Разпореждане по дело №568/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е образувано по искова молба (ИМ) от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора (л. 1), с която против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) са предявени искове за заплащане на обезщетения за вреди – имуществени и неимуществени, квалифицирани от ищеца като такива по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на ИМ, дадени с разпореждане № 2495 от 01.08.2024 г. (л. 69 – 70), от ищеца е постъпила уточняваща молба (л. 77).

Ищецът твърди, че на 05.02.2024 г. бил прегледан от ревматолог в УМБАЛ „Токуда“ гр. София (приложен амбулаторен лист на л. 82 – Приложение № МД-719 според номерацията на ищеца) и той му назначил вторичен преглед на 15.02.2024 г., за който предплатил сумата от 145 лв. (приложена разписка на л. 22 – Приложение № МД-311 според номерацията на ищеца), като направил и допълнителни разходи от 12,50 лв. за закупуването на телефонна импулсна карта от 100 импулса, която използвал, за да уреди паричния трансфер на сумата от 145 лв. и да си запише час за вторичния преглед на 15.02.2024 г., а впоследствие и да го отмени, тъй като от ГДИН отказали да го конвоират (транспортират) на 15.02.2024 г. до УМБАЛ „Токуда“ гр. София с мотива, че можело да бъде прегледан в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) – София.

Ищецът не сочи как е уведомил ГДИН за назначения му според него вторичен преглед на 15.02.2024 г., но се позовава на приложена на л. 23 молба до Началника на Затвора Стара Загора с вх. № 09.02.2024 г. (Приложение № МД-312 според номерацията на ищеца), с която моли да бъде конвоиран (транспортиран) на 14.02.2024 г. от Затвора Стара Загора до Централен затвор София, тъй като на 15.02.2024 г. имал назначен преглед в УМБАЛ „Токуда“ гр. София. Не сочи и как му е отказано да бъде конвоиран (транспортиран) на 15.02.2024 г. до УМБАЛ „Токуда“ гр. София, но се позовава на приложено на л. 24 писмо от 14.02.2024 г. от зам.-главен директор на ГДИН до началника на Затвора Стара Загора (Приложение № МД-313 според номерацията на ищеца). В последното, изготвено в отговор на направено от началника на Затвора Стара Загора предложение за хоспитализация на ищеца в СБАЛЛС – София с вх. № 2609 от 12.02.2024 г., е отразено, че ищецът е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – София от 26.01.2024 г. до 06.02.2024 г., през който период са били осъществени консултации с ортопед и травматолог от „Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ Токуда“ гр. София и му е било назначено консервативно лечение, както и че липсват медицински показания за провеждане на нова хоспитализация на ищеца в СБАЛЛС – София.

Ищецът твърди още, че отказът на ГДИН да го конвоира (транспортира) за преглед на 15.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“ гр. София е в грубо нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗИНЗС (Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража), тъй като в Затвора Стара Загора не се предоставяли адекватни медицински грижи, а СБАЛЛС – София не отговаряла на стандартите по Закона за здравето (ЗЗ) и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В тази връзка (относно условията в СБАЛЛС – София) са приложени: жалби на ищеца от 13.02.2024 г. до омбудсмана на РБ, министъра на правосъдието и посолствата на различни държави (л. 25 – 40), всичките без входящ номер или придружени с данни за изпращането им до или получаването им от адресатите им; писмо-отговор от омбудсмана на РБ (л. 41); разпечатки от публикации в Интернет (л. 42 – 44). Затова се обърнал към Прокуратурата с искане да му бъде прекъснато изпълнението на наказанието на основание чл. 448 във връзка с чл. 447, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), за да бъде прегледан и лекуван в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, поради невъзможност назначената му операция на лява лакътна става да се извърши в планов порядък в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора, което водело до прогресивно влошаване на здравословното му състояние. Прокуратурата обаче отказала да прекъсне изпълнението на наказанието му или да разпореди на ГДИН да го транспортира до УМБАЛ „Токуда“ гр. София с мотива, че „липсва дата за преглед/лечение“, макар прегледът му за 15.02.2024 г. да бил отсрочен и да можел да се осъществи веднага щом се яви за него с предварителна заявка.

Ищецът не сочи кога е поискал да му бъде прекъснато изпълнението на наказанието, но се позовава на два отказа в тази насока (постановления на Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Стара Загора), приложени към ИМ, като в уточняваща я молба (л. 77) изрично сочи, че исковите му претенции към ПРБ се основават и на двата отказа. Първото постановление е от 08.01.2024 г. (л. 20 – 21; Приложение № МД-305 според номерацията на ищеца), което означава, че молбата на ищеца, по която е постановен отказът (депозирана до Главния прокурор на РБ според отразеното в постановлението) е била подадена не по-късно от 08.01.2024 г. Вторият отказ е от 03.06.2024 г. (л. 45 – 46; Приложение № МД-373 според номерацията на ищеца) и според отразеното в него е постановен по молби (жалби) на ищеца от 08.05.2024 г. и от 15.05.2024 г., постъпили съответно в ОП – Стара Загора и във (чрез) ВП – София. Във второто постановление (от 03.06.2024 г.) е посочено също, че първото (от 08.01.2024 г.) е било потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура Пловдив от 21.02.2024 г. Към ИМ е приложена и жалба на ищеца до Апелативна прокуратура Пловдив против второто постановление (от 03.06.2024 г.), която обаче е без входящ номер и не е придружена с данни да е била изпратена до, съответно да е била получена и разгледана от Апелативна прокуратура Пловдив (л. 47 – 51; Приложение № МД-374 според номерацията на ищеца).

Ищецът твърди и че в резултат на отказа на ГДИН да го конвоира (транспортира) за назначения му вторичен преглед на 15.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“ гр. София и отказа на Прокуратурата да прекъсне изпълнението на наказанието му (както отказа от 08.01.2024 г., така и отказа от 03.06.2024 г.), за да се лекува в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, не му е осигурен достъп до по-ефективна (адекватна) медицинска помощ – преглед и лечение в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, поради което, поради невъзможността да се извърши оперативно лечение на лявата му лакътна става в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора и СБАЛЛС – София, в периода 15.02.2024 г. – 03.07.2024 г. здравословното му състояние (състоянието на лявата му ръка) рязко се е влошило – страдал от оток и болки в лявата лакътна става, изтръпване на лявата длан, не можел да спи и живее нормално и перманентно посещавал медицинския център в Затвора Стара Загора за обезболяващи медикаменти.

Въз основа на така изложените в ИМ и уточняващата я молба обстоятелства ищецът моли:

в ИМ – да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от 28750 лв., както и да бъде осъдена ПРБ да му заплати сумата от 28750 лв., представляващи обезщетения за причинените му неимуществени вреди в периода от 15.02.2024 г. до 03.07.2024 г., а в уточняваща молба – да бъдат осъдени ГДИН и ПРБ да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 57500 лв. за причинените му неимуществени вреди в периода от 15.02.2024 г. до 03.07.2024 г.;

да бъдат осъдени ГДИН и ПРБ (т.е. отново солидарно, ако и да не е изрично формулирано по този начин) да му заплатят сумата от 157,50 лв. (145 лв. + 12,50 лв.), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – направените разходи по неосъществения на 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ гр. София.

При тези данни съдът намира, че и след постъпването на уточняващата я молба ИМ не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към които препраща чл. 204, ал. 5 от АПК.

В ИМ и уточняваща я молба не е изрично посочено как ищецът е уведомил ГДИН за назначения му според него вторичен преглед на 15.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, съответно поискал да бъде конвоиран (транспортиран) на тази дата за въпросния преглед – дали това е станало само с отправената до Началника на Затвора Стара Загора молба с вх. № 09.02.2024 г. (Приложение № МД-312 според номерацията на ищеца – л. 23 от делото), или е подал и друга молба (до друг орган или длъжностно лице от администрацията на ГДИН) в тази насока, съответно – до кого и на коя дата. Не е ясно също кога и как ГДИН му е отказала да бъде конвоиран (транспортиран) на 15.02.2024 г. за преглед в УМБАЛ „Токуда“ гр. София – изрично или с бездействие, доколкото позоваването на приложеното към ИМ писмо от 14.02.2024 г. (Приложение № МД-313 според номерацията на ищеца – л. 24) изхожда от зам.-главен директор на ГДИН и е адресирано не до ищеца, а до началника на Затвора Стара Загора във връзка с направено от последния предложение за хоспитализация на ищеца, при това не в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, а в СБАЛЛС – София.

Поради противоречивото формулиране в ИМ и в уточняващата я молба на претенцията/претенциите на ищеца за неимуществени вреди не става ясно дали са предявени два иска – против ГДИН за сумата от 28750 лв. и против ПРБ за сумата от 28750 лв., или e предявен само един иск – солидарно против ГДИН и ПРБ за сумата от 57500 лв. Доколкото това не е изрично заявено, не става ясно и дали искът за имуществени вреди също е предявен солидарно срещу двамата ответници. В случай, че се касае за един иск за неимуществени вреди, предявен солидарно против ГДИН и ПРБ, и доколкото искът за имуществени вреди вероятно също е предявен солидарно против ГДИН и ПРБ, не става ясно на какво основание произтича солидарната отговорност на ответниците – не са изложени обстоятелствата, които я обуславят, доколкото съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

От съдържанието на ИМ и уточняващата я молба не става ясно и защо ищецът основава претенциите си към ПРБ на посочените от него два отказа на Прокуратурата да бъде прекъснато изпълнението на наказанието му – от 08.01.2024 г. (Приложение № МД-305 според номерацията на ищеца; л. 20 – 21) и от 03.06.2024 г. (л. 45 – 46; Приложение № МД-373 според номерацията на ищеца), при условие, че:

първият отказ (от 08.01.2024 г.) предхожда не само неосъществения на 15.02.2024 г. преглед на ищеца в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, вследствие на което след тази дата здравословното му състояние се е влошило и за насрочването на който преглед е направил разходи, но и молбата му да началника на Затвора Стара Загора да бъде конвоиран (транспортиран) за осъществяването на въпросния преглед;

вторият отказ (от 03.06.2024 г.) е постановен не само след като ищецът вече е направил разходите, претендирани като имуществени вреди, и след като прегледът на 15.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“ гр. София не се е осъществил, но и по молби (жалби) на ищеца за прекъсване на изпълнението на наказанието му, подадени след 15.02.2024 г., която е и началната дата на периода, за който се претендират неимуществени вреди.

В ИМ и уточняващата я молба не е посочено също дали ищецът е обжалвал по надлежния ред посочените от него два отказа на Прокуратурата да бъде прекъснато изпълнението на наказанието му – от 08.01.2024 г. и от 03.06.2024 г., и какъв е изходът от обжалването им, в частност – вторият от тях, доколкото в последния се съдържат данни за обжалването на първия отказ и резултатът от него. Доколкото претенциите на ищеца към ПРБ се основават именно на тези изрични откази, представляващи правни актове – постановления на прокурор, постановени в законово регламентирано производство, необходимостта от посочването на тези обстоятелства и прилагане към ИМ на доказателства за тях (ако се приеме, че се касае за административни актове) произтича от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, според която иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

С оглед на изложеното исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде дадена възможност да отстрани нередовностите й в 7-дневен срок и бъде предупреден, че в противен случай исковата му молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 204, ал. 5 от АПК

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на И. Г. П..

УКАЗВА на ищеца и му предоставя възможност в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане:

1. да посочи как е уведомил ГДИН за назначения му според него вторичен преглед на 15.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“ гр. София, съответно – кога и как е поискал от ГДИН да бъде конвоиран (транспортиран) на тази дата за въпросния преглед, в частност – дали това е станало с отправената до Началника на Затвора Стара Загора молба с вх. № 09.02.2024 г. (Приложение към исковата молба с № МД-312), или е подал в тази насока и/или друга молба (до друг орган или длъжностно лице от администрацията на ГДИН), съответно – до кого и на коя дата, като представи същата, ако разполага с нея;

2. да посочи кога и как ГДИН му е отказала да бъде конвоиран (транспортиран) на 15.02.2024 г. за преглед в УМБАЛ „Токуда“ гр. София – изрично или чрез бездействие (не е бил транспортиран на тази дата за въпросния преглед), а ако е изрично – с какъв акт, от коя дата и кой го е издал, като представи същия, ако разполага с него;

3. да посочи обжалвал ли е по съответния ред постановлението на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Стара Загора от 03.06.2024 г., с което му е отказано да бъде прекъснато изпълнението на наказанието му (Приложение към исковата молба с № МД-373), и какъв е резултатът от обжалването му – потвърдено ли е било или е било отменено, с какъв акт, от коя дата и на кой орган, като представи същия, ако разполага с него;

4. да изложи обстоятелствата, които обуславят причинно-следствената връзка между посочените от него два отказа на Прокуратурата да бъде прекъснато изпълнението на наказанието му – от 08.01.2024 г. (Приложение към исковата молба с № МД-305) и от 03.06.2024 г. (Приложение към исковата молба с № МД-373), с направените разходи за насрочения му на 15.02.2024 г. преглед в УМБАЛ „Токуда“ гр. София и неосъществяването на последния, вследствие на което здравословното му състояние се е влошило след тази дата, при условие, че първият отказ (от 08.01.2024 г.) предхожда молбата му до началника на Затвора Стара Загора да бъде конвоиран (транспортиран) за въпросния преглед – вх. № 09.02.2024 г. (Приложение към исковата молба с № МД-312), а вторият отказ (от 03.06.2024 г.) е постановен според посоченото в него по молби (жалби) на ищеца за прекъсване на изпълнението на наказанието му от 08.05.2024 г. и от 15.05.2024 г., т.е. подадени след 15.02.2024 г., която е и началната дата на периода, за който се претендират неимуществени вреди;

5. да посочи изрично дали предявява два иска за неимуществени вреди – против ГДИН за сумата от 28750 лв. и против Прокуратурата на Република България за сумата от 28750 лв., или само един иск – солидарно против ГДИН и Прокуратурата на Република България за сумата от 57500 лв.;

6. да посочи изрично дали предявеният иск за имуществени вреди е само против единия от ответниците, като посочи кой е този ответник, или го предявява солидарно срещу двамата ответници;

7. в случай, че се касае за един иск за неимуществени вреди, предявен солидарно против ГДИН и Прокуратурата на Република България, и доколкото искът за имуществени вреди също е предявен солидарно против ГДИН и Прокуратурата на Република България, да изложи обстоятелствата, които обуславят солидарната отговорност на ответниците и в частност законовата разпоредба, от която тя произтича (ако смята, че солидарната им отговорност е уредена в закона), доколкото съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите солидарност между двама или повече длъжници възниква или в определените от закона случаи, или когато е уговорена.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване нередовностите в дадения за това срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

ПРЕПИСИ от разпореждането да се изпратят на ищеца и на назначения му процесуален представител – адв. С. С..