Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 22.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на пети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08044 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А.И.Ф., с
адрес: ***, с искане да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 783,67
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. “Отец
Паисий”, бл. 90, вх. Б, ап. 13, от които: главница в размер на 677,80 лева за периода от 01.05.206г.
до 30.04.2017г. включително, сумата от 105,87
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06306/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
След
изтичане на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си М.И. е подал
отговор, който съдът приема като становище по исковете. С последното,
ответникът признава, че е собственик на процесния апартамент и не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди. По подробно
изложени аргументи, ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска
отхвърлянето им като неоснователни.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4571 от 17.09.2018г. по ч.
гр. д. № 06306 по описа за 2018г. на ПРС, която е била връчена на ответника (в
хода на заповедното производство – длъжник), при което същият, в срока по чл.
414 ГПК, е оспорил вземанията по заповедта, депозирайки писмено възражение.
Настоящата искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок,
поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови
нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай страните не спорят,
че ответникът е собственик на процесния период, поради и което, съдът е обявил
това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Съдът намира, че ответникът, като
собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между
страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и
чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да
избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически
мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления),
която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят
получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на
изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно
изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-техническата
експертиза е, че за процесния период в имота на ответника има отоплителни тела
с монтирани индивидуални разпределители. Отоплителното тяло в помещение “баня”
е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти повертикала. За него е
начислен разход като за тяло, работело непрекъснато, като този разход е
определен по изчислителен път. Видно е, че след провеждане на задължителният
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани,
като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки. Видно от съдебно-техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за
отопление на общи части.
Видно
от съдебно-техническата експертиза на в. л. З.З., през исковият период е
начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Разходът е начисляван
прогнозно, като при годишният отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен
счетоводител е установено реалното потребление на количеството потребена топла
вода. Разхода на топлинна енергия за топла вода на имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена
в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
От
обсъжданата експертиза се установява, че разхода на топлинна енергия за
сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия
разход, отчетен от топломера в АС и е пропорционален на обема на отоплявания
имот по проект – 182 куб. м. Начислен е разход на топлинна енергия само през
зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила
отоплителната инсталация в СЕС.
Установява се още, че количеството на топлинната енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата
за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, като от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост.
В
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза е отразено, че през
процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е още, че
между топлофикационното дружество и ФДР е подписан договор, който урежда
взаимоотношенията между тях.
Видно
от съдебно-икономическата експертиза на в. л. е.Н., която съдът приема за
компетентно дадена, на ищцовото дружество
се дължи сумата от 677,80лв., представляваща неплатена главница за
доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.Перник ул. „Благой Гебрев“, бл. 61, вх. Б, ап. 34
за период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, поради което, с
оглед липсата на ангажирани доказателства, сочещи извършено плащане от страна
на ответника, съдът намира, че установителния иск за главница следва да бъде
уважен като основателен.
Както
беше посочено по-горе, съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните
сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок. Съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок
на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Видно
от съдебно-икономическата експертиза на в.л. Е.Н., на ищцовото дружество се дължи и сумата от 105,87лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. до 28.08.2018г.,
поради което и предявеният иск за тази сума следва да бъде уважена.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат
само на ищеца.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 465,00 лева, от които: 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 50,00 лева – държавни
такси, 250,00 лева – възнаграждение за вещи лица и 15,00 лева – такси за
съдебни удостоверения, като предвид изхода на делото, същите следва да му бъдат
присъдени.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
срещу А.И.Ф., с адрес: ***, че ответника ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество сумата от 677,80 лева,
представляваща стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул.
“Отец Паисий”, бл. 90, вх. Б, ап. 13 за периода от 01.05.206г. до 30.04.2017г.
включително, сумата от 105,87 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06306/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Ф., с адрес: ***, да заплати на
Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 465,00лв., представляваща
направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение
и възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 06306/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: