№ 391
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100902134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на Община П. с БУЛСТАТ ****, гр.П., ул.“****,
представлявано от Л.В., действащ чрез пълномощника си адв.З. О. от САК за откриване на
производство по несъстоятелност на „Е.и.с.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“****, представлявано от управителя Н.И.Н., поради
неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че „Е.и.с.“ ЕООД е длъжник на Община П. за вземане от
570 156,14 лева, произхождащо от търговски сделки, вземанията са изискуеми, дружеството
не е в състояние да изпълни задължението си, като освен това е и свръхзадължено. Твърди
се, че вземанията произтичат от неизпълнението на: 1.Договор №Д-18-103/15.10.2018г., по
който Община П. е възложител, а „Е.и.с.“ ЕООД изпълнител. Твърди се, че по въпросния
договор изпълнителят е приел 3431,84 тона смесени битови отпадъци със задължението да
ги транспортира до специализирани инсталации за оползотворяване и/или обезвреждане,
изпълнил частично задължението си само за 625,05 тона от отпадъците, като другата част са
останали на лицензирана площадка. За да премахне вредните последици от неизпълнението,
Община П. твърди, че е направила разход от 279 556,28 лева, като е възложила на трето
лице – „Е.а.“ АД да извози останалите на площадката отпадъци, който разход представлява
вреда за общината – пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.
Вследствие на прихващане, извършено от Община П. задължението по Договор №Д-18-
103/15.10.2018г. възлиза на 31 552,94 лева; 2. Договор №Д-19-50/24.04.2019г., по който
Община П. е възложител, а „Е.и.с.“ ЕООД изпълнител. По този договор изпълнителят не
транспортирал, оползотворил и/или обезвредил 2407,66 тона от приетите от него отпадъци,
които останали на лицензирана площадка в гр.П.. За да премахне вредните последици от
неизпълнението, Община П. твърди че е направила разход от 239 802,94 лева, като е
възложила на трето лице – „Е.а.“ АД да извози останалите на площадката отпадъци, който
разход представлява вреда за общината – пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договора. По този договор се претендират и 254 994,77 лева неустойка на
1
основание чл.31 от договора поради развалянето му от страна на общината. 3. Ползвана и
незаплатена от „Е.и.с.“ ЕООД ел.енергия за сграда с идентификатор 57649.55.146.1, върху
която сграда Община П. е учредила право на ползване на дружеството с Договор от
17.10.2018г. Сочи, че дружеството е било длъжно по договора да открие на свое име партида
за ел.енергия, но същото не изпълнило това си задължение и Община П. заплащала
ползваната ел.енергия и префактурирала същата на „Е.и.с.“ ЕООД, като вземането на
общината възлиза на 4 052,15 лева по 13бр. фактури.
На горните основания Община П. твърди наличие на вземане от „Е.и.с.“ ЕООД в общ
размер на 570 156,14 лева, които дружеството не било в състояние да изпълни.
Твърди се и свръхзадълженост, тъй като активите на дружеството по счетоводен
баланс към 31.12.2020г. възлизат на 519 000 лева, които активи са по-малко от задължението
към Община П..
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността
на дружеството, респ. свръхзадължеността.
Ответното дружество не изразява в хода на процеса становище по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Съдът не кредитира изразеното с Молба по делото от
23.11.2021г. становище и направени искания с оглед обстоятелството, че са направени от лице без
представителна власт – М.М., подписал молбата е бил управител на „Е.и.с.“ ЕООД до 26.08.2021г.,
след което управител на дружеството е Н.Н.. Явилият се в съдебно заседание на 25.01.2022г.
адвокат И.С. също не е изразил становище по молбата с оглед обстоятелството, че ход на делото не
е дадено в това съдебно заседание. Съдът не взема предвид и постъпилата на 21.02.2022г. /след
обявяването на делото за решаване/ молба от „Е.и.с.“ ЕООД, тъй като на насроченото на
15.02.2022г. открито съдебно заседание не се е явил представител на дружеството, въпреки
редовната процедура по призововане. Съдът не приема за основателни изложените от управителя
на „Е.и.с.“ ЕООД доводи относно липсата на представителна власт на адв.И.С. за други съдебни
заседания, освен за това на 25.01.2022г., тъй като видно от приложеното към делото пълномощно
на адвоката, същото не го ограничава за участие само в едно съдебно заседание. Това, че в
договора е уговорено възнаграждение само за 25.01.2022г., касае единствено взаимоотношенията
между клиента и адвоката, но не и процесуалното представителство по делото. Съдът като взе
в предвид изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по
почин на съда, доказателства, както и заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„Е.и.с.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на
Софийски градски съд.
Между Община П. и „Е.и.с.“ ЕООД е бил сключен Договор №Д-18-103/15.10.2018г., по
който Община П. има качеството на възложител, а „Е.и.с.“ЕООД - изпълнител с предмет приемане
на генерираните смесени битови отпадъци на територията на Община П. на лицензирана
площадка, предварителното третиране на същите и последващото им транспортиране до
специализирани инсталации. От събраните доказателства не се установява по този договор какво
количество отпадъци са приети, третирани, съответно транспортирани до специализирани
инсталации. Твърдение за приетите смесени битови отпадъци по договора се установява за първи
път при изпратената от Община П. Покана за доброволно изпълнение от 03.09.2020г., получена от
„Е.и.с.“ ЕООД на 04.09.2020г.
Между Община П. и „Е.и.с.“ ЕООД е бил сключен Договор №Д-19-50/24.04.2019г., по който
Община П. има качеството на възложител, а „Е.и.с.“ ЕООД на изпълнител с предмет събиране и
извозване на твърди битови отпадъци, генерирани на територията на Община П., предварително
третиране на събраните отпадъци и почистване на местата за обществено ползване в гр.П.. Не се
установява от събраните доказателства по този договор какво количество отпадъци са приети,
третирани, съответно транспортирани до специализирани инсталации. Такива твърдения се
установяват в Констативен протокол от 27.02.2020г., съставен от служители на Община П., в
2
писмото за разваляне на договора от 20.05.2020г., връчено на „Е.и.с.“ЕООД на три пъти /на
21.05.2020г., на 22.05.2020г. и на 29.09.2020г./, както и в Покана за доброволно изпълнение от
03.09.2020г., получена от „Е.и.с.“ЕООД на 04.09.2020г.
Обсъдените два договора между Община П. и „Е.и.с.“ ЕООД са търговски сделки по
смисъла на закона.
На 05.03.2020г. между Община П. и „Е.и.а.“ АД се сключва договор с предмет приемане за
третиране в инсталацията на дружеството-изпълнител на отпадъци с кодове 20 03 01 смесени
битови отпадъци и 19 12 12 други отпадъци /включително смеси от материали/ от механично
третиране на отпадъци, различни от упоменатите, находящи се на площадка в гр.П.. По този
договор са приложени и приети като доказателства протоколи за приетите отпадъци и фактури за
заплащане на дружеството-изпълнител.
Община П. е изпратила на „Е.и.с.“ ЕООД Покана за доброволно изпълнение от 03.09.2020г.,
получена от дружеството на 04.09.2020г., с която се кани последното да плати обща сума от
512 949,96 лева по двата договора, цитирани по-горе. В поканата се сочат кантарни бележки и
двустранно подписани протоколи, установяващи неизпълнение на задълженията на „Е.и.с.“ ЕООД
по договорите, но такива не са приложени по делото.
С изявление за прихващане от 14.09.2020г. /получено от „Е.и.с.“ ЕООД на 15.09.2020г./
Община П. е отправила изявление, че прихваща задължението си към дружеството в размер на
208 250лв. по Договор от 24.04.2019г. с вземането си от 239 802,94 лева по същия договор.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че
направеният разход от Община П. по Договор №Д-20-33 от 05.03.2020г. с „Е.а.“ АД е в размер на
279 556,28 лева.; установява се и размерът на неустойката по Договора №Д-19-50 от 24.04.2019г.,
размерът на платените от общината разходи за ел.енергия. Експертизата установява на база
баланса на „Е.и.с.“ ЕООД към 31.12.2020г., че размерът на краткотрайните активи възлиза на 519
хил. лева, като относно другите икономически показатели не може да даде категоричен отговор с
оглед неосъществен достъп до счетоводството на дружеството. Установява се обаче коефициентът
за обща ликвидност, че е над 1 към 31.12.2020г., което означава, че ответникът е бил в състояние
да посрещне задълженията си с наличните текущи активи. За икономическото състояние на
дружеството за 2021г., както и на въпросите относно спиране на плащанията и наличие на
имущество, експертизата не може да даде отговори, както и не са искани и събирани други
доказателства. От отговорите на вещото лице се установява, че същото е работило по документите
от делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в
състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
Съгласно чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ, на което основание се твърди неплатежоспособността
на „Е.и.с.“ ЕООД, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването . От редакцията на нормата
и според приетата съдебна практика безспорността на вземането на кредитора не е
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Като паричното вземане,
произтичащо от търговска сделка, трябва само да е изискуемо. Безспорността на
3
задължението, респективно на вземането не е необходимо условие, но възникването и
наличието на такова задължение на длъжника - вземане на кредитора, подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност, безспорно е такова условие за да бъде
основателна молбата за откриване на производството. В настоящото произвоство не беше
установено Община П. да има вземане от „Е.и.с.“ЕООД.
По делото не се установи по Договор №Д-18-103/15.10.2018г. какво количество
отпадъци са приети, третирани, съответно транспортирани до специализирани инсталации.
За тези обстоятелства са налице единствено едностранни твърдения в протоколи, писма и
покани, съставени и отправени от общината. С оглед това не може да се установи и връзка
между платеното от Община П. по Договор №Д-20-33 от 05.03.2020г. с „Е.а.“ АД с
неизпълнение по Договора №Д-18-103/15.10.2018г. Наведените твърдения, че разходите по
Договор №Д-20-33 от 05.03.2020г. са вреда, не установяват наличие на вземане на
общината, доколкото вземане за вреда възниква от момента, в който едно лице е обедняло за
сметка на друго. За това обедняване обаче следва да е налице връзка между извършения
разход от общината и неизправното поведение на изпълнителя по договора. Освен това от
Договор №Д-20-33 от 05.03.2020г. с „Е.а.“ АД е възложено на последното дружество да
извършва дейности с отпадъци „находящи се на площадка в гр.П.“. От предмета на този
договор не се установява връзка дали въпросните отпадъци са свързани с договорите с
„Е.и.с.“ ЕООД или става дума за друга площадка. Не се установява възникнало вземане на
общината във връзка с Договор №Д-18-103/15.10.2018г., от където може да се направи извод
дали такова вземане е безспорно - която предпоставка не е необходима и изискуемо - което е
абсолютна предпоставка, според чл.608, ал.1 от ТЗ.
Същите мотиви съдът излага и относно Договор №Д-19-50/24.04.2019г., по който
Община П. е възложител, а „Е.и.с.“ ЕООД изпълнител - и при този договор не беше
установено какво количество отпадъци са приети, третирани, съответно транспортирани до
специализирани инсталации, за да претендира общината разходите вследствие неизправно
поведение на изпълнителя като вреди, съответно като възникнало вземане за вреди. Относно
претендираната неустойка по този договор: с писмото за разваляне на договора отправено от
Община П. на 20.05.2020г. и връчено на „Е.и.с.“ ЕООД за първи път на 21.05.2020г.,
договорът се разваля от общината на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, чл.35, ал.1 и ал.2,т.3 от
договора, евентуално чл.87, ал.2 от ЗЗД поради частична невъзможност за изпълнение.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Уговореното в чл.35 от договора гласи
същото. Т.е., за да бъде развален договорът на длъжника е следвало да се даде подходящ
срок за изпълнение. Предоставянето на такъв срок не се установи по делото, освен
твърдението в писмото за разваляне, че бил даден 60 дневен срок. Съгласно чл.87, ал.2 от
ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то
4
е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В случая би могло да се приеме, че изпълнението е станало невъзможно
отчасти вследствие наложената със Заповед №79 от 27.02.2020г. на МОСВ-РИ Шумен
принудителна мярка спиране на дейностите на площадки, находящи се на два поземлени
имота по плана на гр.П.. Писмото за разваляне на договора е от 20.05.2020г. Прави
впечатление, че на 05.03.2020г. Община П. сключва Договор №Д-20-33 с трето лице – „Е.а.“
АД. Не се установяват твърденията на общината, че е дала подходящ срок на „Е.и.с.“ ЕООД
да изпълни задълженията си. Тя е възложила и заплатила на трето лице да извършва същите
дейности на същата /според твърденията на общината/ площадка. С оглед изложеното,
настоящият състав приема за недоказано основанието, на което се твърди разваляне на
Договор №Д-19-50/24.04.2019г., съответно възникване на вземане за неустойка по този
договор.
Относно претендираното вземане на Община П. за платена ел.енергия за имот, за
който е учредено право на ползване в полза на „Е.и.с.“ ЕООД, също не се установява връзка
между заплатените суми от общината и ползвания имот от дружеството. От приложените по
делото фактури и сметки от Енерго про се установява, че са платени сметки за Склад-
бетонов възел ва БКС в гр.П., но дали въпросният склад е сграда с идентификатор
57649.55.146.1 не се доказва.
От приетата по делото експертиза съдът също не следва извод за
неплатежоспособността на дружеството, съответно за свръхзадължеността му. Вещото лице
е извършило експертизата по документите от делото, на които и съдът основава изводите си.
Освен това не се установява по категоричен начин от отговорите на въпросите състоянието
на неплатежоспособност, невъзможността на длъжника да обслужва кредиторите си, нито
спиране на плащанията.
Молителят е поискал наред с обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, да
бъде обявена неговата свръхздадълженост.
Основанията неплатежоспособност и свръхзадълженост са самостоятелни основания
за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на
кумулативност или евентуалност. От приетата по делото експертиза и с оглед изводите на
съда в мотивната част на решението не се установява състояние на свръхзадълженост на
„Е.и.с.“ ЕООД.
По делото не се доказва, че молителят има качеството на кредитро с изискуемо
вземане което го легитимира да иска откриване на производство по несъстоятелност
спрямо ответното дружество, поради което молбата за откриване на производство по
несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
С оглед горните мотиви не следва да бъдат присъждани разноски на молителя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ молбата на Община П., БУЛСТАТ ****, гр.П., ул.“****, представлявано
от Л.В. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Е.и.с.“ ЕООД, ЕИК ****,
гр.София, бул.“****.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от съобщението му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6