№ 1247
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000500386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 265314 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 5119/
2018 г. на СГС, допълнено с определение № 274597 от 11.10.2021 г.,
ответниците И. И. Д. и З. Е. Х. са осъдени на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.430 от ТЗ да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от
121 462 швейцарски франка, представляваща част от сумата от 133 478.31
швейцарски франка – главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL40948/06.08.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 17.04.2018 г. до окончателното плащане. Със същото
решение съдът е отхвърлил иска на посочената търговска банка срещу двете
физически лица за сумата от 480 лева - такси във връзка с неизпълнение на
договора, като неоснователен.
Недоволни от така постановеното решение в осъдителната му част са
1
останали ответниците Х.и, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват
с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушения на
материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост.
Сочат, че съдът не се е произнесъл за кои вноски по погасителния план се
отнася претендираната главница и за коя част от тях се отнася присъдената
сума, като това, според жалбоподателите, прави решението процесуално
недопустимо. Поддържат, че първоинстанционният съд не е изложил
фактически изводи относно всички правно-релевантни обстоятелства и не е
обсъдил всички доводи на страните, както и голяма част от доказателствата.
Развити са подробни съображения, че усвоената сума от тях е 170 000 лв.,
респ. че договорът за кредит е бил сключен и изпълняван в лева, а не в
швейцарски франкове. Аргументирана е и тезата, че са нищожни поради
тяхната неравноправност не само клаузите, посочени в обжалваното решение,
но и тези на чл. 3, ал.5, чл.12, ал.1, чл.12, ал.2, чл. 17, изр. посл., чл.19, изр.
посл., и чл. 21, ал. 2 , които клаузи не могат да бъдат заместени от
повелителни правила и тъй като договорът не би бил сключен без
неравноправните му клаузи, то той бил нищожен в своята цялост. Като
напълно игнорирани са квалифицирани възраженията на въззивниците, че
банката-ищец не може да цедира вземанията си на трето лице, преди да са
падежирали, и да си ги връща обратно, че двойното цедиране е станало с цел
заобикаляне на закона и в противоречие на ЗКИ и Регламент № 575/2013, че
вземанията са отписани като несъбираеми, както и по възражението им за
изтекла погасителна давност. Молят решението в обжалваната част да бъде
отменено и исковите претенции – отхвърлени.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД в срока за отговор не
ангажира становище.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд
гр.София намира следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл.430, ал. 1 от ТЗ и с
предмет – осъждане на ответниците И. И. Д. и З. Е. Х. да заплатят на ищеца
2
„Юробанк България“ АД солидарно сумата от 121 462 швейцарски франка
или тяхната левова равностойност, представляваща част от сумата от
142 578.12 швейцарски франка, които съставляват остатъка от незаплатената
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL40948/06.08.2008 г., след обявяването му за изцяло предсрочно изискуем.
От фактическа страна не се спори, че на 06.08.2008 г. между страните е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/
06.08.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредито-
получателите Х.и кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на 170 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на Банката в деня на усвояване на кредита, както следва:
1.равностойността в швейцарски франкове на 93 130 лева по курс „купува“ на
швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи“ АД в деня на усвояване
на кредита за покупка на следния недвижим имот – апартамент № 10,
находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 124, вх. II, ет. 4, заедно с мазе
и таванско помещение, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото; както и
2.равностойността в швейцарски франкове на 76 870 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи“ АД в деня на
усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателите са се
задължили солидарно да върнат кредита заедно с дължимите лихви на 384
равни месечни вноски от по 843.43 швейцарски франка (CHF).
С договор за цесия от 02.10.2008 г. „Юробанк И Еф Джи“ АД е
прехвърлило на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД всички свои вземания по
договори за потребителски и жилищни кредити, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително процесното вземане по
Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL40948/06.08.2008 г.,
което е включено в Приложение № 1 към договора за цесия. С нотариални
покани от 08.06.2017 г. кредитополучателите са уведомени за извършеното
прехвърляне на вземанията.
По делото са представени допълнителни споразумения към Договора за
кредит HL40948/06.08.2008 г., сключени на 18.03.2011 г. и на 26.06.2012 г.
между „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД и ответниците, по силата на които
страните са констатирали размера и допуснатите просрочия на задълженията
3
по договора и са уговорили режим на облекчено погасяване на общия дълг,
като непогасената част от просочените вземания е прибавена към дължимата
главница.
На 23.12.2016 г. „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД е цедирало обратно
на „Юробанк България“ АД вземането по Договора за кредит за покупка на
недвижим имот № HL40948/06.08.2008 г. Още преди извършването на
цесията, на 16.09.2016 г., страните са сключили споразумение, което са
именовали „за конфиденциалност“, в което са изразили намеренията си да
проведат преговори с цел – уреждане на възникналия помежду им спор
относно процесния договор за кредит.
Видно от представеното Предложение, изходящо от И. Д. и З. Х. и
адресирано до „Юробанк България“ АД, получено от банката на 12.10.2017 г.,
кредитополучателите са предложили, във връзка с уреждане на задълженията
си по договора за кредит от 2008 г., да заплатят в срок от 30 дни сумата
192 000 лева с което да считат договорните си отношения за уредени
окончателно.
С нотариални покани, връчени редовно на кредитополучателите на
04.10.2017 г., банката е обявила целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем.
От основното и допълнителното заключения на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 15.08.2008
г., в деня на сключване на процесния договор, кредитът е отпуснат чрез
заверяване (кредитиране) на блокирана сметка на ответницата И. Д. в
швейцарски франкове със сумата 143 837.00 CHF, като същия ден тази сметка
е дебитирана със същата сума на основание „купени 143 837.00 CHF,
продадени 170 000.95 BGN“ и е заверена (кредитирана) сметка й в лева със
сумата 170 000.95 лева. С оглед на това, вещото лице е категорично, че
кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, чрез заверяване блокирана
сметка на кредитополучателката в швейцарски франкове със сумата
143 837.00 швейцарскси франка. Кредитът е погасяван до 18.12.2015 г., когато
е погасена вноската с падеж на 02.04.2015 г. и частично лихвата по
следващата вноска. До спиране на плащанията ответниците са заплатили
общо 63 531.62 швейцарски франка, като при изключване на неравноправните
клаузи в анексите, предвиждащи анатоцизъм, неиздълженият остатък от
4
главницата възлиза на 133.478.31 швейцарски франка, а незаплатените лихви
- в размер на 28 225.68 швейцарски франка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявеният иск за основателен и доказан. Между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за банков
кредит. Ищецът е изпълнил основното си задължение да предостави
паричната сума от 143 837.00 CHF, чиято левова равностойност към деня на
предоставянето й е възлизала на 170 000 лв., при уговорените условия и срок.
Ответниците Х.и, обаче, не са изпълнили точно своето насрещно задължение,
като са платили само частично главницата и предвидената възнаградителна
лихва. С преустановяване обслужването на кредита за банката се е породило
правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем съобразно
уговореното в чл. 20 от договора за банков кредит, от което право ищцовата
банка се е възползвала. Следователно, неиздълженият остатък от главницата
се дължи от ответниците и предявеният иск за реално изпълнение на
договорното им задължение за връщането му се явява основателен.
Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния
съд, че клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и чл. 23 от договора обективно са
във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и кредитополучателите, поради което, като неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, същите се явяват нищожни съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. Действително, освен тях, като неравноправни (по аргумент от чл.
143, ал. 2, т.10 ЗЗП) могат да бъдат квалифицирани още и тези на чл. 3, ал. 5 и
чл. 6, ал. 3, допускащи едностранно изменение на съдържанието на договора
от страна на банката, както и клаузата на чл. 17, изр. последно, отнасяща в
тежест на кредитополучателите евентуалните курсови разлики, но така
констатираната недействителност на посочените части от договора не влече
недействителност на целия договор, тъй като той би бил сключен и може да
действа и без тях. Това е така, защото тези клаузи не засягат същността му и
не опорочават преследваните с него юридически и стопански цели за
задоволяване на двата насрещни основни интереса: на ответниците - да бъдат
кредитирани, т.е. да получат нужната им за покупка на жилище сума, а на
банката - да получи обратно предоставените парични средства заедно с
уговорената възнаградителна лихва. В този смисъл и разпоредбата на чл. 146,
5
ал. 5 от ЗЗП предвижда, че наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. Касае се до частична недействителност, която
в хипотезата на чл. 26, ал. 4, предл.2 от ЗЗД не влече недействителност на
целия договор.
Неравноправността на клаузите на чл. 12, ал. 1 и 2 от договора,
отнасящи се до едностранното изменение на съглашението в частта относно
лихвите, таксите и комисионните, в случая е правно-ирелевантна, тъй като
предмет на спора е единствено остатъка от главницата по кредита. По
отношение на клаузата, допускаща банката при обявена предсрочна
изискуемост и след снабдяване с изпълнителен лист да избере, дали да насочи
принудителното събиране във валутата на кредита, или в друга валута,
настоящият състав счита, че неравноправност не е налице. Не е
неравноправна и клаузата на чл. 21, ал. 2, по силата на която
кредитополучателите са овластили банката при искане от тяхна страна тя да
превалутира кредита в лева по курс „купува“ за деня на превалутирането.
Нищожните клаузи не съществуват юридически, поради което те не са
от естество да обвързват страните и не могат да бъдат зачетени при
определяне точния размер на остатъка от задължението за главницата. По-
конкретно, от претендирания от банката размер на главния дълг следва да
бъдат приспаднати (извадени) прибавените към него просрочени лихви по
силата на сключените анекси, тъй като това води до натрупване на лихва
върху лихва. Формиран по този начин, непогасеният остатък от главницата
възлиза на сумата 133 478.31 швейцарски франка, от които 9109.61 CHF
падежирали и 124 368.70 CHF – непадежирали към датата на обявяването на
целия кредит за предсрочно изискуем. Посочването на тази сума в исковата
молба и в решението глобално, а не като сбор от отделни анюитетни вноски,
не влече недопустимост на съдебното решение, тъй като след обявяването на
целия кредит за предсрочно изискуем от длъжниците вече се търси цялата
останала непогасена сума, включваща както падежиралите вноски, така и
останалите, непадежирали до този момент.
Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателите, че кредитът е
отпуснат не във валута CHF, а в български лева (BGN). Видно от текста на чл.
1 от договора за банков кредит, банката е отпуснала на ответниците в
6
швейцарски франкове равностойността на 93 130 лв. и в швейцарски
франкове равностойността на 76 870 лв., а не равностойността на 143 837
швейцарски франка „в лева“. Че кредитът е предоставен в чуждата валута
следва и от текстовете на чл.2, ал. 1 от договора, съгласно който кредитът се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, както и от чл.2, ал. 4,
който предвижда, че усвоеният кредит в швейцарски франкове се
превалутира в лева. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото
лице по основната съдебно-счетоводна експертиза (т.4 и т.5), както и от
обясненията му, дадени в съдебното заседание, проведено на 14.03.2019 г.
според които усвояването на кредита става в момента, в който сметката бива
заверена, а това в случая е станало със заверяването на сметката на И. Х.а със
сумата 143 837 швейцарски франка. Веднъж получена, макар и по блокирана
сметка, сумата вече се явява предоставена по силата на така сключения
договор на ответниците, респ. те вече се явяват кредитирани на това
основание с нея, като обстоятелството, че след това те са се разпоредили с
така отпуснатата им в чужда валута сума, продавайки франковете на банката
за български лева, не означава, че кредитът е отпуснат в националната валута
(BGN), а точно обратното – че сумата е предоставена в швейцарски франкове.
Поради това, доводите, изложени в жалбата в обратна насока, се явяват
неоснователни.
Неоснователно във въззивната жалба от ответниците се поддържа и
това, че първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и
не бил изложил фактическите си изводи относно тях. Съдът не е длъжен да
отговори на всички доводи на страните, а само на тези от тях, които пряко
касаят предмета на спора, като даде отговор на важните и съществените
въпроси, поставени за решаване - в този смисъл т.3 от ПП № 1/1953 г. на ВС.
Действително, в случая първоинстанционният съд не е обсъдил възражението
им за нищожност на договорите за цесия, както и това за погасяване на
вземането на ищеца по давност, но това не е довело до неправилност на
обжалвания съдебен акт.
По първото възражение съдът съобрази, че не съществува законова
пречка търговска банка да прехвърли свое парично вземане, което е
придобила в това си качество, на лице, което не притежава такова (на
кредитна институция), като в това отношение не съществуват забрани нито
по причина на лицата, нито с оглед естеството на вземането (доколкото чл. 3а,
7
ал. 1 от ЗКИ визира разрешителен режим само по отношение на дружествата,
които вършат посочените там дейности по занятие). От друга страна,
общоизвестен факт е, че цесионерът „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, който
е придобил, а в последствие – цедирал обратно на банката процесното
вземане, е факторингово дружество, с оглед на което и първоначалната, и
последващата цесии, са породили безпрепятствено своето правно действие.
Не е нищожен договорът за цесия (който и да е от двата) и поради
неопределеност на вземането, каквато неопределеност в случая липсва.
По второто възражение, за погасяване на главницата по давност, според
заключението на вещото лице (т.3 от основното заключение и приложение №
2 към него) до 15.08.2015 г. ответниците са изпълнявали задълженията си на
кредитополучатели. От тази дата започват първите частични неизпълнения,
но само на задължението за плащане на изискуеми лихви (част от които
действително са погасени по давност, но това е извън предмета на настоящото
дело). Първата непогасена вноска за главницата е тази с падеж на 15.09.2014
г. От тази дата, до завеждането на исковата молба на 17.04.2018 г., не е
изтекъл необходимият петгодишен давностен срок - нито по отношение на
тази част от главницата, нито по отношение на останалите последователно
падежирали във времето части от нея (че за анюитетните погасителни вноски
по договор за банков кредит се прилага общата погасителна давност следва
от това, че се касае до разсрочване на един цял дълг и изплащането му на
части, а не до периодични платежи). Такъв петгодишен давностен срок не е
изтекъл и за времето от датата, на която непадежиралия остатък от кредита е
направен изцяло предсрочно изискуем през 2017 г., до предявяването на иска
през 2018 г. Поради това, възражението за изтекла погасителна давност също
следва да бъде отхвърлено.
В обобщение, първоинстанционният съд правилно и обосновано е
приел, че искът по чл. 430 ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен за сумата до
предявения размер от 124 462 швейцарски франка, като част от сумата от
133 478.31 франка, който извод напълно се споделя от настоящия въззивен
състав. С оглед на изложеното, решението следва да се бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определението от 11.10.2021 г.,
с което е отказано да бъде изменено решението в частта за разноските:
неоснователността на същата произтича от представените пълномощно и
8
фактура от 17.04.2018 г., издадена от Адвокатско дружество Т. и Г., с
посочено за плащането основание: "Адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по иск срещу З. Е. Х. и съдлъжник по договор
№ HL40948/06.08.2008 г.", както и от приложеното преводно нареждане от
същата дата, от които положително се установява, че е налице плащане на
адвокатското възнаграждение от страна на ищцовата банка в размер на
6647.50 лв. с ДДС. Поради това, правилно молбата по чл.248 от ГПК на
ответниците е оставена без уважение. Пред настоящата инстанция
въззимаемата страна не е претендирала разноски, поради което такива не
следва да й бъдат присъждани
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №265314 от 09.08.2021 г., постановено по
гр. д. № 5119/2018 г. на СГС, ГО, 18-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274597 от 11.10.2021 г. по гр. д. №
5119/2018 г. на СГС, ГО, 18-ти състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9