РЕШЕНИЕ № 261340
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 4813 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
С
исковата молба ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил против А.В.Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение № 1094/13.02.2020
г., издадена по ч. гр. д. № 2330/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 10.04.2017 г. до 15.01.2020 г. в размер на сумата от 379, 87 лв. за обект,
находящ се в гр. П., ул. „***, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 30.06.2017 г. до
31.12.2019 г. в размер на сумата от 31, 41 лв., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 12.02.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № **********, не заплатил за периода от 10.04.2017 г. до
15.01.2020 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в
гр. П., ул. „***. За претендираните задължения били издадени фактури, посочени
под опис в исковата молба. Тъй като потребителят не изпълнил в срок
задълженията си за заплащане на цената на потребените услуги, претендира
обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответникът А.В.Д. не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
С молба от 06.08.2020 г. ответникът е посочил, че признава изцяло задължението
си, като не оспорва начина на неговото отчитане и размера на задължението.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени
в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил
съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно
заявеното от ответника признание на иска.
С определението за насрочване на
производството по делото съдът е предоставил възможност на ищеца да
конкретизира начина на формиране на обезщетението за забава, тъй като
обезщетението за забава се претендира за период с по-малка продължителност от
този, за който е начислено главното вземане. Указанията на съда не изпълнени,
но с оглед молбата на ответника, че претенцията не се оспорва и по отношения на
размера на претендираните задължения, съдът е пристъпил към даване ход на
делото за разглеждането му по същество.
Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК
следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на
решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични
правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е
основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с
оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен
така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя
кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска са налице, доколкото ответникът с молба от 06.08.2020 г. е заявил, че
признава иска и счита, че последният като основателен следва да бъде уважен.
Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение
при признание на иска, което е заявено в молба, докладвана от съда в първото по
делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки,
установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на
тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК;
по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под
запрещение - чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените
искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в както в исковото
производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2330/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., която следва да се присъди,
като не следва да се определя юрисконсултско възнаграждение, доколкото ищецът
изрично е заявил, че не претендира заплащане на последното.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е
носител на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение № 1094/13.02.2020 г., издадена по ч. гр.
д. № 2330/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 10.04.2017 г. до 15.01.2020 г. в размер на сумата от 379, 87 лв. за обект,
находящ се в гр. П., ул. „***, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 30.06.2017 г. до
31.12.2019 г. в размер на сумата от 31, 41 лв., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 12.02.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА А.В.Д.
да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2330/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав и сумата от 25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 4813/2020 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК