Мотиви:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимите Б.А.Х. и Н.М.Н. ***, за престъпление по
чл. 198 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 НК .
По
делото в качеството на частен обвинител е конституиран Б.М..
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния
акт, като счита същото за безспорно установено както от обективна, така и от
субективна страна. За извършеното престъпление пледира на подсъдимите да се
определят наказания при условията на чл. 55 НК, а именно от по една година
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
Частния
обвинител М., редовно призован , не се
явява в съдебно заседание. Становище по предявеното обвинение излага в писмена
молба по делото
Подсъдимият
Б.Х. участва лично в съдебно заседание и
със служебно назначен защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното
му обвинение и на осн. Чл. 371 т.2 НПК признава
фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Чрез защитника си изразява становище за доказаност на обвинението . За извършеното престъпление
моли да му бъде определено наказание около минималния предвиден в закона размер,
с приложение на института на условното осъждане.
Подсъд. Н.Н.
участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Признава се за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите изложени в
обвинителния акт за верни и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Чрез защитника си моли за приложение на разпоредбата на чл 66 ал.1 НК.
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесено
към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка :
На
6.03.2017г около 00.30ч. св. Б.М. се прибирал пешком от ЖП-гара Ямбол към дома
си в ж-к. ***. В района на к-с *** зад М. на известно разстояние след него
тръгнали двамата подсъдими. Х. и Н. взели решение да нападнат непознатия за тях
мъж и да му вземат наличните парични средства. В изпълнение намисленото в
близост до бл. *** в същия жилищен комплекс
подсъдимите застигнали М.. Х. нанесъл удар с ритник в областта на кръста на М..
М. се затичал, но последвал удар в теменната област на главата му с твърд тъп
предмет, нанесен му от подсъд. Н.. М. попитал
подсъдимите какво искат от него при което двамата започнали да му крещят „Давай
парите, иначе ще те убием“, „Давай още пари защото ще започна да те удрям с
бокс“, както и да си подхвърлят реплики помежду си „Вади пистолета и ножа“.
Двамата продължили да го ритат в областта на кръста и да му нанасят удари с
юмруци в лицето. М. им дал всичките си налични парични средства в размер на
40лв.
Намесата
на живущи в квартала принудила двамата подсъдими да преустановят боя и да
избягат.
След
задържането им същата вечер от органи на полицията подсъдимите предали с
протокол за доброволно предаване сумата от 40лв., която срещу разписка била
върната на пострадалия собственик.
От
приложената по делото справка се установява, че подсъд.
Х. е осъждан за престъпление по чл. 195 ал.1 Нк като му е наложено наказание пробация.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа самопризнанията на
подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: показанията на св. М., Т., , Г, А, И, Д., Д,
И , а така също и въз основа на приложените писмени доказателства : протокол за
доброволно предаване, разписка, СМУ, справки за съдимост- 2 бр.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
с деянието си са осъществили както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20
ал.2 НК, тъй като на 6.03.17 около 00.30ч. в гр. Я до бл. ***действайки в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи – сумата от
40лв. от владението на собственика им Б.Я.М., с намерение противозаконно да ги
присвоят, като са употребили затова сила и заплашване.
Налице е
извършено съставомерно деяние по
посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин както от самопризнанието на подсъдимите , напарвено по реда на чл. 371 т.2 НПК така и от всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства. От обективна страна
извършеното от подсъдимите престъпление се характеризира с наличието на два предмета, първият от които
движимите вещи, предмет на посегателството, а вторият пострадалия владелец на тези вещи. Предмет на отнемането са движими
вещи – парични средства в обръщение, чиято стойност се равнява на отразената
върху тях номинална такава.. Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техния собственик – свидетеля М.. Грабежът е съставно
престъпление, включващ в себе си два акта, взаимно свързани помежду си ,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към постигането на една цел.
Единият акт на изпълнителното деяние се изразява в употреба на сила или
заплашване, а другият – е отнемането на вещта. В конкретния случай подсъдимите
са използвали сила и заплашване за
сломяване съпротивата на пострадалия. Употребената сила се е изразила в пряко
физическо въздействие върху пострадалия , чрез нанасянето му на множество удари
с ръце и крака и твърди предмети в областта на главата и тялото. Освен
употребената сила, подсъдимите са използвали и заплаха, тоест такова психично
въздействие върху съзнанието на
пострадалия , в резултат на което у последния се е формирал основателен страх,
че застрашаващото деяние може да го увреди, засягайки телесната му неприкосновеност. Използваните словестни изрази от страна на подсъдимите, в заповедна
форма, изречени със заплашителен тон , съчетани с численото им превъзходство и
използваната сила са били в достатъчна степен , за да сломят съпротивата на
пострадалия. Употребената от подсъдимите принуда по отношение на пострадалото
лице, под формата на физическо и психическо въздействие е била функционално
свързана с отнемане на вещите, предмет на престъплението , метод за
парализиране съпротивата му и е създала условия за отнемането на паричните
средства В резултат на употребената принуда фактическата власт върху процесните
вещи е преминала от техния собственик – св. М.
, у подсъдимите, като последните лично са установили своята фактическа
власт върху вещите, предмет на посегателството. Съдът прие, че подсъдимите са
действали в съучастие, като съизвършители, тъй като
всеки един от тях е взел участие в осъществяване на изпълнителното деяние,
извършвайки действия на принуда с цел сломяване съпротивата на пострадаля , и такива , водещи до прекъсване фактическата
му власт върху вещите предмет на престъплението и установяване на своя
фактическа власт. Всеки един от тях е съзнавал, че участва в изпълнителното
деяние заедно с другия подсъдим и извършва действия, насочени към
осъществяването на общия престъпен резултат. В конкретния случай общността на
умисъла е била резултат както на постигнатото непосредствено преди деянието
сговаряне за тяхното извършване , така и в резултат на маментното
координиране на престъпните прояви на всеки един от подсъдимите.
От
субективна страна и подсъдимите са действали с пряк умисъл. Същите са
съзнавали, че вещите предмет на посегателството не са тяхна собственост, че те
се намират у техния владелец, и последният не е съгласен те да му бъдат отнети. Съзнавали
са ,че за преодоляване на това несъгласие използват принуда, в резултат на
която фактическата власт върху вещите ще премине у тях и пряко са целели
настъпването на този резултат.
При
определяне вида и размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе
предвид следното: От една страна взе предвид изключително високата степен на обществена опасност на
извършеното престъпление, обуславяща се от комплексния обект на засегнатите с него
обществени отношения, а именно от една страна обществените отношения свързани с
осигуряване на нормални условия за упражняване правото на собственост върху движима вещ, а от друга - тези
обществени отношения осигуряващи на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение. Осъществяването на престъплението в
съучастие, което обстоятелство, само по себе си свидетелства за една висока
степен на обществена опасност, високия интензитет на упражнената принуда спрямо
пострадалия. Съдът взе предвид и високата лична обществена опасност на подсъд. Х., който е извършил инкриминираното деяние след
като е бил осъждан за престъпление против собствеността. От друга страна съдът
съобрази младата възраст на подсъдимите, чистото съдебно минало на подсъд. Н.. С оглед на всичко това съдът определи наказания
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства над
минималния и под средния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от четири години и шест месеца и за двамата подсъдими.
На осн. Чл. 58а ал.1 НК съдът намали с една трета така
определените на подсъдимите наказания, а именно от четири години и шест месеца
лишаване от свобода на три години лишаване от свобода за всеки един от тях.
Тъй
като наложените на подсъдимите наказания са до три години лишаване от свобода, Н.
е с чисто съдебно минало, а Х. не е осъждан на лишаване от свобода и съдът
прецени, че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, съдът, на осн. Чл.
66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същите спрямо двамата подсъдими за
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: