Р Е Ш Е Н И Е №
20.07.2023 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на тридесет и първи март
2023г., в следния състав:
председател: МИНЧО
МИНЕВ
секретар: РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 4470 по описа за 2020 година.
В исковата си молба И.П.К., К.Д.Н.,
П.К.Й., Д.К.П. и Д.К.П. твърдят, че са собственици на поземлен имот- нива,
който владеят и ползват от 2001-ва година. Не на това обстоятелство- осъществено
владение, основават иска си с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Наведеното,
предпочетеното, от тях придобивно
основание е наследствено правоприемство, като се позовават и на решение на
поземлена комисия, която, по указание и в изпълнение на съдебно решение,
възстановила на техен наследодател /Петко Нотев Костадинов, б.ж. на с.Близнец,
община Твърдица, поч. 01.12.1988г./, правото на собственост върху процесния
имот. Считайки, че са собственици, отричат подобно право на съпрузите Л.П.В. и Ю.Д.В.
и претендират съда с решение да приеме за установено по отношение на
последните, че те-ищците, са собственици на земеделската земя- с площ
18.810дка, четвърта категория, находяща се в м.“Адата“ в землището на
с.Близнец, представляваща имот № 063047.
Ответниците своевременно
депозират писмен отговор и оспорват иска. Считат, че са придобили, в резултат
няколко разпоредителни сделки, от различни лица- прехвърлители, правото на
собственост върху имота. Убедени са, че те именно притежават това право, защото
всеки от прехвърлителите е бил преди това негов собственик, защото са били
добросъвестни владелци на имота или поне-недобросъвестни, но при всички случаи
всеки прехвърлител е владял имота достатъчно време, за да стане негов
собственик на това именно придобивно основание. Отблъскват претенцията на
ищците и с възражение, че дори и да са придобили в някакъв момент правото на
собственост, ищците са го загубили, защото то е било придобито от друго лице/а-
именно праводателите на ответниците, след осъществено владение.
Двете страни претендират
разноски.
Като участници в производството
бяха конституирани, на осн.чл.220 във вр. с чл.219 ал.1 от ГПК, трети за делото
лица. Те- М.Г.Г., М.Д.Х. и Е.П.Х., са помагачи на ответниците, но макар
юридически да са страна по делото, фактически не взеха участие в него- не
изразиха писмени становища, нито пък изпратиха представител/и на проведеното
съдебно заседание. Те не направиха никакви изявления, въпреки надлежното им
уведомяване за конституирането им като страни и дадената им в тази връзка
възможност да изразят становища.
В проведеното съдебно заседание
не се яви и никоя от главните страни. Ищците обаче бяха представлявани от
пълномощник-адвокат, чрез който поддържат иска.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
С решение № 3.01 от 27.06.1999г.
Общинска служба по земеделие възстановява правото на собственост на наследниците на Г.Х. Н., б.ж. на
с.Близнец, върху няколко поземлени имота, сред които и нива от 18.810дка,
четвърта категория, м.“Адата“, имот № 063047.
От документа, представляващ листи
№№ 9 и 10 от настоящото дело се установява, че с влязло в сила решение №
14.03.2000г. по гр.д.№ 1207/1999г. на Сливенски окръжен съд е отменен плана за
земеразделяне за землището на с.Близнец, община Твърдица в частта, отнасяща се
за масиви 63- парцел 47, масив 64- парцели 1 и 25, като съда е постановил „От
парцел 47 в масив 63, целия с площ 18.810дка, собственост на Г.Х. Николов да се
отреди на наследниците на П. Н. К. част с площ 18.220дка, като по този начин се
образува нов парцел-47, с площ 18.220дка.
С решение № 1/ 09.04.2001г.
Поземлена комисия Твърдица възстановява правото на собственост на наследниците
на П.Н.К., б.ж. на с.Близнец върху нива с площ 18.810дка, четвърта категория,
м.“Адата“, имот № 063047.
Наследниците на това лице се
установяват от удостоверение № 57/ 17.09.2020г. на кметство с.Близнец, община
Твърдица и това са дъщерята И.П.К. и сина К.П. Н., който обаче е починал през
1997г., като е оставил за наследници съпругата си К.Д.Н. и децата си П.К.Й., Д.К.П.
и Д.К.П..
Видно от скица № 15-912295/
05.10.2020г. на СГКК-Сливен, имот с номер по предходен пла 063047 понастоящем е
с идентификатор 04443.63.47 и се намира в м.“Адата“ в землището на с.Близнец.
В договор от 09.04.2020г.,
извършен в нот.акт № 128, дело 101/ 2020г. на нотариус с рег.№ 514 Н.К., е
записано, че Д.Х.Х. дарява на Л.П.В. свои идеални части /1/4/ от недвижими
имоти, сред които и поземлен с идентификатор 04443.63.47 с площ 18 808кв.м. в
м.“Адата“ в землището на с.Близнец, четвърта категория.
В договор от 07.05.2020г.,
извършен в нот.акт № 144, дело 111/ 2020г. на нотариус с рег.№ 514 Н.К., е
записано, че М.Г.Г., М.Д.Х. и Е.П.Х. продават на Л.П.В. свои идеални части
/първата-4/32, втората и третия от тях- по 3/32 ид.ч./ от недвижими имоти, сред
които и поземлен с идентификатор 04443.63.47 с площ 18 808кв.м. в м.“Адата“ в
землището на с.Близнец, четвърта категория.
В договор от 14.05.2020г.,
извършен в нот.акт № 154, дело 118/ 2020г. на нотариус с рег.№ 514 Н.К., е
записано, че Г.П.Х. продава на Л.П.В. свои-по наследство, идеални части /3/32/
от недвижими имоти, сред които и поземлен с идентификатор 04443.63.47 с площ 18
808кв.м. в м.“Адата“ в землището на с.Близнец, четвърта категория.
В договор от 30.09.2020г.,
извършен в нот.акт № 79, дело 223/ 2020г. на нотариус с рег.№ 514 Н.К., е
записано, че Р. П.Х. дарява на Л.П.В. свои идеални части /3/32/ от недвижими
имоти, сред които и поземлен с идентификатор 04443.63.47 с площ 18 808кв.м. в
м.“Адата“ в землището на с.Близнец, четвърта категория.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че не ответниците по делото, а ищците, владеят този недв.имот.
Видно от документа, представляващ
лист № 50 от материалите по делото, Л.П.В. и Ю.Д.В. са съпрузи.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, за
правото на собственост. Ищците твърдят, че по силата на наследствено
правоприемство са собственици на недв.имот, възстановен на наследодателя им с
решение на поземлена комисия/общинска служба по земеделие, както и че го
владеят поне от 2001-ва година. Придобивното основание, на което основават
претенцията си обаче, е само първото от тези обстоятелства. Искът си насочват срещу
две физически лица- съпрузи, които също се считали за собственици, като се
легитимирали с договор- договори. В писменият си отговор те действително се
позовават на такива, като твърдят, че в резултат на няколко прехвърлителни
сделки са закупили процесния имот, а са убедени, че са собственици, тъй като
такива са били всичките им праводатели. Последните пък придобивали имота в
резултат на упражнявано от всеки от тях- пореден продавач, давностно владение-
дори недобросъвестно. Т.е., ответниците навеждат правоизключващо възражение. С
това те не само оспорват иска, а и обосновават правния интерес на ищците да го
предявят- с факта на оспорването на правото на собственост то е нарушено. Макар
и владението на ищците да не е отнето, пътят им за съдебна защита бива открит,
а установителния иск, макар и с по-малък по интензитет защита от иска по чл.108
от ЗС, е достатъчен в случая.
В тежест на всяка от страните бе
да докаже фактите, на които основава правото си на собственост, като не бива да
се забравя, че все пак основната тежест на доказване е за ищците. Според съда,
със събраните по делото доказателства те установиха, категорично, правото си на
собственост, докато ответниците не ангажираха доказателства за фактите, на
които основават правото си, освен извършените на хартиен носител договор/и, по
силата на които са им „прехвърляни“ идеални части от процесния недв.имот.
Кавичките тук не са ползвани случайно, тъй като доказателствата по делото
налагат безпротиворечивия извод, че никой от праводателите на ответниците не е
придобивал правото на собственост чрез осъществено владение- независимо
добросъвестно или не, та да може след това да го прехвърли другиму. Този извод
съда прави, тъй като ответниците не успяха да установят основанието, на което
прехвърлителите им са придобивали, според тях-според ответниците, правото на
собственост върху земеделската земя- осъществено от тях давностно владение.
От друга страна, ищците са
собственици на процесния имот. Така е, защото те представят решение на
поземлена комисия/общинска служба по земеделие, с което правото на собственост
върху този имот е възстановено на
наследниците на физическо лице, починало през 1988 година. А негови наследници,
установи се по делото, са именно ищците. Тук трябва да се коментира, че с
решение на споменатия административен орган правото на собственост върху имота
първоначално е било възстановено на наследниците на друго лице, но в
последствие плана за земеразделяне на землището, в което се намира нивата, е
отменен от съда- в частта конкретно за процесния имот- тогава индивидуализиращ
се с №063047, като е разпоредено от него да се отдели част- почти целия имот,
която да се възстанови на наследниците на Петко Нотев Костадинов. Така също,
последните представят и скица на имота, а тази „комбинация“ -решение на
поземлена комисия + скица, представлява годен титул на правото на собственост,
съгласно изричната воля на законодателя- ЗСПЗЗ.
Ето защо иска е основателен.
Тук следва да се коментира и
следното- съгласно чл.91а от Закона за наследството, когато в наследство влизат
имоти, одържавени или включени в ТКЗС и др., собствеността върху които се
възстановява, то те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от
закона. Това в случая означава, че макар решението на поземлената комисия за
възстановяване на правото на собственост, на което се позовават ищците, да е от
2001-ва година /решение №1/, а наследодателя им да е починал много преди това-
през 1988г., се счита, че зем.имот по решението е бил в патримониума на този
наследодател към момента на смъртта му. Поради това е преминал в активите на
двете му деца- дъщеря му И.К. и К.П. Н., а след смъртта на последния през
1997-ма година, неговата ид.част е била наследена от неговите наследници, в
т.ч. и от съпругата му. Поради това и за нея е налице активната по делото
процесуална легитимация.
При този изход на делото ищците
имат право на сторените от тях разноски по делото, при това в пълен размер-
ал.1 на чл.78 от ГПК, а ответниците нямат право на такива- по аргумент за противното
от ал.3 на чл.78 ГПК. Сторените от ищците разноски са общо 725.48 лв., от тях:
25.48лв.- заплатена държ.такса за образуване на делото и 700лв.- адвокатско
възнаграждение.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.П.В.
с ЕГН ********** и Ю.Д.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адресат адв.М.Р.
от СлАК, при участието на М.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***; М.Д.Х. с ЕГН **********
и адрес:г*** и Е.П.Х. с ЕГН ********** и адрес: *** като трети лица- техни
помагачи, че И.П.К. с ЕГН **********, К.Д.Н. с ЕГН **********, П.К.Й. с ЕГН **********,
Д.К.П. с ЕГН ********** и Д.К.П. с ЕГН **********, всички със съдебен адресат
адв.Р. от СлАК са собственици на нива
с площ 18.810дка, четвърта категория, в м.“Адата“ в землището на с.Близнец,
община Твърдица, представляваща имот № 063047, а понастоящем индивидуализираща
се с идентификатор 04443.63.47, при съседи имоти с идентификатори: 04443.63.11;
04443.63.12; 04443.63.13; 04443.63.48; 04443.63.292 и 04443.63.46.
ОСЪЖДА Л.П.В. с ЕГН ********** и Ю.Д.В. с ЕГН ********** да
заплатят, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на И.П.К. с
ЕГН **********, К.Д.Н. с ЕГН **********, П.К.Й. с ЕГН **********, Д.К.П. с ЕГН **********
и Д.К.П. с ЕГН **********, направените от последните разноски по делото в
пълен размер – 725.48лв. /седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет
и осем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Л.П.В. с ЕГН ********** и Ю.Д.В. с ЕГН ********** да им
бъдат присъдени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: