Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда №55 от 29.11.2011 г. по НОХД №392/2011 г. РС – С. е признал подсъдимият С. Ф. Д., роден на ...... г., бълг.гражданин, с настоящ адрес с . Д., общ. С., със средно образование, разведен, неосъждан, с ЕГН * за невинен в това, че на 23.04.2010 г. в гр. С., пред надлежен орган на власт РП – С., в писмена жалба вх. № 324/2010 г. по описа на РП – С., като знаел, че са невинни набедил П. И. Д. и Б. М. С., и двамата горски надзиратели в ДГС – С., служители от ДТС – С. /посочени в жалбата като „лица, които се представиха за длъжностни такива към ДГС – С./, в престъпление по служба /по чл.282 от НК/, лъжесвидетелстване /по чл.290 от НК/ и удостоверяване на неистински обстоятелства в официален документ /АУАН №21/12.03.2010 г. по описа на ДГС – С./, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства /престъпление по чл.311 от НК/, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.286 ал. 1 НК. Против тази присъда е постъпил протест от Б. Д. Г.– Зам. районен прокурор при РП – С.. В протеста си тя твърди, че постановената оправдателна присъда не кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което същата е неправилна. С допълнителен протест излага подробни мотиви, в които твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства, т·й като налице били две групи противоречиви доказателствени източника, относно съществен факт, предмет на доказване в настоящия процес, поради което съдът не е анализирал обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства, както от обективна, така и от субективна страна. В съдебната фаза били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като набеждаването винаги засягало честта и достойнството на набеденото лице и „набеденият”, притежавайки качествата на пострадал от престъплението, разполага с възможност да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец в съдебната фаза на производството. Съдебният състав не е предоставил такава възможност на двамата пострадали Д. и С., с което е ограничил тяхната възможност да упражнят в тяхната цялост предоставените им от Закона права. Затова моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а алтернативно предлага да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. за виновен за извършено престъпление по чл.286 ал.1 НК и да му наложи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 НК за срок от 3 години. В съдебно заседание представителят на ОП – Велико Търново поддържа протеста и в двете му части. Подсъдимият не се яви лично, нито се яви негов защитник и не взе становище по протеста. Като разгледа направените с протеста оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, В. окръжен съд на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена на 29.11.2011 г., а протестът е постъпил с вх. №5439/08.12.2011 г. в 11:35 часа в РС – С., следователно същият е постъпил в срок допустим за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност е неоснователен. Видно от протеста, направени са две оплаквания: Едното е за допуснати съществено процесуални нарушения при постановяване на присъдата, а второто е за неправилност на същата , тъй като била постановена без да се анализират всестранно, пълно и обективно доказателствен материал, като от обективна и субективна страна. По първото оплакване, за допуснати съществени процесуални нарушения, прокуратурата твърди, че при набеждаването винаги се засяга честта и достойнството на набеденото лице, а лицата Д. и С. не били конституирани като частни обвинители и/или гр. ищци по делото от съда, с което са нарушени правата им. Това твърдение не е основателно, тъй като видно от материалите по делото, ако прокуратурата считаше, че лицата Д. и С. са пострадали от престъплението, същата трябваше още ДП като пострадали лица да им предяви материалите по делото, тъй като всяко пострадало лице има права още в това производство. Видно от разположение на чл.286 в НК, същият се намира в Раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието”. Този раздел регламентира престъпленията против правосъдието, а не за отделни физически лица, пострадали от набедяването. В практиката на Върховния съд има различие в приложението за този текст, тъй като едни съдебни състави приемат, че следва, а други, че не следва лицата, за които се твърди, че са извършили престъпление пред съответния орган на власт, да бъдат или да не бъдат конституирани като пострадали лица. Настоящият съдебен състав приема, че след като набедяването като престъпление е постановено в Раздела „Престъпление против правосъдието”, то физическите лица, за които се отнася набедяването, не следва да бъдат конституирани по делото като частни обвинители или като гр. ищци, тъй като не те са пострадали от това престъпление, поради което неоснователно е твърдяното в протеста, че първата съдебна инстанция е нарушила тяхното право – на двете лица Д. и С., и го е ограничила като не е дала възможност да го упражнят в пълен обем с неконституирането им като частни обвинители или гр.ищци, поради което протестът, в тази му част, се оставя без уважение от настоящата съдебна инстанция. По второто оплакване на прокуратурата, че събраните доказателства по делото не били интерпретирани правилно от първата съдебна инстанция, поради което постановената присъда била неправилна, също е неоснователно. Видно от събраните материали в досъдебното производство и тези от първата съдебна инстанция, се установява фактическа обстановка, която е подробно, пълно и всестранно изяснена в мотивите на първата съдебна инстанция, а именно: Безспорно е установено, че актосъставителят П. И. Д. и св. Б. М. С. са служители при ДГС – С.. Същите твърдят, че е постъпила при тях информация, че подсъдимият С. Ф. Д. притежава дървесина, която била без документи за произход. Двамата, в качеството си на служители на ДГС – С. на 04.03.2010 г. посетили С. Д. в стопанския му обект – хранителен магазин и кафе-бар, което се намирало в с. Д., общ. С.. Установили при проверката, че същият съхранява дърва за огрев – акация и черница, намиращи се в западната страна на магазина, като същите били без горска марка за произход. Измерили и установили, че тази дървесина е 2,5 куб. м и тъй като той не им дал обяснене за произхода на придобИ.ето, те я маркирали с червен спрей. По-късно подсъдимия им обяснил, че я е закупил от свидтелите Р. Д. и Г. А.. На 12.03.2010 г. Д. и С. отново се върнали в стопанския обект на подсъдимия, но този път заедно с тях имало и служител на полицията, който обслужвал този район, а именно св. И. Ф., за който се твърди, че е близък роднина на подсъдимия, но въпреки това той изпълнил служебните си задължения и извършили проверка не само в двора, но и в мазата на магазина. Там имало прясно нарязана дървесина от акациеви дървета, както и представил два превозни билета с номера: №142010 от 02.02.2010 г. и № 243453 от 18.02.2010 г., издадени от „Е.К.” ООД. Тези билети били ксерокопирани от представителя на полицията Ф., който след това напуснал обекта и заминал да върши друга работа. Въпреки представените два превозни билета, представителите на ДГС – С. накарали Ф. да напише обяснение за произхода им. Впоследствие лицата от които купил дървесината и които му я докарали до стопанския обект - свидетелите Р. Д. и Г. А. били разпитани, които потвърдили, че са продали на Д. дървесината и че са я нарязали. Била разпитана и собственичката на „Е.К.” ООД, която е потвърдила, че е издател на тези превозни билети и че горепосочените двама свидетели действително са закупували от нея дървесина. При писане на обясненията от страна на подсъдимия, той това действие е извършил в помещението на магазина си, който е свързан с кафе-бара. В това помещение освен подсъдимият и двамата представители на Горското стопанство имало и други лице/въпреки, че Д. и С. твърдят, че след като започнал да пише обяснение, той престанал да обслужва клиентите си и дори ги разгонил/. Но пред първата съдебна инстанция са разпитани двама свидетели Ц. В. Х. и В. Ц. П., които са заявили, че се намирали в помещението на кафе-бара, което било свързано с хранителния магазин и пиели бира, по техни обяснения. След като приели писмените обяснения на подсъдимия, свидетелите Д. и С. му разяснили размера на глобата за подобни нарушения и твърдят, че му бил съставен акт, че ще съхранява дървата за огрев от акацията и черница, които се намирали в двора на стопанския му обект. При разговора, проведен между подсъдимия и двамата представители на ДГС – С. двамата свидетели от селото, които пиели бира по това време в обекта Х. и П. чули, че карат подсъдимия да подпише празна бланка за съставяне на акт. Такъв акт му бил съставен за установено административно нарушение, сер. В01К2101, с бланков № 043654, с дата 12.03.2010 г. за това, че съхранява дърва за огрев от акация и черница – 2,5 пространствени кубика, измерени с рулетка, без да представи документ, с което е нарушил чл. 80 ал.6 от Закона за горите. За горепосочения акт и този му били съставени впоследствие две НП № 20 и № 21 от 2010 г. на Директора на ДГС – С., които били изпратени за връчване на подсъдимия по пощата.Тези два акта подсъдимият твърди, а и тези негови твърдения се потвърждават от свидетелските показания на Х. и П., че му били представили за подпис празна бланка, поради което той отказал да ги подпише. Актосъставителят и св. С. твърдят, че актовете били изпълнени със съдържание, а той само отказал да ги подпише, поради което отказът за подпис бил удостоверен отново от св. С.. Видно обаче от съдържанието и изпълнението на тези два акта, се установява, че същите не отговорят на изискванията на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН. В тези два члена са посочени, че актовете за установяване на административно нарушение се подписват от свидетели и в самата бланка е отпечатано място за подписване от два броя свидетели. В случая има подпис само на един такъв. В бланката е посочено, че трябва да се отбележи точно датата на установяване на нарушението. В акта е посочена като такава 12.03.2010 г., обстоятелство некореспондиращо със свидетелските показания, дадени от актосъставителя и свидетеля по акта. Те са установили това нарушение на 04.03.2010 г., при първото си посещение в стопанския обект на подсъдимия, когато са го задължили да им представи и документи за произход на дървесината, която са маркирали. При второто си посещение на 12.03.2010 г., те са отишли заедно с представител на полицията и тогава той им представил документи. От повторната проверка, която вече е отразена в актовете, не е видно колко дървесина е имало в мазата като обем и колко на двора и същата кореспондира ли като обем по превозните билети, които той им е представил, още повече че и лицата, които са превозили и предали дървесината на Д., не отричат тези обстоятелства. Това са нарушения, които са отбелязани от настоящата съдебна инстанция при съставяне на двата акта и които явно са установени и от други лица, тъй като след като са пристигнали двете наказателни постановления до подсъдимия, той е поискал да ги обжалва, за което се свързал със свидетеля М.К. К., за който знаел, че е юрист /но впоследствие се установило, че той учел право – все още не бил правоспособен/, когото помолил за съдействие при обжалването. Свидетелят К., след като проверил НП, констатирал, че по двата акта му е наложена глоба в размер на 50 лева, която е необжалваема. Тогава подсъдимият му обяснил, че служителите на ДГС го били накарали да подпише празна бланка, а той им отказал. Тогава св. К. го посъветвал, че това представлява нарушение и следва да сезира прокуратурата. Предложил му да напише жалбата, тъй като според този свидетел е имало нарушение, извършено от страна на представителите на горското стопанство. Именно този св. К. е изготвил сигналът до РП гр. С., като подробно описал фактическата обстановка, но така както я е възприел от разказа на подсъдимия и е написал, че актосъставителят е осъществил престъпление по чл.282 ал.1 НК, като не е изпълнил задълженията си да състави, според изискванията на ЗАНН, акт за установено административно нарушение, както и че са извършили престъпление свидетелите по чл. 290 ал.1 НК и по чл.311 ал.1 НК, за това и помолил прокуратурата да извърши проверка на тези две длъжностни лица, които са му съставили актовете, респективно наказателните постановления. Тези правни основания за извършени престъпления е посочил той, а не подсъдимият, който искал да се оплаче на прокуратурата само и единствено от това, че са го накарали да подпише празни бланки на АУАН. Св. К. не живеел в населеното място на подсъдимия, той му изпратил документите по пощата и след като той се запознал с тях, ги подписал и подал в РП – С..Дори този свидетел не отрича, че когато обжалвал действията на РП С. изпратил без подпис жалбата направо до В. т.е. без да има надлежно пълномощно той е изпратил жалбата, като твърдял, че същият ще бъде повикан да я предподпише. Последната образувала производство на 24.04.2010 г. с вх. №324, но тъй като се твърдяло за извършено престъпление по чл. 282 НК, РП-С. изпратила по компетентност на Окръжна прокуратура сигнала. С постановление №811 от 19.05.2010 г. Окръжна прокуратура отказала да приеме за наблюдение получената преписка и я върнала за проверка по компетентност на Районна прокуратура. Последната отново върнала преписката на Окръжна прокуратура, а тя от своя страна отново я препратила на РП – С.. С постановление от 04.10.2010 г. РП – С. отказала да образува досъдебно производство, който отказ бил потвърден от В. и ВКП. От своя страна Района прокуратура, след като се произнася В. и потвърждава отказа за образуване на НП по сигнала на подсъдимия, образува срещу него НП за набедяване на двете длъжностни лица в престъпление. При напълно изяснена фактическа и правна обстановка, първата съдебна инстанция е приела за установено, че не се касае за извършено престъпление от страна на подсъдимия по чл. 286 ал. 1 от НК т.е. да е извършил набедяване, което е престъпление когато пред орган на властта се преписва престъпление, което е въздигнато от законодателя, чрез съзнателно посочване от страна на дееца на неверни факти, съдържащи признаците на престъпление по НК, без да има значение посочената от страна на дееца правна квалификация на тези факти, а самите факти следва да сочат на осъществен престъпен състави и деянието следва да бъде извършено умишлено. В сигнала са посочени три ´рестъпления – по чл.290 ал. 1 НК, което предвижда лъжесвидетелстване, но това престъпление, за да бъде осъществено е необходимо показанията да са дадени пред надлежен орган на власт и то от лице, имащо процесуалното качество на свидетел, в случая липсва такова качество. Има посочено второ обвинение по чл. 282 от НК – неизпълнение на служебните задължения на актосъставителя да състави АУАН, след което да предяви вече съответния акт за запознаване и подпис на наказаното лице, в случая такъв акт от събраните по делото доказателства се установява, че е бил съставен, но не при предявяване на същия по съответния ред на подсъдимия, тъй като двата свидетели, които са незаинтересовани, Х. и П.твърдят, че на подсъдимия Д. се представят празни бланки за подпис. За да бъде осъществен състав на престъпление по чл. 282 НК, е необходимо от това нарушение на служебните задължения да са настъпили или да могат да настъпят маловажни вредни последици за пострадалото лице, каквито в случая не се установяват. В случая в самия акт не е посочено, че е съставен в присъствието на нарушителя, а че той отказва да го подпише и получи препис от него. За да е извършил престъпление по чл. 286 ал. 1 НК подсъдимият от обективна страна следва да е извършил деянието умишлено. Самият сигнал той не е изготвил, а го е изготвил св. К., така както е сметнал за необходимо, без да се съобрази с неговите обяснения, че иска да се оплаче само от това, че са искали от него да подпише празни бланки.Той е помолил св.К. да му помогне в писането на сигнала , като е мислел, че последният е юрист, а не студент по право, пред който той съвсем добросъвестно е съобщил фактите на основание, на които св. К. е изготвил сигнала, но по свое усмотрение. Оплакването в протестта на прокуратурата, че съдът кредитира само показанията на свидетелите Х. и П., които твърдят, че са чули, че карат подсъдимия да подпише празна бланка, а той им отговарял, че няма да подпише празна бланка, а не кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, са неоснователни, тъй като първите двама свидетели са незаинтересовани – те са клиенти в заведението на подсъдимия и случайно са се намирали там, като са консумирали бира в момента на извършване на втората проверка на подсъдимия от актосъставителя и свидетеля по акта. Последните двама – актосъставителя и свидетеля по акта, са органите, които извършват проверката и те са заинтересовани да докажат твърденията си по съставения акт, който е подписан само от един свидетел, а не според изискванията поне от двама.Твърденията на прокуратурата, че подсъдимият не бил посочил тези свидетели за разпит в ДП са неоснователни, тъй като законът дава възможност на подсъдимият да сочи нови доказателства до приключване на съдебното дирене , а и дори пред въззивната съдебна инстанция. В тежест на разследващият орган е да събере всички доказателства пълно и всестранно още в ДП, но явно не са събрани, тъй като не е установено по какъвто ида било начин колко и кои лица са се намирали в заведението и магазина на подсъдимия.Сигналът е написан от св. К., който е възприел фактите, разказани му от подсъдимия и ги е пресъздал, така както той е преценил за добре и който му е казал, че трябва да бъде извършена проверка от компетентните органи, които отговарят за длъжностните лица, извършили проверката. Именно този свидетел адресира сигнала до прокуратурата, без да е поискал подсъдимият това от него. Последният е искал да бъдат обжалвани НП, тъй като е считал, че не е извършил административните нарушения, т.е. липсва субективната страна на престъплението, а именно подсъдимият да съзнава, че с този сигнал набеждава органите, извършили проверката в престъпления т.е. липсва и субективната страна – наличие на умисъл за извършване на такова престъпление. Като се има в предвид фактическата и правна обстановка правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е постановила оправдателна присъда поради което и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК същата се потвърждава от ВТОС. Водим от изложеното, В.Т. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда №55 от 29.11.2011 г. по НОХД №392/2011 г. РС – С.. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |