възникване на процесното вземане за
главница. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
За да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК съдът
следва да е сезиран с нарочно искане от ищеца в този смисъл. В случая ищецът не е
направил такова искане, поради което предпоставките за приложение на цитираната
разпоребда на процесуалния закон не са налице.
Ищецът не оспорва, че е получил плащане, поради което съдът намира за установено
по делото, че ответникът му е заплатил сумата от 612,65 лева на 05.03.2025г., с което е
2
погасил задълженията си за претендираната главница. Ето защо предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен, поради погасяването на вземането с плащането му в хода на
процеса.
Искът за главница е погасен след подаване на отговора на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че е бил забава, доколкото в първото по делото заседание процесулният му
представител заявява, че част от платеното следва да се отнесе в погашение на законнната
лихва върху главницата до датата на плащането. Ето защо съдът намира, че същият дължи
на ищеца обещетение в размер на законната лихва върху платената главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.07.2024г. до датата на плащането – 05.03.2025г.
в размер на 31,84 лева, изчислена от съда с помощта на онлайн електронен калкулатор на
сайта на НАП. Оттук и това вземане е погасено с плащането на сумата от 612,62 лв., тъй
като вземането на ответника за разноските не е било ликвидно към момента на плащането и
става такова едва след определяне дължимия им размер от съда с акта, слагащ край на
висящността на спора пред съответната инстанция (арг. от чл. 81 ГПК).
Ответникът не доказва между страните да е сключено извънсъдебно споразумение.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск за плащане
на главницата в размер на 369,12 лева, ведно със законната лихва, следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
Предвид плащането на съдебно предявените вземания, в т.ч. за законна лихва,
ответникът имплицитно признава, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
сумите предмет на заповедното производство, са били дължими. Не може да бъде споделена
тезата на ответника, че преписът от двустранния констивен протокол е бил негоден да
обоснове изод за основателност на регресната претенция на ищцовото дружество, доколкото
и към момента на признанието на иска и последващото плащане протоколът не е представен
в оригинал. Ето защо направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр.
дело № 43859/2024 г. на СРС, 79 състав, в размер на общо 505 лева /в т.ч. 25 лв. държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение/ следва да се възложат в тежест на ответника,
който е дал повод за завеждането на производството по чл. 410 ГПК /арг. на противното от
чл. 78, ал. 2 ГПК – ТР № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г/. Горницата
от 211,66 лв. над погасените с плащането от 612,62 лв. главница /на стойност 369,12 лв./ и
законна лихва / на стойност 31,84 лв./ следва да се отнесе в погашение на задължението за
разноски в заповедното производство, поради което по полза на ищеца ще се присъди
остатъкът от 293,34 лв. за разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство.
За исковто производство също разноските се следват на ищеца, защото с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото, макар и да признава иска. Ищецът
претенцира разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатски хонорар,
като предвид признанието на иска от ответника, което обуслявя извод за отсъствието на
фактическа и правна сложност в делото, възражението за прекомерност на втория разход се
явява основателно. Действително, по делото са проведени две открити съдебни заседания,
но предвид обстоятелството, че платежният документ е бил наличен по делото, до което
ищецът разполага с достъп и чрез единния портал за електронно правосъдие, отлагането на
разглеждането му за становище във връзка с плащането е било само по вина на
процесуалния му представител. Ето защо размерът на адвокатския хонорар, платен от
ищеца, следва да се редуцира като прекомерен до сумата от 300 лв., при което в негова полза
ще се присъдят общо 325 лв. за разноски в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от "Д З“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „К“ ***, срещу ЗК „Л и” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. С шА, иск с правно основание
чл. 411 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ЗК „Л и” АД
дължи на „Д З“ АД, сумата 369,12 лева, представляваща изплатено обезщетение по
застраховка „Каско” за причинени щети на застрахования лек автомобил марка „Тойота”,
модел „Корола Версо“, с ДК № *****, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 23.11.2023г. в гр.С и ликвидационни разноски за определяне на щетата,
ведно със законната лхва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.07.2024г. до датата на плащането – 05.03.2025г.
ОСЪЖДА ЗК „Л и” АД, ЕИК ******, да заплати на „Д З“ АД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГП сума в размер на 293,34 лева за разноски в заповедното
производство и 325 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4