Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260105 /29.03.2021г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански
състав
На 29.03. Година
2021
в закрито заседание, в следния
състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик Н. УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1144 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано
по постъпила частна жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6 от ГПК
във връзка с чл.442а., ал.1 и ал.2 от ГПК, срещу действията на ЧСИ К.А.с район
на действие Окръжен съд – С.З., по изпълнително дело № 68/2011г., по описа на
същия ЧСИ против Постановлението за отказ
за прекратяването на изпълнението по същото изп. дело, както и да се отмени
отказа на съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка
„възбрана“ върху собствената на доверителя му ½ идеална част от долуописания
недвижим имот.
Частната жалба е подадена
от жалбоподателят Адв.И.С. ***860, с адрес
в гр.С.З., бул. “*****, тел.0886*****, като пълномощник на жалбоподателя Ц.С.К.,
ЕГН **********,***.
В жалбата жалбоподателят твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч от Самостоятелен обект в сграда с ИД №
688850.519.25.1.13 по КККР на гр.С.З.,
с адрес в гр.С.З., ул.“*****(бивша улица „*****“), вх.О, ет.5, ап.13, който е и
единственото негово жилище.
В хода на образуваното изпълнително дело върху
недвижимия имот на жалбоподателя бе наложена възбрана, която макар и да не
представлява същинско действие по изпълнението е своего рода негово обезпечение.
На 19.01.2021 г. с молба
bx.Nq 765 от същата
дата по описа на ЧСИ К.А.peг.No 766 на РКЧСИ
поискали прекратяване на изпълнителното дело и вдигането на наложената
възбрана.
На 28.01.2021 г. били уведомени от съдебния
изпълнител, че не са налице основанията по чл.433 от ГПК и изпълнителното дело
не следва да бъде прекратено.
В законния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК
подават настоящата жалба, като съображенията им за това са следните:
I. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпвало
по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен, т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция",
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл
се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение Nq 451/29.03.2016 г. по гр. д. No
2306/2015 г. на IV ГО на ВКС.
Бездействието на взискателя по едно изпълнително дело следвало винаги да бъде
санкционирано.
II. Отделно от това и съгласно Определение № 132 от 20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. Nq 140 / 2018 г. на II състав на Апелативен съд - *****
изрично е прието, че с новата разпоредба на чл.442а, ал. 1 от ГПК изрично е
въведено изискване за съразмерност на предприетите изпълнителни способи и
наложените обезпечителни мерки (каквато безспорно се явява възбраната върху несеквестируемия недвижим имот на доверителя ми) и
размера на задължението. Във въпросното Определение на апелативната инстанция
изрично било посочено, че: „на длъжника не може да бъде отречено правото да
обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество,
съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо
свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните
обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК“.
Конкретния случай бил точно такъв. По въпросното изпълнително
дело била налице свръхобезпечеността, чрез налагането на възбраната върху
собствената на доверителя му идеална част от недвижим имот, която следва да
бъде констатирана от настоящия съдебен състав и съответно отменена.
Предвид гореизложеното, молят съда да се отмени отказа
на съдебен изпълнител К.А.да прекрати горепосоченото изпълнително дело, и евентуално
да отмени отказа на съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка
възбрана върху собствената на доверителя му идеална част от гореописания
недвижим имот.
Считат, че е налице съществено нарушение на
процедурата по прекратяване на изпълнителното дело, по съображения подробно
изложени в неговата частна жалба с вх. № 261957/11.02.2021г.
В законоустановения срок
не е постъпило писмено възражение от
другата страна по делото.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по
обжалваните действия от ЧСИ К.А., с район на действие Окръжен съд – С.З., с
които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като
неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са
изложени в писмените мотиви на ЧСИ К.А..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени
в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено
следното:
По допустимостта
на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима,
поради следните съображения:
Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК, тъй като посочените разпоредби дават възможността на длъжника да обжалва отказът на ЧСИ за
прекратяването на принудителното изпълнение. В тази
насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната
материална основателност.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
Изпълнителното
дело с № 68/2011г. е образувано по молба с вх.№ 172/17.01.2011г. на взискателя
„А.К.” АДСИЦ с ЕИК **** и приложен изпълнителен лист по ч.гр.д № 4501/2010г. на
Районен съд - С.З. срещу длъжника и жалбподател Ц.С.К.. Още с тази молба е
възложено на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника с оглед
определяне на изпълнителните способи съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Предвид горното от
извършеното проучване се установи, че длъжникът работи в Т.-К.ООД и че
притежава апартамент в гр.С.З.. Върху последния е наложена възбрана на
20.01.2005г. от ДСИ в полза на друг взискател. Предвид горното по настоящото
изпълнително дело само е наложен запора на трудово възнаграждение със запорно
съобщение с изх.№ 1352/17.01.2011г.
Поканата за
доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 19.01.2011г. В резултат
на наложения запор, от работодателя започват да постъпват ежемесечно суми за
периода от 26.01.2011г. до 27.12.2012г. На 20.03.2013г. се установява по
делото, че не постъпват преводи нито от третото задължено лице, нито от
длъжника, поради което и на осн. чл.18 от ЗЧСИ са изготвени нови справки за труд.договор
и за имотно състояние, съответно в НОИ и в Служба по вписвания - С.З.. От
справката в НОИ се установи, че длъжникът продължава да работи при същия
работодател, поради което на последния е изпратено напомнително съобщение с
изх.№ 13816/20.03.2013г. От справката в СВ - С.З. се установи, че върху имота
на длъжника все още има наложена възбрана от ДСИ в полза на друг взискател.
След получаване
на напомнителното съобщение на датата 27.03.2013г., видно от обратната
разписка, работодателят подновява плащанията за периода от 04.04.2013г. до
22.05.2015г. В периода от 22.05.2015г. до 20.07.2016г. липсват постъпления по
изп.дело. Работодателят възстановява плащанията от 21.07.2016г. до 25.02.2019г.
без прекъсване. С уведомление с вх.№ 3174/22.03.2019г. същият ме уведомява, че
длъжникът Ц.С.К. не е служител на фирмата от 19.03.2019г. Предвид горното е
изготвена нова справка в НОИ за труд.договор, от която е установено, че на
18.03.2019г. жалбоподателят е започнал работа в Г.К.ООД. Наложен е запор на
труд.възнаграждение при новия работодател със запорно съобщение с изх.№
5536/25.03.2019г., получено на 27.03.2019г., видно от обратната разписка.
Работодателят прави два превода, като последният е на 17.06.2019г. Предвид горното
на същия е изпратено напомнително съобщение с изх.№ 3572/25.02.2021г., получено
на 01.03.2021г., видно от обратната разписка.
На осн. чл.458 от ГПК, във връзка с чл.191 от ДОПК Държавата е
присъединена за дължимите и от длъжника публични вземания съгласно
Удостоверение с изх.№ 040372100096173/15.01.2021г. на НАП ТД В.Т.. За горното
длъжникът е уведомен надлежно с писмо с изх.№ 3576/25.02.2021г.
С молба с bx. № 473/13.01.2021г., подадена от
адв. И.С. *** като пълномощник на длъжника Ц.К. е поискано да се вдигне
наложената възбрана на имота в гр.С.З., поради сключен предварителен договор за
продажбата на същия. В нея се заявява, че „изпълнителното дело е перемирано. а
така вписаната възбрана се явява незаконосъобразна”. Горната молба е оставена без движение поради
непредставяне на адвокатско пълномощно. С молба с вх.№ 765/19.01.2021г.
подадена от адв. И.С. *** като пълномощник на длъжника Ц.К. е изправена горната
нередовност и е представено надлежно писмено адв. пълномощно. Със същата молителите
оттеглят предходната молба с вх.№ 473/13.01.2021г. и отново правят искането си за
вдигането на възбраната, т.к. смятат „изпълнителното дело за перемирано”. С писмо с изх.№ 1104/21.01.2021г. жалбоподателят е
уведомен, че не са налице основания по чл.433 от ГПК за прекратяването на
изп.дело. Същото е получено на датата 28.01.2021г, от процесуалния пълномощник
адв. И.С.С..
Към този момент
нито длъжникът, нито процесуалният му пълномощник са се явявали в кантората за
справки, нито са правили искания за запознаване с материалите по делото, поради
което няма как да установят дали има основания за прекратяване на изп.дело на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид горното и на осн. чл.433, ал.1, от ГПК ЧСИ с Постановление от
датата 21.01.2021 год. /на лист 215/ по изп.дело № 68/2011г. е отказал прекратяването
на същото изп. дело, с мотива, че не са налице нито една от предпоставките по
чл.433 от ГПК за прекратяването на делото. За което е връчено и надлежното съобщение
на процесуалния пълномощник на длъжника с изх. № 1104/21.01.2021 год. на 28.01.2021г.
На практика съдебният изпълнител само е констатирал
неналичието на всяка една от предвидените процесуални предпоставки на
чл.433, ал.1, от ГПК и постановил съответно отказа си за прекратяването на изп.
дело.
В тази връзка въззивният съд счита,
че по съществото си подадената жалба е неоснователна и недоказана, с оглед на представените по делото
доказателства.
С оглед на изложеното съдът счита, че по никакъв начин не са нарушени
правата на длъжника – жалбоподателя Ц.К., представляван от процесуалния му
представител адв. И.С. от съдебния изпълнител, тъй като стриктно са спазени
процесуалните разпоредби на ГПК от ЧСИ К.А..
По първото оплакване по
т.1 от жалбата:
Както самият
жалбоподател е посочил в жалбата си прекратяването на изпълнителното
производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона с
изтичане на двугодишен срок от последното изпълнително действие, независими
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това,
тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Видно от
гореизложената фактология и от материалите по изп.дело, по същото са
предприемани принудителни действия преди да изтече 2-годишния срок. В настоящия случай давността е прекъсвана с
извършване на няколко изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ, който е предприет по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 от ЗЧСИ, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, плащания от трето задължено лице.
Гореизброените
действия изрично са посочени като изпълнителни действия, които прекъсват
давността в абзац втори от т.10 на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС. Явно жалбоподателят чете цитираната т.10 избирателно и непълно. Няма как
същият да установи дали има основания за прекратяване на изп.дело съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след като нито той, нито
процесуалният му пълномощник са се явявали в кантората за справки или са
правили искания за запознаване с материалите по делото. Жалбоподателят никога
не се е възползвал от процесуалните възможности предоставени му в чл.З и чл.19
от Наредба № 4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни
изпълнители нито лично, нито чрез процесуален представител - не са извършвани
справки по изп.дело, не са се запознавали с него, не са подавани писмени молби
за издаване на удостоверения, преписи, копия и извлечения от приложените към
делото книжа.
С цитираната от
жалбоподателя т.10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е била
действително прогласена отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. Съгласно същото
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
производството давност не тече. Но с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 23
82/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о. бе постановено, че тази отмяна на ППВС №
3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства /каквото е и настоящото/, а
не към вече приключили такива.
Съгласно
посоченото Решение под № 170/17.09.2018г. по гр.дело с № 2382/2017г. на ВКС,
ГК, IV г.о. може да се направи извода, че давността по задължението на длъжника
Ц.К. е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство до
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Следователно
задължението няма как да бъде погасено по давност, тъй като за този период
такава не е текла /Решение № 4293 от 15.10.2019г. на PC
Варна по гр.д.№ 18244/2018г.; Решение №
316/01.11.2018г. по в.гр.д.№ 407/2018г. на ОС Враца; Решение № 363/12.11.2018г.
по в.гр.д.№ 489/2018г. на ОС Перник/.
След датата на обявяването
на ТР с № 2/26.06.2015 година постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС по изп.дело са постъпвали
периодични плащания от третото задължено лице-работодателя, изпращани са и напомнителни
съобщения до същия, присъединяван е друг кредитор, т.е. все са налице
извършвани валидни и действителни изпълнителни действия, които многократно са
прекъсвали давността. Същите са подробно отбелязани и по - горе по фактологията
на изп.дело.
По второто оплакване по
т.ІІ от жалбата:
Както бе
отбелязано по - горе относно допустимостта на жалбата, оплакването, касаещо съразмерността на наложените обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи съгласно чл.442а, ал. 1 от ГПК е
недопустимо поради неспазване на предвидения процесуален ред за това. Съгласно
чл.442а, ал.2 от ГПК по възражение на длъжника и при установяване на
несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.
Жалпоподателят следва да спази предвидения процесуален ред, като най-напред
направи своето искане пред ЧСИ и чак след това може да обжалва постановеното от
него пред Окръжен съд. В настоящия случай такова възражение не е депозирано
по изп.дело пред ЧСИ.
Предвид горното Окръжният
съд счита, че жалба вх. № 261957/11.02.2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. по
изп.дело № 68/2011г. по описа на ЧСИ К.А.е неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд намира, че направените оплаквания в жалбата на жалбоподателя Ц.К., подадена чрез
пълномощника му адв. И.С. се явяват изцяло в противоречие с реалната обективна
обстановка по делото, относима към провеждането на процесното изпълнение върху ½
ид. част от собствения му недвижим имот, подробно описан по-горе, като
възражението за съразмерност е следвало да бъде направено първоначално към ЧСИ
и едва след неговото произнасяне по това възражение да се обжалва пред СТОС.
С оглед на гореизложените
съображения и доводи въззивният съд счита, че писмената жалба на жалбоподателя К.
се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъдат оставена без
уважение, ведно с всички законни последици от това. Също така делото следва да
бъде върнато на ЧСИ за произнасяне на възражението на жалбоподателя по реда на
чл.442а, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е
окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6 от ГПК във връзка
с чл.442а, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл. 433, ал.1 от ГПК.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 261957/11.02.2021г.,
подадена от адв.И.С. ***860, с адрес в
гр.С.З., бул. “*****, тел.0886*****, като пълномощник на жалбоподателя Ц.С.К.,
ЕГН **********,*** срещу
действията на Частен съдебен
изпълнител К.А.с рег. № 766 и район на действие Окръжен съд С.З., по изпълнително дело № 68/2011г.,
а именно Постановлението от датата 21.01.2021 год. за отказ за прекратяването на изпълнението по същото изп. дело, както
и да се отмени отказа на съдебен
изпълнител К.А.да вдигне наложената обезпечителна мярка „възбрана“ върху
собствената на доверителя му Ц.С.К., ЕГН **********,*** ½ идеална част от гореописания
недвижим имот, находящ се на същия адрес, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
връща изпълнително дело № 68/2011г., на частен съдебен
изпълнител К.А.за произнасяне на възражението на жалбоподателя Ц.С.К., ЕГН **********,*** по реда на чл.442а, ал.1 от ГПК по компетентност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.