Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на първи
април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5496
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10729/14.01.2020г. по гр.д. №
46711 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е признато за установено, че К.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК********,
с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумите, както следва: сумата от 2207,24лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -28.03.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********,
абонатен № **** за периода от от 01.02.2016г. до 30.04.2018г..; сумата от 47,16лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -28.03.2019г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********,
абонатен № **** за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г., като
неоснователни са отхвърлени исковете
за горница над 2207,24лв. до предявен размер от 2679,49лв. и за горница над
47,16лв. до прeдявения
размер от 70,74лв, както и ска за обезщетение за забава на плащането на
главницата от 2679,49лв. в размер на 397,43лв.
за периода от 14.09.2016г. до 14.03.2019г.
и иска за обезщетение за забава на плащането на главницата от 70,74лв. в
размер на 12,92лв. за периода от
30.03.2016г. до 14.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 17842/2019г. на Софийски районен съд, като К.К. К. ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** съдебни разноски от 223,55лв. по исковото дело и 80,75лв. съдебни разноски по заповедно
дело, Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на К.К.К. съдебни разноски от 28,67лв. по
исково дело и 28,67лв. съдебни разноски по заповедно дело.
Срещу
така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 5023598/11.02.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по
пощата на 06.02.2020г. от ответника по
исковете К.К. К. ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Р.Р.,***, офис-партер в частта, в която исковете са уважени. Изложил съображения, че
решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна
енергия в имота, не било доказано да е негов собственик. Не било установено за
процесния имот да е открита партида № ****, тези обстоятелства не били предмет
на проверка от вещите лица. Не било
установено кои Общи условия са приложими и дали са влезли в сила. Възражението
за погасителна давност можело да се разгледа, само ако се установят приложимите
Общи условия. Не било установено в имота
да е потребена енергия в количества и на стойност, за които е уважен иска. Не
било установено измервателни уреди да са годни.
Вземането за дялово възнаграждение не било предмет на заповедта за
изпълнение, не било установено как е определен размера му, че има договор с на
топлинния счетоводител. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК******** в срока за отговор не е изразило становище.
С молба от 31.03.2021г. е оспорил жалбата. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищец – „М.Е.”ООД , ЕИК ********
не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2020877/09.08.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** срещу К.К.
К. ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумите, както следва: сумата от 2679,49лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -28.03.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********абонатен
№ **** за периода от от 01.05.2015г. до 30.04.2018г..; обезщетение за забава на
плащането на главницата от 2679,49лв. в размер на 397,43лв. за периода от 14.09.2016г. до 14.03.2019г. ; сумата от 70,74лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -28.03.2019г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********,
абонатен № **** за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г.; обезщетение за забава на плащането на главницата
от 70,74лв. в размер на 12,92лв. за
периода от 30.03.2016г. до 14.03.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 17842/2019г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите.
Ответникът К.К. К. ЕГН ********** е оспорил
исковете. Навела е твърдения, че ищецът не е носител на вземане за дялово
разпределение на енергията, защото тази услуга била извършена от третото
лице-помагач, договорите произвеждали действие само между страните. Не било доказано да е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имота, представеният нотариален акт бил такъв
за договорна ипотека, от него се установявало че и друго лице има вещни права
върху имота поради което и не отговарял за пълния размер на предявените искове.
Не било установено абонатния номер посочен от ищеца да е за процесния имот.
Нямало основание за начисляване служебно на количества топлинна енергия, че
имот се ползва от определен брой лица.
Евентуално задълженията частично били погасени по давност. Не било установен размер на дължимо
възнаграждение за дялово разпределение.
ІІІ-то лице било собственик на имота, ІІІ-то лице плащало задължения за
имота, неправилно тези плащания били отнесени от ищеца към други задължения,
нарушена била разпоредба на чл. 76 от ЗЗД.
Начислени суми били по-големи от реално потребеното, не се дължали суми
по прогнозни сметки. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ищеца - – „М.Е.”ООД , ЕИК ******** не е изразило становище.
По
делото е приложено заповедно дело № 17842/2019г. на СРС, от което се установява, че е образувано по
заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3023017/28.03.2019г., със заповед по чл. 410 от ГПК районният съд е разпоредил К.К. К. ЕГН **********, да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** сумите, както следва: сумата от 2679,49лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -28.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 39 в гр.
София, ж.к. „********абонатен № **** за периода от от 01.05.2015г. до
30.04.2018г..; обезщетение за забава на плащането на главницата от 2679,49лв. в
размер на 397,43лв. за периода от
14.09.2016г. до 14.03.2019г. ; сумата
от 70,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.03.2019г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********,
абонатен № **** за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г.; обезщетение за забава на плащането на главницата
от 70,74лв. в размер на 12,92лв. за
периода от 30.03.2016г. до 14.03.2019г., както и съдебни разноски от 113,21лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен със залепване на 03.07.2019г. на уведомление, на 08.07.2019г. е подал възражение срещу
заповедта като е посочил че няма облигационна връзка между страните за доставка
на топлинна енергия, задълженията били погасени по давност, претендирал
разноски – 300лв. за възнаграждение за адвокат, на 01.08.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и такива е представил на 09.08.2019г.
По делото
е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 18/04.02.2010г. съставен от нотариус Р.Е., рег. № 106 на Нот.К., съгласно
който на 04.02.2010г. К. К. К. е учредил
в полза на Банка ДСК”ЕАД договорна ипотека върху собствения си имот
представляващ апартамент № 39 в гр.
София, ж.к. „*********за обезпечаване на задължения по договор за кредит на С.З.К..
В нотариалният акт като документ удостоверяващ собствеността на имота е посочен
нотариален акт № 170/1986г.
Приета
е жалба от 21.08.2017г. с която К.К. като абонат № **** е оспорил пред Т.С.”ЕАД
начислените му суми.
Приет
е договор от 08.11.2007г. между Т.С.”ЕАД
и „М.Е.”ООД съгласно който М.Е. „ООД
се е съгласило по възлагане на Т.С.”ЕАД
да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сграда ЕС по приложение
№ 1 срещу възнаграждеие по Приложение №2 .
Приети са ОУ, одобрени на 03.02.2014г. от ДКЕВР и ОУ, одобрени
от ДКЕВР на 27.06.2016г. Съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.
суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети
са протоколи за отчет на уреди съгласно които на 12.04.2016г., на 21.04.2017г.,
на 21.04.2018г. е извършен реален отчет на уреди в апартамент № 39 абонатен № **** с титуляр К. К., установено е
потребление на топлинна енергия за отопление с 4 отоплителни тела, както и енергия
за горещо битово водоснабдяване, отчитано по показания на водомер, за което е
положен подпис за ответника.
Прието е извлечение от сметки,
съставено от ищеца сочещо, че ответникът му дължи процесните суми.
Приети са изравнителни
сметки, съгласно които за имота е начислена енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване по реални отчети на уреди през процесния период.
По делото е прието заключение по съдебно- техническа
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че обем на имота е 213,23куб.м., по
записванията в него има четири отоплителни тела с монтиран уред за измерване на
потреблението, отделно има щранг-лира без монтиран такъв уред, потребява се
енергия за горещо битово водоснабдяване, измервана по показания на водомери. За
процесния период стойността на реално потребената енергия в имота била 2679,51лв., дяловото разпределение било
извършено от М. „Е.” ООД, същото било направено съобразно изискванията на
Наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че общият топломер бил ежемесечно
отчитан, приспадани били технологичните разходи, проверки на топломера били
направени през 2014г., 2016г., 2018г. и било установено, че е годен да измерва
потреблението.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Исковете са предявени за
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение и като такива са допустими.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск
по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че
по заявление по чл.
410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение в
процесния имот, за които е предявен иска,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона
за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят
изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от
ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от
ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители
на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл.
153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото
е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
"Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено
по делото, че през процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от
ЗЕ(отм) и чл. 153 от ЗЕ в имота, представляващ апартамент № 39 в гр. София, ж.к. „********за който по запсиванията
на ищеца е даден абонатен № ****. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
случая приетите по делото нотариален акт, възражение, извлечения от сметки установяват,
че имотът е бил собственост на ответника към 2010г., когато е сключил договор
за ипотека върху него, не е установено в последствие да е загубил това вещно
право, в протоколите за отчет на уреди в
имота, носещи подпис на ответника, се сочи че за този имот абонатен номер е ****. Изявлението на ответника пред ищеца, че това е
абонтанния номер на имота е признание на факта за същото, което е
противопоставимо на ответник, защото същото е направено с подписано от него
възражение до ищеца и като такова му е противопоставимо за посочените в него
неизгодни за ответника факти. Действително, приетия по делото нотариален акт е
такъв за договорна ипотека. При съставянето на същия обаче нотариусът е
проверил собствеността върху имота и е установил, че същата принадлежи на
ответника по договор по нотариален акт от 1986г. и съдът приема, че за нуждите
на настоящото производство това е достатъчно, за да се установи принадлежността
на правото на собственост върху имота в патримониума на ответника.
Съдът приема, че договора за
доставка на топлинна енергия между страните съдържа качествени параметри са
въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1
от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част
от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г., сочи
задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа
на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им.
Съдът приема, че при така
установените нормативни изисквания са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура
на водата на битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства - неоспорени протоколи за отчет
на уреди в имота, изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2018г. за имота потребената енергия е на стойност от 2679,51лв. Тази
енергия е начислена за отопление, за горещо битово водоснабдяване в имота при
условията на реален отчет на уредите в присъствието на ответника, за което е
положил подпис, тоест те са му противопоставими за неизгодни факти, сочени в протоколите. Същите установяват, че потребление
на енергия в имота има за отопление и за БГВ. Вещото лице е установило коректно
разпределяне на енергията по правилата на Наредбата за топлоснабдяване по
показание на преминал през периодични проверки общ топломер, показанията на който
са снемани ежемесечно.
Правилно районният съд е уважил възражението на ответника за
недължимост на суми поради погасяването им по давност само за периода от 01.05.2015г.
до 31.01.2016г. Приложими за тези вземания
са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на
месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който
е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика .
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на
фактура, то съдът приема, че това е съглашение
изискуемостта на задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е
така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо
отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема
за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури през 2015г. за тези вземания , които са
по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не може да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици.
С оглед гореизложеното и като
съобрази, че въззивната жалба не са възведени оплаквания срещу фактическите
изводи на районния съд за размер на задълженията, като съобрази и ограниченията
по чл. 269 от ГПК , то съдът приема, че решението на СРС в частта, с която е
уважил иска за периода от 01.02.2016г.
до 30.04.2018г. за сумата от 2207,24лв. е правилно.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията :
Съдът приема за установено и валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в размер на 47,16лв. за процесния период, който е три години преди подаване на
заявлението. В случая по делото не е
установено собствениците в ЕС да са избрали и възложили на ІІІ-то лице да
извършва дяловото разпределение на енергията. Не се спори по делото, а и се
установява от прието по делото заключението по техническата експертиза, че
съществува възможност за въвеждане на система за дяловото й разпределение. В
такава хипотеза съгласно чл. 61, ал. 2 от
Наредба № 16-334/2007г. (отм) разпределението на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика. По делото се
установи от приетите заключение по техническата експертиза, изравнителни
сметки, че за процесния период реално разпределението на енергията в сградата е
направено от МХ „Е.”ЕООД, Същото обаче не е установено да му е било възложено
от етажните собственици, поради което и не е установено за М.Е.„ООД да е
възникнало вземане за възнаграждение за така свършената работа към етажните
собственици в сградата. Същевременно, приетият по делото договор от 2007г.
установява, че ищецът е възложил на М.”Е.”ООД да извършва дялово разпределение
на енергията в посочени му от ищеца сгради и доколкото се установи, че такава
работа М.”Е.”ООД е извършил в процесната сграда, то съдът приема че за ищеца се е породило
вземане срещу етажните собственици за плащане на цената на дяловото
разпределение на сградата. При така възприето
съдът приема, че правилно е прието от
районния съд, че ищецът има право да получи цената на възнаграждение за същото.
Цената от 47,16лв. за период от 2 години и 2 месеца не надхвърля обичайната за този вид работа,
поради което и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане
на процесната главница съдът приема за установено по делото.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника.
На
въззиваемия не се следват разноски за производство пред СГС. Претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателна. Това е така, защото
процесуално представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да
обоснове извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт не е осъществено. Депозирана е само молба от 31.03.2021г., която е
бланкетна и не може да обоснове такъв извод.
На
третото лице помагач не се следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
10729/14.01.2020г. по гр.д. № 46711 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в обжалваната част.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„М.Е.”ООД , ЕИК ********.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.