Р Е Ш Е Н И
Е
№………….
гр. София, 17.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно
заседание, при
закрити врата, на двадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретар Милена
Кюркчиева, като разгледа търговско дело № 6659 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на „И.М. “ ООД, ЕИК ********, със седалище *** за
откриване производство по несъстоятелност спрямо дружеството - „КЗУГ.И.“ ЕООД
/понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/, ЕИК ********, със седалище ***.
Молителят твърди, че по силата на търгоивска сделка с ответното дружество,
последното не е в състояние да изпълнява задълженията си, поради влошено
икономическо състояние и липса на финансови активи, които да обезпечат
финансовите задължения към кредитори и за същото е невъзможно да изплаща
паричните си задължения, поради липса на финансови средства и бързо ликвидни
активи. Ищецът счита, че ответника се намира в състояние на неплатежоспособност
по смисъла на чл.608, ал. 1, т.1 от ТЗ. Изтъква, че съгласно публикувания ГФО
на ответното дружество за 2014., същото не генерира печалби и приходи и е
спряло окончателно дейсността си. Поддържа се, че ответното дружество по
отношение на което се иска откриване на производство по несъстоятелност е от
категорията на високо рисковите, доколкото не разполага с активи, което пък не
му позволява да извършва плащания и покрива изискуеми и ликвидни задължения към
свои кредитори. В допълнение се отбелязва, че към момента на подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „КЗУГ.И.“
ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/, последното не е предприело инициатива по
публикуване на ГФО за 2015 г., което затруднява извършването на реална преценка
за актуалното финансово състояние на ответника. Поддържа се, че тенденцията към
натрупване на задължения спрямо доставчици и трупането на нови загуби и то в
хипотезата, че дружеството-ответник не разполага с нужните му резерви, които да
обезпечат тези загуби логично са довели до състояние при „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ на прекратяване на упражняваната от същото търговска дейност.
Индиция за това е прогресивното намаляване на броя на осигурените лица при
ответника, което се наблюдава през последните години, а именно докато през
м.01.2014 г. осигурените лица са наброявали 84, то към м.05.2016 г. те са нула.
Ако все пак се допусне, че ответника продължава да генерира някакви приходи, то
несъмнено същите са в изключително ниски размери и не биха могли да позволят на
„КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ да покрие натрупаните от него
загуби, чиито размер предвид липсата на оповестен ГФО за 2015 г. остава неясен.
Молителят акцентира върху това, че при преценката на молбата му по чл. 625 ТЗ
съдът следва да съобрази обстоятелството, че „И.М. “ ООД има изискуемо парично
вземане от „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ което възлиза в размер
на сумата от 119 168,02 лв. и в качеството му на кредитор е легитимиран да
поиска откриване на производство по несъстоятелност на ответника, като за това
си искане надлежно е била уведомена и НАП по смисъла на чл. 78 ДОПК. Относно
вземането, с което молителя твърди да разполага спрямо ответника се посочва, че
то е породено от неизпълнение на задължение по сключен договор за консултантски
услуги от 16.06.2010 г. и допълнително споразумение към него от 02.02.2011 г. и
представлява незаплатен остатък на договорено и дължимо възнаграждение.
Пояснява се, че молителят е изпълнил коректно и в срок поетите от него
задължения в качеството му на изпълнител по цитирания консултантски договор, но
ответникът се отклонил от изпълнението на
своето такова да заплати уговореното възнаграждение за осъществената от
молителя консултантска дейност по договора. Във връзка с това правоотношение
между страните се е развило исково производство в рамките, на което в полза на
молителя са били издадени два изпълнителни листа от 03.07.2015 г. и от 18.07.2016
г., като по повод на тях са образувани изпълнителни дела срещу ответника, но
въпреки това плащания по тях не са предприети, а е установено, че „КЗУГ.И.“
ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ няма налични парични средства по сметките
си, същевременно има публични задължения възлизащи на сумата от 445 469,94
лв. Всичко това мотивира „И.М. “ ООД да
поиска обявяване неплатежоспособността на дружеството-ответник и откриване на
производство по несъстоятелност спрямо същото, като от СГС се постанови решение
по смисъла на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Ответникът - „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ депозира отговор на молбата чрез процесуалния си представител
– адв. Д.Д.. Изложени са аргументи в насока неоснователност и необоснованост на
искането по чл. 625 ТЗ. Най-напред се оспорва твърдението, че ответника се
намира в състояние на неплатежоспособност, респективно, че „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ се намира в такова състояние, което го препятства да заплати
на молителя изискуемо парично задължение по търговска сделка. Възразява се и по
твърдението, че ответника няма активи, с които да обезпечи изпълнението на
финансовите си задължения, а също и това, че дружеството не генерира
приходи и е преустановило извършването
на търгвската си дейност. Отрича за „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“
ЕООД/ да е налице обективно и трайно състояние на невъзможност да се изпълняват
парични задължения, на които дружеството е адресат. Няма и състояние на
свръхзадълженост, доколкото ответника разполага с имущество, което е достатъчно
да покрие всичките му парични задължения. Няма опасност за засягане интересите
на кредиторите му, а затрудненията които изпитва са от временен характер.
Допълва се, че ответника не е достигнал до фаза да е спрял плащанията си към
ищеца, а напротив продължава да прави регулярни такива, като последното плащане
датира от 10.10.2016 г. Изтъква се това, че „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И
М.“ ЕООД/ и към момента има действащи договори с различен предмет, които
изпълнява, а освен това се намира в преговори с нови клиенти и проучва
възможностите, които биха се открили за нови негови проекти извън пределите на
Р. България. Акцентира върху това, че разполага с необходимите машини,
оборудване и средства за осъществяване на търговската си дейност, вкл. и за
изпълнение на задълженията си по актуалните му договорни взаимоотношения. Има
машини, съоражения и оборудване, чиято обща стойност надхвърля сумата от
800 000 лв. Отделно от това разполага с транспортни средства, стопански
инвентар и други ДМА нужни за осъществяването на предмета му на дейност. Така
също разполага с инвестиции в свои дъщерни предприятия. Подчертава се, че
финансовите затруднения на ответника са от временен характер, което се
потвърждава от показателите в ГФО изготвени за периода 2010-2014 г., които
сочат, че дружеството осъществява търговската си дейност и има положителен
финансов резултат от същата. Прави се конкретен анализ на всяка от тези
финансови години с посочване на постигнатата печалба и приходи от дейност. За
основна причина довела до временните затруднения в дейността на ответника се
сочи временното спиране на работата на дружеството по негови договори за
изграждане на резервоари за нефт в Р. Ирак, което е станало поради разразилите
се военни действия в страната и конфликти от такъв порядък в целия регион. Това
е довело и до освобождаването на част от персонала на ответника. Временните
затруднения са последица и от неизпълнение на задължения от различни дружества
към ответника, чиито размер възлиза на сумата от общо 800 000 лв. Съгласно
това, че финансовите затруднения на ответника са временни и преодолими, като
същите не поставят в опасност интересите на кредиторите му е изключено
наличието на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо - „КЗУГ.И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/. Изрично се възразява по
сочената от молителя начална дата на неплатежоспособността, а именно 19.08.2012
г. /момента на настъпване на падежа по издадената от „И.М.“ ООД фактура, това е
така, защото от една страна ответника продължава и към момента да осъществява
плащания на задължения към молителя, като последното такова е от 10.10.2016г.,
а от друга страна следва да се отчете обстоятелството, че към 2012 г. вземането
на „И.М. “ ООД към ответника е било спорно, като същото е било установено и то
частично, като дължимо едва през 2016 г., а в друга част съдебния процес
продължава да е висящ. Това означава, че ако евентуално се констатира, че
ответника се намира в състояние на неплатежоспособност, то най-ранната възможна
дата за настъпването на това състояние би следвало да се възприеме, че е
05.07.2016 г. В заключение се иска отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, като от
СГС се постанови решение по смисъла на чл. 631 ТЗ, респективно на ответника се
присъдят направените в производството разноски.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата –
„КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/, е капиталово търговско дружество
с правноорганизационна форма – еднолично дружество с ограничена отговорност, което към
депозирането й, е с регистриран капитал от 5 000 лева, които е изцяло внесен.
Дружеството е учредено през 2005 г. и пререгистрирано в ТР при Агенция по
вписванията на 15.09.2008 г.
Съгласно приобщен по инициатива на
молителя – изпълнителен лист от 13.07.2015 г. издаден от Софийски апелативен
съд, ТО, 11 с-в по т.д. № 1226/2015 г. въз основа на подлежащо на изпълнение
решение се установява, че „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ е
осъдено да заплати в полза на „И.М.“ ООД, както следва : на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД сумата от 96 770,83 лв. – представляваща втора вноска от
незаплатена цена на предоставени услуги във връзка със сключен договор за
консултантски услуги от 16.06.2010 г. и Допълнително споразумение към него,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2012 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
11 515,73 лв. – представляваща дължима договорна неустойка за забава
начислена върху непогасената главница.
Съгласно приобщен по инициатива на
молителя – изпълнителен лист от 18.07.2016 г. издаден от Софийски градски съд,
ТО, VI-7
с-в по т.д. № 9432/2012 г. въз основа на подлежащо на изпълнение решение се
установява, че „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ е осъдено да
заплати в полза на „И.М.“ ООД, както следва : на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 96 770,83 лв. – представляваща равнотойност на 6 % без ДДС от
общия размер на безвъзмездната помощ, одобрена от финансиращата институция и
съставляващо втора вноска от незаплатената цена на предоставени услуги във връзка със сключения договор за
консултантски услуги от 16.06.2010 г. и допълнително споразумение към
него, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.12.2012 г. до окончателното й изплащане; на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 11 515,73 лв. – представляваща дължима
договорна неустойка за забава начислена върху непогасената главница, както и
сумата от 10 881,46 лв. присъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК под
формата на натрупани разноски по делото, вкл. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Според удостоверение с изх. №
113640/22.08.2016 г. издадено от ЧСИ-М. Б. се установява, че по образуваното
пред посочения съдебен изпълнител дело № 20158380406255 въз основа на
изпълнителен лист от 03.07.2015 г. няма постъпили суми за покриване на
изпълняемите права на вземания удостоверени с цитирания лист, въпреки наложени
запори върху банкови сметки на дължника - „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И
М.“ ЕООД/ и 6 бр. запори на вземания на същото спрямо трети лица. Взискател по
това изпълнително дело е молителя „И.М.“ ООД. Според последващо удостоверение с
изх. № 25878/13.02.2017 г. издадено от ЧСИ-М. Б. се установява и това, че към
този момент по предприетото принудително изпълнение във връзка с цитирания ИЛ
от 03.07.2015 г. е осъществено плащане на сумата в размер от 100 лв., а
поканата за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника - „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“
ЕООД/ на датата – 15.07.2015 г.
Видно от вносна бележка с дата
10.10.2016 г. се установява, че от длъжника по цитираното изпълнително дело -
„КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ е било предприето плащане в
размер на сумата от 100,00 лв. , която е преведена по сметка на ЧСИ- М. Б..
Сред доказателствата представени от
молителя са и Счетоводни баланси, Отчети за приходите и разходите, Отчети за
собствения капитал и Отчети за паричните потоци съставени от „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ относно финансовите 2013 г. и 2014 г.
Представена е и справка отразяваща
броя на осигурените при „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ лица
обхващаща периода от 2010 г. до 2016 г.
След задължаване на ответника по реда
на чл. 190 ГПК, от страна на същия са представени за целите на производството в
заверен препис ГФО, със съответните им съставни части касаещи финансовите –
2012, 2013, 2014 и 2015 години, както и изготвените от същото дружество
инвентаризационни описи на дълготрайните му активи за периода 2012 – 2016 г. и
сравнителни ведомости отново за посочения период.
По инициатива на ответника са
представени и приети по делото в превод на български език – договор за монтаж
на резервоари от 04.05.2010 г., Споразумение за строителна бригада от
16.10.2013 г. и Споразумение за поръчка за монтажни работи на три резервоара за
съхранение на суров с обем от по 500 куб.м. всеки от 22.03.2013 г. И по трите
сделки дружеството „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ има качеството
на изпълнител, като е приело да извърши изработка по монтаж на резервоари с
различна специфика в Р. Ирак. Стойността на дейностите по първия договор е
уговорена на сумата от 6 172 191,60 евро, като заплащането й е
установено да става на части, съобразно изтичане на определен срок от сключване
на договора, от издаване на фактура,
респективно от провеждане на хидротестове на уговорените за монтаж резервоари. Стойностите по втория договор са уговорени,
като заплащане на ставки платими на отделните работници на „КЗУГ.– И.“ЕООД
/понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/. Стойностите
по третия договор възлизат на сумата от общо 1 655 910 евро, като
плащането отново е уговорено да се реазлизира на части според достигнатия етап
на възложената работа.
От постъпилата от Служба по
вписванията - гр. София справка, се установява, че относно дружеството - „КЗУГ.–
И.“ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ за периода от 01.01.2005 г. до 16.12.2016
г. не са били установени вписвания, отбелязвания и заличавания.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 23.12.2016
г. присъстват данни за това, че на името на дружеството - „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ са регистрирани – 4 броя ППС, като същите са индивидуализирани
в нарочна справка. Впоследствие в приложение процесуалната норма на чл. 190 ГПК
ответната страна е била задължена, респективно е представила в заверен препис
четири броя свидетелства за регистрация на превозни средства – Част 1, от които
става ясно конкретната марка и модел на автомобилите, датата на тяхната
първоначална регистрация и пр. индивидуализиращи белези, вкл. кое е лицето,
което е вписано последен техен притежател, а именно - „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“
ЕООД/.
След изискване от ТД на НАП – София,
от приходния орган са дадени сведения, че спрямо дружеството - „КЗУГ.– И.“ ЕООД
/понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ са наложени обезпечителни мерки по смисъла на
ДОПК, като са приложени съответните издадени в тази насока постановления от
публичен изпълнител. На следващо място е отбелязано, че няма стартирало
принудително изпълнение срещу дружеството „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И
М.“ ЕООД/ и е представена справка илюстрираща публичните му задължения към
19.12.2016 г., като от сведенията налични по нея става ясно, че дружеството е
адресат на публични задължения в размер на общо 015 352,14 лв., като
същите са индивидуализирани по тяхното изпълнително основание.
Успоредно с това от ТД на НАП –
София, Офис – М. по делото са изпратени заверени копия на подадените от „КЗУГ.–
И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ годишни данъчни декларации по смисъла на
чл. 92 ЗКПО за периода от 2012 г. до 2015 г. вкл., а така също изготвените и
предсставени пред НАП финансови отчети с всички техни съставни части отнасящи се отново до периода от 2012 г. до
2015 г. вкл. Приобщени са и всички издадени срещу „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем
„З.Т.И М.“ ЕООД/ ревизионни актове, ведно с доказателства за начина на тяхното
връчване. Относно два ревизионни акта има произнасяния с решения на Дирекция
„ОУИ“, София, респектвино има упражнени жалби пред АССГ за оспорването им.
В производството е прието заключение
на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като
съответно на събраните в производството доказателства. Вещото лице е посочило,
че при извършената документална проверка по отношение структурата на
краткотрайните активи на ответника през изследваните години е констатирано
следното числово изражение на този показател от дейността на дружеството : към
31.12.2012 г. – 1 621 хил. лв.; към 31.12.2013 г. – 485 хил. лв.; към
31.12.2014 г. – 758 хил. лв.; към
31.12.2015 г. – 65 хил.лв.; и към 31.12.2016 г. – 9 хил. лв. По отношение
параметрите на краткосрочните /текущи/ задължения установените стойности са
следните : към 31.12.2012 г. – 986 хил. лв.; към 31.12.2013 г. – 845 хил. лв.;
към 31.12.2014 г. – 963 хил. лв.; към
31.12.2015 г. – 1 021 хил.лв.; и към 31.12.2016 г. – 80 хил. лв. Привеждайки
тези стойности към измерителите за ликвидност, каквито са коефицента за обща,
бърза, незабавана и абсолютна ликвидност /вещото лице приема, че референтните
стойности при показателя КОЛ трябва да са равни или по-високи от 2/ в
заключението се формулират следните показатели на тези индекси през годините :
към 31.12.2012 г. – КОЛ възлиза на 1,6440, КБЛ на 0,8955, КНЛ на 0,0254 и КАЛ
на 0,0254; към 31.12.2013 г. – КОЛ възлиза на 0,5740, КБЛ на 0,2888, КНЛ на
0,0189 и КАЛ на 0,0189; към 31.12.2014 г. – КОЛ възлиза на 0,7871, КБЛ на
0,0561, КНЛ на 0,0467 и КАЛ на 0,0467; към 31.12.2015 г. – КОЛ възлиза на
0,0637, КБЛ на 0,0637, КНЛ на 0,0421 и КАЛ на 0,0421; и към 31.12.2016 г. – КОЛ
възлиза на 0,1125, КБЛ на 0,1125, КНЛ на 0,0000 и КАЛ на 0,0000. При така
описаната структура на активите и пасивите вещото лице дава отговор, че през
целия анализиран времеви интервал коефицентите измерващи ликвидната способост
на дружеството са извън приемливите стойности, като за 2016 г. вече се
наблюдава и нулева стойност на КНЛ и КАЛ, доколкото при дружеството няма
налични средства на каса и/или по банкови сметки. В заключението е даден и
алтернативен вариант на израженията на коефицентите за ликвидност, при добавяне
към краткосрочните задължения на „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ на
сумата в размер от 119 168,02 лв., която молителя сочи да има, като
ликвидно и изискуемо вземане, като в тази хипотеза стойностите към 31.12.2016
г. биха придобили следните трансформации : КОЛ възлиза на 0,0452, КБЛ на
0,0452, КНЛ на 0,0000 и КАЛ на 0,0000. От вещото лице са проследени и
стойностите на активите и пасивите при съобразяване от една страна при активите
на дълготрайните такива, а при пасивите на задълженията, чиито падеж на плащане
настъпва в период над една година. Така общата стойност на активите към 2016 г.
е 1 634 хил. лв., от които дълготрайните възлизат на 825 хил. лв., а
краткотрайните на 809 хил. лв. Основен дял в краткотрайните активи към 31.12.2015 г. са вземания от клиенти, в
частност от Е.Х.Г.– Обект Басра в размер на 626 хил лв. По отношение на
пасивите се споменава, че за 2016 г. те са в размер на 1 634 хил.лв. /74
хил. лв. собствен капитал с отрицателна стойност; 182 хил. лв. – натрупани
загуби през годините, текуща годишна загуба в размер на 93 хил. лв. и
задължения в размер а 1 708 хил. лв./. Сред задълженията най-висок е дела
на тези по предоставени на дружеството банкови кредити, следвани от задължения
за задгранични командировки, задължения към доставчици и прочее. Вещото лице
отбелязва, че по отношение на публичните задължения на ответника, от
отбелязванията във водените при него записвания към 31.12.2016 г. са налице
данни за такива в размер на 21 хил. лв., което обаче не кореспондира на
изследваната и съхранявана при НАП информация според която тази категория
задължения на търговеца към края на 2016
г. възлиза на сума над 911 хил. лв. По отношение структурирането на
дълготрайните активи е даден отговор, че същите са концентрирани основно в
машини, съоражения, транспортни средства, дялове в търговски дружества. Във
връзка с проследяване на това, дали „КЗУГ.– И.“ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“
ЕООД/ осъщестява разплащания със своите кредитори от експерта е заета позиция,
че доколкото не са му били предоставени извлечения от банкови разплащания и
такива сторени на каса няма реален източник въз основа, на които да формулира
недвусмислен отговор на тази задача, вкл. и относно това кои е момента на
последното извършено от дружеството плащане на негов паричен дълг. Друг извод
на вещото лице е насочен към констатация на съществен спад в търговската
дейност на „КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ в анализирания период
от време, като понижението в реализираните приходи от обичайна дейност е в
рамките на 39 070 %. Установените показатели мотивират вещото лице да
заключи, че при този търговски субект се очертава трудно възстановяване в
ритъма на търговската му дейност с оглед ясния тренд на влошаващи се
финансово-икономически показатели във времето.
С определение от 20.10.2017 г. съдът
е указал и предоставил възможност на молителя и на всички кредитори в 10-дневен
срок от вписване на определението в книгата по чл.634в ТЗ да привнесат разноски
по сметка на съда в размер на 7 000 лева, като са разяснени неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение – прилагане последиците на чл.632,
ал.1 ТЗ. Към постановяване на съдебното решение от страна на молителя или на
друг заинтересован субект /кредитор/ не е ангажирано доказателство, че определената
сума е привнесена по набирателната сметка на СГС с оглед послужването й за
обезпечаване разноските в производството по несъстоятелност на длъжника в
хипотезата, че такова бъде открито по решение на съда.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
По
отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл.625 ТЗ активно
процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е
кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „И.М.“ ООД разполага с установената от
обективното ни право /ТЗ/ активна процесуална легитимация.
От приобщените по делото доказателства
неопровержимо се установи, че между страните в инициираното производство се е
конституирало търговско правоотношение, чиито източник е сключен договор за
консултантски услуги от 16.06.2010 г. и Допълнително споразумение към него,
като този договор съдържа белезите на субективна търговска сделка по смисъла на
чл. 286 ТЗ, доколкото е сключен между търговци и пряко е насочен към обслужване
на упражняваната по занятие от молителя - „И.М.“ ООД търговска дейност, част от
която е предоставянето на консултантски
услуги във връзка с програмно финансиране на проекти за развитие на търговски
фирми и общини. От друга страна няма успешно оборване на презумпецията заложена
в чл. 286, ал. 3 ТЗ, което еднонзачно затвърждава разбирането на сезирания съд,
че между спорещите в настоящия процес страни е била сключена търговска сделка с
всички произтичащи от тази юридическа спецификация на договора правни
последици. Следователно задълженията, възникнали въз основа на сключения през
2010 г. договор за консултантски услуги и по конкретно това за заплащане на
възнаграждение в полза на консултанта относно престираната от него работа във
връзка с администрирането и изпълнението на дейностите по конкретен проект
финансиран по оперативна програма е от вида на тези, предвидени в нормата на
чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Основанието и размерът на процесното вземане
на молителя срещу ответника са установени със сила на пресъдено нещо /влязло в
сила съдебно решение по търг. дело №9432/2012г. на СГС, VІ-7 състав /. В този
контекст съществуването, изискуемостта и възприетия размер на тези парични
притезания е недопустимо да бъде преразглеждан в рамките на настоящия съдебен
процес по причина, че тези въпроси са непререшаеми с оглед стабилния съдебен
акт, с които вече са съдебно признати. Така вземанията сочени от молителя в
искането му по чл. 625 ТЗ безусловно се установява да са валидно породени в
неговата правна сфера, като техен адресат се явява - „КЗУГ.– И.“ЕООД
/понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/. Установява се, че за да постигне удовлетворение
на съдебно установените си субективни права на вземане дружеството-молител е
инициирало индивидуално принудително изпълнение посредством образуването на
изпълнително производство пред ЧСИ-М. Б., но от събраните сведения във връзка с
движението по същото ясно се устноява, че погашение не е осъществено, като
единственото плащане което се констатира да е настъпило възлиза на сумата от
100 лв. при общ дълг възлизащ в размер над 120 000 лв. Така ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства да е погасил
това свое изискуемо задължение
след края на устните състезания по търг.дело №9432/2012г. на СГС, VІ-7 състав
чрез плащане или посредством друг възприет от гражданското право способ за
ликвидиране на парични притезания. Възраженията на ответника, че той не може да
отговаря за облигационното задължение за заплащане на възнаграждение по
цитирания договор за консултантски услуги, защото същите не са изискуеми, тъй
като е загубил правото да получи безвъзмездната финансова помощ по
консултирания от ищеца проект настоящата инстанция намира за напразни,
доколкото както вече се посочи вземанията са установени със сила на пресъдено
нещо, като всички възражения, които длъжника евентуално е имал относно това
признато на ищеца субективно право е трябвало да се изчерпят в реализиралия се
исков процес, където да бъдат обсъдени и евентуално възприети, ако са
основателни. Без всякакво правно значение за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ са евентуалните вземания, за които ответника твърди да провежда искова
защита по други производства. Същественото за предпоставките нужни за откриване
на производство по несъстоятелност е финансовото състояние на ответника, а не
това на ищеца. Относно материалната легитимация, която извежда ищеца вече се
посочи, че тя е бесусловно установена и няма как да бъде трансформирана, дро
при позитивни решения за ответника, с които в негова полза се присъдят суми с
длъжник молителя. Това не може да бъде аргумент ползващ ответника да не
осъществи плащане по ликвидния му и изискуем дълг към молителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че
дружеството „И.М.” ООД е активно легитимирано да претендира установяване
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на ответното дружество и
да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Съгласно Решение №71/30.03.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и
съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието
трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи
задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, задълженията
към молителя „И.М.” ООД могат да се дефинират и като краткосрочни и като изискуеми.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар.
постоянен капитал), не служат
за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява
своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните
(текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от едИ.отчетен период (1
година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното,
с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ,
следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел
- т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид,
се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. С парични средства в наличност или депозирани
по банкови сметки – „КЗУГ.– И.“ЕООД няма данни да
разполага. В интерес на същото е било ако има подобна категория активи да
установи този факт, но доколкото провеждане на подобно доказване отсъства, то
съда няма алтернатива освен да приеме, че подобни активи не съществуват в
предприятието на ответното дружество.
С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента
(показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения
(текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи,
диференцирани според тяхната ликвидност.
Така
коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и
коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи
се изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите
задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е
най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е
и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия
сектор на икономиката, в който работи предприятието.
Тъй като при
осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен
капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в
парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава
краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да
формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално
ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо,
ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства,
показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не
дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите
плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да
посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За норматив
при коефициента за обща ликвидност се приема
коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то е в състояние да плаща задълженията си.
Въз основа на коефициента на обща ликвидност на молителя, който освен
към 31.12.2012 г. е под 1 /единица/ за целия останал изследван период 2013 –
2016 г. краткосрочните задължения са по-голям размер от КА. Предвид изложеното
може да се направи обоснован извод, че към 31.12.2013г. е налице влошено
финансово-икономическо състояние на ответника и невъзможност за обслужване на
краткосрочните му задължения.
На база
доказателствата събрани по инициатива на страните и на съда, като се отчитат
изводите на вещото лице и информацията оповестена от самия ответник в
изготвените и обявявани от него ГФО, решаващия състав намира, че дружеството –
„КЗУГ.– И.“ ЕООД /понастоящем „З.Т.И М.“ ЕООД/ не разполага с имущество,
достатъчно му за покриване на задълженията които същото има, без да се създаде опасност
за интересите на кредиторите. Констатира се да е започнал необратим тренд на
влошаване на финансово-икономическите показатели, които продължава вече 5-та
година, като в периода от 2013 г. до 2016 г. стойностите на показателите за
ликвидност на търговския субект са перманетно извън референтните норми, и дори
не може да се говори за гранични позиции, а се касае до драстични отклонения
които гравитират по-скоро до пълна липса на краткотрайни активи. А именно този вид активи са единствената
категория активи, която трябва да се взема под внимание при преценката на
платежоспособността на едно търговско дружество. От друга страна се забелязва,
че ответника поддържа значителни по своя обем необслужени краткосрочни задължения,
които са разнородни по характер.
Показателите на краткосрочните му активи показват, че дружеството не е в
състояние да покрие тези си акумулирани във времето парични задължения, а
напротив същото е в трайна и необратима невъзможност да посреща текущите си
плащания, за чието преодоляване не разполага с резерв, които да му позволи да я
преодолее. Сочените вземания от контрагенти в чужбина, настоящата инстанция
след като се запозна с основанията за тяхното възникване и периода на забавата
в плащането им, намира че най-напред изобщо не са налице данни, че такива
вземания реално са възникнали в полза на ответника, а дори това да се допусне,
то същите трябва да се квалифицират, като несъбираеми. Последната констатация е
последица от това, че договорните отношения между ответника и клиента му -
чуждестранно дружество датират от преди 2013 г. и към настоящия момент все още
не са изпълнени, вкл. и ангажимента за плащане на предприето изграждане на
резервоари. Аргумент в обратна насока ответника няма как да черпи и от
включените в баланса му машини, съоражения и транспортни средства, защото те по
дефиниция не съставляват краткотраен актив и няма как тяхната парична
равностойност да се включи при формирането на коефицентите за ликвидност на
дружеството. Не е за пренебрегване и това, че посочените активи няма спор, че
не се намират в пределите на Р. България, и то от значително дълъг период, като
дори хипотетично да се приеме, че същите могат да бъдат преобразувани към даден
момент в краткотрайни такива, то неясното им местоположение и фактическа власт в
която се намират изключва тази очертана от съда хипотеза.
Що се касае
до възражението на ответника относно дела на публичните му задължения тук е
мястото да се спомене, че анализите на вещото лице и изводите за конкретни
стойности на формираните извънреферентни коефициенти за ликвидност почиват
единствено и само на данните за този вид задължения отразени в отчета му, но не
й на тези които е констатирало при справка в информационните масиви на НАП. Ако
се прибавят и тази група задължения водещи се на длъжника, то дори коефицента
за обща ликвидност би граничел с 0.
Във връзка с
твърдените от ответника плащания, които извършвал по отношение на своите
парични задължения анализа покзва, че действително изложеното от ответника
формално отговаря на дейсвителното фактическо положение, защото е направено
плащане по дълга му към молителя в размер на 100 лв. Това плащане обаче е
частично такова и не покрива целия размер на дължимото вземане съответно няма
как да се преодолее презумпцията за спиране на плащанията. Приложените в
последно заседание фактури за начислени задължения за ползвани
телекомуникационни услуги от ответника също нямат функцията на носители на
информация, които да установяват осъществяване на плащания от длъжника на
негови дългове възникващи в рамките на дейността му в търговския оборот. Те
единствено показват натрупването на допълнителни задължения към доставчик на
услуги, с които очевидно ответника се намира в договорни отношения.
Предвид
гореизложеното молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент
на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието
неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично вземане по
търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на
ответника съдът приема датата 31.12.2013г.- това е датата, на която е налице
едновременно и спиране на плащанията по търговските сделки, и установено по
надлежния ред влошено финансово-икономическо състояние и обективна невъзможност
за плащане. Както вече се спомена към края на финансовата 2012 г., когато е
настъпила изискуемостта на вземането на кредитора се установяват показатели за
ликвидност на ответното дружество, които са над 1,000 и които съдът възприема,
като такива попадащи в допустимите стойности. Едва към края на 2013 г. вече се
наблюдава състояние при което КОЛ придовива стойности под 1,000, което е и
признак за настъпило състояние на неплатежоспособност, респективно дори и да е
имал желание да погаси дълга си към „И.М.“ ООД към 31.12.2013 г. това е било
обективно невъзможно да се направи от ответника, защото не е разполагал с
ликвидни средства, които да му го позволят.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От анализа на приобщените по делото доказателства не
може да се мотивира извод в направление, че „З.Т.И М.“ ЕООД разполага с налично
имущество, което да е бързоликвидно и да позволи своевременно и регулярно
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. При това
заключение съдът е длъжен да приеме, че достатъчно налично имущество за
покриване на разноските няма, като осигуряването на същите трябва да се
прехвърли в тежест на кредиторите на дружеството, които искат да се
удовлетворят от активите му в рамките на универсалното производство по
изпълнението. Именно поради това със
свое определение от 20.10.2017 г. съдът е указал на тези лица да внесат по
набирателната сметка на СГС определена
сума за покриване на началните разноски, но към момента няма данни подобно
действие да е предприето и такава сума да е осигурена за изложените цели.
Предвид това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Молителят претендира присъждане на разноски за производството в общ размер от 5 181,20 лева,
представляващи : заплатена
държавна такса в размер на 250 лв., заплатен депозит за покриване
възнаграждение на вещо лице в размер на 1000 лв., както и заплатен адвокатски
хонорар в полза на пълномощника на молителя в производството – адв. К. възлизащ
на сумата от 3 931,20 лв. Прегледа на така заявените разноски показва, че
те са реално извършени от страната която търси тяхното присъждане, като за
целта са представени съответните платежни документи. Същевременно по отношение
разхода за адвокатски хонорар от насрещната страна своевременно е упражнено
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, че същия е прекомерен по своя
размер. Сезираният съд, като съобрази поискания от страната за присъждане
разход за адвокатски хонорар възлизащ на сумата от 3 931,20 лв.,
фактическата и правна сложност на спора, както и предвидения в Наредба 1/2004
г. уреждаща правилата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения,
които в тази си част предвиждат възнаграждение не по-ниско от 800 лв., намира,
че искането на ответната страна е основателно, като възнаграждението което
трябва да се понесе от нея следва да се редуцира до размер от 1 600 лв. Така
общия размер на разноските, които следва да се възложат в тежест на ответника
възлиза на сумата от 2 850 лв.
Водим от
горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „З.Т.И
М.“ ЕООД, ********, гр. София 1700, район р-нС., кв. В., ул. „***** ********и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
– 31.12.2013г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по
отношение на „З.Т.И М.“ ЕООД, ********, гр. София 1700, район р-нС., кв. В.,
ул. „***** *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „З.Т.И М.“
ЕООД, ********, гр. София 1700, район р-нС., кв. В., ул. „***** *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „З.Т.И М.“ ЕООД, ********, гр. София 1700, район р-нС., кв. В.,
ул. „***** *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото
на „З.Т.И М.“ ЕООД, ********, гр. София 1700, район р-нС., кв. В., ул. „***** *********.
СПИРА производството по т.дело № 6659/2016г.
по описа на СГС, VI-2 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския
регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „З.Т.И М.“ ЕООД, ********, гр.
София 1700, район р-нС., кв. В., ул. „***** ********да заплати в полза на „ИН М.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Подуяне, ж.к. „**********,
ап. 22, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 2 850,00 лв. –
съдебни разноски направени за участие в производството провело се пред
настоящата съдебна инстанция.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно
на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: