Р Е Ш Е Н И Е
№ 260322/30.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Петя Великова, след като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3151 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В.Д. срещу Наказателно постановление № 278 от 07.07.2020 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което
на въззивника на основание чл. 178е ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 94, ал.
3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят В.В.Д.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Община – Варна, редовно
призована, представлява се от юрисконсулт П.К., която излага съображения за
законосъобразност на наказателното постановление. Моли за неговото
потвърждаване. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
16.06.2020 г. около 15,50 часа в гр. Варна, на ул. „Девня“, до № 10,
жалбоподателят В.В.Д. паркирал на тротоара л.а.
„Рено“ с рег. № ЕВ 0517 АХ.
Паркираният
автомобил бил установен от Д.В.Р.(инспектор „Репатриране“ в Община Варна), който
съставил констативен протокол, в който описал автомобилът и неговото
местоположение.
Въз основа
на съставения констативен протокол на същата дата св. К.Б.И. (полицай в
Общинска полиция при ОДМВР – Варна) на основание чл.186 вр.
чл. 178е ЗДвП съставил срещу жалбоподателя фиш за налагане на глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Поради
отказ от страна на наказаното лице да подпише съставения фиш св. И. съставил
АУАН за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП, върху който жалбоподателят написал бланкетно, че има възражения и се подписал.
В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивникът
подал писмено възражение, в което изложил доводи за наличието на крайна
необходимост при извършването на административното нарушение и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от актосъставителя.
На 07.07.2020
г. Т.В.И.,***, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. К.Б.И., както и
писмени доказателства и доказателствено средство:
констативен протокол; приходна квитанция; фискален бон; 2 бр. заповеди на кмета
на Община Варна, фиш и АУАН и веществени доказателства: 2 бр. снимки.
От представения по делото
констативен протокол се установява, че на 16.06.2020 г. около 15,50 ч. в гр.
Варна, на ул. „Девня“, до № 10, л.а. „Рено“ с рег. № ЕВ 0517 АХ е бил паркиран
на тротоара. Констатациите, обективирани в протокола,
се подкрепят от направените от общинските служители снимки, видно от които
автомобилът е бил паркиран на тротоара на процесното
място.
От показанията на св. К.Б.И.
и намиращия се в административнонаказателната
преписка фиш се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е отказал да подпише фиша, поради което е съставен АУАН.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. К.Б.И. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният служи
като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
Съдът кредитира и
представените по делото 2 броя заповеди на кмета на Община Варна като
автентични и относими, като същите удостоверяват
компетентността на актосъставителя и наказващия
орган.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка
не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Видно от цитираната по-горе
разпоредба, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако
те са определени от собствениците на пътя или администрацията като места за
паркиране и ако са спазени останалите изисквания на закона.
По силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от
ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС собственик
на пътя (ул. "Девня") е Община Варна.
Съгласно пар.
6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "тротоар" е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Анализирайки констативния протокол, в
който е посочено, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар и снимките, от
които се установява, че територията, на която е бил паркиран автомобилът
представлява изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение
и предназначена само за движение на пешеходци, съдът достигна до извод, че процесният автомобил е бил паркиран върху тротоар.
Не са налице доказателства мястото да
е определено от Община Варна за паркиране или за наличието на крайна
необходимост за извършване на нарушението, за което доказателствената
тежест е на наказаното лице. В този смисъл е и решение на Администартивен
съд – Варна, постановено по касационно дело № 2269 по описа на съда за 2019 г.
Поради това не следва да се обсъжда от съда и спазването на останалите
изисквания за паркиране.
Следователно правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
По
въззраженията на въззивника:
Неоснователно се явява възражението на
въззивника, че при съставянето на АУАН липсват част
от задължителните съгласно чл. 42 ЗАНН реквизити. В конкретния случай в АУАН са
посочени всички изискуеми съгласно посочената разпоредба реквизити: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му („мл.
инспектор К.Б.И.“); 2. датата на съставяне на акта („16.06.2020“); 3. датата и
мястото на извършване на нарушението („16.06.2020 г.; гр. Варна, ул. „Девня“ до
№ 10“); 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено („посочено е, че жалбоподателят е паркирал л.а. „Рено Сценик“ с рег. № ЕВ 0517 АХ, собственост на Никула Димова
Станчева, върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или
администрацията място“); 5. законните разпоредби, които са нарушени („чл. 94,
ал. 3 ЗДвП“); 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер („В.В.Д., ЕГН **********, адрес ***, длъжност – не посочва“);
7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер („Д.В.Р.–
служител в ОП „Паркинги и синя зона“ – инспектор, репатрирал автомобила –
очевидец“); 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил
такива („имам възражения“); 9. имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер
(нарушението е формално и този реквизит не следва да се съдържа в АУАН); 10.
опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са
поверени за пазене („син контролен талон № 4662136“). От посочените реквизити
единствено липсва ЕГН на свидетеля, посочен в акта, което обаче не е съществено
процесуално нарушение, доколкото е посочена длъжността и местоработата му и
установяването и призоваването му за целите на административнонаказателното
производството не би било възпрепятствано.
Съдът намира за ирелевантно
възражението на въззивника, че автомобилът не е
създавал пречки за преминаването на пешеходци. Нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП е формално и не предвижда настъпването на обществено опасни последици,
включително такива, изразяващи се в създаване на пречки за преминаването на
пешеходци. Посоченото обстоятелство не е елемент от състава на
административното нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП и не следва да бъде обсъждано
направеното съответно възражение.
По
административното наказание:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.
178е ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.
При
определяне на размера на административното наказание съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивникът да е санкциониран за подобни нарушения, което
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя
страна води до извод за едно като цяло правилно отношение към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието „глоба“ е
определено в минималния размер от 50 лв.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – Община Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, чл. 37 ЗПП и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв. предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 278 от 07.07.2020 г.,
издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на В.В.Д.
на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: