О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
15.05.2020г.
гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 15 май
2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 656 по описа за 2019 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ищеца да води един свидетел в съдебно заседание, при режим на
довеждане.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъдат назначени
две комплексни съдебно-медицински експертизи, като първата да бъде изготвена от
лекар – травматолог и лекар – невролог, а втората от лекар – нефролог и лекар
със специалност „съдебна медицина“ които да отговорят на поставените въпроси в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
отговора на исковата молба.
Предвид
направеното признание в отговора на исковата молба от ответника, че не оспорват
твърдението на ищеца за валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите за процесния автомобил, не следва да се задължава
ответника да представи по делото полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № 02114001749374, валидна от 01.07.2014г. до 01.07.2015г.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело АНД № 227/2017г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът Н.Й.Г. твърди в
исковата си молба, че Ответникът сключил на 01.07.2014г. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица
02114001749374, валидна от 01.07.2014г. до 01.07.2015г. за следния автомобил:
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №
СТ 0222 ВМ.
На
13.02.2015г., в гр. Стара Загора, Динко Симеонов Монев, ЕГН **********, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № СТ 0222 ВМ,
нарушил правилата за движение и блъснал Н.Й.Г., ЕГН ********** като пешеходец.
Вследствие на
процесното ПТП Н.Г. получил следните телесни увреждания:
-
Разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата;
-
Счупване
на лявата слепоочна кост;
-
Счупване
на тилната кост;
-
Счупване
на черепната основа;
-
Сътресение
на мозъка;
-
Контузия
на мозъка;
-
Кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка;
-
Кръвоизлив
под паяжинната мозъчна обвивка;
-
Набиране
на кръв в пазухите на клиновидната кост;
-
Счупване
на лявото бедро;
-
Открито
счупване на лявата подбедрица;
-
Остър
пиелонефрит;
-
Намаление
на слуха с дясното ухо.
След
произшествието Н.Г. бил приет за оказване на спешна медицинска помощ в „УМБАЛ
Проф. д-р Ст. Киркович“ АД- гр. Стара Загора, клиника по
неврохихургия, кьдето бил приет със силна болезненост в главата, в левия крак,
объркан и говорещ несвързано, с подкожни хематоми в областта
на ляво бедро и лява подбедрица, с контузна рана в дясна
окципитална област, рана под лява патела. Вследствие на проведени изследвания и
консултативни прегледи със специалисти му била поставена диагноза „Contusio capitis.V.L.C.C. Reg occipitalis №1
Fractura Ossis Occipitalis Fractura Baseos Cranii. Commotio Et Contusio
Cerebri. Haemorhagia Subarachnoidalis. Hemosinus Sphenoidalis Bill" и ,,F-ra Colli Femoris Sin. F-ra Femoris . F-ra
Cruris Sin Aperta“. Било
проведено медикаментозно лечение и ищецът бил поставен на екстензия. На
18.02.2015г. бил преместен в Клиника по ортопедия и травматология, кьдето били
извършени следните оперативни интервенции: 1) открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула с поставяне на 2 канюлирани винта и Liss DF; 2) открито наместване с вътрешна
фиксация, фемур; пласира се дълъг Fi nail, който
се заключил проксимално и дистално. Раните били зашити. Били поставени стерилни
превръзки.
Лечението на
пострадалия продължило в домашни условия, но на 17.04.2017г. бил приет в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст-Киркович" АД в клиника по нефрология с оплакване от болки в
поясната област и при уриниране след поставяне на уренарен катетър при
извършените оперативни интервенции. Бил установен „остър пиелонефрит“. Било
проведено консервативно лечение.
На
18.06.2015г. ищецът бил приет отново в болница с оплакване от секреция в лява
колянна става. Наложило се оперативно лечение: били отстранени имплантирани
уреди (заключващ винт) от фемур и били поставени АБ перли. Състоянието му обаче
не се подобрявало и се наложило да бъде приет за лечение във Военномедицинска
академия-МБАЛ София, където на 19.10.2015г. била извършена нова операция под
спинална анестезия - били премахнати АБ перли, бил извършен дебридман и били
поставени гентамицинови перли. На 25.04.2016г. била извършена операция за
изваждане на гентамициновите перли. На 11.11.2016г. била извършена операция за
отстранявне на имплантирани уреди от тибия и фибула. През първия месец след
инцидента ищецът бил изцяло на постелен режим. Налагало се брат му и леля му да
се грижат за него и да го обслужват- за тоалет, хранене и други нужди от първа
необходимост. След първия месец започнал да се опитва да стъпва и да ходи, но
само с патерици и на много къси разстояния. Патерици ползвал до май 2016г. Били
му забранени четенето, гледането на телевизия, всякакви средства за получаване
на информация поради опасността от претоварване на мозъка.
Оплаквал се от
главоболие, световъртеж, гадене. Преди инцидента ищецът спортувал редовно -
карал колело, изминавал по 60-70 км на ден, изминавал големи разстояния по
време на планински туризъм. Работил като вулканизатор. След инцидента не можел
да издържа на ходене на дълги разстояния, лесно се уморявал. Не можел да кляка
напълно. Често се оплаквал от болки в засегнатите места и при влошаване на
времето. Не можел да върши предишната си работа поради голямото натоварване.
Често изпитвал болка в мястото на операцията. С решение на ТЕЛК на Н.Г. била
определена 60% трайно намалена работоспособност. В следствие на тежката черепно
- мозъчна травма ищецът получил намаление на слуха с дясното ухо, проведено
било консервативно лечение, но то не довело до успех.
За
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди Н.Г. предявил частичен иск
пред Софийски градски съд - гр.д. 5662/2017г., 1-11 състав, за сумата от 80 000
лева. Съдът приел, че справедливият размер на обезщетението, което се дължало
на ищеца възлизало на сумата от 120 000 лева, приел, че било налице принос от
страна на Н.Г. за настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%., с които
намалил обезщетението до сумата от 96 000 лева и уважил иска до размера на
претендираната частична сума от 80 000 лева с решение от № 4888/02.07.2019 г.,
което не било обжалвано и влязло в сила.
За разликата между
присъдената сума от 80 000 лева, до пълния размер на претендираното обезщетение
от 96 000 лева, намалено с 20 % поради приетия принос от страна на ищеца,
предявява настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 16 000
лева, представляваща разлика между уважената част в размер на 80 000 лева, до
пълния претендиран размер от 96 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените на Н.Г. неимуществени вреди от гореописаното ПТП, намалена с 20 %
поради установения принос от страна на ищеца, заедно със законната лихва от
дата на деликта — 13.02.2015г., до окончателното плащане, както и всички
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В определения
от съда срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който
заявяват, че предявените искове били неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата претенция било посочено, че на
13.02.2015г., в град Стара Загора, Динко Симеонов Монев, с ЕГН **********, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, нарушил правилата за движение и блъснал ищеца Н.Й.Г., ЕГН **********
като пешеходец. Вследствие на процесното ПТП Н.Г. получил: Разкъсно - контузна
рана в тилната област на главата; Счупване на лявата слепоочна кост; Счупване
на тилната кост; Счупване на черепната основа; Сътресение на мозъка; Контузия
на мозъка; Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; Кръвоизлив под паяжинната
мозъчна обвивка; Набиране на кръв в пазухите на клиновидната кост; Счупване на
лявото бедро; Открито счупване на лявата подбедрица; Остър пиелонефрит;
Намаление на слуха с дясното ухо.
След произшествието Н.Г. бил приет за оказване на спешна медицинска
помощ в УМ БАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, клиника по
неврохихургия. Пострадалият бил приет със силна болезненост в главата, в левия
крак, объркан и говорещ несвързано, с подкожни хематоми в областта на ляво
бедро и лява подбедрица, с контузна рана в дясна окци питал на област, рана под
лява патела. Вследствие на проведени изследвания и консултативни прегледи със
специалисти му била поставена диагноза "Contusio
capitis. V.L.C.C. Reg occipitalis Nol Fractura Ossis Occipitalis Fractura
Baseos Cranii. Commotio Et Contusio Cerebri. Haemorhagia Subarachnoidalis.
Hemosinus Sphenoidalis Bill“ и ,,F-ra Colli Femoris Sin. F-ra Femoris. F-ra Cruris Sin Aperta“, било проведено
медикаментозно лечение и ищецът бил поставен на екстензия. На 18.02.2015г. бил
преместен в Клиника по ортопедия и травматология, където му били извършени:
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула с поставяне
на 2 канюлирани винта и Liss DF и открито наместване
с вътрешна фиксация, фемур; пласира се дълъг Fi nail, който се заключил
проксимално и дистално. Раните били зашити. Били поставени стерилни превръзки. Лечението
на пострадалия продължило в домашни условия. На 17.04.2017г. ищецът бил приет в
УМ БАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в клиника по нефрология с оплакване от
болки в поясната област и при уриниране след поставяне на уренарен катетър при
извършените оперативни интервенции. Бил установен „остър пиелонефрит“. Било
проведено консервативно лечение.
На 18.06.2015г. ищецът бил приет отново в болница с оплакване от
секреция в лява колянна става. Наложило се оперативно лечение: били отстранени
имплантирани уреди (заключващ винт) от фемур и били поставени АБ перли.
Състоянието му обаче не се подобрявало и се наложило да бъде приет за лечение
във Военномедицинска академия - МБАЛ София, където на 19.10.2015г. била
извършена нова операция под спинална анестезия - били премахнати АБ перли, бил
извършен дебридман и били поставени гентамицинови перли. На 25.04.2016г. била
извършена операция за изваждане на гентамициновите перли. На 11.11.2016г. била
извършена операция за отстранявне на имплантирани уреди от тибия и фибула.
През първия месец след инцидента ищецът бил изцяло на постелен режим.
Налагало се брат му и леля му да се грижат за него и да го обслужват - за
тоалет, хранене и други нужди от първа необходимост. След първия месец започнал
да се опитва да стъпва и да ходи, но само с патерици и на много къси
разстояния. Патерици ползвал до месец май 2016г. били му забранени четенето,
гледането на телевизия, всякакви средства за получаване на информация поради
опасността от претоварване на мозъка. Оплаквал се от главоболие, световъртеж,
гадене. Преди инцидента ищецът спортувал редовно - карал колело, изминавал по
60 - 70 км на ден, изминавал големи разстояния по време на планински туризъм.
Работил като вулканизатор. След инцидента не можел да издържа на ходене на
дълги разстояния, лесно се уморявал. Не можел да кляка напълно. Често се
оплаква от болки в засегнатите места при влошаване на времето. Не можел да
върши предишната си работа поради голямото натоварване. Често изпитвал болка в
мястото на операцията. С решение на ТЕЛК на Н.Г. била определена 60% трайно
намалена работоспособност. В следствие на тежката черепно
— мозъчна травма ищецът получил намаление на слуха с дясното ухо, проведено
било консервативно лечение, но то не довело до успех.
За обезщетяване на причинените му неимуществени вреди Н.Г. предявил
частичен иск пред Софийски градски съд — гр. д. 5662/2017г., I - 11 състав, за
сумата от 80 000 лева. Съдът приел, че справедливият размер на обезщетението,
което се дължало на ищеца възлизало на сумата от 120 000 лева, приел, че било
налице принос от страна на Н.Г. за настъпване на вредоносния резултат в размер
на 20%, с които намалил обезщетението до сумата от 96 000 лева и уважил иска до
размера на претендираната частична сума от 80 000 лева с решение от
№ 4888/02.07.2019г, което не било обжалвано и влязло в сила.
За разликата между присъдената сума от 80 000 лева, до пълния размер на
претендираното обезщетение от 96 000 лева, намалено с 20 % поради приетия
принос от страна на ищеца, ищецът предявявал настоящия иск, като искал съдът да
осъди ответника ЗД "Бул Ине" АД да плати на ищеца сумата в размер на
16 000 лева, представляваща разлика между уважената част в размер на 80 000
лева, до пълния претендирай размер от 96 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените на Н.Г. неимуществени вреди от гореописаното ПТП, намалена с 20%
поради установения принос от страна на ищеца, заедно със законната лихва от
дата на деликта - 13.02.2015г., до окончателното плащане. Претендира и всички
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
Не оспорва обстоятелството, че на 13.02.2015г. в град Стара Загора,
Динко Симеонов Монев, ЕГН **********, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата в хипотезата, според която в населено място при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория
„В" било забранено да превишава стойност на скоростта от 50 km/h (км/час),
с което по непредпазливост причинил на Н.Й.Г., с ЕГН ********** многостепенна
средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониквало в
черепната кухина (черепномозъчна травма - разкъсноконтузна рана в тилната
област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилната кост,
счупване на черепната основа, сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под паяжината мозъчна обвивка и набиране на
кръв в пазухите на клиновидната кост), и трайно затрудняване на движенето на
левия крак (счупвания на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица).
С Решение № 133 от 16.03.2017г., постановено по АНД № 227/2017г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, съдът признал за виновен Динко Симеонов Монев в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил
от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева. Със същото решение
съдът признал за невинен и оправдал Динко Симеонов Монев по обвинението за
причиняване на описаните по - горе телесни увреждания и вследствие на нарушаване
на чл. 15, ал. 1 от Закона за движението по пътищата („На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най - вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната
свободна лента“) и чл. 116 от Закона за движението по пътищата („Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците...“).
В настоящия случай, следвало по аналогия да се приложи императивната
разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда (в случая
Решение) на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който
разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали било извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не оспорва
обстоятелството, че за управляваното от виновния водач Динко Симеонов Монев
МПС-лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ, към
датата на ПТП - 13.02.2015г., била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователно дружество
„Бул Ине“ АД, по застрахователна полица № 02114001749374 от 01.07.2014г.,
издадена със срок на валидност за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2015г. Не
оспорва обстоятелството, че за обезщетяване на причинените му от ПТП на 13.02.2015г.
неимуществени вреди, ищецът Н.Г. предявил срещу застрахователно дружество „Бул
Ине” АД пред Софийски градски съд - гр.д. 5662/2017г., I - 11 състав, иск за
сумата от 80 000 лева, като част от общо претендирано обезщетение от 160 000
лева. С влязло в сила съдебно решение № 4888/02.07.2019г., постановено по
горепосоченото гражданско дело, съдът приел, че справедливия размер на
обезщетението, което се дължало на ищеца възлизало на сумата от 120 000 лева,
приел, че било налице принос от страна на Н.Г. за настъпване на вредоносния
резултат в размер на 20%, с които намалил обезщетението до сумата от 96 000
лева. Със същото решение застрахователно дружество „Бул Ине“ АД било осъдено да
заплати на ищеца Н.Г. сумата от 80 000 лева, представляваща част от общо
претендирано обезщетение от 160 000 лева за претърпени неимуществени вреди в
резултат от осъществено на 13.02.2015г. в Стара Загора ПТП. Извън посочените
по-горе обстоятелства, оспорва останалите изложени в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства, както и изцяло оспорва ищцовите претенции, както по
основание, така и по размер, поради следните съображения:
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътнотранспортно произшествие от 13.02.2015г., на ищеца били причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и възникнали заявените от
него неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който били
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновавали размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Самостоятелно
прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Н.Й.Г. при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди възникнали
единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“, с peг. № СТ 02 22 ВМ.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца Н.Й.Г., като
поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди били и извършени от
него нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се
в пресичане на уличното платно извън пешеходна пътека, без да възприемели
цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на
движение, от която идвали автомобили.
Принос за
настъпване на ПТП имал и ищецът, който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на
пътното платно не съобразил разстоянието до приближаващото превозно средство и
неговата скорост на движение, пътната обстановка. Наред с това ищецът навлязъл
на платното за движение и го пресякъл на нерегламентирано за това участък от
пътя. Твърди, че ищецът навлязъл на платното за движение и го пресякъл на
червен сигнал, забраняващ пресичането на пътното платно от пешеходци. С това си
поведение, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП, ищецът сам се поставил в превишен
риск спрямо нормалния и създал предпоставките за осъществяване механизма на
произшествието.
Счита, че ако
ищецът спазил правилата на ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца
настъпили като резултат и от неговото собствено виновно поведение, осъществено
в нарушение на законоопределените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца било
в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него
увреждания. Спазването на горепосочените правни норми би
осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдените от ищеца
претърпени телесни увреждания.
Посочените обстоятелства, счита, че осъществявали, както от правна, така
и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че същото следвало да бъде отчетено от
Съда при постановяване на Решението му по съществото на спора, дотолкова,
доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника. Съгласно
практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010г. по т.д. № 942/2009г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането било налице, когато пострадалото лице със своето поведение създало
предпоставки за настъпването на вредите или допринесло за механизма на
увреждането. За съпричиняването било без значение дали пострадалият действал
виновно.
Поради горните доводи, счита, че били налице основания за намаляване на
обезщетението на пострадалия поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици, като обезщетението следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следвало да бъде извършено въз основа на комплексна оценка,
включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента
на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като
деянието на пострадалия в настоящия случай било противоправно и степента на
неговата вина. В случая следвало да бъде отчетено обстоятелството, че водачът
на процесното МПС нарушил единствено чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата в хипотезата, според която в населено място при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ било забранено
да превишава стойност на скоростта от 50 km/h (км/час), докато ищецът пешеходец
Н.Й.Г. нарушил три императивни правни норми. Твърди, че посочените по —
горе нарушения от страна на ищеца се намирали в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и обуславяли извода за наличие на съпричиняване в размер на
поне 80%.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за
недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следвало да извърши преценка на конкретни обстоятелства, приложение на принципа
за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и
предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищеца парична
сума била в изключително завишен размер, за да доведяло до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на
закона.
Оспорва твърденията за продължителността на лечението и възстановяването
от твърдените с исковата молба травми — представените медицински документи не
обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на
обезщетение за тях. Не били налице медицински документи, обвързани с
продължителността на възстановителните процеси при пострадалия.
Оспорва твърдението, че в следствие на ПТП ищеца получил остър
пиелонефрит. Твърди, че описаното увреждане не било в причинна връзка с
претърпяното ПТП. На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума била
недължима поради самоувреждане на ищеца, по изложените вече съображения, респ.
прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било несъответстващо
на реално претърпените от ищеца болки и страдания.
Счита, че присъденото по гр. д. 5662/2017г., по описа на Софийски
градски съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева
отговаряло на действително и реално претърпените от ищеца болки и страдания от
причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на
заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, съобразено било, както със
съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия.
В случай, че съда приемел, че предявения иск за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди бил доказан по своето основание, то заявява,
че прави и възражение за прекомерност на претенцията. Оспорва иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен,
по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно
основание оспорва акцесорният иск за присъждане на лихва като недължим, като се
позовава на изтекла погасителна давност.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от Н.Й.Г. иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, в
случай, че съдът счете за основателна исковата претенция на ищеца, то да намали
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
претендираният размер не кореспондирал с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика. В случай, че настоящият съдебен състав, намерил
за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли съда да
определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчетете съпричиняването от страна на
ищеца.
Моли съда да осъди Н.Й.Г. да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Бул Инс“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар свързани с настоящото исково производство.
Моли съда в случай, че частично уважи исковата претенция, да им присъди
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Моли съда да им присъди разноски по компенсация.
Претендира направените разноски по делото, включително и за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./. По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, претърпените от него
вреди /характера им и размера на претендираното обезщетение за тях/,
противоправното поведение на водача на МПС, причинната връзка между вредите и
деянието, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на увреждането, по силата на което
ответникът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица. Тъй като в случая е налице влязло в сила
решение на наказателния съд, същата е задължителна за гражданския съд относно
авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. С оглед на това ищецът следва да докаже
единствено наличието на вреди и причинната връзка. Що касае иска за обезщетение
за забава (чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и
датата на изискуемостта на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение №
133 от 16.03.2017г. по НАХД № 227/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора; Протокол
за оглед на пътно-транспортно произшествие от 13.02.2015г. със скица и
фотоалбум; Протокол за оглед на
веществени доказателства с фотоснимки от 31.03.2015г.; Епикриза №
3807/13.02.2015г.; Епикриза № 4132/18.02.2015г.; Епикриза № 8410/17.04.2015г.; Епикриза № 12964/18.06.2015г.; Епикриза № 28506/12.10.2015г.; Епикриза № 13589/20.04.2016г.; Екпертно решение ТЕЛК №
1156/17.05.2016г.; Епикриза № 22090/08.11.2016г.; Експертно решение на ТЕЛК № 0941/11.04.2017г.; Справка от Гаранционен фонд с
изх. № 24-01-182/17.03.2015г.; Амбулаторен
лист № 1412/05.09.2017; Решение № 4888/02.07.2019 г. на
СТС.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адв. Петко Петков и адв. Витан Андреев.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да
води един свидетел в съдебно заседание, при режим на довеждане.
НАЗНАЧАВА
комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица ЕМИЛ БЪЧВАРОВ И ДАНИЕЛ
ВЪЛЧЕВ, които след като се запознаят с
материалите по делото и извършат преглед на ищеца и съответните справки,
навсякъде, където е необходимо да дадат своето заключение, като отговорят на
въпросите посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 600 лева, който следва да бъде внесен по
равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА
комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица МИЛКО СУРЧЕВ и МАРИУС
КИРКОВ, които след като се запознаят с
материалите по делото и извършат преглед на ищеца и съответните справки,
навсякъде, където е необходимо да дадат своето заключение, като отговорят на
въпросите посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 600 лева, който следва да бъде внесен по
равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно - автотехническа експертиза с вещо лице СЛАВИ НИКОЛОВ, който
след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки,
навсякъде, където е необходимо да даде своето заключение, като отговори на
въпросите посочени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от
ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело АНД № 227/2017г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните,
че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са
налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 23.06.2020г. от 10.00 часа, за която дата да се
призоват страните и вещите лица след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: