№ 2290
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110142765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ч. Д., чрез адв. Д. М., с която срещу
„фирма ЕООД са предявени искове за установяване на нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № 4216955, сключен с ответника на 29.07.2021 г. във връзка
с договор за паричен заем № 4216955/29.07.2021 г., сключен с „фирма“ АД. Ищецът твърди,
че е сключил с ответника договор за предоставяне на поръчителство, с който се е задължил
да заплати възнаграждение на ответника в размер на сумата от 314,72 лв., платими на равни
вноски, всяка от които в размер на 19,67 лв. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.
143, ал. 1 ЗЗП, тъй като нямало еквивалентност между престациите, поради накърняване на
добрите нрави, доколкото сумата по договора за поръчителство в размер на 314,72 лв.
съставлявала допълнителна сума, която била в размер на почти 1/2 от сумата на отпуснатия
кредит от 800 лева. По този начин безспорно се нарушавал и принципът на добросъвестност
и справедливост. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на
потребителя не се предоставя услуга. На следващо място, договорът за предоставяне на
поръчителство бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението в размер на 314,72 лв. следвало да бъде
отразено в ГПР, а освен това се заплащало на свързано с кредитора лице. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М. К., оспорва предявените искове с
доводи за тяхната недопустимост и неоснователност. Счита, че за ищеца не е налице правен
интерес да предявява установителен иск за нищожност на процесния договор. Дава пример,
че страна, която разполага с осъдителен иск, който би й предоставил по - ефективна защита,
1
няма правен интерес от предявяване на установителен иск. В тази връзка поддържа, че
предявяването на процесните искове представлява злоупотреба с право. Евентуално,
оспорва исковете по основателност, като поддържа, че договорът не противоречи на добрите
нрави, престациите не са явно нееквивалентни, нито с него се заобикаля изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената разпоредба не е приложима към процесното
правоотношение. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на
договор за предоставяне на гаранция № 4216955/29.07.2021 г., сключен между Н. Д. и
„фирма ЕООД, поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност - иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на
гаранция № 4216955/29.07.2021 г., сключен между Н. Д. и „фирма ЕООД, поради
накърняване на добрите нрави.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с
ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно, че със същия
договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за
кредит № 4216955/29.07.2021 г., се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият
накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва
да се отделят следните обстоятелства: че: 1/ на 29.07.2021 г. между ищеца и „фирма“ АД е
сключен договор за паричен заем за сумата от 800 лв., платими на 16 седмични вноски; 2/
във връзка с договора за паричен заем на 29.07.2021 г. е сключен между ищеца и „фирма
ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4216955, за изпълнение на задълженията на
ищеца към „фирма“ АД, по силата на който ищецът следвало да заплати на ответника
сумата от 314,72 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 19,67 лв.
Следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба
писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото към
исковата молба вече са представени Договор за поръчителство № 4216955, погасителен план
и СЕФ, поради което не е необходимо задължаването на ответника да го представи, а по
отношение на справка от счетоводството на ответника за всички извършени плащания в
това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
2
счетоводните книги от страна на Н. Ч. Д. по процесния договор за поръчителство - като не
необходими за изясняване на предмета на спора, с който съдът е сезиран.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на
исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен интерес да
иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това основание съдът не
може да приеме, че се касае за злоупотреба с право. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани от съда.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА
на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най -
късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на
чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2023 г. от
10:30 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна
спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по - кратки
срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4