№ 79
гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20232120204683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Б. Е. А., с ЕГН **********, против Наказателно
постановление № НП-2723/14.09.2023 г. на Заместник кмет на Община Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 и чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се излагат доводи за отмяна на наказателното постановление. На първо място
се твърди, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, както и че в АУАН не е
описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Допуснато било и
нарушение при съставяне на акта в присъствието на само един свидетел. В условията на
алтернативност се иска от съда да вземе предвид младата възраст на жалбоподателя и
липсата на стаж като водач на МПС, като съда приеме, че е налице маловажен случай за
извършеното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
За въззиваемата страна – Заместник кмет на Община Бургас, редовно призован, се явява
младши юк. Н.. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата
страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на
обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:
1
На 23.08.2023 г. около 11:09 часа, в гр. Бургас е била извършена проверка, описана в
протокол от същата дата, съставен от А.М.. В хода на същата било установено, че МПС с
рег. № ****, марка „Шевролет“, цвят бял, лична собственост на жалбоподателя, било
паркирано от последния в зоната на кръстовище, образувано от улиците „С.“ и „Л.“. При
проверката водачът на МПС отсъствал. Автомобилът бил репатриран, като за действията
бил съставен протокол (л. 22) и снимков материал (л. 23-28). На същата дата 23.08.2023 г.
бил съставен и акт за установяване на административно нарушение № 0113148 за нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН от
М.У.Г., заемаща длъжност старши специалист в Дирекция "УКОРС" към Община Бургас, в
присъствието на един свидетел. Актът бил предявен на нарушителя, който не вписал
възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не били депозирани такива.
Жалбоподателят попълнил и декларация (л.21), с която декларирал, че на посочената дата
управлявал МПС „Шевролет“ рег. № ****, след което го паркирал на адрес: „С.“ и „Л.“.
По преписката липсва справка за собственик по регистрация на МПС, но
жалбоподателят не оспорва, че към датата на нарушението е бил собственик на МПС,
напротив в декларацията посочва, че именно той е собственик на посоченото превозно
средство.
Сезиран с преписката, АНО приел, че горното деяние осъществява състава на
нарушението, обсъдил възраженията на жалбоподателя, като ги приел за неоснователни,
поради което на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
По делото е разпитан актосъставителят У-Г., старши специалист в Дирекция „УКОРС“
към Община Бургас, която посочва, че актът е съставен въз основа на протокола от
проверката и от приложения към него снимков материал, като отбелязва, че автомобилът е
бил паркиран на по-малко от метър от кръстовището на улиците „С.“ и „Л.“.
Разпитан по делото и свидетелят А.М., който е съставил протокол за констатираното
нарушение, заявява, че посоченият автомобил е бил неправилно паркиран на ул. „Л.“ на
кръстовището с ул. „С.“.
Наказателното постановление е било връчено на 03.11.2023 г., а жалбата е депозирана
на 13.11.2023 г.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Заместник
кмет на Община Бургас, съгласно приложената на лист 30 Заповед №416/26.02.2008 год. на
Кмета на Община Бургас. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
2
материално) лице, съгласно Заповед №1453/15.06.2015г. Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Спазени са и правилата за задължителни реквизити в
съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и НП факти, като
фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към
извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и
достатъчен начин.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин описаното в
наказателното постановление административно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Тази разпоредба съдържа забрана за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от
пет метра от него. В конкретния случай, от констативния протокол, ведно със снимковия
материал, в съчетание с показанията на свидетеля М. се установява, че местоположението на
процесното моторно превозно средство е било неправомерно позиционирано на по-малко от
2,5 метра в кръстовището на ул. „Л.“ и ул. „С.“. В този смисъл са и данните от приложения
протокол от 23.09.2023 г. /л. 22/, съставен от св. А.М.. Като съставен от длъжностно лице в
кръга на компетентността му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ
и се ползва както с формална доказателствена сила (удостоверява спрямо всички с
обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното изявление, посочените
дата и място на издаване, и неговото авторство), така и с материална доказателствена сила
(обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от външна страна така,
както е посочено в него). Същият не е оспорен в съдебното производство по надлежния
процесуален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва,
че тежестта за опровергаване на фактите обективирани в АУАН и НП е на санкционираното
лице, като това не е сторено. С оглед на всичко изложеното, настоящият съдебен състав
намира за установено по несъмнен начин да е извършено процесното административно
нарушение от жалбоподателя. Също така от изготвения снимков материал ясно се вижда, че
процесното МПС е паркирано в зоната на кръстовище образувано от ул. „Л.“ и „С.“ на по-
малко от 2,5 метра и възпрепятства видимостта на останалите автомобили. Категорично
изводимо е, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на кръстовище, което се
санкционира от ЗДвП. За факта, че жалбоподателят лично е паркирал автомобила на
посоченото място също са налице доказателства, включително собственоръчно попълнена и
подписана от него декларация, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила.
Безспорно на снимката и на схемата се визуализира, че това място не е било определено за
паркиране от Община Бургас.
Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, тъй като бил съставен в
присъствието само на един свидетел, на когото не бил посочен ЕГН. В случая, видно от
съдържанието на издаденото НП, извършеното административно нарушение е установено от
актосъставителя при проверка по документи, като настоящият съдебен състав намира, че
3
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. В подкрепа
на това твърдение следва да се посочи, че не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел, тъй като систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е
съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в
която липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението
или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза
ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на „двама други свидетели“.
В останалите случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от
съставителя и един от посочените в него свидетели /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. От фактите по
делото, безспорно се констатира, че нарушението е установено по документи /протокол от
23.08.2023 г – л. 22/, следователно свидетелят на АУАН е свидетел на установяване на
нарушението, като датата на установяване съвпада с датата на съставяне на акта – 23.08.2023
г.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в абсолютен размер на 50 лева. Санкционната норма правилно е приложена
от наказващия орган като относима към процесния случай.
При извършена преценка на всички факти и обстоятелства по делото в тяхната
съвкупност съдът намира, че конкретният случай не е маловажен и не предполага
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението се изразява в неправилно паркиране
в кръстовище, като МПС е било разположено по начин който е ограничавало видимостта на
другите водачи на МПС, движещи се по ул. „С.“ и предприемане на при предприемане на
десен завой в посока ул. „Л.“ и следователно предпоставя опасност за участниците в
движението. По тази причина съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане от въззиваемата страна за присъждане
на разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такива следва да
му бъдат присъдени. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
4
Мотивиран от изложеното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № НП-2723/14.09.2023 г. на Заместник
кмет на Община Бургас, с което на Б. Е. А. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 98, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Б. Е. А. с ЕГН ********** да заплати на Община Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5