Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
/ 21.12.2018г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 532/2018г. по описа на ДАС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145
и сл. от АПК, във връзка с чл.83, ал.4 от НРПУРОИ на ОбС
- Добрич.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от ЕТ „А.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представляван от А.Н.С., срещу заповед № 957/20.08.2018
г. на кмета на община Добрич в частта, в която е обявена класацията на
участниците в търг с тайно наддаване, проведен на 14.08.2018г., за отдаване под
наем на обект № 12 (по тръжна документация), съставляващ магазин № 1 на микропазар „Христо Ботев“, като за контрагент на общината е
определен класираният на първо място участник – А.Х.Е.. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила
и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че заповедта за откриване на
тръжната процедура е издадена в нарушение на чл.77, ал.1, т.1 от НРПУРОИ, тъй
като в нея липсва изискуемото се описание на имота, предмет на търга. Излагат
се доводи, че не е спазена разпоредбата на чл.80 от НРПУРОИ, тъй като в състава
на комисията по провеждане на търга са участвали лица, които нямат право на
това. Твърди се също, че при провеждане на търга председателят на комисията не
е запознал участниците дали има определен резервен член, а дори и да е имало
такъв, то той не е присъствал по време на търга. Счита се, че депозитните
вноски за участие в търга за обект № 12 противоречат на разпоредбата на чл.77,
ал.3 от НРПУРОИ, тъй като са определени в значително по-нисък размер от нормативноустановения минимум. Твърди се, че лицето,
обявено за спечелило търга, не е извършвало оглед на обект № 12, поради което
подадената от него декларация за оглед е с невярно съдържание. Счита се, че
въведеното в тръжната документация изискване участващите в търга търговци да
представят удостоверение за актуално състояние е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТР. Твърди се, че при започване
на търга комисията не е идентифицирала кандидатите, като не е поискала документ
за самоличност (лична карта) на нито едно от явилите се лица, вкл. и на лицето,
обявено за спечелило търга за обект № 12, с което е нарушила правилата,
определени в тръжната документация. Сочи се, че е налице нарушение и на чл.81,
ал.6, т.3 от НРПУРОИ, тъй като пликовете с предложенията не били отваряни от
председателя на комисията, а от участващия в нея юрист. Твърди се, че комисията
е приела за валидно предложение, което не било запечатано в плик. Изразява се
становище, че протоколът на комисията за проведения търг не е съставен и
подписан на посочената в него дата. Твърди се, че търгът е приключил около 16,
30 часа и е практически невъзможно протоколът да е бил изготвен още същия ден. Счита
се, че той е съставен няколко дни по-късно и е антидатиран,
което съставлява съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта. На последно място се сочи, че липсват данни за това дали е спазен тридневният
срок за издаване на заповедта, считано от датата на получаване на протокола на
комисията. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът – кметът
на община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по
съображения, че процесната заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила и
правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основания
за отмяната й. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – А.Х.Е., чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че твърденията в жалбата са хипотетични и
не почиват на надлежни писмени доказателства за извършени нарушения на
процедурата. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи платен
адвокатски хонорар.
След съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, участник в търга за обект № 12, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, но
разгледана по същество, е неоснователна.
От данните по административната
преписка се установява, че със заповед № 846/24.07.2018г., издадена на
основание чл.14, ал.1, ал.2 и ал.7 от ЗОбС и чл.77,
ал.1 от НРПУРОИ, кметът на община Добрич е наредил на 14.08.2018г. от 13, 30
часа да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок
от десет години на 21 търговски обекта, сред които и обект № 12, съставляващ
магазин № 1 на микропазар “Христо Ботев”, с площ от
29, 10 кв.м., при начална тръжна цена без ДДС в размер на 184, 79 лева и
депозитна вноска в размер на 221, 74 лева, определил е дни и часове за огледи
на обектите и е утвърдил тръжната документация, в която са определени критериите
за участие в търга, документите, които всеки участник следва да представи,
както и останалите условия, необходими за провеждане на търга. В документацията
изрично е посочено, че кандидатът следва да представи удостоверение за актуално
състояние – за юридическите лица и едноличните търговци, както и нотариално
заверен документ – оригинал или заверено копие, удостоверяващ представителната
власт на пълномощника, ако участникът се представлява при провеждане на търга
от пълномощник. Обявата за търга е публикувана в общински седмичен вестник
“Добруджанска трибуна” от 26.07.2018г. (л.116). Със заповед № 935/14.08.2018г. кметът
на община Добрич е назначил комисия за провеждане на търга в състав от четирима
членове, сред които и един правоспособен юрист. В заповедта са посочени и двама
резервни членове, единият от които също е правоспособен юрист.
Видно от тръжната документация и от показанията
на разпитаните по искане и на трите страни свидетели (В.Б., К.Р., В.И., Р.О. и
Ст.С.), които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, назначената комисия е провела търга в
обявения ден и час в сградата на общината. За участие в търга за обект № 12 са се
явили седмина кандидати, сред които жалбоподателят и заинтересованата страна А.Х.Е.,
като комисията не е проверявала самоличността им. Кандидатите са представили
запечатани непрозрачни пликове, на които са били посочени имената им и обекта,
за който участват, като и седмината са били допуснати до участие в търга. Пликовете
са били номерирани по реда на подаването им, като след събирането им е било пристъпено към тяхното отваряне по реда на тяхното
подаване. Пликовете са били отваряни от участващия в комисията юрист, който заедно
с останалите членове на комисията е преглеждал приложените в тях документи,
след което е обявявал редовността на предложенията и предложените цени. Видно
от представените по делото оферти, най-високата цена в
размер на 1020, 81 лева без ДДС е била предложена от заинтересованата страна А.Х.Е.,
последвана от цените на “Аквой прима” ЕООД и Й.Г.И. в
размер съответно на 999,99 лева и 970, 77 лева.
За резултатите от търга е съставен протокол № 2/14.08.2018г., в който е предложено
на кмета на общината да утвърди за контрагенти класираните на първо място
участници в търга. Въз основа на този протокол и на основание чл.83 от НРПУРОИ
кметът на община Добрич е издал обжалваната заповед, с която е обявил
участниците, класирани на първите три места, и е определил за контрагент на
общината за обект № 12 класираната на първо място А.Х.Е..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното :
Обжалваната заповед е издадена на валидно правно основание – чл.83 от
местната общинска НРПУРОИ, от компетентен административен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и
съдържание, след редовно проведена процедура по публичен търг с тайно наддаване
и в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗОС свободни нежилищни имоти – частна общинска
собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на
юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем
на трети лица. Ал.2 казва, че отдаването под наем по ал.1 се извършва от кмета
на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Въз
основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета
на общината или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Редът за провеждането на търговете и конкурсите се определя от общинския
съвет в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС. В случая това е Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на
община Добрич, приета с решение № 4-10 от 30.01.2008г., наричана по-нататък
Наредбата. В чл.77, ал.1 от същата е посочено, че процедурата по провеждане на
търг с тайно наддаване се открива със заповед на кмета на общината, която
съдържа описание на имотите – предмет на търга, начална тръжна цена, дата,
място и час на провеждане на търга, вида, размера, начина и срока на плащане на
депозита за участие, срок и място за закупуване на тръжната документация, цена
на тръжната документация. Според ал. 2 на същия текст кметът утвърждава
тръжната документация, която съдържа условия за участие в търга, специални
изисквания към участниците, дата и час за оглед на обекта, вида, размера,
начина и срока на плащане на депозита за участие, образец на декларация за
извършен оглед, образец на предложение за участие в търга с тайно наддаване и
проект на договора.
В случая не е спорно, че има издадена такава заповед от кмета на община Добрич,
която отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.77, ал.1 от
Наредбата. Не е вярно възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсва
изискуемото се описание на имота, защото в нея са посочени вида,
предназначението, площта и местоположението на обекта, което е достатъчно за
индивидуализирането му като предмет на търга. Самият
характер на отдаваните под наем площи не налага по-голяма конкретизация на
имотите чрез строителни характеристики, граници, съседи и др. и посочването в
заповедта за откриване на процедурата, че ще се отдават под наем търговски обекти
(магазини), напълно покрива изискването на чл. 77, ал. 1, т.
1 от Наредбата за описание на имотите, позволяващо тяхната идентификация. Не
е вярно и твърдението на жалбоподателя, че депозитната вноска за обекта
е определена под минимално установения размер, защото приложимата към момента
на откриване на търга редакция на чл.77, ал.3 от Наредбата от 2011г. (л.134) е
предвиждала, че размерът на определения депозит не може да бъде по-малък от 10
на сто от годишния наем, а не както се твърди в жалбата 25 на сто, което изискване
е в сила едва от края на м. юли 2018г., когато е изменен текстът на
разпоредбата. Видно от данните по делото, определеният депозит за участие в
търга е в размер на 221, 74 лева, което се равнява на 10 на сто от годишния
наем за обекта, поради което не е налице допуснато нарушение на чл.77, ал.3 от
Наредбата в действащата му редакция към датата на издаване на заповедта за
откриване на търга.
Едновременно с откриването на процедурата по търга кметът на община Добрич
е утвърдил и тръжната документация, която съдържа всички изискуеми елементи
съобразно разпоредбата на чл.77, ал.2 от Наредбата. Действително в тръжната
документация е въведено изискване участващите в търга ЮЛ и ЕТ да представят
удостоверение за актуално състояние, което е в нарушение на забраната по чл.23,
ал.6 от ЗТР да се изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в
търговския регистър, но това не е такъв порок, обуславящ отмяната на заповедта,
а и липсват твърдения той да е повлиял по някакъв начин на извършеното
класиране. Освен това възраженията за допуснати нарушения при издаването на
заповедта за откриване на търга и утвърждаване на тръжната документация са неотносими към крайния акт, завършващ процедурата. Актът, с
който е открит търгът, подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като именно с
него се определят обектите и условията на търга и могат да бъдат засегнати
правата и интересите на потенциалните участници, и след като не е бил обжалван,
е придобил стабилитет, поради което в производството по оспорване на крайния
акт е недопустимо да бъдат противопоставяни възражения относно неговата
законосъобразност.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за незаконен състав на комисията
и за липса на определен резервен член, защото от съдържанието на заповедта, с
която тя е назначена, е видно, че в нея участва правоспособен юрист, като са
определени и двама резервни членове. Комисията има необходимия минимален брой членове
съгласно изискването на чл.80, ал.1 от Наредбата и не са налице данни тя да
включва лица, които нямат право на това. От показанията на разпитаните по
делото свидетели е видно, че комисията е провела търга в пълен състав, като при
наддаването е присъствал и един от резервните членове (Любомир Стоянов), който
е възприет от всички участници в търга. Ирелевантен е
въпросът дали председателят на комисията е запознал участниците с резервните
членове, защото тяхната функция е подпомагаща и е поставена в зависимост от присъствието
на титулярните членове на комисията. Ако някой от участниците в комисията не
може да присъства, резервният член го замества, когато е необходимо. След като в
случая всички членове на комисията са присъствали на търга, то не е било необходимо
резервните членове да се включват състава на комисията и да се представят на
участниците в търга, както правилно е подчертано и в писменото становище на
ответника.
Недоказано е твърдението на
жалбоподателя, че лицето, обявено за спечелило търга, е подало декларация с
невярно съдържание, тъй като не е извършвало оглед на обекта, поради което е
следвало да бъде отстранено от участие в търга. Сам жалбоподателят е посочил в
искането си за спиране към жалбата, че процесният
обект представлява магазин за хранителни стоки, който е отворен ежедневно, без
почивен ден, като в него работят три лица по трудов договор освен собственикът
на едноличния търговец. Следователно всяко лице, което е желаело, е можело свободно
да посети обекта и да направи оглед на имота, както правилно е посочил и
ответникът в писменото си становище. Освен това наемането на работа на трима
работници предполага, че жалбоподателят не се намира постоянно в магазина и
няма как да удостовери, че нито един от участниците в търга, вкл. и спечелилото
търга лице, не са влизали в помещението, за да правят оглед на обекта.
Възможността за оглед на обекта е в интерес на желаещите участници в търга и
след като заинтересованата страна е представила изискуемата декларация за
оглед, ответникът не е имал основание да я отстрани от участие, още по-малко
пък да проверява верността на декларираните от нея обстоятелства.
Не може да се сподели и оплакването на жалбоподателя, че членовете на
тръжната комисия не са проверили самоличността на участниците в търга, което е
в нарушение на правилата за провеждане на търга. Действително в обявата за
търга е записано, че участниците ще бъдат идентифицирани чрез представяне на
лична карта, но това има по-скоро информационен характер и се отнася за
физическите лица, които не участват в търга в качеството си на ЕТ или не са
регистрирани по ТЗ, аргумент за което е и старата редакция на чл.81, ал.5, т.3
от Наредбата (отм. с решение № 36-3/31.07.2018г.). Никъде в тръжната
документация няма изискване за лично участие в търга, което да налага проверка
на самоличността на участниците. Изискването е било за представяне на
удостоверение за актуално състояние – за юридическите лица и едноличните
търговци, и пълномощно, ако участникът се представлява от пълномощник при
провеждането на търга. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в офертите
на физическите лица, вкл. и на спечелилото търга лице, се съдържат копия на
личните им карти, а в офертите на юридическите лица и едноличните търговци
копия на личните карти на законните им представители или представителите им по пълномощие,
документи, удостоверяващи представителната власт на пълномощниците за участие в
търга, както и удостоверения за актуално състояние, с оглед на което не са били
налице пречки или затруднения за идентифициране на участниците в търга. Освен
това от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че
участниците в търга са били бивши или настоящи съконтрагенти
на общината, които редовно участват в тръжни процедури и са публично известни
лица, което изключвало необходимостта от проверка на тяхната самоличност. Независимо
от всичко, дори и да се приеме, че е налице пропуск в работата на комисията, то
той не е съществен, тъй като не е довел до нарушаване на
правото на участие на жалбоподателя в търга,
нито пък е поставил участниците в неравноправно положение.
Не представлява съществено процесуално нарушение и това, че пликовете са
приемани и отваряни и предложенията са обявявани от участващия в комисията
юрист, а не от нейния председател. По делото е безспорно доказано, че
жалбоподателят е предложил цена в размер на 650 лева без ДДС и затова е
класиран на четвърто място. Ако офертите бяха отваряни от председателя на
комисията, то класирането на участниците щеше да е същото, с оглед на което
допуснатото нарушение на чл.81, ал.6, т.3 от Наредбата не е повлияло по никакъв
начин при формиране на крайната наемна цена за обекта и не се е отразило
неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя така, че да мотивира
отмяна на акта.
Ирелевантно е
възражението на жалбоподателя, че комисията е допуснала до участие кандидат,
чието предложение не е било представено в незапечатан плик, защото от разпита
на св.Б. се установява безспорно, че това се отнася за търга за магазин № 14 на
Централен кооперативен пазар (обект № 6 по тръжни документи), а не за обект
№12, предмет на обжалваната заповед.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за антидатиране
на протокола на комисията, защото от неоспорените показания на двама от
членовете на комисията - св. Радослав О. и св. Велка И., се установява по
безспорен и категоричен начин, че търгът е приключил около 15, 30 часа и те са
изготвили и подписали протокола още същия ден, но поради късния час са го входирали в информационния център на общината на следващия
ден, когато е подписан и от останалите двама членове на комисията. Освен това
никъде в Наредбата няма изискване за срок за изготвяне на протокола, за да се
приеме, че е налице нарушение на тръжната процедура. Единственото изискване е
заповедта по чл.83, ал.1 от Наредбата, с която се определя спечелилият търга
участник, да бъде издадена в тридневен срок от датата на получаване на
протокола на комисията, но и този срок е само инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не преклудира
правото на кмета на общината да се произнесе, още повече, че в случая са налице
данни за датата на изготвяне на протокола, но не и за датата на получаване на
протокола от кмета на общината, която е и единственият релевантен момент, от
който започва да тече срокът за издаване на заповедта по чл.83, ал.3, във вр. ал.1 от Наредбата. Независимо от изложеното, дори и да
се приеме, че не е спазена разпоредбата на чл.83, ал.3 от Наредбата, то това не
е съществено нарушение, което да опорочава заповедта и да се отразява на
нейното съдържание.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваната
заповед е законосъобразно издадена на посочените в нея фактически и
правни основания, в съответствие с разпоредбата на чл.83 от Наредбата, въз
основа на резултатите от редовно проведения публичен търг, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да рефлектират пряко върху крайния резултат. Заповедта не
противоречи на материалния закон и на целта на закона, тъй като с нея е
определен за спечелил търга участникът с най-високата предложена наемна цена за
обекта. Затова жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от делото
жалбоподателят няма право на разноски по делото. На основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 200 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл.78, ал.8 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. На
основание чл.143, ал.3 на заинтересованата страна също се дължат разноски по
делото в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
които следва да се понесат от жалбоподателя.
Водим от горното, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „А.С.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представляван от А.Н.С.,
срещу заповед № 957/20.08.2018 г. на кмета на община Добрич в частта, в която е
обявена класацията на участниците в търг с тайно наддаване, проведен на
14.08.2018г., за отдаване под наем на обект № 12 (по тръжна документация),
съставляващ магазин № 1 на микропазар „Христо Ботев“,
и за контрагент на общината е определен участникът, класиран на първо място.
ОСЪЖДА ЕТ „А.С.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представляван от А.Н.С.,*** сумата
от 200 лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „А.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ***, представляван от А.Н.С., да заплати на А.Х.Е. с ЕГН **********
*** сумата от 500 лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационната жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
Административен съдия :