Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря М. Луканова, като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 1484 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от назначените постоянни
Синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***,
срещу ответника - „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и ответника - „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, обективно евентуално съединени искове с
правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал.
5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване на извършено от ответните дружества
прихващане с уведомление имащо вх. № 11474/07.11.2014 г. за нищожно поради
противоречието му със специалните правила на ЗБН, респективно при условията на
евентуалност по реда на чл. 59, ал. 2 ЗБН за нищожно, поради неспазване на
извършването му в установената от закона специална форма за действителност.
Извън посочените установителни искове, при условията на евентуалност са
предявени за разглеждане и конститутивни такива основани на чл. 59, ал. 5 и чл.
59, ал. 3 ЗБН за обявяването на извършеното изявление за прихващане за
относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.
За да
очертаят претенциите си ищците излагат пред съда следната фактическа обстановка
: Със съдебно решение № 664 от 22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на
СГС Б.та е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряването на
имуществото й. С решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на САС, ТО, III състав, посоченото решение на СГС е
отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Б.та е
приета датата 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата – 20.06.2014
г. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото
на Б.та, както и необходимостта от установяване принадлежността към това
имущество на вземане на Б.та – предмет на прихващане, обуславяло правния
интерес от провеждане на исковете. Продължава се с това, че „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност била кредитор на ответното дружество „Ф.“ ЕООД с изискуеми
вземания, породени от договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сключен между
КТБ (н.) и първия ответник. По силата на договор за встъпване в дълг от
30.05.2014 г. вторият ответник - „С.Х.Г.“ ООД встъпило като солидарен длъжник в
задълженията на кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД по описания по-горе договор за
банков кредит. Впоследствие с отправено уведомление с вх. № 11474/07.11.2014 г.
ищцовата Б. била известена от ответниците за встъпването в дълга, както и за
извършено прихващане на вземането на „С.Х.Г.“ ООД от КТБ, произтичащо от
наличности по банковите му сметки в КТБ, които към датата на входиране на
уведомлението възлизали на сумата от 50 000 лв., с насрещното задължение на
ответниците по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. за сумата от 1 053
056,66 евро до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.
От ищцовата Б. са наведени основания за нищожност,
респективно за относителна недействителност на извършеното от „Ф.“ ЕООД и „С.Х.Г.“
ООД прихващане, като опорочаването се основавало на следното:
Осъщественото на 07.11.2014 г. материалноправно
прихващане било в разрез със специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3, вр. с ал.
2 от ЗБН, а оттам и нищожно. Изтъква се, че прихващането било правен ефект на
погасяване на парично задължение на банката, доколкото се погасявало нейно
задължение към служители, поради което попадало в действията и сделките описани
в чл. 3, ал. 2 от ЗБН, както и че самото погасяване обективно съставлявало
изпълнение на парично задължение на банката в момент, следващ отнемането на
лиценза й, поради което осъщественото прихващане било нищожно по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Извън
посоченото на друго самостоятелно основание от ищците се релевира, че
достигналото до банката изявление за прихващане направено от двамата ответници
не отговаряло на изискванията за форма установени в чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради
което било нищожно. Акцентира се върху това, че същото нямало нотариална
заверка на подписа на лицето, представляващо правния субект, от които
произлизало изявлението.
При условията на евентуалност синдиците твърдят
прихващането да е относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Отбелязва се това, че процесното прихващане било
извършено преди 22.04.2015 г. – датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Знанието при длъжниците вършещи прихващането
относно неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид
поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност
да изплаща дължими и изискуеми влогове с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на
БНБ, което било общоизвестен факт, огласен широко в публичното пространство.
Твърди се още, че към момента на извършване на
процесното прихващане, неплатежоспособността е била общоизвестен факт предвид
оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. и на т.нар. „Доклад за анализа и
оценката на активите на КТБ АД“ – документ с наименование „Информация за
основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите
от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“
ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД“. Резултатите от доклада показвали, че банката била
с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което имало за неизбежна
последица отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване
от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Синдиците акцентират върху това, че процесното
прихващане е било извършено след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката
под специален надзор, с оглед на което по отношение на всеки от ответниците
било налице знание за неплатежоспособността при придобиване на вземането,
прихванато със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за
знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. С
оглед изложеното разпоредбата следвало да бъде приложена и да се прогласи
недействителността на атакуваното прихващане спрямо кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД.
Ищците допълват и още, че доколкото прихващането е
било извършено след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2014 г.), по
силата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то не може да бъде противопоставено на
кредиторите на несъстоятелността, като считат за приложима редакцията на
разпоредбата към датата на решението на СГС, VI-4 състав, с което е обявена
неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е
обявена в несъстоятелност „К.т.б.“ АД (22.04.2015 г.). Излагат доводи, че
извършеното прихващане не може да бъде противопоставено на кредиторите на
несъстоятелността и въз основа на редакцията на разпоредбата със съдържанието
отпреди изменението.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „С.Х.Г.“ ООД е
подал писмен отговор, с който излага становище за нередовност и неоснователност
на предявените искове.
Твърди се, че
исковата молба била нередовна, тъй като не е внесена държавна такса по част от
исковете, за които ищецът не се ползва от благоприятната за него разпоредба на
чл. 59, ал. 7 ЗБН, доколкото освен искове по чл. 59, ал. 3 и 5, са предявени и
два други иска – по чл. 3 и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
Ответното дружество оспорва основателността на иска по
чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че прихващането не попадало в кръга
на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Прихващането
било способ за погасяване на задълженията, но не съставлявало изпълнение в
тесен смисъл на това понятие, нито събиране на вземане срещу банката, макар
крайният ефект да бил погасителен, и с оглед факта, че за същото имало изрична
и отделна регламентация, включително и за неговата недействителност при
несъстоятелност на банка, следвало, че то не попада в кръга на действия по чл.
3, ал. 2 от ЗБН, с оглед на което така предявеният иск за прогласяване на
нищожност бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен. Излагат
се твърдения, че в разпоредбата на чл. 59 ЗБН изрично било предвидено, че е
допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое задължение към нея
при наличието на съответните предпоставки. Тази законова регламентация, както и
възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически
състав обосновавал извода, че прихващането не попадало в кръга на действия,
визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН и не можело да се приеме за
нищожно. Последиците от извършването на прихващане били уредени със специална
разпоредба и съгласно общия принцип специалната разпоредба да изключва
приложението на общата, към прихващането следвало да се прилагат специалните
правила на чл. 59 от ЗБН. В подкрепа на твърдяното била и липсата на увреждащ
ефект за масата на несъстоятелността при прихващането, което имало погасителен
ефект по отношение на съществуващи задължения на банката, като единствено се
засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. По тази причина
ответното дружество счита, че прихващането не се обхващало от общото правило на
чл. 3 от ЗБН, а било уредено преобразуващо правило да се иска прогласяването на
относителната му недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав.
На следващо място ответното дружество оспорва
евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН като неоснователен с твърденията, че нормата
на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима към процесното изявление за прихващане,
доколкото същото е извършено преди откриването на производството по
несъстоятелност на ищцовата банка, като предпоставка за прилагането й било да е
открито производство по несъстоятелност на банката към датата на извършване на
съответното действие. Изтъква се още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН
визирала хипотези, при които изявленията се отправят към синдика, като към
датата на процесното изявление за прихващане (07.11.2014 г.) банката се е
представлявала от квестори и все още не е била конституирана фигурата на
синдика.
Така също в отговора си ответното дружество излага
възражения, оспорващи насочените към него искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5
ЗБН за обявяване относителна
недействителност на извършеното изявление за прихващане, като ги квалифицира,
като неоснователни. Отрича се възникването на преобразуващо право в полза на
синдиците на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото няма сбъдване
на изискуемия фактически състав, който да обоснове относителната
недействителност на извършеното от ответника прихващане. Ответното дружество
оспорва наличието на знание у себе си за настъпилата неплатежоспособност на
ищцовата банка, като твърди, че представеният по делото договор за встъпване в
дълг от 30.05.2014 г. предхождал дори и поставянето на КТБ (н.) под специален
надзор. Опониращата страна посочва, че поставянето на банката под специален
надзор не означавало, че същата е изпаднала в състояние на неплатежоспособност,
като съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ банката се поставяла под специален надзор,
за да бъде оздравена, когато е налице опасност от неплатежоспособност, а не
неплатежоспособност. Целта на поставянето й била именно да се избегне
неплатежоспособността. Навеждат се и твърдения, че информация за
неплатежоспособността на банката била изнесена в публичното пространство
едва с постановяване на решението на БНБ
за отнемане на лиценза на КТБ от 06.11.2014 г., а договорът за встъпване в
дълг, подписан между ответното дружество и „Ф.“ ЕООД е от дата 30.05.2014 г.
Посочва се още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН предвиждала презумпцията
за знание в случаите, когато вземането е придобито след датата на вписването на
решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.
Видно от справка в Търговски регистър актът бил депозиран на 07.11.2014 г.,
като нито договорът за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., нито депозираното
пред банката уведомление за това (21.10.2014 г.), както и уведомлението за
прихващане (07.11.2014 г.) не били извършени след датата на вписване на акта на
БНБ за отнемане на лицензията – каквото е изричното законово изискване. Във
връзка с последния от предявените при условията на евентуалност исков, а именно
този основан на чл. 59, ал. 5 ЗБН ответникът заема позицията, че разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН е материално-правна поради което и съгласно чл. 14, ал. 1
ЗНА може да има обратна сила само по силата на изрична законова разпоредба.
Оттук следвало, че по отношение на прихващанията извършени преди 28.11.2014 г.
(датата на влизане в сила на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН),
приложение намирала предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която предвижда
сходно основание за недействителност на прихващане на насрещни вземания между
банката в несъстоятелност и неин кредитор, но само по отношение на
прихващанията, извършени с изявление на самата банка, не и с изявление на
кредитора. Процесното прихващане било извършено с уведомление № 9597/21.10.2014
г. и допълнително уточнено с уведомление с № 11474/07.11.2014 г., което
обосновавало по категоричен начин приложимостта на разпоредбата на чл. 59, ал.
5 ЗБН в старата й редакция. Излагат се твърдения, че старата редакция на чл.
59, ал. 5 ЗБН се отнасяла само и единствено до прихващания, извършени от
длъжника, а длъжникът в производството по несъстоятелност била несъстоятелната
банка, т.е. ищецът, както и че предвиденото основание за относителна
недействителност на прихващането не можело да намери приложение по отношение на
процесното прихващане, тъй като то е извършено от кредитор, а не от банката
длъжник.Претендират се и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Ф.“ ЕООД е подал
писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на предявените
искове.
Ответното дружество оспорва основателността на иска по
чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че възможността прихващането да
бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
при осъществяване на съответния фактически състав обосновавал извод, че
прихващането не е попадало в кръга на действия, уредени с нормата на чл. 3, ал.
2 ЗБН и не можело да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на
решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.
Прихващането не би могло да увреди масата на несъстоятелността с оглед
погасителния му ефект по отношение на вземания и задължения на банката, поради
което нямало характеристиката на действията и сделките по чл. 3, ал. 2 на ЗБН.
Ответното дружество оспорва основателността на
предявените в условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 59,
ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН. Изтъкват се твърдения, че към
07.11.2014 г. ищцовата банка не е имала синдици, към които да се отправи
изявлението за прихващане, и няма как в тежест на субектите предприели
изявлението за прихващане да се приложи изискването за форма, тъй като с
решение № 73 от 22.04.2015 г. е открито производството по несъстоятелност на
КТБ АД и са назначени синдиците. По отношение на исковете по чл. 59, ал. 5 и
ал. 3 ЗБН ответникът навежда твърдения, че процесното прихващане било извършено
с уведомление от 07.11.2014 г. и следователно относно правното му действие и
неговата недействителност била приложима нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията й преди изменението с ДВ бр. 98/2014 г. Правните последици на
извършеното прихващане са се осъществили при действието на старата редакция на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН и са породили действие, поради което липсвало основание да
се приеме, че е приложима редакцията на закона към 28.11.2014 г. Чл. 59, ал. 5
ЗБН в предишната си редакция не предвиждал, че извършеното от кредитор на банка
прихващане след началната дата на неплатежоспособността, респективно след
датата на поставянето на банката под специален надзор, е основание за
недействителност, тъй като тази редакция се отнасяла само и единствено до
прихващания, извършени от длъжника, а в настоящото дело длъжник е ищецът –
несъстоятелната банка. С оглед изложеното ответното дружество моли да бъдат
отхвърлени всички предявени от КТБ АД искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.
372 от ГПК от името на синдиците на ищцовата банка е постъпила допълнителна
искова молба, с която се поддържа изложеното в исковата молба и се оспорват
възраженията на ответните страни, развити в писмените им отговори.
Ищците поддържат изцяло и твърденията си, свързани с
предявения главен иск по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН за прогласяване
нищожността на извършеното от ответните дружества изявления за прихващане,
както и твърденията, свързани с предявените по чл. 59, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от
ЗБН искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД (н.) на прихващането, извършено от ответниците „Ф.“
ЕООД и „С.Х.Г.“ ООД.
В срока по чл. 373 от ГПК от страна на ответника „Ф.“
ЕООД е упражнен допълнителен отговор, в който се изтъкват и допълват изложените
в отговора възражения относно основателността на исковете. Сочи, че
прихващането имало благоприятен ефект както за Фонда за гарантиране на влогове
в банките, така и за държавния бюджет. Обръща се внимание на размера на
вземането, с което се извършва прихващането, а именно сумата от 50 000 лв.,
като се подчертава, че същата попадала в системата за гарантиране на влоговете
в банките, като ако не е била погасена посредством ефекта на осъщественото
прихващане, то тя е подлежала на плащане от ФГВБ, а голяма част от средствата
осигурени за обезпечаване изпълнението на задълженията на този орган са били
такива от държавния бюджет.
Другият ответник - „С.Х.Г.“ ООД също се възползва от
правото си за допълнителен отговор на допълнителна искова молба, депозиран в
срока по чл. 373 от ГПК. Поддържа се оспорването му относно редовността на исковата
молба на ищеца, като излага твърдения, че ищецът не бил освободен от внасянето
на държавна такса. Твърди, че отговорността на ответното дружество съгласно
сключения договор за встъпване в дълг била ограничена до размера на конкретна
сума, предмет на процесното прихващане, като по тази причина ищцовата банка
нямала правен интерес да води настоящото дело по четири евентуално съединени
иска. Претендира се прекратяване на производството спрямо ответника „С.Х.Г.“
ООД, като недопустимо поради липсата на правен интерес. В допълнителния отговор
на ответното дружество се изтъкват и допълват изложените в отговора възражения
относно основателността на исковете, като се поддържа желанието за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г.
на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.
103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на неплатежоспособността е определена
датата 20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически
лица са назначени за синдици на банката.
Не е спорно, а и от представения по делото документ,
именуван договор за банков кредит, се
установява, че на 25.11.2009 г. „КТБ“ АД (н) и „Ф.“ ЕООД са постигнали съгласие
банката да предостави на ответника кредит в размер на 1 000 000 евро,
който следвало да бъде върнат до 10.03.2011 г., заедно с възнаградителна лихва
в размер на 10 % годишно.
Ответното дружество не спори, а и от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към
06.11.2014 г. общият размер на непогасените задължения на „Ф.“ ЕООД по договора
за банков кредит е възлизал на сумата от 115 402,99 евро, от които
112 903,64 евро – редовна главница, и 2 499,35 евро – редовна лихва.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 30.05.2014 г. между „Ф.“ ЕООД и „С.Х.Г.“ ООД е постигнато
съгласие „С.Х.Г.“ ООД да встъпи в задълженията на „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД (н),
произтичащи от договор за банков кредит от 25.11.2009 г. , до размера на сумата
от 50 000 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 07.11.2014 г. по
разплащателна сметка на „С.Х.Г.“ ООД, открита в „КТБ“ АД (н), с IBAN ***97,88 лв.
На 07.11.2014 г. „Ф.“ ЕООД и „С.Х.Г.“ ООД отправили до
„КТБ“ АД (н) изявление с вх. № 11474, с което я уведомили за встъпването на „С.Х.Г.“
ООД в задълженията на кредитополучателя към „КТБ“ АД (н) по договора за банков
кредит от 25.11.2009 г. В същия документ „С.Х.Г.“ ООД обективирал изявление за
извършване на прихващане със свое вземане към „КТБ“ АД (н) в размер на
50 000 лв., представляващо част от средства по разплащателна сметка в
банката с IBAN ***, срещу задължението
му към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 30.05.2014 г.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че писмо на „С.Х.Г.“ ООД с вх. № 11474 е
регистрирано в деловодната система на „КТБ“ АД (н) на 07.11.2017 г, в 17:59:32
часа.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
Във връзка с установената по делото фактическа
обстановка сезираният съд, приема следното от правна страна :
Въпреки посочената от ищеца последователност на
заявените за разглеждане искове /установителни и конститутивни/, при която като
предпочитани са заявени исковете по чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН преследващи
обявяване относителна недействителност на извършеното изявление за прихващане
от 07.11.2014 г., а едва при тяхното отхвърляне е поискано произнасяне по
исковете за установяване нищожност на същото прихващане, настоящата съдебна
инстанция намира, че с оглед степента на даваната посредством упражнените
искове защита, най-напред подлежат на разглеждане исковете преследващи
установяване нищожност на прихващането, доколкото при подобен порок няма как да
е налице надлежен предмет на оспорване /действителна сделка/, чиято относителна
недействителност да бъде обявена спрямо кредиторите на банката по специалните
правила, било на чл. 59, ал. 5 ЗБН, или на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Прилагайки именно описаната по-горе последователност
при разглеждане на претенциите, сезираният съд намира следното :
По отношение
на главния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН.
С главния иск от ищците се иска да бъде установено, че
изявлението за прихващане на ответното дружество - „С.Х.Г.“ ООД, съдържащо се в
писмо с вх. № 11474/07.11.2014 г., не е произвело правни последици, т.е. не е
довело до погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, поради неспазване
на изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗБН изявлението да е отправено до синдика и да
е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат
взаимно пари, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В тежест на ответника по настоящия отрицателен
установителен иск е да докаже елементите от фактическия състав на
компенсационното право, както и надлежното му упражняване с отправянето на
изявление за прихващане до насрещната страна по компенсационното
правоотношение.
Между страните не се спори, че към 07.11.2014 г. –
датата, на която в „КТБ“ АД (н.) е било получено отправеното ѝ от ответното
дружество изявление за прихващане, съдържащо се в писмо с вх. № 11474/07.11.2014
г., всяка от тях е била кредитор на насрещната за посочените в изявлението
вземания, като задълженията на „С.Х.Г.“ ООД към „КТБ“ АД (н), произтичащи от
сключения на 30.05.2014 г. с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в част от задълженията
на кредитополучателя по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., възлизат на
сумата от 50 000 лв., а тези на „КТБ“ АД (н) към „С.Х.Г.“ ООД възлизат на
сумата от 110 297,88 лв., налични по разплащателна сметка на „С.Х.Г.“ ООД с
IBAN ***.
Между страните не се спори, че към момента на
извършване на изявлението за прихващане вземанията на „С.Х.Г.“ ООД към „КТБ“ АД
(н) са били изискуеми. Доколкото задълженията на „С.Х.Г.“ ООД към „КТБ“ АД (н)
са били изпълняеми, се установява, че към момента на получаване на изявлението
за прихващане в банката ответното дружество е разполагало с правото да извърши
прихващане с вземанията си към „КТБ АД (н).
За да се отговори на въпроса дали компенсационното
изявление е произвело правни последици е необходимо да бъде установено дали
кредиторът е упражнил надлежно възникналото в негова полза право да извърши
прихващане.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че
изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за
действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на
прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който
се поставя в настоящото производство е приложима ли е така установената форма
за валидност на изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да
е открито производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл.
13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията
на фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката.
Няма спор, че процесното изявление за прихващане като едностранна правна сделки
е обективирано от ответника „С.Х.Г.“ ООД на 07.11.2014 г., към който момент
синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е постановено
решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е било
възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент, последващ
извършването на прихващанията с приемане на разпоредбата на чл.12а ЗБН, ДВ,
бр.22/24.03.2015 г.
Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на
правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат разширително. Това
означава, че изявления за прихващане, адресирани до банката, на която към този
момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради
неспазване на предвидена форма за валидност. В този смисъл механичното
пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се
приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на
банката, е недопустимо. По тази причина предявеният в условията на евентуалност
установителен иск за недействителност на обсъжданото прихващане е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по заявения главен иск и приетата
негова неоснователност, настоящият състав намира, че по отношение на
съединените за разглеждане в условията на евентуалност искове е настъпила
вътрешнопроцесуалната предпоставка за произнасяне.
По
евентуалния иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36,
ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват
разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на
извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение,
като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. С посочената разпоредба са визирани както действия на
банката, така и действия, насочени срещу нея, което е видно от изречение второ
на посочената разпоредба. Едно от тези действия на банката е посочено като
такова, насочено към изпълнение на задължения на банката, независимо от начина
за това. Което ще рече, че доколкото прихващането е способ за погасяване на
задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми вземания, до размера на
по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде нищожно изпълнение на
задължение на банката, направено чрез прихващане, но когато изявлението за прихващане
е на банката, защото изпълнението е активно действие на длъжника.
Друга от забранените действия и сделки са такива,
насочени към събиране вземания срещу банката. Това предполага активно действие
на кредитор. Както бе посочено,
прихващането е правен способ за погасяване на задължения.
Следователно, би могло да се приеме, че чл. 3, ал. 3
ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка, насочена към изпълнение,
съответно към събиране на вземане от и срещу банката, в зависимост чие е
изявлението за прихващане. В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено, че е
допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на банката при
определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който
изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на
прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното
вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна
регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е
допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези
за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността,
съдът намира, че процесното изявление за прихващане, направено от ответника
като кредитор на банката, не попада в кръга на действия, визирани в
разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно, предявения иск за прогласяване
нищожността на прихващането, като противоречащо на тази разпоредба е неоснователно
и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Конститутивният иск, уреден в чл. 59, ал. 5 ЗБН
предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо
право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н)
да обявят за относително недействителни по отношение на тях прихващането,
извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална субституция.
Следователно основателността на предявения конститутивен иск предполага да е
осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от ищците в настоящото
производство потестативно право, което налага да се изясни коя е приложимата
спрямо това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която урежда възникването му, тъй
като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.,
а с §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., изрично ѝ е придадено обратно
действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г.
Именно по приложението на релевантната редакцията на
чл. 59, ал. 5 ЗБН страните по делото са развили подробни аргументи в
противоположни насоки като ищците поддържат, че приложимост за разглеждания
случай следва да намерят правилата установени с редакцията на цитираната
разпоредба със съдържанието, влязло в сила с изменение от 28.11.2014 г. и
приложимо, считано от 20.06.2014 г., а ответниците привеждат аргументи в
насока, че разпоредбата трябва да се прилага според съдържанието ѝ дадено
с редакцията на ЗБН към 29.12.2011 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
на 07.11.2014 г. ответникът „С.Х.Г.“ ООД е отправил писмено изявление за
прихващане с вх. № 11474/07.11.2014 г. на свое парично вземане от „КТБ“ АД (н.)
на стойност от 50 000 лв., представляващо част от сумата от 110 297,88 лв.,
налична по разплащателна на сметка на „С.Х.Г.“ ООД с IBAN ***, открита в „КТБ“
АД, срещу насрещни негови задължения към банката в размер на 50 000 лв.,
произтичащи от сключения на 30.05.2014 г. с „Ф.“ ЕООД договор за встъпване в
част от задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит от
25.11.2009 г. По делото се установи, че прихващането е валидно и е произвело
погасителен ефект. С оглед възникналата между „Ф.“ ЕООД и „С.Х.Г.“ ООД по
силата на договора за встъпване в дълг солидарна отговорност приложение намира
правилото на чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съгласно което прихващането, извършено
от един от солидарните длъжници има действие спрямо останалите. В резултат на
извършеното прихващане задължението на „С.Х.Г.“ ООД към „КТБ“ АД (н) в размер
на 50 000 лв., произтичащо от договора за встъпване в съответната част от
задълженията на „Ф.“ ЕООД по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., се е
погасило изцяло, като по силата на чл. 123, ал. 1 ЗЗД се е погасила и
съответната част от задълженията на „Ф.“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) по сключения
между тях договор за банков кредит. След прихващането размерът на непогасените
задължения на „Ф.“ ЕООД по договора за банков кредит възлизат на сумата от 90
116,11 евро, от които 87 339,05 евро – главница и 2 777,06 евро – лихва.
Преди всичко относно приложимостта на разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата й редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от
2014 г./ е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е
предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен
кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано спрямо останалите
положение при удовлетворяването му от осребреното имущество по реда на чл. 94
ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни
действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при
липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване
на производство по несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в неправомерни
(извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването им се създава
привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява
изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ справедливото
удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това следва да се
приеме, че това потестативно право, както и всички останалите права, предвидени
в чл. 59 ЗБН, възникват тогава, когато по отношение на банката е открито
производство по несъстоятелност и от този момент. До откриване на
производството и обявяването на банката в несъстоятелност, това потестативно
право не би могло да възникне, съответно не е възникнало и основание за
преоценка на извършеното прихващане.
В случая се установява, че производството по
несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с решение от 22.04.2015
г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-4
състав и именно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите
на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права,
предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Към посочената дата –
22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. Приложението на
тази редакция е основано на това, че субективното материално преобразуващо
право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността след влизането
в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този смисъл придаденото
от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018
г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не рефлектира върху спорното
материално преобразуващо право, защото то няма как да се породи в правната
сфера на носителя му преди относно даденото дружество /банка/ спрямо, което е
било предприето прихващането да е било открито от съда производство по
несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е реализирало на 22.04.2015 г. В посочения смисъл аргументите
на ответните страни, че законодателната норма на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн.
ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на конституционни норми не следва да бъдат
обсъждани, защото при формиране на мотивите си по настоящото решение, съдът не
изхожда от приложимостта на посоченото законодателно разрешение в темпоралното
приложение на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на
следните елементи (фактически състав): извършване на прихващане от кредитор на
„К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава
единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества
началната дата на неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати
съвпадат.
Извършване на прихващането по смисъла на посочената
норма е налице при настъпване на неговия погасителен ефект, защото целта на
уреденото в закона преобразуващо право, е да се обяви за непротивопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил – с
този ефект всъщност се изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане
на вложените в нея парични средства.
От своя страна, за да настъпи погасителният ефект на
прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както в настоящия случай,
следва да бъде установено, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени
в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това правото на компенсация възниква, а именно,
че съществуват насрещни изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да
се докаже, че това право е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, т.е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено
изявление за прихващане, което да е достигнало до другото лице. Съгласно
нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно
упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло
да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете
насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по
основание и размер с постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в
сила заповед за изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни
в отношенията помежду им.
Еднозначно от приетите писмени доказателства по спора
е установено, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „Ф.“ ЕООД, от друга, е
съществувало валидно възникнало търговско правоотношение от сключен договор за
банков кредит, в рамките на което към датата - 06.11.2014 г. общият размер на
непогасените задължения на „Ф.“ ЕООД по договора за банков кредит е възлизал на
сумата от 115 402,99 евро, от които 112 903,64 евро – редовна главница, и 2
499,35 евро – редовна лихва. Към датата на получаване обсъжданото изявление за
прихващане - 07.11.2014 г. няма доказателства така установеният размер на
вземанията на банката спрямо кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД да е претърпял някаква
трансформация. Във връзка с предприетото изявление за прихващане, което е
предмет на настоящото оспорване от съществено значение е осъщественото от втория
ответник - „С.Х.Г.“ ООД встъпване в посочения дълг, което юридическо действие
се е реализирало посредством уредения в закона източник за това – договор за
встъпване в дълг сключен на 30.05.2014 г. Напълно неоснователно е въведеното
възражение в насока, че визирания източник на облигационно правоотношение
създадено между двете ответни дружества е недействителен, защото сделката е
сключена при невъзможен предмет. Предметът на договорът за встъпване в дълг е
ясно възприет между страните в чл. 1, ал. 2, и същия се ограничава до поемането
на отговорност за солидарно заплащане на дълг на главния длъжник в предели до
сумата от 50 000 лв., която е налична по банковата сметка на „С.Х.Г.“ ООД.
Липсата на дадена в договора конкретизация на момента към които следва да се
преценява наличието на посочената сума /50 000 лв./ по банковата сметка на дружеството
поемащо солидарна отговорност за заплащането на задължение на главния длъжник
означава, че волята на страните е била релевантния момент да е този на
сключването на самата сделка. От ответните дружества няма проведено доказване,
че към упоменатата дата по банковата сметка на дружеството - „С.Х.Г.“ ООД в
„КТБ“ АД е нямало налични по негови банкови сметки /цитираната в договора/
парични суми, или тези суми са били в размер по-нисък от 50 000 лв.
Напротив приетото заключение изготвено от вещото лице – счетоводител дава
сведение, че към м.11.2014 г. по цитираната в договора за встъпване в дълг
банкова сметка *** - „С.Х.Г.“ ООД е разполагало със сума възлизаща в размер на 110 297,88
лв.
Сключването на договора за встъпване в дълг и
уведомлението за това дадено до кредитора - „К.Т.Б.“ АД (н) по реда на чл. 101 ЗЗД,
формира извод, че „С.Х.Г.“ ООД наред с първоначалния длъжник по кредитното
правоотношение валидно се е обвързал в пределите възприето с договора за
встъпване в дълг да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнение на част от
необслуженото кредитно задължение.
Пораждането на споменатите насрещни права и задължения
между „К.Т.Б.“ АД (н) и „С.Х.Г.“ ООД формира у съда убеждението, че към датата
– 07.11.2014 г., когато дружеството - „С.Х.Г.“ ООД е предприело оспорваното в
настоящото производство изявление за прихващане насрещните вземания на банката
и на дружеството са били ликвидни и изискуеми, което означава, че в отношенията
между страните по това прихващане е настъпил присъщият му материално-правният
ефект състоящ се в погасяване до размера на по-малкото от тях, тоест до сумата
от 50 000 лв. Цитираната дата – 07.11.2014 г. е тази, която следва да се
приеме за такава на извършване на процесното извънсъдебно прихващане, което е
предмет на предявения в процеса конститутивен иск и с оглед на това се налага
извода, че обсъжданото прихващане е предприето от ответника – „С.Х.Г.“ ООД,
което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след 20.06.2014 г., която дата е
определена за начална такава на неплатежоспособността на банката, както и е
датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по
реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. и така
разглежданото прихващане се явява такова осъществено след момента, посочен в
чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба
преобразуващо право да бъдат обявено същото за относително недействително.
В обобщение, в полза на кредиторите
на несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН потестативно
право и прихващането, извършено от „С.Х.Г.“ ООД с изявление, обективирано в
писмо с вх. на „КТБ“ АД (н) № 11474/07.11.2014 г., следва да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД
(н). Тук следва да се добави, че макар ответника - „Ф.“ ЕООД да не е страна по
осъществената компенсация, то доколкото посоченото дружество черпи права от
материалните последици на компенсаторното изявление, защото с нея наред дълга на „С.Х.Г.“ ООД в размер на 50 000
лв. се погасява й негов дълг в качеството му на главен длъжник по кредитното
задължение, с което е обвързан спрямо „К.Т.Б.“ АД (н), то за ищците е налице
интерес да обвържат със СПН и посочения субект по материалното правоотношение
за да могат да му противопоставят относителната недействителност на сделката,
от която „Ф.“ ЕООД би черпил права при евентуално негово позоваване спрямо кредитора
му, че е погасил своето кредитно задължение в размер до 50 000 лв. чрез
извършеното прихващане.
С оглед уважаването на предявения
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН съдът не дължи произнасяне по
предявеният при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 59, ал.
3 ЗБН за обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността, тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното
условие за това.
По
разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на
извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл. 78, ал.1 ГПК, които са заявили своевременно искане за присъждането им.
Доколкото от тяхна страна се доказват извършването на разноски за водене на
делото в размер на 1 000 лв., представляващи депозити за вещи лица, същите
следва да им бъдат присъдени.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане
на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са
освободени. Тя възлиза на сумата от 2 000 лв., изчислена като 4 % от стойността
на прихващането, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до
който се считат погасени двете насрещни вземания и който е 50 000 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** и „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, главен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване на установено, че изявление за прихващане с вх. №
11474/07.11.2014 г. по регистрите на банката, направено от „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК ********, съдържащо заявено прихващане между негово активно вземане
срещу банката в размер на 50 000 лв., представляващо част от налични средства
по разплащателна сметка в банката с IBAN ***, с вземане на „КТБ“ АД (н) срещу „С.Х.Г.“
ООД в размер на 50 000 лв., произтичащо от договор от 30.05.2014 г. за
встъпване в съответната част от задълженията на „Ф.“ ЕООД по договор за банков
кредит от 25.11.2009 г., е нищожно поради неспазване на установената форма за
действителност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М.,
в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** и „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН за
прогласяване нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. №
11474/07.11.2014 г. по регистрите на банката, направено от „С.Х.Г.“ ООД,
ЕИК ********, съдържащо заявено прихващане между негово активно вземане срещу
банката в размер на 50 000 лв., представляващо част от налични средства по
разплащателна сметка в банката с IBAN ***, с вземане на „КТБ“ АД (н) срещу „С.Х.Г.“
ООД в размер на 50 000 лв., произтичащо от договор от 30.05.2014 г. за
встъпване в съответната част от задълженията на „Ф.“ ЕООД по договор за банков
кредит от 25.11.2009 г.
ОБЯВЯВА по иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН,
предявен от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н.),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) прихващане, извършено от „С.Х.Г.“ ООД с
изявление, обективирано в писмо с вх.
№ 11474/07.11.2014 г. по регистрите на банката, съдържащо заявено
прихващане между негово активно вземане срещу банката в размер на 50 000 лв.,
представляващо част от налични средства по разплащателна сметка в банката с
IBAN ***, с вземане на „КТБ“ АД (н) срещу „С.Х.Г.“ ООД в размер на 50 000 лв.,
произтичащо от договор от 30.05.2014 г. за встъпване в съответната част от
задълженията на „Ф.“ ЕООД произтичащи от сключен договор за банков кредит с
дата - 25.11.2009 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, в условията на
солидарност да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
в размер на 1 000 лв., представляваща направени разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 59,
ал. 7 ЗБН „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, в условията на
солидарност да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 2
000 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените в
настоящото производство искове, от предварителното заплащане на която ищците са
освободени.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.