№ 143
гр. Севлиево, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101220 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от С.А.Н., с ЕГН **********, от ** срещу М. М.
М., с ЕГН **********, от **.
Ищеца твърди, че страните били в съвместно съжителство от 2005 г. до ** г., като
същите били родители на децата Х.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., К.С. Н., с ЕГН
**********, роден на ** г. и А.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., които живеели на
адреса на ищеца. Ответницата живеела в ** с друг мъж, след раздялата не се връщала у дома
и не полагала грижи за децата. От време на време се свързвала с тях по телефона, но не
давала издръжка и не помагала с отглеждането им. Един път изпратила чрез куриер дрехи и
обувки за децата, които скъсали на следващия ден. Към момента грижи за децата полагал
само ищеца. Работел на пълен работен ден, но получаваният от него доход бил недостатъчен
за осигуряване на достоен живот за децата. Отпуснатите детски надбавки се получавали от
майка им, но не стигали до тях. Упражняването на родителските права от ответницата
създавало на ищеца и административни затруднения. Ищеца счита, че родителските права
трябва да бъдат предоставени на него, а майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на
децата. Децата растели бързо и често се налагало купуване на нови дрехи и обувки. За Х. и
К., ответника закупувал и необходимите учебни помагала. Майката била в добро
здравословно състояние и нямало пречка да работи и да осигурява издръжка за децата,
поради което следвало да заплаща месечна издръжка за А. в размер на 180,00 лева, а за К. и
Х. по 200,00 лева, като същата следвало да бъде присъдена и за минало време, считано от
01.02.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба. Предвид гореизложеното ищеца
иска постановяване на решение, с което да му се предостави упражняването на
родителските права по отношение на трите деца, определяне местоживеенето им в **,
осъждане майката, да заплаща ежемесечна издръжка за тях в горепосочените размери,
считано от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
1
или прекратяване, както и издръжка за минало време, считано от 01.02.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба, както и определяне на подходящ режим на лични отношения
на майката с децата.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата М. М. М. е подала писмен отговор. Счита исковете за неоснователни. От месец
януари 2021 година отишла да работи в град С.. Работила почти 6 месеца, като през този
период искала да разговаря с децата си, но баща им не позволявал и въпреки това изпращала
пари и дрехи на децата. С децата си можела да разговаря едва от няколко месеца, сега по
телефона се чували почти ежедневно. Интересувала се от всеки техен проблем и от
необходимостите, които имали и помагала с каквито суми има възможност. Изпращала пари
и дрехи в колети до тях. Опитвала се да се свърже с ищеца за да се разберат децата да дойдат
да живеят при нея в град **, където имала условия за по - добър живот за тях самите, но той
изключвал телефона. Децата многократно казвали, че желаят да живеят при ответницата,
защото в момента нямали добри условия при бащата и защото искали да са до нея. Изцяло в
интерес и на трите деца било да живеят при майка си, защото с мъжа, с който живеела
имали по - добри условия за живот, а и майката щяла да отделя по - голямо внимание за
тяхното отглеждане и възпитание. В исковата молба се навеждали обстоятелства, които не
отговарят на обективната истина. Не отговаряло на истината твърдяното, че не се
интересувала от децата и че не им изпращала онова, което могла – дрехи, пари, тетрадки и
учебници. Липсата на комуникация между ответницата и ищеца била изцяло по негова вина,
а не по нейна. На предложенията на ответницата децата да дойдат при нея поне през лятото,
същата получавала категоричен отказ от негова страна и не им позволявал дори да
разговарят с нея. В момента ответницата вече започнала постоянна работа в град **, и
поради тази причина не можела да пътува за да види децата си. Счита, че може да се грижи
добре за децата си. Желае и може да ги възпитава правилно, да им предоставя условия за по
- добър живот. Може да разчита на човека до себе си - мъжа с който живее на съпружески
начала и с който имали сериозни намерения за в бъдеще. Счита, че ищецът не е в състояние
да полага грижи за децата предвид тяхната възраст и нужди.
С отговора на първоначалната искова молба М. М. М. предявява насрещни искове, с
които претендира да се предостави упражняването на родителските права върху
непълнолетните деца, определяне местоживеенето на децата при нея на адрес град **,
община **, **, определяне подходящ режим на виждане на децата с техния баща, както и
същият да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лева месечно за всяко едно от
децата, считано от датата на предявяване на претенциите до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
В срока за отговор по насрещните искове, С.А.Н. подава отговор, с който заявява
становище за неоснователността им. Сочи, че майката напуснала семейното жилище в
началото на 2021 г., което сама не отричала. Твърди, че дълго време не се установявала на
едно място и не започвала трайна работа, не помагала в издръжката на децата и нерегулярно
се интересувала от живота им. Имала връзки с различни мъже, което поставяло под
2
съмнение нейните морални качества. Изложеното сочело липса на родителски капацитет и
склонност да дава приоритет на собствените си желания и настроения. Децата били
изградили приятелска среда в село Д., посещавали местното училище, а в дома си,
благодарение на бащата, получавали най - необходимото за един нормален живот. При
майката било възможно да имат проблеми с адаптацията. Сочи практика на ВКС, съобразно
която когато един от родителите заживее на съпружески начала с друго лице, отношенията
между майката и съжителя й не гарантирали сигурност на децата - доколкото съжителят
нямал законови задължения към тях за издръжка, грижи, възпитание и надзор, както и да
съдейства на родителя при изпълнението на неговите родителски задължения. Добрите
условия в дома на съжителя, където живеела майката, не гарантирали осигуряването на
детето със спокоен и сигурен дом.
В съдебното заседание С.А.Н., лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените от него искове. Излага подробни съображения в писмена защита.
В съдебното заседание М. М. М., лично и чрез процесуалния си представител
оспорва предявените от С.А.Н. искове, като поддържа насрещните искове.
Бащата на децата – С.А.Н., лично пред съда, заявява, че децата се чувстват добре,
спокойни са и няма напрежение между тях. Старае се да не ги лишава от нищо. Той имал
един дом, за разлика от майката.
Майката на децата – М. М. М., лично пред съда, заявява, че иска да останат децата
при нея, защото бащата няма условия, за разлика от нейните.
Непълнолетното дете – Х.С.Н., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че
отношенията с майка му и баща му са нещо ужасно. Бащата постоянно нападал и удрял
майката заради други жени. Последния път майката си отишла, защото бащата започнал да я
бие, искал да й вземе телефона, да го продаде и да купи на друга жена златен пръстен, за да
се сгодят. От тогава родителите на децата се скарали, майка им си заминала, работела и
после се срещнала, с този човек, с който живеела. От съжителя на майката, детето
получавало повече грижи, отколкото от баща си. Майката на децата им пращала пари, в
колет с дрехи, а бащата не искал да им го вземе; взел го като му казали, че има и пари, но не
им дал част от парите. Децата били с доведена майка, но и тази жена оставила баща им.
Бащата не вземал толкова неща на децата, колкото на тази жена. А. се скарала с това момиче
и баща искал да я бие за това. Децата Х. и К. работели и давали парите на баща си, но той
след това казвал, че няма пари, като му поискали. Х. иска да е с майка си и тя да се грижи за
нея.
Непълнолетното дете – К.С. Н., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че при
баща си е добре, но предполага, че и при майка му ще е добре. Не може да реши къде да е,
но за лятото през ваканцията, иска да е при майка си. Когато родителите живеели заедно и
двамата се грижели за детето. След раздялата на родителите, бащата понякога купувал неща,
например обувки, на детето, понякога не му купувал. След раздялата детето контактувало с
майка си по телефона.
3
Малолетното дете – А.С.Н., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че с баща му
понякога се карат, а понякога ги заплашва, че ще ги бие. Понякога ги и бие. С майката
отношенията били много добри.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От удостоверение за раждане от ** г. на Х.С.Н., с ЕГН **********, е видно, че
същата е родена на ** г., от баща – С.А.Н. и майка - М.М. М., с ЕГН **********.
От удостоверение за раждане от ** г. на К.С. Н., с ЕГН **********, е видно, че
същият е роден на ** г., от баща – С.А.Н. и майка - М.М. М., с ЕГН **********.
От удостоверение за раждане от ** г. на А.С.Н., с ЕГН **********, е видно, че
същата е родена на ** г., от баща – С.А.Н. и майка - М.М. М., с ЕГН **********.
От удостоверение от 07.06.2022 г., е видно, че С.А.Н. е получил за периода юни 2021
г. – май 2021 г. брутно трудово възнаграждение от 15417,47 лв. или средно месечно 1284,79
лева.
От трудов договор от 04.04.2022 г., е видно, че М. М. М. е сключила такъв, за
изпълнение на длъжност „**“, като е уговорено да бъде заплащано основно месечно
трудово възнаграждение от 710,00 лева.
От социални доклади от Д "СП" Севлиево и от Д "СП" **, приложени по делото, е
видно следното: в хода на производството грижи за трите деца – Х.С.Н., К.С. Н. и А.С.Н.,
първоначално полага бащата - С.А.Н., като от април месец 2022 г. детето Х. е напуснало
дома на баща си и се отглежда от майката - М. М. М.; бащата С.А.Н. и децата К. и А.,
обитават къща в **, в която са налице необходимите материални условия за отглеждане на
деца; в къщата в село Д. има баня, но същата се нуждае от ремонт, а бойлера не е свързан,
поради което за къпане се топли вода на друг уред; къщата в село Д., не е собствена на
бащата, но същият не заплаща наем, а срещу правото да живее в нея се е ангажирал да я
поддържа; детето Х. живее при майка си М. М. М., в гр. **, в къща собственост на съжителя
С.Б., в която са налице необходимите материални условия за отглеждане на деца; предвид
бягството на детето Х. от баща социални работници при Д "СП" ** са провели разговор с
детето и майка му, но не са констатирали наличие на риск за детето; децата нямат
специфични образователни потребности, но предвид необразоваността на родителите и
липсата на възможност същите да им помагат се справят не особено добре с учебния процес;
детето Х., предвид бягството от дома на баща , е преустановило посещението на
учебните занятия в посещаваното училище в с. Д. от 19.04.2022 г.; при изготвяне на
социалния доклад, детето Х. не е установено при майка си в гр. **, като майката е заявила,
че е при баба си в гр. Севлиево; детето А., заявява пред социалните работници, че
предпочита да бъде отглеждано от майка си, а детето К., предпочита да остане при баща си.
От показанията на свидетелката Й.Г., се установява следното: свидетелката заявява,
че е директор на ** с. Д. и познава децата от започването им от първи клас; С. и М. били
разделени повече от една година и свидетелката на забелязала никаква промяна в
4
поведението на децата след раздялата, единствено, че децата идвали доста по - редовно на
училище и с по - добър външен вид, като хигиена; като държание, поведение, нямало
промяна; не се случвало децата да отсъстват от училище без уважителни причини; като
живели с майката, имало периоди децата да отсъстват от училище; свидетелката посещавала
домът на децата неколкократно, за да разбере причината, поради която не са на училище,
като причините били битови в повечето случа - нямали обувки, имало период, в който
майката била с навехнат крак и трите деца останали да я гледат вкъщи около месец и друг
период, в който съжителствала с друг мъж и взела децата; Х. все още била ученичка в ** с.
Д., свидетелката разбрала от другите деца, че избягала и веднага сигнализирала социалните,
а бащата също ги бил сигнализирал; Х. заминала с приятеля си, който живеел на едни
хълмове, зад една ливада, до „**“, докъдето трудно стигнали пеша, защото училищния бус
не можел да стигне до там; свидетелката не е забелязвала признаци на физическо насилие
върху децата; не съществувала опасност да се закрие училището, защото било защитено.
От показанията на свидетелката П.Т., майка на М. М. М., преценени по реда на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост
на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че М. със С. се разделили,
защото той отивал на работа, вземал пари и отивал по други жени, биели се, карали се;
свидетелката стояла два месеца в семейството на дъщеря си, малките бащата ги бил с
кабели, искал и свидетелката да бие, да я хвърля през прозореца; бащата не купувал дрехи за
децата и не се грижел за тях; бащата вземал изпратените пари от майката за децата и ги
давал по други жени, ядял, пиел с тях, а за малките нищо, те стояли гладни и боси;
свидетелката живеела на с. Столът и не знае Х. дали живее при майка си, май сега била в гр.
Севлиево.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В тежест на всеки от ищците по предявените първоначални и насрещни искове е да
докаже: твърдените в исковата молба изгодни за него положителни факти, включително, че е
в интерес на децата предоставяне на родителските права и определяне режим на лични
контакти на децата с другия родител, съобразно претенцията в исковата молба; наличният
си родителски капацитет; че страните са родители на децата; размерът на конкретните
нужди от издръжка на децата, своите възможности и възможностите на задълженото лице.
Установи се по делото от два броя удостоверения за раждане от ** г. и от
удостоверение за раждане от ** г., че Х.С.Н., е родена на ** г., К.С. Н., е роден на ** г.,
А.С.Н., е родена на ** г., като баща на децата е С.А.Н., а майка М. М. М..
Установи се също така от показанията на свидетелките Й.Г. и П.Т., последната майка
на М.М., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетелката, от изслушването на децата и от
5
социалните доклади, че всеки от родителите разполага с необходимия минимум от
изискуемите условия и родителски качества за да отглежда и възпитава децата, както и
наличност на такъв родителски капацитет у съответният родител. В хода на производството
пред първата инстанция и при приключването му грижи за децата се полагат и от двамата
родители, като бащата с две от децата обитават жилище, собственост на трето лице,
предоставено на бащата срещу поддръжката му в с. Д., общ. Севлиево, където децата
посещават и училище. Третото дете е избягало от баща си, като е преустановило
посещението на училището в с. Д. и живее при майка си в гр. **. Предвид данните
установени от показанията на свидетелката П.Т. за осъществено насилие по отношение
майката на децата и самите деца, в чиято подкрепа е и изслушването на две от децата,
следва да се приеме, че тези обстоятелства сочат на занижени родителски качества при
бащата. В същата насока са и данните установени от същите доказателствени източници, но
подкрепени и от показанията на свидетелката Й.Г., че децата нямали обувки, поради което
понякога не посещавали училище. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
получаваното от бащата средно месечно възнаграждение от 1284,79 лева, би трябвало да му
позволява да задоволява най - елементарните нужди на децата от дрехи, обувки и храна.
Налице са в показанията на свидетелките данни и за двамата родители за поддържани други
интимни връзки, преди прекратяване на тяхната, поради което в това отношение и за
двамата следва да се приемат еднакви морални качества. Липсата на годна за използване
баня в обитаваното от бащата жилище, в село Д., а също и ползването на самото жилище,
срещу задължение за поддръжката му не сочат материални условия при бащата на
задоволително ниво и най – вече сигурност по отношение наличността на тези условия, по –
висока от тази при ползването от майката на жилище на съжител, при което не са
констатирани проблеми по отношение необходимите за отглеждане на деца условия. Не
следва да се кредитират показанията на свидетелката Й.Г., в частите, в които същата заявява,
че е налице по – редовно посещение от децата на училище и по - добра хигиена, след
раздялата между родителите, предвид противоречието им с останалите доказателствени
източници – на първо място липсата на такива данни в социалния доклад, на следващо
място, с оглед установената от социалния доклад липса на годна за използване баня в
обитаваното от бащата жилище и на последно място предвид, че бягството на детето Х. Н.а
и прекратеното от детето посещение на училище са именно, по време когато родителите
вече са били разделени и детето е било отглеждано от баща си. Предвид изложеното и
установения по делото по – висок родителски капацитет на майката, при съобразяване и
заявеното при изслушването желание на децата, следва да се приеме за неприложима, като
постановена при различни установени по делото факти, цитираната от процесуалния
представител на бащата практика на ВКС, съобразно която при еднакъв родителски
капацитет – родителски, възпитателски и морални качества на родителите, следва да се
приеме, че отношенията между майката и съжителя й не гарантират сигурност на детето,
доколкото съжителят й няма законови задължения към него за издръжка, грижи, възпитание
и надзор, за съдействие на родителя при изпълнението на неговите родителски задължения.
В конкретният случай липсват равни родителски качества, напротив майката е със
6
значително по – високи такива, поради което предвид и по – добрите понастоящем
материални условия за отглеждане на деца, липсата на сигурност по отношение ползваните
и от двамата родители жилища, липсата на съществена разлика и в получаваните от
родителите трудови възнаграждения, обстоятелството, че майката е подпомагана и от
съжител, не следва да се тълкува като такова, сочещо по – лоши материални условия при
майката.
С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК,
съдът след като прецени с оглед интересите на децата всички конкретни обстоятелства
относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности намери, че майката на ненавършилите
пълнолетие - Х.С.Н., К.С. Н. и А.С.Н., притежава всички качества, необходими за
отглеждането и възпитанието им, като предвид и наличните материални възможности на
майката да ги отглежда, по делото се налага извод, че упражняването на родителските права
по отношение на децата следва да се предостави на майката.
На С.А.Н. като баща на децата следва да бъде определен режим на лични отношения
със същите. В конкретния случай, предвид становищата на страните, интересите на
родителите и преди всичко с оглед интересите на децата, съдът намира, че следва да се
определи на бащата режим на лични отношения с децата, изразяващ се в правото му да
вижда децата и да ги взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 ч. в
петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятната ваканция на децата,
когато майката, не е в платен годишен отпуск. Времевият период на срещите между майката
и децата и неговата продължителност е съобразен с обстоятелствата, че такъв период
съответства в максимална степен на желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, възрастта на децата и възможностите за помощ от трети лица.
При съобразяване на всичко гореизложено първоначалният иск по чл. 127, ал. 2 СК
на С.А.Н. следва да бъде отхвърлен.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК следва да
определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. Занапред децата
ще живеят при майка си, която ще упражнява родителските права по отношение на същите,
поради което бащата на децата, следва да бъде осъден да им заплаща парична издръжка.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 177,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на децата - ненавършилите пълнолетие -
Х.С.Н., К.С. Н. и А.С.Н., с оглед възрастта им, както и възможностите на всеки от
родителите: бащата реализира месечно трудов доход, в размер 1284,79 лева, а майката
710,00 лева, съдът намира, че необходимата сума за издръжка на всяко от децата е 300,00
7
лв.. Двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 300,00 лева за издръжката на
всяко от децата, от която сума, бащата ще следва да заплаща по 180,00 лв., а майката ще
следва да заплаща 120,00 лв.. Съдът отчита обстоятелството, че непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, се полагат от майката.
Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да се осъди бащата
да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 180,00 лева за всяко от децата, считано от
предявяването му - 19.04.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда издръжка, в тази
негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалният представител на майката - адвокат К.Ж. Д. от АК - Б. сумата 400,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. А. Н.Д. следва да
заплати и държавна такса върху тригодишните платежи на определената за децата издръжка
в размер на 777,60 лева, които следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца - Х.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., К.С. Н., с ЕГН
**********, роден на ** г. и А.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., на тяхната майка
М. М. М., с ЕГН **********, от **, и ПОСТАНОВЯВА децата - Х.С.Н., К.С. Н. и А.С.Н. да
живеят при майка си М. М. М..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.А.Н., с ЕГН **********, от **,
с ненавършилите пълнолетие деца - Х.С.Н., с ЕГН **********, К.С. Н., с ЕГН ********** и
А.С.Н., с ЕГН **********, както следва: бащата С.А.Н. има право да вижда децата - Х.С.Н.,
К.С. Н. и А.С.Н. и да ги взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 ч.
в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятната ваканция на децата,
когато майката М. М. М., не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, от **, да заплаща на непълнолетното си дете
Х.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., действащо лично и със съгласието на майката и
законен представител на детето М. М. М., с ЕГН **********, двете от **, по 180,00 лева
месечна издръжка, считано от 19.04.2022 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, от **, да заплаща на непълнолетното си дете
8
К.С. Н., с ЕГН **********, роден на ** г., действащо лично и със съгласието на майката и
законен представител на детето М. М. М., с ЕГН **********, двамата от **, по 180,00 лева
месечна издръжка, считано от 19.04.2022 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, от **, да заплаща на малолетното си дете
А.С.Н., с ЕГН **********, родена на ** г., чрез майката и законен представител на детето
М. М. М., с ЕГН **********, двете от **, по 180,00 лева месечна издръжка, считано от
19.04.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Н., с ЕГН **********, от ** против М. М. М., с ЕГН
**********, от **, по чл. 127, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, от **, да заплати на адвокат К.Ж. Д. от АК - Б.,
сумата 400,00 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН **********, от **, да заплати по сметка на Севлиевския
районен съд държавна такса в размер на 777,60 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9