Определение по дело №3447/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3930
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100503447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3930
гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503447 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 260377 от 24.09.2020г. по гр.д. №
2517/2020г. по описа на ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и
л. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** и с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ IV сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно
дължими суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
25.02.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо
месечно задължение до 24.02.2020г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че неправилно ВРС е приел, че разпоредбите на
ЗМВР се прилагат за всички служители на МВР, в това число и тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, въпреки изричната разпоредба на ал. 4, предвиждаща, че статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. С изменението на ЗМВР от 2017г. служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилагат разпоредбите на §
86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към влизане в сила на този закон
заемат длъжности на държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на
този закон. Ищецът Донев е именно от тези служители на МВР, попадащи в § 86 от ПЗР на
ЗИД на ЗМВР. Основание за изплащане ежемесечно на суми за храна на служители на МВР
1
е чл. 181, ал. 1 от закона и издадените въз основа на него Заповед № 8121з-37/19.01.2016г.,
Заповед № 8121з-58/09.01.2017г., Заповед № 8121з-44/16.01.2018г., Заповед № 8121з-
1716/28.12.2018г. и 8121з.1464/31.12.2019г., като в същите не е предвидено на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да се заплаща левова равностойност на пари за
храна, чийто размер за целия период е определен на 120 лв. месечно. В случая, за периода до
02.02.2017г. ищецът е имал право да получава и е получавал левовата равностойност на
храната, като след този момент такова не му се дължи. Кръгът на служителите в МВР е
определен в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53/27.06.2014г./ - държавни служители –
полицейски органи и органи на ПБЗН със статут по ЗМВР, държавни служители със статут
по ЗДСл и ЛРТП със статут по КТ и ЗМВР. На служителите по ЗДС не се предвижда
предоставяне на храна или равностойността й, а в чл. 181, ал. 4 от ЗМВР изрично е
посочено, че на служителите по чл. 142, т. 2 се осигурява безплатна храна при извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при
полагане на труд през нощта. Така обосновал неоснователност на предявените искове и
отправил искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното, а
предявените искове – да се отхвърлят като неоснователни.

В отговор на жалбата от Д. И. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й
не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.01.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
2
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3