Номер 12514.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
Секретар:Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20205230100540 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН
Производството по делото е образувано по молба подадена от В и А М срещу от Х М,
С М и С М с твърдения, че на **** г. около 13:40 часа било осъществено домашно
насилие спрямо молителите, като Х М отправил към В М обидни думи „КМ, циганка,
боклук, ненормална, долна пачавра, мърша, всички ще ви избия“, като я хванал за
предмишницата и я дръпнал, като С М хванал В за областта на предмишницата на
дясната ръка и я изблъСл зад себе си. Сочи се, че С М отправила към М обидни думи
„ненормалница, мястото ти е в психиатрията“. За посоченото са представени
декларации по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Депозираната молба е подадена пред компетентния районен съд, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗДН и при съобразяване на нормите на чл.9 и 10 ЗЗДН се
явява допустима.
В сезиращата съда молба се излага, че на **** г. около 13:40 часа било осъществено
домашно насилие спрямо молителите, като Х М отправил към В М обидни думи „КМ,
циганка, боклук, ненормална, долна пачавра, мърша, всички ще ви избия“, като я
хванал за предмишницата и я дръпнал, като С М хванал В за областта на
предмишницата на дясната ръка и я изблъСл зад себе си. Сочи се, че С М отправила
към М обидни думи „ненормалница, мястото ти е в психиатрията“. Молят съда да се
произнесе с решение, с което да издаде заповед за защита.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено следното:
По отношение на процесуалната легитимация съдът намира следното:
1
Разпоредбата на чл. 3, т. 6 ЗЗДН предвижда, че защита по закона може да търси
всяко лице пострадало от домашно насилие, извършено от лице с което се намира в
родство по съребрена линия до четвърта степен включително. В конкретния случай от
представено по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки № **** от
18.09.2020 г. издадено от О. П. се установява, че молителят А М и ответникът С. Х. М.
са първи братовчеди – намират се в родство по съребрена линия – четвърта степен,
като степента на родство по отношение на другите двама ответници Х и С М – чичо и
леля е трета, респ. налице е хипотезата на чл. 3, ал. 6 ЗДДН.
По делото не е спорно, че А М и В М са съпрузи. Разпоредбата на чл. 3, т. 7
ЗЗДН предвижда, че защита по закона може да търси всяко лице пострадало от
домашно насилие, извършено от лице с което се намира в родство по сватовство до
трета степен включително. С оглед горепосоченото съдът намира, че подадената молба
за защита от домашно насилие от В М срещу С М се явява недопустима, доколкото
същите се намира в четвърта степен родство по сватовство (ответникът е първи
братовчед на съпруга на молителката), поради което се явява лице извън посочените в
ЗЗДН и в тази част производството следва да се прекрати, като ответниците Х и С М се
явяват процесуално пасивно легитимирани – същите са трета степен роднини по
сватовство на молителя.
Сезиралата съда молба е от 16.09.2020 г., основана на твърдения за осъществени по
отношение на молители акт на домашно насилие на **** г., поради което е депозирана
в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, съставлява домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителите да установят
действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на
действия, квалифицирани като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответниците следва да ангажира доказателства,
които да оборват изложеното от молителителите.
По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителите, в която е
посочено, че спрямо тях е извършен акт на домашно насилие от ответниците, като е
преповторено съдържанието на молба-уточнение по делото от 21.09.2020 г. По делото
са приети като писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение № ***/2020
издадено от д-р Б П, удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № **** от
18.09.2020 г. от О. П., амбулаторен лист от първично посещение от 20.08.2020 г. за В М
и амбулаторен лист от първично посещение от 20.08.2020 г. за А А М – което
2
доказателство е неотносимо към предмета на делото.
В хода на делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите З Д, П К, Н К и Н М. От показанията на свидетелите З Д и Н К се
установява, че същите не са присъствали на **** г. на мястото на процесната случка,
като са разбрали за случилото от разказ изложен от страните, поради което и техните
показания се явяват неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат.
При разпита си свидетел К посочва, че на процесния ден е бил в дома на молителите
М, като е помагал за ремонта на тяхната баня, като към 1:30 часа - два без нещо е видял
В да спира колата пред дома им, тъй като била на пазар, поради което свидетелят
излезнал, за да й помогне с торбите, като на стълбището чул съседката от първия етаж
– С М да я обижда, че е за лудницата, казала, че била за психиатрията. Свидетелят
помогнал на М с торбите и двамата се прибрали в дома на молителите. При разпита си
свидетелят заявява, че в два без пет минути в дома на молителите дошъл С, който
влезнал в словесен конфликт със свидетеля, като в последствие и Х М се появил в дома
на молителите и започнал да обижда В, като я е нарекъл „пачавра, циганка“, като я е
бил хванал за китките и я блъСл в стената. От показанията на свидетел Н М се
установява, че на **** г. молителят А М бил извън територията на Р. България, а
нейният съпруг С М и свекъра й Х М се качили в дома на молителите по обед, за да
направят забележка по отношение на шума, който се вдигал. Ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетелите К и Н М,
доколкото същите са последователни, житейски логични и непротиворечиви помежду
си.
На първо място следва да се посочи, че от целокупния събран по делото доказателствен
материал се установява, че по време на процесната случка – **** г. по обед молителят
А М се е намирал на територията на Р. Германия, респ. не е присъствал по време на
твърдения акт на домашно насилие, поради което следва да се приеме, че доколкото
към него не са отправяни обидни думи и заплахи, нито е осъществен физически
контакт, нито лично е възприел отправянето на такива, на **** г. около 14:00 часа
спрямо молителя А М не е извършен акт на домашно насилие. Предвид изложеното
подадената от А М молба за защита от домашно насилие срещу Х М, С М и С М следва
да се отхвърли като неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на обстоятелства, които да окачествят поведението на
ответниците Х и С М спрямо молителя М като акт на домашно насилие. От събраните
по делото доказателства се установява, че и двамата ответници са отправили обидни
думи към молителката на **** г. в град П. около 14:00 часа. Установи се по делото, че
упражняваното от ответниците С и Х Ми насилие се изразява в психически тормоз
спрямо молителката М. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 13, ал.3
3
ЗЗДН сочи, че когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, но ако от същата се
установява, че посочения акт на домашно насилие съответстват на разпоредбата на чл.
2 ЗЗДН и попадат в предметния й обхват. В конкретния случай подадената
декларацията съответства на разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, като се събраха и гласни
доказателства, които съдът изцяло кредитира, които подкрепят твърденията на
молителката в подадената декларация по см. на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Предвид горното,
според съда, данните по делото сочат на извода за осъществено домашно насилие,
както спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН
Мерките за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН,
които имат за цел защита на пострадалите лица, чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт/последващ акт на насилие срещу пострадалите (чл.
5, ал.1, т.2 - 4 ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
към пострадалото лице (чл. 5, ал.1, т.1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на мерките по чл. 5
ЗЗДН съдът не е обвързан от иСнето на молителителите или становището на
ответниците, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.
16, ал.1 ЗЗДН). В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – типична за
подобни деяния и липсата на диалогичност в отношенията на пострадалите и
извършителите, съдът намира, за подходящи мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т.1 от
ЗЗДН, а неизпълнението ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН "Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1
налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.". В настоящия случай,
относно размера на глобата, съдът след като съобрази от една страна характера и
тежестта на извършеното деяние, а от друга липсата на доказателства за имотното
съСие на ответниците, намира, че следва да наложи глоба в размер близък до
минималния размер предвиден в закона, а именно глоба в размер на 200 лева, която ще
осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН, като
въздейства поправителна на ответника.
По отношение на разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Районен съд-П. дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид този изход от спора
ответниците С и Х Ми следва да бъдат осъдени да заплатят направените от В М
разноски в размер на 400 лв.- възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са
своевременно поиСни, като са представени доказателства, че са реално направени –
4
договор за правна защита и съдействие от12.10.2020 г. – л. 31 от делото.
Доколкото молбата за защита от домашно насилие бе частично отхвърлен, частично
оставена без уважение по отношение на С М, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
молителите В и А М следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответника С
М разноски в размер на 400 лв.- възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са
своевременно поиСни, като са представени доказателства, че са реално направени –
договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г. – л. 23 от делото.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителя – В М следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДА молба подадена от В. Т. М. с ЕГН: ********** срещу С.
Х. М. ЕГН: **********, на основание чл. 3, т. 7 ЗЗДН, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ подадената от А. Д. М. , ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „ГД“ № **
молба вх. № 2994 от 16.09.2020г., с правно основание чл.5, ал.1 ЗЗДН за постановяване
на мерки за защита срещу Х. Н. М. ЕГН: **********, С. С. М. ЕГН:********** и С. Х.
М. ЕГН: ********** и тримата с адрес: град П., ул. „ГД“ № ** за извършен акт на
домашно насилие на **** г., поради нейната неоснователност.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита на А. Д. М. , ЕГН ********** и налагане
на мерки по 5, ал. 1 ЗЗДН спрямо Х. Н. М. ЕГН: **********, С. С. М. ЕГН:**********
и С. Х. М. ЕГН: **********.
ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на В. Т. М.
с ЕГН: ********** срещу Х. Н. М. ЕГН: **********, С. С. М. ЕГН:**********, като
налага за извършения на **** г. акт на домашно насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН, Х. Н. М. ЕГН: ********** и С. С.
М. ЕГН:**********, да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето - В. Т. М. с ЕГН: **********
ОСЪЖДА С. С. М. ЕГН:********** с адрес град П., ул. „ГД“ № **, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П., глоба в размер на
200.00 лв. /двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. Н. М. ЕГН: ********** с адрес град П., ул. „ГД“ № **, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П., глоба в размер на
200.00 лв. /двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. Н. М. ЕГН: ********** и С. С. М. ЕГН:**********, да заплатят в полза
5
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П., държавна такса в размер
на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , Х. Н. М. ЕГН: ********** и С. С. М.
ЕГН:**********, да заплатят на В. Т. М. с ЕГН: ********** сума в размер на общо 400
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Т. М. с ЕГН: ********** и А. Д. М. ,
ЕГН **********, да заплатят на С. Х. М. ЕГН: ********** сума в размер на общо 400
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Н. М. ЕГН: ********** и С. С. М. ЕГН:**********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал.3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите
на прокуратурата
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на
РПУ при ОД на МВР - гр. П., съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6