Присъда по дело №1622/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1622/2022г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия А. Е. И. – роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***, български
гражданин, ***, ***, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление
по чл.150, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – за това, че на 26.02.2021 г. в ***,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило ***-годишна възраст, а именно Р. Т. Д., ЕГН **********,
като деянието е извършено чрез употреба на сила.
В съдебно заседание подсъдимият И. и неговият защитник - адвокат Н.
са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В
хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е
установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като посочва,
че поддържа внесения обвинителен акт срещу А. Е. И. за извършено от него
престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като предвид
процедурата на съкратено съдебно следствено следствие предлага
фактическата обстановка да бъде приета такава, каквато е подробно описана в
обвинителния акт. Сочи, че от събраните по делото доказателства и от
направеното самопризнание от подсъдимия категорично се доказа, че от
обективна и субективна страна същият е извършил престъплението, за което е
бил привлечен в качеството на обвиняем. По отношение на наказанието, с
1

оглед на това, че след редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, не е
предвиден минимум, предлага на подс. И. да бъде определено наказание при
условията на чл. 55 от НК, като наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде
заменено с „Пробация“. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Пробация“ с първите две пробационни мерки – „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за една година и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за една година с явяване два пъти седмично, като
наказание бъде определено и по реда на чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК – включване
на подсъдимия в програма за обществено въздействие, както и да му бъдат
възложени и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия И. – адвокат Н. посочва, че от събраните по
делото доказателства се установява по един несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението, за което същият е предаден на съд, а именно за
престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Посочва, че в
случая сме изправени пред превес на редица смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, с оглед обстоятелството, че
подсъдимият в съдебно заседание е признал вината си, съжали за стореното,
което безспорно говори за критично отношение на същия към извършеното
от него престъпно деяние. Още посочва, че същия има добро процесуално
поведение, дал е съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, а
именно като признае изцяло фактите – така, както са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо сочи, че ако бъде
признат за виновен, най-правилно и законосъобразно е същият да получи
едно справедливо наказание, а именно „Пробация“ за срок от една година,
която санкция е правилна, законосъобразна, изцяло съответства на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на извършеното от страна на
подсъдимия престъпно деяние, и със същата ще бъдат постигнати целите на
наказанието по смисъла на НК и най-вече по смисъла на чл. 36 от НК относно
генералната и специалната превенция. Предлага да бъде наложена
„Пробация“ при задължителните две пробационни мерки, а именно
„Задължително заселване по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с
пробационен служител“.
Подсъдимият И. заявява, че съгласен с казаното от защитника си и няма
какво друго да каже.
В последната си дума заявява, че съжалява, че е направил това нещо и
друг път няма да се повтори.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. Е. И. е роден на *** г. в ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, ***, ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че пострадалата Р. Т. Д. била родена в ***
2

на ***г., ЕГН **********. Същата била *** в *** в ***, обл. Пловдив.
На 26.02.2021г. към около 11:00 часа. пострадалата Р. Д. влязла в
сградата на училището и се качила в кабинета по английски език, намиращ се
на 3-ти етаж, за да потърси преподавателката си по английски език. Тъй като
стаята била празна и нямало никой, пострадалата Д. решила да изчака
учителката си, като седнала на един чин. Не след дълго, покрай стаята минал
подсъдимият А. И., който бил *** в същото училище. Подсъдимият И. видял,
че пострадалата Д. е сама в стаята и влязъл при нея. Докато се приближавал и
вървял към пострадалата, подсъдимият я попитал ***, като заявил, че „***“.
Пострадалата Д. отговорила на подсъдимият И., че ***, след което станала от
чина и се опитала да излезе от стаята. Подсъдимият И. обаче застанал срещу
нея, като преградил пътя за излизане от стаята. Без съгласието на
пострадалата и с цел да възбуди полово желание без съвкупление,
подсъдимият И. започнал да *** пострадалата Д. ***. Пострадалата Д. се
опитала да го отблъсне и да го ритне, но не успяла, тъй като подсъдимият се
отдръпнал. Преследвайки същата цел, а именно да възбуди полово желание
без съвкупление, подсъдимият И. хванал със сила двете ръце на пострадалата
с едната си ръка, за да попречи да се защити, след което започнал да ***, а с
другата си ръка започнал да я ***, като ***. Въпреки употребената от
подсъдимият сила, пострадалата Д. успяла да освободи ръцете си и да
изблъска от себе си И.. След като бил изблъскан, подсъдимият замахнал с
юмрук и ударил пострадалата в областта на лявото рамо. От действията на
подсъдимия и ударът, който нанесъл на пострадала, последната се разплакала
и излязла от класната стая, като подсъдимият И. тръгнал да върви след нея.
Плачейки, пострадалата Д. отишла в другата сграда на училището, където
пред *** стая я срещнала свидетелят *** – ***. Свидетелят *** незабавно
поканила пострадалата Д. в ***, като я попитала какво се е случило и защо
плаче. След като пострадалата Д. разказала на св. *** случилото се,
последната уведомила *** на училището – св. Д. Б., *** на училището – св. В.
Н. и *** на двамата ученици. Св. Н. веднага довел в *** стая подсъдимият И.,
като в негово присъствие и присъствие на св. ***, подсъдимият И. признал за
постъпката си. От своя страна св. Д. Б. – *** на училището подал сигнал за
случилото се до РУ Труд при ОД на МВР Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия *** цялостно
признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
следва:
Самопризнанието на подсъдимия И. се подкрепя от показанията на
разпитания в хода на досъдебното производство свидетели, а именно – Р. Т.
Д., Л. А. ***
Д. А. Б., В. П. Н., Е. Р. Ч., В. А. Б., В. И. К. и Е. О. И.. Следва да се посочи, че
показанията на същите свидетели са изцяло последователни, логични и
3

непротиворечиви, добре кореспондиращо по между си, поради които се
кредитират изцяло от съда. От последните се установява гореописаната
фактическа обстановка, която напълно кореспондира с показанията на
подсъдимия в този смисъл.
Самопризнанието на подсъдимия И. се подкрепя и от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза. Съгласно същото заключението на
вещите лица - въпреки възрастта си /***/, подсъдимият И. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява, че въпреки възрастта си,
подсъдимият И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите
действия подсъдимият А. Е. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 26.02.2021 г. в ***, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило ***-годишна възраст, а именно Р. Т. Д., ЕГН **********, като деянието е
извършено чрез употреба на сила.
Така от обективна страна се установи, че подсъдимият И. е извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на навършилата ***-годишна
възраст Р. Т. Д., ЕГН **********, а именно – започнал да *** пострадалата Д. ***, както и
започнал да ***, а с другата си ръка започнал да я ***, като ***.
На следващо място установява се, че подсъдимият И. е извършил деянието чрез
употреба на сила, а именно – последният хванал със сила двете ръце на пострадалата с
едната си ръка, за да попречи да се защити, както и след това замахнал с юмрук и ударил
пострадалата в областта на лявото рамо.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия И. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. От
субективна страна още се установява, че подсъдимият И., въпреки възрастта си /***/, е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
Ето защо, съдът призна подсъдимия А. Е. И. – роден на *** г. в ***, живущ в ***,
***, български гражданин, ***, ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 26.02.2021 г. в ***, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило ***-годишна възраст, а именно Р. Т. Д., ЕГН **********, като деянието е
4

извършено чрез употреба на сила – престъпление по чл.150, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия И. за виновен, при индивидуализиране на наказанието
съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно се установяват
многобройни смекчаващи такива, а именно – възрастта на дееца, доколкото макар
обстоятелството, че същият е непълнолетен да е отчетено при квалификацията на деянието,
от отделно следва да бъде отчетено и това, че в конкретния случай възрастта е съвсем ***.
Още следва да се отчетат добрите характеристични данни на подсъдимия, за който няма
данни за извършени каквито и да противообществени прояви, още същия е ученик, който
посещава учебното заведение, както и че пострадалата не е лице на по-ниска възраст от
самия подсъдим. С оглед всичко това съдът намери, че и най-ниското, предвидено в законна
наказания, а именно – „Лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко, предвид
горните смекчаващи обстоятелства. Отделно от последното съдът намери, че предвид вече
посоченото за личността на подсъдимия, включително – ниската му възраст,
превъзпитателния подход на наказанието „Пробация“, включително предвид възможността
чрез същото И. да бъде включен в програми за обществено въздействие, би упражнил далеч
по-добро възпитателно действие върху същия, от наказанието „Лишаване от свобода“,
независимо от това дали изпълнението на последното би било отложено.
Ето защо съдът намери, че при посочените многобройни смекчаващи обстоятелства,
при условията на чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК, на подсъдимият И. следва да бъде определено и наложено наказание
ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки:
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” – ***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се
изпълнява ДВА ПЪТИ седмично,
по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от НК ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМА ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ, насочена към непълнолетните, за срока на пробацията.
Съдът намери срокът от една година, както и общата съвкупност на горепосочените
пробационни мерки, за достатъчни за постигне предвидените в чл.36, ал.1 от НК цели. Също
така предвид младата възраст на подсъдимия, както и характера на деянието, за което е
характерна слабите задръжки, съдът счете, че е включването на същия в програма за
обществено въздействие, насочена към непълнолетните, за срока на пробацията, е
съществено необходимо за постигане на горния превъзпитателен ефект.
Съдът намери, че така определено по вид и размер наказание ще бъде справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36, ал.1 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за
употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като призна подсъдимия подсъдимия А. Е. И. за виновен в извършено
престъпление с правна квалификация чл. 150, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК съдът счете,
че същият подсъдим следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на
517,00 /петстотин и седемнадесет/ лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
държавата.
5

Същите разноски са направени във връзка с определено възнаграждение за вещи лица
по изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, чието
заключение касае субективната страна на деянието.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	89
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20225330201622
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 март 2022 г.

Присъда по дело №1622/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите