№ 529 / 16.9.2019 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 16.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 2052 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.
Г.М.П.-Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,В. 1. в. а. и М.К.Г. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx са подали молба за развод по взаимно съгласие, поради дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 07.03.2017г. страните сключили граждански брак в гр.Монтана. От брака, първи по ред и за двамата, съпрузите нямат родени деца.
В семейните им взаимоотношения се появили сериозни противоречия, които страните не могли да преодолеят. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали споразумението и са съгласни с неговите последици. Молителката Г.М.П.-Г., поради обективни причини не се яви в съдебно заседание, но нейният процесуален представител с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа потвърди от нейно име молбата по чл. 50 СК и споразумението, както и сериозното и непоколебимо намерение на своята доверителка да се разведе с г-н Г..
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала.
В предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.М.П.-Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,В. 1. в. а. и М.К.Г. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сключен на 07.03.2017г. в гр.Монтана с Акт за граждански брак № 0027 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
1.Съпрузите нямат родени деца.
2.Относно имуществените отношения между съпрузите:
2.1. Семейно жилище по смисъла на закона съпрузите не притежават.
2.2.След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка.
3.След прекратяване на брака съпругата Г.М.П.-Г. ще носи предбрачното си фамилно име-П..
4.Разноските по бракоразводното дело остават за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Г.М.П.-Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,В. 1. в. а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.К.Г. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: