МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия Б.Х.М. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 24.06.2017г. в гр. Долни Дъбник причинил на П.И.Д. ***, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в четири разкъсно-контузни рани по лицето, четвърти пръст и предмишницата на лявата ръка, довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Обвинението против подсъдимата Д.Б.Х. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 24.06.2017г. в гр. Долни Дъбник причинила на П.И.Д. ***, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в четири разкъсно-контузни рани по лицето, четвърти пръст и предмишницата на лявата ръка, довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.  

Тъжителят П.И.Д. *** е конституиран и в качеството на граждански ищец, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от същия срещу подсъдимия Б.Х.М. граждански иск за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет  и предявения от П.Д. срещу подсъдимата Д.Б.Х. *** граждански иск за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – В.П., пледира за постановяване на осъдителна присъда. Счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че подсъдимите  са  реализирали фактическия състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като  са  причинили лека телесна повреда на частния  тъжител. Пледира предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове да бъдат уважени в пълен размер, като бъдат присъдени и направените от тъжителя съдебно-деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимите в лицето на адв. Я.  пледира съдът да признае подзащитните му за невинни и ги оправдае по възведеното с тъжбата обвинение. Навежда  доводи, че обвинението не е доказано по убедителен и несъмнен начин, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован, обективен и категоричен извод, че Д.     Б.Х. е автор на описаното в тъжбата инкриминирано деяние. По отношение на Б.Х.М. навежда доводи, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Моли съда да отхвърли предявените   граждански искове като неоснователни и недоказани и да присъди в полза на подсъдимите направените деловодни разноски.

Подсъдимият Б.  Х.М. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, признава се за виновен, дава обяснения по случая.

Подсъдимата Д.Б.Х. разбира в какво се състои повдигнатото срещу нея обвинение, не се признава за виновна, дава обяснения по случая.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Подсъдимият Б.Х.М. е роден на ***г***, ***гражданин, с начално образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

 Подсъдимата Д.Б.Х. е  родена на ***г***, ***гражданин, образование-бакалавър, разведена, работи  в ***като  ***, ЕГН **********. 

 Тъжителят П.И.Д. и подс. Б.  Х.М. са роднини по съребрена линия – втори братовчеди. Отношенията между двамата се влошили по повод спор относно собствеността на недвижим имот, находящ се  ***. На 24.06.2017г. около 16 часа тъжителят П.Д. започнал да троши с малка брадвичка каменен дирек от оградата, която разделяла двата имота. Действията му били забелязани от подсъдимите Б.Х.М. и Д.Б.Х., които се насочили към него.  Между подсъдимите и тъжителя възникнала поредната разправия, при която участниците си разменили обидни реплики и заплахи. Вербалният конфликт прераснал във физическа саморазправа, при която подс. Б.Х.М. нанесъл на тъжителя Д. няколко удара с патерица в областта на тялото и главата. Тъжителят паднал на земята, при което подс. Д.Х. му отнела брадвата от ръцете и с баща си се прибрали вкъщи. С това инцидента приключил. Тъжителят П.Д. излязъл на улицата, където срещнал св. М.М.М., който като видял, че е окървавен му се притекъл на помощ. Тъжителят обяснил на М.М., че нараняванията му са причинени от Б.М. и го помолил да се обади по телефона на внука му.   

 От  свидетелство (за пред съда), издадено от д-р Д.Д.на 24.06.2017г. е видно, че на тъжителя П.И.Д. *** е прегледан в Катедра по съдебна медицина и дентология на медицински университет град Плевен на 24.06.2017г. в 19.30 часа. При прегледа  по лицето, горните крайници и гърдите на Д. е установено зацапване със засъхнала кръв. След изчистване на кръвта са установени четири разкъсно-контузни рани – две на челото горната близо до окосмената част 3 см. и долната близо до корена на носа 2 см. Раните са цепковидни с охлузени и кръвонаседнали леко неравни ръбчета, рана 1.5 см. в областта на лявото слепоочие и масивен оток с хематом 7-8 см. на предмишницата на лявата ръка и плитка, цепковидна напречно разположена рана 3.5 см. с охлузени ръбчета. На крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка е установена плитка рана 0.5/1 см. с охлузени ръбчета.  Уврежданията са резултат от удари с твърди тъпи предмети и са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота на П.Д..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена  въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: отчасти от обясненията на подсъдимите Б.Х.М. и Д.Б.Х., отчасти от показанията на свидетелките Ц.Т.и С.И.,  изцяло от показанията на свидетелите  С.А.Й., М.М.М., И.М.  П., Б.П.Д., медицинско свидетелство за пред съда №369/2017г., както и свидетелство за съдимост на подсъдимите.

 В обясненията си подс. Д.Х. твърди, че на 24.06.2017г. събирала плодове в имот на баща си в гр. Долни Дъбник. Пристигнала майка й и казала, че тъжителят П.Д. искал да съсече баща й с брадва. Веднага излязла на улицата и видяла тъжителя да троши  циментов дирек на оградата. Заявява, че се скарала с тъжителя и посегнала да вземе брадвата от ръцете му, при което той замахнал и я порязал. В това време баща й Б.Х.М. ударил П.Д. с патерицата си по главата и той изпуснал брадвата. Тя взела брадвата и с баща си се прибрали вкъщи. Твърди, че доброволно предала брадвата на  полицейски служители на РУ гр. Долни Дъбник, които им казали, че трябва да дадат обяснения в управлението по случая.

  Б.Х.М. дава обяснения, че с тъжителя П.Д. са втори братовчеди. Заявява, че на датата на процесното събитие видял, че тъжителят троши с брадва циментов дирек на оградата, която разделяла двата съседни двора. Двамата се скарали. Пристигнала дъщеря му Д.Х.. Тъжителят започнал да я обижда и я ударил с брадвата. Тогава той нанесъл удари с патерица в областта на главата на тъжителя, който изпуснал брадвата. Заявява, че двамата с дъщеря си взели брадвата и се прибрали.

 Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Б.М. и Д.Х. в частта им, в която, твърдят, че тъжителят П.Д. е нанесъл пръв удар с брадва по ръката на подс. Д.  Х..

 Тук следва да се отбележи, че пред полицейските служители И.П. и Б.Д., посетили непосредствено след инцидента дома на Б.М., Д.Х. не се е оплакала, че тъжителят я ударил с брадва, при който да й е било причинено нараняване на ръката.  

 Няма освидетелстване за получен удар на подсъдимата в ръката, не е имало и искане за такова освидетелстване.

 С оглед на това съдът отказа да даде вяра и на  показанията на свидетелите С.И. и Ц.Т., които   подкрепят обясненията на подс. Х., в тази им част на първо място предвид близката им връзка с подсъдимата. Затова съдът счита, че техните показания в тази им част – удар с брава от тъжителя по ръката на подс. Х., не следва да се кредитират, защото те са заинтересована от изхода на делото като родственици и приятели на подсъдимата.

 От показанията на св. С.А.Й. се установява, че в деня на процесното събитие срещнала тъжителя П.Д. в близост до хранителен магазин. Заявява, че по лицето на П.Д. имало кръв. Твърди, че при тъжителя се е  спрял свидетелят М.М.. Заявява, че на другия ден разбрала, че П.Д. и Б.М. са се сбили.

От показанията на св. М.М.М. се установява, че на датата на процесното събитие отивал към гаража си. По пътя видял П.Д., който бил окървавен и му се притекъл на помощ. На въпроса му какво се е случило, Д. отговорил, че го е бил Б.Х.. Заявява, че  уведомил по телефона внука на тъжителя, за да го прибере.

От показанията на св. И.М.П. се установява, че на 24.06.2017г. е бил на работа по график като изпълнявал патрулно-постова дейност. Във връзка с получен сигнал за скандал между съседи с колегата си Д. посетили дома на Б.М., откъдето иззели с протокол за доброволно предаване от Д.Х. една брадва. Заявява, че участниците в инцидента били отведени в РУ гр. Долен Дъбник, където им били снети писмени обяснения по случая. Посочва, че когато П.Д. дошъл в управлението бил адекватен, но имал кръв по главата. В управлението Д. заявил, че ударите му са нанесени само от Б.М.. Твърди още, че при предаването на брадвата, както и в управлението, Д.Х. не се е оплаквала тъжителят да и е причинявал някаква порезна рана с брадвата.

От показанията на св. Б.Д. се установява, че работи като младши автоконтрольор в РУ гр. Долни Дъбник. Заявява, че на датата на процесното събитие тъжителят П.Д. пристигнал в полицейското управление с окървавена глава  и се оплакал, че Б.Х. му е нанесъл побой. Твърди, че посетили дома на Б.М. и иззели една брадвичка, след което от участниците в инцидента били снети писмени обяснения.

В показанията си св. С.И. твърди, че с леля си Д.Х. берели плодове. В един момента баба й извикала леля й Д.Х., тъй дядо й Б.М. и тъжителя  се скарали. Възприела, че леля й отишла до тъжителя и му казала да й даде брадвата, която държал, при което Д. я порязал.   

Така установената фактическа обстановка, изведена от наличния доказателствен материал, дава основания да се формира правния  извод, че подсъдимият Б.Х.М. ***, ЕГН ********** е осъществил обективните и субективни елементи на престъпния състав на с чл.130, ал.1 от НК,   като на 24.06.2017г. в гр. Долни Дъбник, обл. Плевен причинил на  П.И.Д. ***, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в четири разкъсно-контузни рани по лицето, четвърти пръст и предмишницата на лявата ръка, довели до разстройство на здравето временно и не опасно за живота.  

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Б.Х.М.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормите на чл.130, ал.1 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът прецени принципите на чл.54 от НК и в тази връзка съобрази обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му. Съдът прецени обществената опасност на дееца – неосъждан - което обстоятелство приема са смекчаващо отговорността на  М.. След като за умишленото престъпление, извършено от М., се предвижда наказание лишаване от свобода до две  години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел  ІV, и на се причинени имуществени вреди от престъплението, то следва на основание чл.305, ал.5 от НК, във вр. с чл.78а от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, и да му бъде наложено административно наказание глоба.

При определяне  размера на глобата,  съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия – доброто процесуално поведение и факта, че никога не е бил осъждан, както и материалното състояние на М. – пенсионер. Съдът не отчита отегчаващи отговорността и намира, че на подсъдимия следва да се наложи минималния предвиден  в чл.78а НК размер на глобата, а именно 1000,00 лв.

Съдът намира, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпитателно и предупредително възпиращо на подсъдимия.

Защитните искания по приложението на закона не намират опора в доказателствения материал. Не е налице неизбежна отбрана, респ. превишаване на нейните предели, тъй като липсва непосредствено противоправно нападение. Такова не само се отрича от тъжителя, но не се и излага от подсъдимите по начина, изискван в съдебната практика. Непосредственото нападение предполага или реално започнато увреждане – каквото безспорно няма, или създадена реална и непосредствена опасност за увреждане личността на нападнатия. Действително, както изтъква и защитата, по делото има свидетелски показания, според които непосредствено след случая Х. е споделила,   че е порязана от брадвата, която държал тъжителят Д.. Дори и да се приеме, че макар те да изхождат от бащата Б.М. и племенницата й С.И., все пак са истинни, то не може да се приеме за убедително твърдението, че в този момент никой не може да има мисъл за изграждане на някаква защитна теза. Несъстоятелността на подобно твърдение се извежда от конкретните действия на подсъдимите, чиято първа работа след инцидента е да вземат брадвата и да я занесат вкъщи.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ  ИСК

В резултат на виновното поведение на подсъдимия Б.Х.М. ***, за П.И.Д. *** – пострадал от деянието, са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Душевните болки представляват морални вреди, търпени от пострадалата и материализират противоправния резултат на осъществено от подсъдимия деяние.

 Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване –  24.06.2017г. При определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази характера и ниската интензивност на болките и страданията, които П.Д. е претърпял и намира, че подс. М. следва да изплати обезщетение в размер на 1000 лева, като за разликата до 2500 лв. предявения гр. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

При този изход на процеса и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. М. следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Плевен държавна такса върху уважения размер на гр. искове в размер на 40,00 лева, както и да заплати на тъжителят, направените от последната деловодни разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

По отношение на обвинението по чл.130, ал.1 от НК срещу подсъдимата Д.Х..

От анализа на доказателствата е видно, че съдът не разполага с убедителни доказателства, въз основа на които да приеме за безспорно, че подсъдимата Д.Б.Х. е нанесла удари  тъжителя  и в резултат именно тези  на удари от подсъдимата да се е стигнало до  причиняване на  нараняванията на  П.Д., довели до  разстройство на здравето временно и неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал1 от  НК.

Предмет на делото са единствено въведените с тъжбата действия на подсъдимата, според обстоятелствената част на която на 24.06.2017г. около 16  часа  Д.Х.  е  нанесла удар с тухла в стомаха на тъжителя… започнала да го удря в гърдите с дървена пръчка и го ударила с патерица. 

 Показанията на разпитаните свидетели съществено се различават от изнесените в тъжбата факти, които поставят рамката на обвинението и би следвало да се докажат по несъмнен начин. По делото не се събраха нито преки, нито косвени доказателства, сочещи на извода, че Д.Х. е извършила  описаното в обстоятелствената част на тъжбата деяние.

 Свидетели очевидци на събитията развили  се на 24.06.2017г. не е имало.

Тук следва да се подчертае, че разпитаните по делото свидели    С.А.Й., М.М.М., И.М.П., Б.П.Д., чиито показания са производни по един категоричен начин, заявиха в съдебно заседание, че пред тях тъжителят не е заявявал Д.Х. да му е нанасяла удари.   

Повдигнато е обвинение срещу Д.Х. за извършено от нея срещу  П.И.Д. на 24.06.2017г. престъпление, за което обаче не бяха представени доказателства да е извършено, и то от  Х..

 Съгласно чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител.

С разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, по аргумент за противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. По силата на чл.303, ал.1 от НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществу­ването на определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на оправда­телна присъда – ар. и от чл.305, ал.6 от НПК.

  Съмнението и предположението относно доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са зако­нова пречка, т.е. недопустими основания за признаване­то на подсъдимия за виновен. В зависимост от характера и категорията на обстоятелствата, спрямо които е въз­можно пораждане на съмнение или служене с предположение, съдът на конкретно предвиденото основание в чл. 304 НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен.   

Според НПК доказването е процесуална тежест на обвинителя, която най-общо е подчинена на правилото – който иска наказанието, доказва основанието. Доказана тъжба, като процесуален резултат, означава доказани твърдения, съдържащи се в нея. Недоказана тъжба има за последица  оправдателна присъда и възлагане съдебните разноски на тъжителя.

Във връзка с изложеното съдът приема, че в хода на съдебното следствие не се доказа подсъдимата Д.Х.  да е осъществила състава на чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я  призна за невинна за това, че на 24.06.2017г. в гр. Долни Дъбник да е причинила на П.И.Д. ***, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в четири разкъсно-контузни рани по лицето, четвърти пръст и предмишницата на лявата ръка, довели до разстройство на здравето временно и не опасно за живота.  

Предвид правните изводи на съда за липсата на престъпление, което е свързано и с липсата на деликт, предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като липсват предпоставките за възникване на гражданската отговорност на подсъдимата за непозволено увреждане.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: