Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 4015/19 г.
09.01.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Т.Асенова и прокурора Ивайло Занев,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД 4015/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от подс.С.С.Х.
срещу Присъда на СРС,НО,135-ти състав по НОХД № 7906/2019 г., с което
първоинстанционният съд е признал за виновен този подсъдим в извършването на
престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.3,вр.чл.194,ал.1 от НК , като на основание чл.58А
от НК му наложил наказание 3 години „Лишаване от свобода“/ЛОС/, което
намалил с една трета.Окончателното наказание в размер на 2 години ЛОС първата
инстанция определила да се изтърпява при начален „строг“ режим на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“Б“
от ЗИНЗС.На основание чл.59,ал.1 от НК било приспаднато
предварителното задържане.Постановено е посочените в Присъдата веществени
доказателства да останат към делото , както и подс. е осъден да заплати
разноските по водене на наказателното производство на основание чл.189,ал.3
от НПК.Накрая , с обжалваната Присъда СРС уважил изцяло искът за
имуществени вреди ,като осъдил подс.Х. да заплати на гр. ищец Е.Х.П.
обезщетение в размер на 2747,57 лв/без лихвите/.
В своята ВЖ в ръкописен текст
релевира от своя страна недоволство към Присъдата на СРС,като намира че наложеното му наказание в последната се явява явно несправедливо.Това е станало
според текста на ВЖ ,тъй като първата инстанция е дала превес на отегчаващите
обстоятелства в хода на индивидуализацията на наказанието.Предвид на това подс.Х.
иска от въззивния съд на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК да намали
наложеното му наказание.Други оплаквания срещу Присъдата на СРС не се релевират
във ВЖ.
Въззивният
съд се произнесе по реда на чл.327 от НПК с Определение от
07.10.2019 г., в което без да допусне въззивно следствие и събирането на гласни
доказателства,насрочи делото за открито СЗ на 27.11.2019 г.
За
първото СЗ пред въззивната инстанция подс.С.Х. бе призован лично с призовка
чрез администрацията на СЦЗ на 09.10.2019г./предвид обстоятелството ,че същият
е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“/.Бяха редовно призовани и
другите страни на въззивното производство.
Междувременно,
на 14.11.2019 г. на 22.11.2019 г. се получиха Писма от СГП/№
21310/13.11.2019г./ и от МП,ГДИН,СЦЗ /№ ЗД 434/19 г./ ,с които въззивния СГС бе
информиран ,че подс.С.С.Х. е починал на 07.11.2019 г.при посещение в Приемен
кабинет в СБАЛЛС/болницата при затвора,София/.Като придружителни документи бяха
представени още Писмо на Н-к СЦЗ № 6104/11.11.2019 г., както и Карта за починал
лишен от свобода и Докладна записка.В горецитираната Карта /подписана от д-р Б.З.,лекар-ординатор/
е посочена вероятна причина за смъртта „Остра сърдечна и дихателна
недостатъчност“,Остър коронарен синдром.Тялото на починалия е било изпратено за
аутопсия в КСМД, като по случая е било образувано досъдебно производство-ДП
№2219/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР.
Поради
краткия срок на настъпването на смъртта и обстоятелството ,че въззивният съд бе
сезиран с няколко официални удостоверителни документа за смъртта на подс.Х. ,не
бе изискано препис-извлечение от акт за смърт.Отделен въпрос е ,че при наличие
на образувано ДП за причината за смъртта би следвало да се изчакат резултатите
от аутопсионния протокол и СМЕ на труп.Тези документи обаче имат отношение
единствено касателно установяването на точната причина за смъртта и дали тя се
дължи на естествени причини или не.Това обстоятелство не интересува пряко
настоящото производство, където е релевантно дали подсъдимият е жив или
не.Горните писмени доказателства установяват в нужната степен и достоверно
обстоятелството за настъпилата смърт на подс.С.С.Х..
В СЗ пред въззивния съд защитникът
се явява лично, но без подсъдимия,предвид горните обективни причини.Явяват се
също ч.обв. и гр. ищец и повереника. СГП изпраща прокурор
Въззивният
съд съобрази факта,че фазата до която е достигнало настоящия наказателен
процес ,предполага произнасяне с
решение/вкл. в случаите по чл.24,ал.1,т.4
от НПК/като законодателят императивно посочва как следва да процедира
въззивния съд в тези случаи , независимо
че обективно липсва субекта към който е
насочена претенцията на държавното обвинение да понесе наказателна отговорност
за извършено престъление.Освен всичко гореизложено нормата на чл.334,т.4,вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК се явява специална спрямо общата норма на чл.24,ал.1,т.4 от НПК/когато
това основание възникне преди постановяването на Присъда от първоинстанционен
съд и съответния орган следва да прекрати делото/.Правомощията на въззивния съд
обаче в подобна ситуация са изрично визирани от законодателя и следва да се
проведе въззивното производство,макар и не в своя класически вариант ,а при
строго фиксирани ред и форма на произнасяне.
По хода
на делото СГП предложи съда да не дава ход на делото, а същото да се прекрати
на основание чл.24,ал.1,т.4 от НПК.
Повереникът
на ч.обв. и гр. ищец от своя страна напомни на въззивния съд ,че СРС е уважил
гр. иск , като по този повод намира ,че
следва производството да продължи пред въззивния съд и то само относно гражданския съд , като
бъдат конституирани наследниците на подсъдимия да отговарят по този иск.
Сл.защитник
на починалия подсъдим заявява ,че се намираме в хипотеза на чл.250
от НПК и делото следва да бъде прекратено на основание чл.289,ал.1,вр.чл.24,т.4
от НПК поради смърт на дееца, на делото да не се дава ход.
Въззивният
съд даде ход на делото,независимо от обстоятелството ,че подс.С.С.Х. бе починал
преди самото СЗ, както и въпреки становищата на прокурора и сл.защитник, които
изразиха мнение да не се дава ход.Доводите на въззивния съд да даде ход на
делото са подробно посочени в Протокола от СЗ, като се свеждат до специфичните
правомощия на въззивния съд в такива случаи и обстоятелството ,че нему е
възложено не само да продължи започналото пред други органи наказателното
производство , но и да упражни инстанционен контрол върху постановен
първоинстанционен акт-Присъда.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
прекрати наказателното производство на
основание чл.289,ал.1,вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК , тъй като е налице
хипотеза на чл.250 от НПК/Заб.съдия-докладчик:първите две норми са правомощия на
първоинстанционен съд/.
Прокурорът оспорва депозираната ВЖ и пледира въззивния
съд да прекрати наказателното производство , тъй като смъртта на подсъдимия
преклудира възможността съдът да се произнася по въпроса за вината.Следва да се
отмени Присъдата и да се прекрати наказателното производство.
Повереникът на ч.обв. и гр. ищец пледира въззивният съд да потвърди
Присъдата на СРС в гражданската й част и същевременно да прекрати
производството срещу починалото лице.
Частният обвинител и граждански ищец
се присъединява към доводите на своя повереник в процеса.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото,юридическият факт - смъртта на подс.С.С.Х. във фазата
„Въззивно производство“,както и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието от първоинстанционния съд ,че подс.С.С.Х. след освобождаването си от
затвора/където изтърпявал поредната си Присъда до 04.05.2018г./се върнал при
жената , с която живеел на съпружески начала и общото им малолетно дете.Поради
трудовата си незаетост и задължението да плаща наемна цена на жилището , в
което пребивавал,подс.преценил че следва да си набави средства по някакъв
начин.Така към 26.11.2018 г. той бил наел за няколко дни стая в „Хостел Централ
Е.“/соб. На ч.обв. и гр. ищец Е.П..Имотът всъщност бил общ апартамент с четири
отделни стаи и една обща стая, като отделните помещения били отдавани на
различни наематели/вкл. чужденци ,както и такива със статут на бежанци/.Наетото
от подс.Х. помещение било на третия етаж, като същевременно имало и тераса ,
която отстояла на около метър от прозореца на обитаваната от ч.обв. стая в
същия апартамент.Така , на инкриминираната дата П. напуснала около 18,30ч.
стаята си и я заключила , но оставила открехнат прозореца , за да влиза
въздух.Това било възприето от подсъдимия, който като видял ,че П. излиза
ползвайки особена ловкост и с риск за здравето и живота/от височина 3-ти етаж/
прескочил от терасата до прозореца и така проникнал в стаята й.Там намерил
различни златни вещи и други ценности, описани в Присъдата на СРС,които били на
обща стойност 2747,57 лв.По-късно заложил по-голяма част от откраднатото в
заложна къща , като с парите купил за свои и на семейството си нужди различни
вещи.По-късно същия ден,П. се върнала у дома ,установила кражбата , както и че
по входната врата нямало следи от взлом.Още по-късно същия подс.Х. заплатил
наемната цена ,като при плащането подал банкноти в номинал и сгънати по начин, както
съхраняваните от ч.обв. преди кражбата.При извършения оглед била иззета
трасологична следа – фрагмент от грайфер на подметка, като последващото експертно
изследване установило ,че тя е оставена от лява обувка маратонка
„Найк“,предадена доброволно с протокол за доброволно предаване.
Тази фактическа обстановка СРС установил безпротиворечиво въз основа
на доказателствен анализ ,съобразно посоченото
в мотивите на първоинстанционната Присъда.
Обстоятелствата
около настъпилата смърт на подсъдимия във фазата на въззивното произодство не
дават възможност на въззивния съд да осъществи контролно-отменителните си
правомощия в своя пълен обем.Всеки конкретен наказателен процес има смисъл,
когато могат да се постигнат целите и задачите, които законодателят поставя
пред него. В този смисъл при липса на годен субект , който би могъл да понесе
наказателна отговорност ,е ирелевантна преценката от въззивен съд, дали първата
инстанция е индивидуализирала правилно наказанието,в частност дали е
основателно искането във ВЖ за намаляване на наказанието.По нормативни причини
съдът е длъжен да отмени Присъдата и да прекрати наказателното производство.Разпоредбата
на чл.334,т.4
от НПК е императивна и е задължителна за въззивния съд, доколкото при
липсата на субект,годен да понесе наказателна отговорност ,всякакви въпроси
относно детайлите на самата наказателна отговорност са излишни.
Въпросите,
които възникват са относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
имуществени вреди, уважен на първа инстанция в пълния му претендиран размер от
2747,57лв.Гражданският иск е възможен ,но незадължителен предмет на
наказателното производство.Неговото разглеждане не следва да става причина за
отлагане на наказателното производство, а самото му приемане за съв.разглеждане
не следва да води до затруднения касателно основния предмет на наказателното
производство/въпросите по чл.102 от НПК/.Нормата на чл.307
от НПК постановява съдът да разгледа гражданския иск и когато признае
подс. за невиновен, наказателната отговорност е погасена или подс. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност.Основанията за погасяване на
наказателната отговорност/наказателното преследване/ са уредени в чл.79,ал.1,т.1-3
от НК/смърт на дееца,давност или амнистия.В случаи на настъпила давност
или амнистия подсъдимият може да направи искане производството да продължи.Не е
възможно продължаване на производството при смърт на дееца.Според чл.88,ал.3
от НПК при прекратяване на съд. производство гражд. иск не се разглежда
, но може да се предяви пред гражданския съд.
С
оглед задължителното тълкуване на ВКС с ТР№ 1/04.02.2013 г. когато основанието
за погасяване на наказателното преследване/вкл.смъртта на дееца/ възникне във
фазата въззивно или касационно производство съдът дължи произнасяне по приетия
за съвместно разглеждане граждански иск по съображения от процесуална икономия
, както и за да се ползва събраната доказателствена съвкупост.Същевременно
,ВКС не указва на съдилищата да
продължават въззивното или касационно производство/само касателно приетия за
съвместно разглеждане граждански иск/вкл. като събират данни за наследниците на
починалия подсъдим, а изисква единствено съдът да се произнесе по иска с
решение.Също така ВКС предвижда в тълкуването си въззивният съд да отмени Присъдата само в наказателната й
част и да прекрати наказателното производство , но да се произнесе по
гражданския иск.
Съобразявайки
всичко гореизложено, въззивният съд намира ,че следва предвид смъртта на подс.С.С.Х.,
да се отмени Присъдата на СРС,НО,135-ти състав по НОХД№ 7906/2019г. само в
нейната наказателно –осъдителна част и да се прекрати наказателното
производство по делото на основание чл.334,т.4,вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК.
С
оглед ТР№ 1/2013 г. на ОСНК ,както и на
основание чл.307 от НПК съдът намира ,че следва да се произнесе с
решението си относно гражданския иск.Това съдът следва да направи независимо
,че няма Въззивна Жалба или Въззивен
Протест , в които да са релевирани оплаквания срещу
гражданско-осъдителната част на Присъдата на СРС.В тази насока в депозираната
ВЖ на подс.Х. няма оплаквания срещу присъденото обезщетение по гражд.
иск.Същевременно е налице искане от страна на повереника на гр. ищец да се
потвърди Присъдата в гражданскоосъдителната
й част.Задължението на съда да се произнесе по гражд. иск в конкретния случай произтича служебно от
нормата на закона - чл.307 от НПК/предвид факта ,че се прекратява наказателното
производство ,както и че със смъртта на дееца е налице погасяване на
наказателното преследване, а така също и с оглед направеното искане от
повереника/.
По
същество въззивният съд се солидаризира със СРС ,че са налице всички елементи
на деликтната отговорност ,така както са посочени и от първата
инстанция.Събраните доказателства в рамките на наказателното производство
доказват извършения деликт „Непозволено увреждане“ от страна на подсъдимия,
като последиците за ищцата са намаление на имуществения й патримониум до размера
на сумата от2747,57лв/левовата равностойност на инкриминираните вещи , предмет
на увреждането/.Размерът на вредите се установява от доказателствата, визирани
в Мотивите на СРС , които са в подкрепа на обвинението.Предвид горното , СГС
намира ,че първата инстанция правилно и законосъобразно е уважила в пълен
размер исковата претенция, като лихви не следва да се присъждат,тъй като не са
поискани,макар да е известно ,че при непозволено увреждане делинквентът е в
забава от момента на самото увреждане.С оглед тези си доводи на основание чл.307
от НПК следва Присъдата да се потвърди в гражданско-осъдителната си
част като правилна и законосъобразна.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.334,т.4,вр.чл.24,ал.1,т.4,вр.чл.307 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Присъдата на СРС,НО,135-ти състав по НОХД 7906/2019 г. в
наказателно-осъдителната й част,с която подс.С.С.Х. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление чл.195,ал.1,т.4,пр.3,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.58А
от НК,за което му е било наложено наказание – 2 г. „Лишаване от свобода“
при „строг режим“,както и са му били възложени деловодните разноски в размер на
794,53лв и 5 лв.ДТ за служ. издаване на изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото на основание
чл.24,ал.1,т.4 от НПК,вр.чл.79,ал.1,т.1
от НК с оглед смъртта на подс.С.С.Х./настъпила на 07.11.2019 г/.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в гражданско-осъдителната й част,с която е
уважен изцяло гражданския иск за имущ.вреди в размер на 2747,57 лв на гр.ищец Е.Х.П.
,тъй като е същата е правилна и законосъобразна, както и на основание чл.307,пр.2 от НПК,вр.чл.79,ал.1,т.1 от НК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: