№ 410
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20224110200414 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А. К. К., ЕГН ********** против
наказателно постановление №21-1275-001975 от 15.11.2021 г., издадено
Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което за извършено
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 2 месеца.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното НП обосноваващи според жалбоподателя неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. Р. И. – редовно упълномощен. Заемат становище за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърдят липса на
извършено на извършено от жалбоподателя нарушение и неправилно
установена фактическа обстановка. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
сер. Д, № 0283382 от 23.10.2021 г., съставен от И. К. Н. – мл. автоконтрольор
в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Велико Търново, в присъствието
на Л. В. М..
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В
1
съответната графа за възражения е вписано, от жалбоподателя, че се е разсеял
и не е видял служителите на реда да му подават сигнал със стоп палка. В
законоустановения срок не е подавано писмено възражение.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление се приема за установено, че на 28.10.2021 г. около 23:25 часа в
гр. Велико Търново на ул.Магистрална като водач на лек автомобил -
Фолксваген Тигуан с per № WEN AK21, държава Германия при
обстоятелства: гр. Велико Търново. ул."Магистрална" до № 10 в посока към
гр.София. управлява лек автомобил "Фолксваген Тигуан", с рег.№ WEN АК
21 - германски образец, собственост на ***, като не изпълнява задължението
си като водач при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. К.
продължил движението си по ул."Магистралиа" без да спре. Наказващият
орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.103 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
От формална страна не се констатираха нарушения на адм.
наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това
лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния
ред в рамките на законовите срокове.
При осъществяване на контрола за законосъобразност и
обоснованост на НП, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на
жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното
НП.
Съдът приема, че фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се
потвърждава от писмените и гласни доказателства събрани в рамките на
съдебното следствие. Съдът счита обаче, че така както е описана
фактическата обстановка е непълна.
В рамките на съдебното следствие се събраха гласни доказателства
под формата на свидетелски показания от св. И. К. Н. – актосъставител по
преписката , св. Л. В. М. – свидетел по АУАН, и св. *** – свидетел очевидец.
Първите двама свидетели описват макар и лаконично фактическа обстановка,
която потвърждава приетата за установена в обстоятелствената част на
наказателното постановление фактология. Твърдят, че са последвали
автомобила управляван от жалбоподателя, с употреба на светлинен и звуков
сигнал, като той е спрял малко по-късно. Твърдят че не си спомнят дали са
дадени обяснения или възражения от водача. Свидетеля *** твърди, че на
2
процесната дата и час той и жалбоподателят К. са се движили покрай
бирената фабрика във Велико Търново, с автомобил като той се е возил на
предната седалка. Видял полицейска кола вдясно по посоката на движение,
както и че полицейски служител, който тръгнал да слиза когато се
разминавали, но не е видял сигнал със стоп палка. След тях се движил друг
автомобил и свидетелят помислил, че полицейският служител иска да спре
него. След разминаването с полицейският патрул видял и чул полицейски
светлинен и звуков сигнал и малко след това жалбоподателят спрял вдясно от
пътя, където му била извършена проверка и съставен акт. Жалбоподателят
твърди, че той е управлявал посочения в наказателното постановление
автомобил в посока от гр. Горна Оряховица към Велико Търново, като при
преминаване след светофара намиращ се до бирената фабрика във Велико
Търново, забелязал полицейски автомобил, спрял в дясно по посоката на
движение. Забелязал, че един от полицейските служители слязъл от колата,
но не видял да вдига палка или да му указва по някакъв начин да спре. След
разминаване с полицейският автомобил в огледалото видял, че палката е
вдигната, но не разбрал, че искат да спрат него. Помислил , че стоп палката се
отнася за движещ се след него автомобил БМВ. Видял, че полицейският
автомобил включил светлинен и звуков сигнал, изпреварили лекият
автомобил БМВ, движещ се зад него и веднага спрял. Бира му извършена
проверка при която не били открити нарушения. Бил му съставен АУАН.
Съдът приема всички гласни доказателства за достоверни. Те са
непротиворечиви и взаимно се допълват. Налице са противоречия в
показанията на св. М. и св. ***, както и с твърденията на жалбоподателя
единствено по отношение на начина на подаване на сигнала за спиране от
страна на полицейският служител. Св. М. твърди, че е направил крачка на
пътната лента, посочил е с лявата си ръка жалбоподателя, а с дясната е подал
сигнал със стоп-палка. Св. *** и жалбоподателя твърдят че не са възприели
сигнал за спиране от страна на полицейският служител. Жалбоподателя
твърди, че е възприел вдигнатата стоп палка, когато е погледнал в огледалото
за обратно виждане.
Съдът счита, че неправилно актосъставителят и административно
наказващият орган са квалифицирали установеното деяние, при така
установената фактология. Твърди се да е извършено нарушение на чл.103 от
ЗДвП. Законовата разпоредба въвежда задължение за водачът на ППС при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
За да е налице съставомерност на деянието по този текст е
необходимо в кумулативен порядък да са налице всички елементи от
обективна и субективна страна. От обективна страна следва да се докаже, че е
налице подаден сигнал за спиране от контролен орган, липса на изпълнение
на подадения сигнал – водачът не спира плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от контролния орган място и липса
на изпълнение на неговите указания. От субективна страна е необходимо
деянието да е извършено виновно при пряк умисъл.
3
В настоящия казус се доказва по безспорен и категоричен начин
наличието на сигнал за спиране от контролния орган – мл. автоконтрольор М..
По делото обаче няма безспорни доказателства за начина и времето на
подаване на сигнала. Безспорно по делото се доказва, че М. е напуснал
автомобила, както е че е подал сигнал за спиране. Не се доказва обаче как и
кога го е направил. По неговите твърдения той е направил крачка на пътното
платно посочил е с лявата си ръка водача, а с дясната е направил знак за
спиране със стоп палка. Свидетелят очевидец ***, който се е возил на
предната седалка на автомобила управляван от жалбоподателя, обаче твърди,
че изобщо не е видял какъвто и да е сигнал за спиране от страна на
полицейският служител. Не е видял стоп палка. Твърди, че той е слязъл от
полицейският автомобил когато са се разминавали. Жалбоподателят твърди,
че е видял полицейският служител да слиза от автомобила, но не е видял да
вдига палка или да му указва по друг начин да спре. Твърди, че е видял
вдигната стоп палка едва в огледалото за обратно виждане, което го накарало
да мисли, че сигнала е предназначен за движещият се зад него автомобил.
За да е налице валидно подаден сигнал за спиране от страна на
контролния орган е необходимо този сигнал да е своевременен, ясен и
недвусмислен. Необходимо е сигнала да се подаде достатъчно време и
разстояние преди указаното място за спиране за да се даде възможност той да
бъде възприет от водача на ППС. Нужно е сигналът да е подаден по такъв
начин, че да е в рамките на нормалната видимост и обзор на водача и за
достатъчно време. Късно подаденият сигнал има опасност да излезе от полето
на ясна видимост на водача, поради което да остане невъзприет. Сигналът
следва да е ясен и недвусмислен – да не буди съмнение относно дадените
указания и волята на контролния орган. В настоящият казус са налице
доказателства, че сигналът за спиране не е бил своевременен. Св. *** и
жалбоподателят твърдят, че изобщо не са възприели сигнал за спиране пред
автомобила, а жалбоподателя го е възприел в огледалото за обратно виждане.
Съдът приема, че в тази част съставомерността не е доказана по безспорен
начин от страна на наказващият орган, каквото задължение той има в
административно наказателния процес. Възражения в тази насока са били
изложени от жалбоподателя още при съставяне на АУАН, където се твърди,
че сигнал за спиране не е бил видян, но разследване по този повод от
наказващия орган не е било извършено.
Липсата на безспорни доказателства за своевременно подаден сигнал
за спиране поставя под въпрос субективната страна на деянието, тъй като ако
сигналът не е бил възприет от водача, то не може да се говори за наличие на
умишлено неизпълнение на този сигнал. Липсата на възприятие за подадения
сигнал изключва възможността за виновно поведение, съответно за
съставомерно неправомерно поведение.
От друга страна от допълнително установените и неописани в
обстоятелствената част на наказателното постановление факти и
обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото се установява,
че след възприемане на намерението на контролния орган да подаде сигнал за
спиране, а именно възприемане на подаден светлинен и звуков сигнал
4
жалбоподателят незабавно е преустановил движение и е спрял вдясно от
платното за движение на неголямо разстояние от мястото на първоначалния
сигнал. Установява се, че жалбоподателя е изпълнявал всички разпореждания
на контролните органи като му е била извършена подробна проверка но не са
били установени други нарушения. В този смисъл не е налице отказ на
жалбоподателя да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението по смисъла на санкционната разпоредба по чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП. Цялостното поведение на водача говори за обратното – след
възприемане волята на контролния орган да го спре жалбоподателят
незабавно се е подчинил, като е изпълнявал всички по нататъшни
разпореждания на органите.
Предвид горното съдът счита, че неправилно наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Не са направени искания за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1275-001975 от
15.11.2021 г., издадено Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново,
с което А. К. К., ЕГН ********** за извършено административно нарушение
по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5