№ 132
гр. Видин, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200007 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. ТР.
АС. , ЕГН:**********, с адрес: гр. Видин,ж.к. „Бонония“ №9 , вх. „В“, ет. 8,
ап. 69, община Видин против Наказателно постановление № 897/
20.12.2021г. на Директор на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.257, ал.1, т. 2 от
Закона за горите - „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по
чл.16, ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
В жалбата се излагат съображения, че констатациите в процесното НП
не отговарят на действителната фактическа обстановка. Поддържа се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а
впоследствие и при издаването на процесното НП, с които проц. пропуски се
е нарушило правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,
представлява се от процесуален представител. По същество моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения относно липсата на
задължителни реквизити на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5
и 8 от ЗАНН, а именно – мястото на извършване на нарушението и мотиви от
страна на АНО във връзка с отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, взети
предвид при определяне размера на наказанието. Релевират се оплаквания,
че липсват доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е лице по
чл. 211, ал. 2 от ЗГ, което може да е субект на администратинонаказателно
производство по този ред.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В приетата писмена защита моли съда да
1
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП като
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението,
неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на наказанието.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 04.11.2021г. след направена проверка в Електронната система за
издаване на превозни билети на ИАГ от горските инспектори при РДГ –
Берковица се установило, че Т. ТР. АС. като лесовъд на частна практика в
качеството си на лице по чл. 211,ал. 2,т.2 от Закона за горите е издала
превозен билет № 11101/00067 от 30.09.2021г. за многократно преместване на
дървесина без да е изпратила SMS на дежурния телефон на РДГ
Берковица.Нарушението е извършено на територията на РДГ – Берковица,
координати LAN 43.74084301, LON 22.73053844. Съставен бил АУАН серия
109738, № 897/09.11.2021г. за извършено нарушение по чл. 16, 7 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил
препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 16, 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, на основание чл.257, ал. 1 , т.2
от ЗГ е наложена „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол серия –
А00 №144927/04.11.2021, обратна разписка с ИД PS3500004WKU 3, входящ
лист с вх. № РДГ01 – 05732/09.11.2021г., превозен билет №
11101/00067/30.09.2021г. и гласни такива - разпита на свидетеля – старши
горски инспектор инж. Г.К.– съставил АУАН. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна
нарушението, визирано в Наредба № 1 от 30.01.2012 г., за което е
санкциониран по административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес, като НП и АУАН са издадени от компетентни органи.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля Тодоров и с оглед заеманата от него длъжност - "горски
инспектор" при РДГ - Берковица, за което данни са изложени непосредствено
при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се
обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по Закона за горите. А видно от Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, директорите на регионалните дирекции
по горите пък са натоварени да издават наказателни постановления по
ЗГ.Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение във връзка с непосочване мястото
на извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено ясно
мястото, където е извършено деянието, с конкретни координати. Не се налага
извличането му чрез лексикално тълкуване или други способи, тъй като в
графа „място, където е извършено нарушението“ в АУАН е вписана
територията на РДГ- Берковица, с LAN 43.74084301, LON 22.73053844.
Същото е пресъздадено и в процесното НП. Това налага категоричния извод
за липса на нарушаване правото на защита.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като
доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
наказващият орган, издал НП, е реализирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката Т.А. . Последната е осъществила състава на
чл. 16,а л. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. Въпреки релевираните в жалбата
оплаквания , че констатациите в АУАН и НП не отговарят на действителната
обстановка, жалбоподателката в настоящото административнонаказателно
производство не ангажира каквито и да било доказателства относно
изпращането на смс до дежурния телефон на РДГ – Берковица. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че процесното НП е законосъобразно,
обосновано и правилно и е издадено при правилно приложение на
материалния закон. Изложеното от жалбоподателя, че същото е
незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон е неоснователно. В НП е налице правилно
приложение на материалния закон. Според съда както в АУАН, така и в НП, е
описана пълно, точно и ясно констатираната фактическата обстановка, която
очертава от обективна и субективна страна нарушението, извършено от
жалбоподателката. Касае се за деяние на просто извършване. Налице е
правилна преценка от страна на АНО по отношение приложението на
материалния закон от страна на санкционираното лице.
Правилно е посочен и субектът на нарушението , а именно - от лице,
упражняващо лесовъдска практика. Жалбоподателката е лице, което е
адресат на въведеното в чл. 16, ал. 7 от Наредба№ 1 от 30.01.2012г.
3
задължение. В съдебно заседание бяха събрани достатъчно доказателства –
писмени и гласни, чрез които се установи по безспорен начин вината на
жалбоподателката като извършител на осъщественото от нея от обективна и
субективна страна нарушение.
Поради изложеното жалбоподателката А. е следвало да съобрази
поведението си с нарушената материално-правна норма и след като не го
сторила, въпреки че е осъзнавала това, е осъществила състава на
упоменатото нарушение от обективна и субективна страна.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на
личността на нарушителя и осъщественото нарушение, съдът намира
наложеното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер.
Административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението не е
изложил както съображения за възможността за приложение разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на
възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в
предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите
случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и
съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по
делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е на
формално извършване и за реализация на състава не е необходимо
настъпването на определен резултат. Смекчаващите вината обстоятелства са
отчетени от АНО при определяне на размера на наложеното наказание, като
същото е наложено в минимален размер, предвиден в закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 897/ 20.12.2021г. на Директор на РДГ –
Берковица, с което на Т. ТР. АС., ЕГН:**********, с адрес: гр. Видин,ж.к.
„Бонония“ №9 , вх. „В“, ет. 8, ап. 69, община Видин е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т. 2 от Закона за
горите - „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл.16, ал.
7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4