Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50
08.02.2018год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в
публичното заседание на единадесети януари
през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1943 по описа за 2017год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.К.И.,***
против М.Д.В.,***, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата в
размер на 4 800 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата
били първи
братовчедки. След смъртта на съпруга на ищцата на 10.03.2014г. ответницата
започнала да я посещава, да й звъни по телефона и да й обръща внимание,
по-често отколкото предходни години. Идвайки при нея, й обяснявала колко лош
син има ищцата, какви лоши намерения имал той спрямо нея, а именно - как синът й имал намерението, след като се
впише като адвокат, с помощта на адвокатския си кочан, да изтегли от банката
всички спестявания на ищцата, както и да я прати в старчески дом, като за целта
имал намерението да продаде семейното й жилище. След смъртта на съпруга й синът
й живеел отделно от нея, в свой апартамент. Ищцата посочва, че била в
недоумение как е възможно това синът й да си го мисли, и без да говори с него
относно обяснените й многократно от братовчедка й обстоятелства, била принудена
да предприеме действия по защита на спестяванията си, както и по отношение
защита на семейното жилище. В началото на м. октомври 2015г.
ответницата дошла в жилището на ищцата за пореден път, като й обяснила, че било
по-сигурно тя да стопанисва спестяванията й, с цел синът й да не ги изтегли от
банката. Ищцата й превела по банков път сумата в размер на 42 000 лева. Тъй
като били много близки роднини, решила да й даде парите без какъвто и да било
документ. Разбрали се за тези пари, че, ако ищцата има някаква нужда от
средства, ответницата щяла да й ги върне. Няколко дни по-късно й се обадила и я
помолила да й даде пари назаем, тъй като започвала строеж и й трябвали пари.
Ищцата изтеглила от банката още 4 000 лева и й ги дала на ръка. За тази сума
уговорката им била до края на 2015г. на равни вноски тя да й върне тези пари. От
периода на даването на сумата от 4 000 лева на заем, от м.октомври
2015г. до средата на 2016г., получила от ответницата сумата в размер на 1 200 лева, за което имала 4 броя разписки за по 300
лева. Останала неизплатена сумата в размер на 2 800 лева. Многократно се
обаждала на ответницата, но тя не й връщала никакви пари от дадените й в заем
средства. Посочва се още в исковата молба, че в средата на 2016г. поискала да й
възстанови всички суми - невърнатата част от заема в размер на 2 800 лева, включително
и сумата в размер на 42 000 лева, които й била дала, за да й ги пази. Ответницата
отказала да върне сумите, като заявила,че й били на депозит в банката и щяла да
загуби лихвата от тях. Ищцата уведомила чрез жалба РУП-Хасково относно дадените
от нея на ответницата пари, както и отказът на последната да й върне предоставените
средства. Седмица след подаването на жалбата ответницата й възстановила сумата
от 40 000 лева, защото в банката имало доказателство, а именно - платежното
й нареждане, с което й давала на заем сумата в размер на 42 000 лева. Уговорката
между ответницата и РУП - Хасково била да бъдат възстановени на ищцата в
максимално кратък срок сумите в размер на 2 800 лева по заема, който й дала, както
и 2 000 лева, които й била трансферирала по нейната сметка.До момента на подаване
на исковата молба, след многократни опити от страна на ищцата да се срещне с
ответницата и след посещения на адреса й, общата сума в размер на 4 800 лева не
й била върната. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да й заплати сумата от 4 800 лева, представляваща част
от получен и невърнат от нея заем, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответницата подава отговор, в който
заявява, че оспорва иска. Твърди, че на 22.06.2016г. прехвърлила на ищцата
своите 3/4 ид.ч. от посочен недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Тъй като от подписването на нотариалния акт до момента ищцата не
направила нищо за изпълнение на задълженията си по този договор, ответницата
прави възражение за прихващане за сумата от 1 100 лева, представляваща
остатък от изтеглената от ищцата на 04.01.2016г. сума от 2 300 лева, която
ответницата не й била върнала, срещу неизпълненото от ищцата задължение да й
осигури гледане и издръжка, поето с нотариалния акт. Предвид изложеното, моли
съда да отхвърли иска и й присъди разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Извлечение по сметка на М.К.И. за периода от 02.01.2015г. до 31.12.2015г. на „ЦКБ“ АД – клон Хасково, е, че на
01.10.2015г. ищцата М.К.И. е превела по сметка на ответницата М.Д.В. сумата в
размер на 42 498.71 лева. Установява се също, че на 04.03.2015г. от сметка
на ищцата в същата банка „ЦКБ“ АД – клон Хасково, тя е изтеглила сумата от 4000
лева.
От
представеното от ответницата Извлечение от сметка на М.Д.В. за периода от
02.01.2016г. до 16.11.2016г. на „ЦКБ“ АД – клон Хасково е видно, че на
16.11.2016г. ответницата е превела по сметка на ищцата сумата от 40 000
лева, като е посочено основание за превода: „Възстановяване на сума“. От същото
извлечение от сметка се установява също така, че десет месеца по-рано – на 04.01.2016г.
ответницата В. е изтеглила от сметката си сумата от 2 300 лева.
По делото
не се спори, че ищцата е получила от ответницата сумата в общ размер на
1 200 лева в периода от 02.06.2016г. до 13.11.2016г., в каквато насока са
представените по делото 4 бр. Разписки.
С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 46, том V, рег. № 4407,дело № 625/2015г.
на Нотариус Христина Колева, ищцата М.К.И. е прехвърлила на ответницата М.Д.В.
своите 3/4 идеални части от следния съсобствен недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 77195.714.16.2.33 по КККР на
гр.Хасково,одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с
административен адрес: гр.Хасково, ул.“Стара планина“ № 6-12, вх.А, ет.3,
ап.11, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво,целият с
площ 104.30 кв.м., със съседин самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
обект с идентификатор № 77195.714.16.2.34,под обекта: обект си идентификатор №
77195.714.16.2.28и над обекта: обект с идентификатор № 77195.714.16.2.38, като
самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор № 77195.714.16.2,
построена в поземлен имот с идентификатор № 77195.714.16, заедно с прилежащите:
избено помещение № 11, с площ 15.18 кв.м., при граници и съседи: мазе № 12 –
собственост на Н. И. Г. и Д. Н. Г.; север – коридор; изток – мазе № 23 –
собственост на Д. Н. М.; юг – ул.“***********“ и ведно с таванско помещение №
11, с площ 14.61 кв.м., при граници: запад – таван № 12 – собственост на Н. И.
Г. и Д. Н. Г.; север – коридор; изток – таван № 25 – собственост на Т. П. П.,юг
– ул.“***********“, ведно с 3.798 % идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху имота. М.К.И. е прехвърлила на М.Д.В. своите
3/4 идеални части от описания недвижим имот срещу задължението последната да
поеме за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигурява
храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, и й
обезпечи сносен и спокоен живот, какъвто е живяла досега, докато е жива. Прехвърлителката М.К.И. си е запазила
пожизнено правото на безвъзмездно ползване и обитаване върху описания недвижим
имот по смисъла на чл.56 и сл.от Закона за собствеността.
С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу зедължение за издръжка и
гледане № 107, том III, рег. № 2569, дело № 311/2016г.
на 22.06.2016г. ответницата М.Д.В. е прехвърлила на ищцата М.К.И. описания
по-горе недвижим имот срещу задължението на М.К.И. да поеме за в бъдеще
издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигурява храна, отопление,
грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, и й обезпечи сносен и
спокоен живот, какъвто е живяла досега, докато е жива и доколкото нейните
собствени средства не са достатъчни за това.
По делото
бе приета като писмено доказателство Преписка, вх. № 2241/2016г. по описа на
Районна прокуратура-Хасково, която е приключила с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 14.12.2016г.
Бе
допуснато ангажиране и на гласни доказателства по делото:
От разпита на свид.Р.Х.,
ангажирана от ответницата, се установява, че я познава отдавна – от почти 30
години. Виждали се почти всеки ден и е наясно, че никой не се грижи за
ответницата, тъй като тя сама се справяла. Свидетелката твърди, че не е виждала някой да се грижи за нея или да
й помага. М.Д. получавала около 190 лева пенсия и се оправяла с тези средства.
Освен това, работела допълнително на повикване – чистела, гледала възрастни
хора и така се справяла сама. Известно й е, че ищцата и ответницата са първи
братовчедки, като от самата ответница разбрала, че ищцата предложила да й
прехвърли апартамент и някакви пари, защото синът й я притеснявал - искал на
ден по 20 лева от майка си. Имало случаи, когато свидетелката била в близост до
ответницата и чувала как ищцата й се обажда по телефона, плаче и се оплаква, че
синът й дошъл, ударил я, обърнал хладилника. Свидетелката не знае дали
ответницата е имала имот на ул.“***********“, но й е известно, че ищцата й е
прехвърлила апартамент, който впоследствие ответницата й „върнала“. Парите,
които ищцата била дала на ответницата, М.Д. също й ги върнала.
Другата група
свидетели бяха ангажирани от ищцата:
Свид. Д. И. заявява,
че познава ищцата от дълги години. Знае, че тя била услужила с някаква сума
пари на ответницата и свидетелката и ищцата заедно ходили до дома на
ответницата, за да искат да върне тези пари доброволно. Тогава обаче тя не
искала да отвори вратата на жилището си. На свидетелката не е известно
апартаментът на ищцата на ул.“***********“ някога да е бил собственост на
ответницата.
Свид. М.И., който е син на ищцата,
посочва, че след смъртта на баща му ответницата започнала много често да идва в
дома на майка му. Поинтересувал се защо толкова често я посещава, тъй като му
било известно, че отношенията им са влошени. Свидетелят дава подробни показания
и относно образуваната преписка пред РУ-Хасково /приета като доказателство по
делото/ по повод подадената от майка му срещу ответницата жалба за невърната
сума пари, които майка му й била дала назаем. Ответницата му казала, че
апартаментът на ул.“***********“ не бил собственост на майка му и да провери на
кого е. Казаното много го шокирало и след разговор с майка си разбрал, че
действително сумата, която майка му била дала на леля му, е голяма. Няколко дни
по-късно в кантората на свидетеля дошла самата ответница, като го помолила да
върне на него парите, които майка му й била дала – 42 300 лева. Той й
обяснил, че като действащ адвокат не може да приеме сума, за която няма как да
обясни откъде получава. Тогава ответницата заявила, че дължи на майка му и още
4 000 лева, които се задължила да ги връща на вноски от по 300 лева.
Разбрал, че е превела на майка му по банков път 40 000 лева от общата сума
от 42 300 лева. За другите 4 000 лева ответницата искала прихващане
за неизпълнение на договорно задължение за гледане и издръжка от страна на
майка му по силата на Нотариален акт от 2016г.
Свидетелят дава показания още, че преди да започне настоящия процес
майка му показала писмо, в което ответницата обяснява, че има задължение и се
задължава да връща сумите, а след започване на делото дошло второ писмо по
куриер, в което ответницата отново признавала размера на задължението към майка
му, както и че договорът за издръжка и гледане бил фиктивен и собствеността
върху апартамента не била нейна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявения иск:
По категоричен начин по делото се
установи, че между ищцата и ответницата са съществували заемни правоотношения.
Видно от извлечението от сметка на ищцата в „ЦКБ“ АД-клон Хаскково за периода
02.01.2015г. – 31.12.2015г. е, че на 01.10.2015г. тя е превела по сметка на
ответницата сумата в размер на 42 498.71 лева. Макар в исковата молба
ищцата да сочи сумата от 42 000 лева, всъщност преведената на ответницата
сума е в размер именно на 42 498.71 лева. Според съда безспорен е и
фактът, че, освен тази сума, ищцата е дала в заем на ответницата и сумата от
4 000 лева. Макар в извлечението от сметка на ищцата за датата
04.03.2015г. да е отразен единствено вида на банковата операция – „Изтеглени
касово от сметка“, съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че и тази
сума е дала в заем на ответницата - обстоятелство, което се признава от самата
нея в дадените Обяснения на 16.11.2016г. пред полицейски инспектор от РУ - Хасково.
Или, като краен извод се налага, че в периода 04.03.2015г. – 01.10.2015г.
ищцата е дала в заем на ответницата общо сумата от 46 498 лева, от които
ответницата й е върнала сумата от 41 200
лева, от които 40 000 лева по банков път на 16.11.2016г. в каквато насока
е Платежно нареждане от 16.11.2016г., съдържащо се в кориците на приетата като
писмено доказателство Преписка вх. № 2241/2016г. по описа на Районна
прокуратура-Хасково и 1 200 лева на ръка, за което свидетелстват
представените по делото 4 бр. разписки – всяка от тях за сумата от по 300 лева.
Непогасено е останало задължение в размер на 5 298.71 лева, като в тежест
на ответницата бе да ангажира доказателства, от които да се установи, че е
погасила същото. В тази насока обаче по делото няма данни, поради което съдът
намира така предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло в
пълния предявен размер от 4 800 лева. С оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, регламентиран в чл.6, ал.2 от ГПК, съдът дължи произнасяне
съобразно заявения от ищцата размер на иска -
4 800 лева, тъй като обемът на дължимата защита и съдействие се
определят именно от страните по делото, поради което следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата
процесната сума от 4 800 лева, представляваща невърнат заем по устни
договори за заем, сключени между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 07.08.2017г. до
окончателното й изплащане.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото се
установи наличието на съществуващо вземане на ищцата против ответницата за
сумата от 5 298.71 лева, възоснова
на поето от ответницата към ищцата задължение по договор за заем, чийто реален
характер изисква доказване на предаването на сумата като задължителен елемент
от фактическия състав на договора, каквото доказване ищцата проведе успешно в
настоящото производство с допустимите от закона доказателства. Видно от
извлечението от сметката на ищцата е, както вече бе посочено, че е превела
безкасово по сметка на ответницата
сумата от 42 498.71 лева на 01.10.2015г., а няколко месеца по-рано е
изтеглила от сметката си сумата от 4000 лева, която пък самата ответница заявява
в дадените обяснения по повод образуваната полицейска преписка, че е получила в
заем от ищцата. В случая няма основания, поради които да се счита, че предаването
на тези суми е извършено не възоснова на заем между страните, а като резултат
на уреждане на други отношения, възникали помежду им, дарение, погасяване на
дълг и пр. В подкрепа на този извод е и фактът, че ответницата преди съдебното
производство е била върнала голяма част от получената в заем сума, т.е. у нея
съществува знанието, че тези средства имат заемен характер и подлежат на
връщане.
Не могат да бъдат споделени наведените от процесуалния
представител на ответницата възражения, че не е доказано предаването на сумата
като задължителен елемент от фактическия състав на заема. Налице е и съгласие
за получаване на сумата, защото житейски неоправдано и нелогично е да се
твърди, че ответницата не е знаела, че по сметката й е постъпила сума от
42 498.71 лева с наредител на банковата операция – ищцата по делото. Нещо
повече – до връщането на тази сума от ответницата на ищцата се е стигнало едва след
подадена жалба от последната до
компетентните органи на реда, и по този повод самата ответница е поискала да й
бъде дадена възможност да я преведе по сметката на ищцата. Нещо, което е и
направила в хода на образуваната преписка. Съгласила се е, разбира се, да
получи и по-малката сума – тази в размер на 4 000 лева, както става ясно
от Обясненията, дадени от нея на 16.11.2016г. пред полицейски служител от РУ-Хасково,
с уговорката да връща същите на части /по 300 лева на месец/, за което е
приложила и разписки, т.е. отново е видно, че е било налице реално предаване на
сумата.
Всичко изложено още веднъж налага извода, че ответницата
е получила от ищцата общата сума 46 498.71 лева,от които е върнала 41200
лева и задължението й възлиза в размер на 5 298.71 лева, но с оглед
заявената претенция от 4 800 лева, следва да се уважи иска в този размер.
Направеното от ответницата възражение
за прихващане съдът счита, че следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В случая вземането
на ищцата и това, претендирано от ответницата, произтичат от различни
юридически факти и прихващане между тези две вземания не може да бъде
извършено. Насрещното вземане на ответницата, което тя позовава на неизпълнение
от ищцата на задължения по договор за издръжка и гледане, е некомпенсируемо. Според правната теория и константната съдебна практика,
възражението за прихващане е само средство за защита срещу първоначалния иск.
То е единствено елемент от правото на защита
на ответника срещу предявения срещу него иск. Да, но на тази защита
ответникът може да се позове, само ако вземането му може да бъде прихванато с
това на ищеца. В настоящия случай обаче, както вече бе посочено, такова
прихващане не може да бъде извършено, доколкото възражение за прихващане
ответникът може да прави само в случай, че неговото вземане и това на ищеца
произтичат от едно и също правоотношение. Вече бяха изложени мотиви, че
претенцията на ищцата се основава на договори за паричен заем, както и същата
бе доказана както по основание, така и по размер. Доколкото ответницата прави
възражение за прихващане, позовавайки се на договор за издръжка и гледане,
съдът счита, че именно поради различния характер на двете насрещни вземания и
тяхното основание за възникването им, прихващане между тях не може да бъде
извършено, поради което възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на
делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 792 лева, от
които 192 лева – платена държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на М.К.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 23,
сумата от 4 800 лева, произтичаща от неизпълнение на задължение по Договори за паричен заем, ведно със законната лихва, считано
от 07.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 792
лева.
ОТХВЪРЛЯ направеното
от ответницата М.Д.В., ЕГН **********, възражение за прихващане на сумата от
1 100 лева със задължение на ищцата М.К.И., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за издръжка и гледане, обективирано в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 107, том III, рег. № 2569, дело № 311/2016г. на Нотариус Христина
Колева, рег. № 081, като – НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.