Р Е Ш Е Н
И Е
№161
31.08.2018г. гр.
Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети август две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдия Майска
Гражданско дело № 280 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от Ц.И.Г. с ЕГН-**********
***,
лично и като законен представител на И.Ц.Г.заявена чрез адв.Х.К. от САК против
С.С.Р. с ЕГН-**********
***, с която са предявени претенции за родителски права, местоживеене на
детето, режим на лични контакти и издръжка по чл. 127, ал. 2 СК. Представя
писмени и сочи гласни доказателства.
Служебно установено е, че в РС-Несебър е
образувано и гр.д. № 287/2018г. с ищец С.С.Р. лично
и като законен представител на детето И.Ц.Г., срещу Ц.И.Г., по което също са предявени искове
по чл. 127, ал. 2 СК. С исковата молба на Р. също са представени писмени
доказателства и се сочат гласни такива.
Всеки от ищците моли, съдът да постанови решение, по
силата на което да предостави родителските
права върху детето И., родена на ***г. от съвместното съжителство на страните,
на него, претендира местоживеенето на детето да бъде при съответния ищец, като
на другия родител да се определи режим
на лични контакти и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето която
се претендира от бащата в размер на 200лв., а от майката в размер на 125лв., начиная от подаване на исковата молба. Претендират се
съдебни разноски. Сочи доказателства.
С определение № 201/04.04.2018г. производствата по гр.д. № 280/18г. и гр.д. №
287/18г. на осн.чл.213 ГПК са служебно съединени, тъй
като всяко е образувано по искова молба на единия родител против другия с
еднакви искови претенци.
По двете производства исковите молби са
били подадени в един и същи ден – на 28.03.2018г., по двете производства
страните и предмета са еднакви, като и по двете производства ищците са
отправили искане по чл. 127, ал.
3 СК за постановяване на привременни мерки относно родителската
отговорност по отношение на малолетното
дете, по които в с протоколно определение с.з. на
19.04.2018г. е одобрена постигната между страните съдебна спогодба.
С определение № 202/04.04.2018г. делото е внесено в с.з. за разглеждане на
насрещните искания за привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 СК.
С протоколно
определение № 230/19.04.2018г. е одобрена постигнато от страните споразумение
по привременните мерки, по силата на което страните са постигнали съгласие
родителските права върху детето И. да се предоставят на бащата, като
местоживеенето на детето да остане при бащата, на майката е определен режим за
лични контакти с детето, както следва: всеки петък от 16,00ч. с преспиване за
дните петък и събота до 16,00ч. в неделя, като майката ще взема детето от дома
на бащата и ще го връща там, както и един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск; майката ще заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 130лв., считано от датата на постигане на споразумението, платима до
14-то число на съответния месец за който се дължи.
След размяната на книжа и постъпил
писмен отговор само от С.С.Р., с който предявените от Ц.И.Г. искови претенции се оспорват
като неоснователни. Представени са писмени доказателства.
Съдът служебно постанови
изслушване на родителите по реда на чл.59, ал.6 от СК, назначи комплексна
съдебно психологично-психиатрична експертиза, изиска първоначален и допълнителен
социален доклад от Д“СП“-Поморие.
След поотделна и
съвокупна преценка на събраните по делото доказателства и закона съдът, намира
за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са живели на семейни начала около
десет години до 04.03.2018г. в самостоятелно жилище- къща в с.О.на ул.***********,
която е собствена на родителите на мъжа и се намира в един двор с къщата, която обитават родителите
на мъжа. Жилището представлява къща на два етажа, като на първи етаж са
разположени спалня, хол, кухня, баня, коридор със стълбище към втори етаж,
който пък се състои от голям хол, кухня, детска стая и баня. От съвместното им
съжителство на 23.06.2010г. е родено детето И.Ц.Г.. Видно от служебна бележка
изх. № 128/14.03.2018г. през учебната 2017/2018г. И. е била ученичка във втори
клас в ОУ „Г.Раковски“ в с.О., общ.Несебър. Детето е записано в пациентската
листа на Д-рДюлгерова, ОПЛ в гр.Несебър, съгласно
проучването на социалните служби/л.39 по дело/, извършени са му всички
имунизации, не боледува често, в добро физическо състояние е. Не е спорно между
страните при изслушването им, че предвид работното време на родителите при
отглеждането на И. са разчитали и обективно са били подпомагани от баба му по
бащина линия-св.Р.Г., която основно е водила и вземала И. от детска градина, а
сега и до и от училище. Бащата Ц.Г. работи по трудов договор № 266/05.11.2008г.
в Общинско звено за самоохрана към Община-Несебър
като охранител-автопатрул със средно месечно
възнаграждение от 935,37лв., съгласно удостоверение изх.№
116/11.06.2018г./вж.л.73 по дело/. Майката С.Р. *** на длъжност „работник
озеленяване“ със средно месечно възнаграждение от 567,79лв./вж.удостоверение на
л.95 по дело/ и притежава по наследство 1/6ид.ч. от ПИ с идентификатор ***********по КК и КР
на с.О., общ Несебър с административен адрес с.О., ул.*********, общ.Несебър,
ведно с 1/6ид.ч. от находящите се в имота: сграда с
идентификатор ********** на площ от 29кв.м. с предназначение хангар, депо,
гараж; сграда с идентификатор 53822.501.343.2 с предназначение селскостопанска
постройка на площ от 59кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
53822.501.343.3 със застроена площ от 61кв.м..
На 04.03.2018г. майката е
напуснала семейното жилище, като е взела със себе си всичкия си личен багаж и
от същата дата се е преместила да живее на семейни начала при свидетеля Г.С., в
дом, който е съсобствен между неговите родители и
неговите леля и свако, в който живее и неговата баба в гр.Несебър. Към момента
С.Р. е в напреднала бременност и очаква дете от св.Г.С., като терминът й за
раждане е на ***г. съгласно изявление на Р. дадено в рамките на изслушването по
реда на чл.59, ал.6 от СК в с.з. на 13.06.2018г. и данни от социален доклад да
Д“ДП“-Поморие, ИРМ-Несебър. Като причини за напускането С.Р. сочи в молбата си несходство
в характерите с бащата, настъпило близо 6-месечно отчуждаване между двамата
преди напускането й, като се твърди, че в последните 2 месеца дори не са разговаряли, спяли
са отделно и не се интересували един от друг. В същото време Ц.Г. твърди, че в
началото на месец февруари 2018г. С.Р. му съобщила, че от една година има
интимна връзка с друг мъж и желае да напусне жилището им. В началото на месец
март 2018г. Р. е напуснала семейното жилище, като е взела единствено своя багаж
и ги изоставила с детето, без да каже къде отива, което оставило в недоумение
детето къде отива майка му с непознат мъж. След 04.03.2018г. родителите са в
обтегнати отношения, тъй като не могат да постигнат съгласие по отношение
местоживеенето и родителските права за детето И.. Считано от 09.03.2018г.
социалните служби са били сезирани от бащата с искане за съдействие и при
проучването на случая със съгласието на родителите детето е насочено, поради
констатирана необходимост към Център за обществена подкрепа-Несебър, където с И.
да работи психолог. На 19.04.2018г. е издадено направление с №
НП/Д-А-П-067/19.03.2018г. от Директора на ДСП-Поморие и детето е насочено към
ЦОП-Несебър за краткосрочна 3-месечна социална услуга, като в направлението е
посочено, че е необходимо психологическо консултиране, превенция и семейна
терапия. По делото е постъпило уведомително писмо изх.№ 06-001/11.06.2018г. от
ЦОП-Несебър към Управление“Социални грижи и услуги“, Община – Несебър/вж.л.78,79
по дело/ относно проведената до този момент работа и констатации по отношение И.
от екип от психолог, социален, работник и педагог, видно от което при възприятно-представната сфера, както по отношение на
ориентираност към собствената личност, така и по отношение ориентираност за
околна обстановка не са установени нарушения; зрително-моторната координация на
детето е в норма. Екипът към ЦОП е констатирал, че И. няма изградена
положителна емоционална връзка с майка си, но има изградена силна емоционална
връзка с баща си и разширения семеен кръг-баба и дядо по бащина линия.
Установено е също така, че детето е обидено от това, че майка у има негативно
отношение към баща му и родителите му, които са авторитет за нея. От самото си
раждане детето живее в настоящия си дом, където има изграден приятелски кръг,
общува спокойно и се чувства оценено и обичано, като се разстройва само от
мисълта, че може да се случат промени в социалната среда, като желае да
продължава да живее в досегашния си дом, да играе със своите приятели и да учи
със своите съученици. Екипа е установил, че детето посочва за значим възрастен
своя баща, като е констатирано наличие на родителско отчуждение към майката
поради което са прилагани методи за елиминиране на негативното отношения към
нея. В заключение е посочено, че предвид възрастта на детето, резките промени в
кратък период от време-дом, близки и роднини които се грижат за него,
приятелски кръг, режим на лични контакти, смяна на училище и съученици биха
оказали негативно влияние в неговото бъдещо развитие. Посочва се, че основният
интерес на детето е да поддържа отношения с родителите си, за което трябва да
бъдат създадени благоприятни условия от страна на същите и разширеното
семейство. От показанията на разпитаните по делото роднини на страните - свидетелите
Р.Г./майка на Ц.Г. и Т.И./сестра на С. Р./ се установява, че и двамата родители
са силно привързани към дъщеричката си, по време на съвместното съжителство на
родителите, мъжът не е имал прояви на физическа или психическа агресия спрямо
жената, като се навежда за липса на пълноценна комуникация между двамата. От
показанията на тези две свидетелки се установява, че детето е затруднено да
възприеме, че родителите му са разделени и да се адаптира към новата ситуация.
В този смисъл и двете разказват за случаи на затруднения или откази на детето
да бъде взето от майка си от дома на бащата. С оглед видимото желание на всяка
от тези две свидетелки да съдейства на бащата, респ. на майката да получи
родителските права и разпоредбата на чл.172 ГПК съдът не кредитира показанията
им в частта, досежно интерпретациите за причините за
затрудненията при предаване на детето на които са станали свидетели, както и досежно негативното описание по отношение изпълнението на
родителските ангажименти от страна на всеки от родителите. По делото са
разпитани и други двама свидетели – Г.П.., който твърди че е семеен приятел на
страните и св.Г.С. – мъжът, с когото ищцата
С.Р. сега живее на семейни начала. Св.Г.П.твърди, че И. е силно привързана към
баща си и баба си по бащина линия. Св.Г.С. изразява готовност да се грижи за
детето на С.Р.-И., счита че С.Р. има родителски качества, забелязал е че след
първоначалните затруднения при вземането на детето, съобразно режима за лични
контакти по привременните мерки И. малко по малко се отпуска и комуникацията с
нея се подобрява. Както св.Г.С., така и в изявлението си Св.Р. посочват, че ще
разчитат и на неговите родители при отглеждането на И. и бъдещото им дете,
което очакват да се роди. Св.Г.С. посочва, че към момента правят ремонт на
апартамент в гр.Несебър, който е собственост на неговите родители и планират да
се преместят там. По отношение отглеждането на И. съдът установи, че при св.Г.С.
липсва каквато и да било визия за ролята
му при отглеждането на детето, освен че ще го приеме в жилището си. Така в с.з.
на 13.06.2018г. този свидетел твърди, че ако детето отиде да живее при него, то
за възпитанието на И. отговарят и носят отговорност биологичните й родители, че тя не е негово
собствено дете. Цялостното поведение на св.Г.С. навежда на липса на емоционална
ангажираност, желание по- скоро да стои настрана и да не се ангажира пряко, че по-скоро
не възразява на желанието на С.Р., с която живее на семейни начала и от която
очаква първото си дете, да вземе при себе си и И.. Последното е констатирано и
в заключението и обсъждането на експертите, изготвили назначената комплексна съдебно
–психиатрична и психологическа експертиза, в т.3 от която при изследването на Г.С.,
предвид семейният му статус на неженен са констатирани опасения и страхове,
както и липса на ясна визия относно ролята му във възпитанието и отглеждането
на дете от друг брак, предвид наличието на контакти от скоро между И. и Г.С.,
детето го възприема като чужд и непознат за нея човек. Така експертите считат,
че към момента е препоръчително детето да остане да живее при бащата, към който
емоционално е установено, че то се чувства спокойно, защитено и сигурно, в
домът, където е родено и израснало, както и в средата от познати, връстници, близки и приятели. Експертизата счита, че едно
евентуално преместване при майката в непознат дом, с непознати за него хора,
както и раждането на второ дете са силно стресиращи и дисбалансиращи
психиката и емоционалността на малолетното дете фактори.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна, съдът намира следното: Според нормата на чл. 127, ал.
2 от СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат
съгласие при кого от тях
да живеят децата им, спорът
се решава от районния съд,
който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144 от
СК. Следователно, при тези искове съдът
определя не само при кого
от родителите да живеят децата
им, но и кой от тях
да упражнява родителските права по отношение на
тях, режимът на лични отношения
и издръжката им (чл. 127, ал. 2 от СК). Това е така, защото живеенето
с родителя е съществен елемент от съдържанието
на родителските права и задължения, като текущото им
упражняване се извършва от родителя,
при когото детето живее. Поради
това положението е идентично с това, като при развод,
който извод следва и от самата
норма на чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК, която
препраща към тази на чл.
59 от СК. Наред с всички относими
обстоятелства, установени както от закона,
така и от задължителната съдебна практика, отразена с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и с ППВС №1/1974г., при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните
по спора, с оглед
изложените от двете насрещни страни
твърдения, следва да се вземе предвид
и възможността за помощ от трети
лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях,
социалното обкръжение на детето, което
би получило
при всеки един от родителите,
както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на
родителите, така и на третите лица,
оказващи помощ на родителите при
отглеждането и възпитанието
на детето. В този смисъл е и отразеното по отношение
на близките в т.ІІи от ППВС№1/1974г.. В производството
по иск с правно основание чл.127, ал.1 СК,
намират приложение общите правила за доказване на
правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената
тежест от тяхното доказване в процеса. При оспорването
на факт или
обстоятелство от страна по спора,
то страната, която черпи права
от този факт
или от това
обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване
в процеса, с допустимите за това доказателствени
средства.
На следващо место легално определение
на който най-добър интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на ЗЗдет,
а именно: "Най-добър интерес на
детето" е преценка
относно:
желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които
ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Въз основа на
ангажираните доказателства, съдът приема, че преките и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето по време на фактическото съжителство
между страните по делото са били полагани от двамата родители и бабата по
бащина линия и след раздялата на родителите, са били полагани от изключително
от бащата и бабата по бащина линия.
Съдът, въз основа на свидетелксите
показания и заключението по комплексната съдебно психиатрично и психологична
експертиза, приема, че и двамата родители разполагат с качества позволяващи им
да упражняват родителските права.
Съдът намира за установено, че
след фактическата им раздяла, двамата родители са в обтегнати отношения, не
умеят и не полагат в достатъчна степен усилия да общуват помежду си, дори и
заради детето и да поделят заедно отговорността за отглеждането и възпитанието
им, поставяйки ги в емоционален дискомфорт. Децата не следва да бъдат поставяни
пред „избор”, с кой от родителите си да общуват. Това е тяхно право, с което
родителите следва да се съобразят и да дадат възможност на И. да изградят свои
взаимоотношния с всеки един от тях.
С оглед горното и при пълно
съвпадение на заключенията от изследванията както на социалните служби, така и
на екипа от Центъра за обществена подкрепа, така и на експертите от комплексната
съдебно-психиатрична и психологична подкрепа, съдът намира, че в интерес на
детето е да остане да живее в битовата и социална среда, в която е родено и
расте, и която е позната за него, тъй като към момента именно тя му дава така
необходимото му спокойствие, усещане че е защитено и сигурно. Евентуално рязко
преместване в друго населено място ще наруши стереотипа и детето ще трябва да
се адаптира към нови условия, нов кръг от приятели и познати, а това е
съпроводено със сериозни нива на стрес.
С оглед
становището на експертите по СППЕ, двата социални доклада и становището на
експертите от ЦОП и при така установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително
стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение спрямо тях ще е решение, с което да се
промени фактически установеното и да бъде изведена от дома където е израстнала и се чувстват обгрижена
и има изградени навици и приятелски кръг. От друга страна, промяната
във вече изградените привички и установения порядък в живота й, още повече по принудителен
и за самото дете начин, по-скоро биха му причинили вреда и няма да
способстват за възстановяване и укрепване на връзката с другия родител. Освен това,
възстановяването на връзката с майката няма
да може да
се постигне с ново, „външно” за детето решение, наложено му по принудителен начин. Не са налице такива
промени в обстоятелствата, които с оглед висшата
цел – благополучието на детето, да налагат изменение на досегашния
режим на упражняване на родителските права и на лични контакти,
установени от раждането им до настоящия момент.
В същото време, наложително
е балансиране
на отношенията между двамата родители и между детето и майката, за което и двамата
родители са длъжни да окажат
съдействие, като съдът намира за
нужно да им укаже да
потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване
подкрепа на детето за справяне
със ситуацията.
С оглед
изложеното родителските права върху детето следва да бъдат предоставени на
бащата, като местожителството на И. следва да е при този родител. Насрещната
претенция по чл.127, ал.2 от СК подлежи на отхвърляне като неоснователна и
недоказана.
По отношение личните контакти: Чрез режима
на личните отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По
тази причина по принцип мерките
за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят
най-широка възможност за общуване и осъществяване
на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не
е предоставено упражняването
на родителските права. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител,
на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Така с оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подходящ е разширен режим
на лични отношения на майката с детето: а именно всяка първа и трета седмица от
месеца от 16,00ч. в петък с преспиване в
дните събота и неделя до 16,00ч. в неделя и един месец през лятната ваканция,
следва да се включат и пролетната ваканция, съгласно график на МОН и през
четните години за Великденските и Коледните празници, като за новогодишните
такива и рождения си ден детето следва
да остане при бащата, а за нечетните обратно. Следва да бъде определен
минимален размер на издръжка за детето с оглед ниската им възраст, а именно в
размер на по 130лв.. Претенцията за горницата до търсените 200лв., както и претенциите на бащата майката да
заплаща половината от бъдещи възможни разходи, свързани с евентуално организиране
на извънкласни занимания, лагери, екскурзии и други/ и евентуално заявено
желание на детето да участва в тях, подежи на
отхвърляне като неоснователна.
При този изход
на спора в тежест на С.Р., следва да бъдат присъдени сторените по делото от Ц.Г.
съдебно – деловодни разноски, които са поискани в размер на 700лв., който е
по-нисък от действително сторените, изчислен включително и съобразно уважения
размер на претенциите. С оглед изхода по делото в тежест на Илиева следва да
бъде възложена и дължимата д.т. върху определения размер на издръжката, а
именно общо 187,20лв., платими по с/ка на РС-Несебър.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето И.Ц.Г.с ЕГН-********** на
бащата Ц.И.Г. с ЕГН-**********,***, при
когото детето И. да има местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на детето И.Ц.Г.с ЕГН-********** с неговата майка С.С.Р. с ЕГН-********** всяка първа и трета седмица от
месеца от 16,00ч. в петък с преспиване в
дните събота и неделя до 16,00ч. в неделя и един месец през лятната ваканция,
следва да се включат и пролетната ваканция, съгласно график на МОН и през
четните години за Великденските и Коледните празници, като за новогодишните такива и рождения си ден детето следва да остане при
бащата, а за нечетните обратно.
ОСЪЖДА С.С.Р. с ЕГН-********** да заплаща месечна издръжка за детето
И.Ц.Г.с ЕГН-********** чрез нейния баща Ц.И.Г. с ЕГН-********** в размер
на 130лв./сто и тридесет/ лева, платими
до 14-то число на съответния месец, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля претенцията за горницата до
претендираните 200лв., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявената насрещна
претенция по чл.127, ал.2 от СК от С.С.Р. с ЕГН-********** против Ц.И.Г. с ЕГН-**********, за
предоставяне на родителските права върху детето И. на майката, като бъде
определено местоживеене на децата при майката, да определи режим на лични
контакти на бащата с децата, като последния да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка от по 125лв. за детето, начиная от подаване
на насрещната исковата молба, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.С.Р. с ЕГН-********** да заплати на Ц.И.Г. с ЕГН-**********
сумата от 700лв., представляваща поискана част от действително сторените
съдебно – деловодни разноски изчислени съобразно уважения размер на
претенциите.
ОСЪЖДА С.С.Р. с ЕГН-********** *** сумата от 187,20лв.,
представляващи дължимата д.т. върху
определения размер на месечната издръжки за детето.
Решението оже да
бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: