МОТИВИ:
С
обвинителния акт подсъдимите И.Г.И. и Ю.И.С. са предадени на съд затова, че на
13.11.2019 г. в местността „***“, в землището на с. ***, Плевенска област, в
съучастие като извършители, противозаконно държали оръдия – два броя любителски
металдетектори, предназначени за търсене на метали, представляващи „специално
техническо средство“ по смисъла на §4, т. 2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за културното наследство и на §1, т. 2 от Наредба № Н-00-0001 от
14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от
Министъра на културата, които не са регистрирани по реда на чл. 152, ал. 3 от
Закона за културното наследство - §16 от Преходните и заключителни разпоредби,
и Глава VІ „Регистрация на специални технически средства“ от Наредба №
Н-00-0001 от 14.02.2011 г. , за които знаели, че са предназначени за търсене на
археологически обекти – престъпление по чл. 277а, ал. 7, във връзка с член 20,
ал. 2 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано по несъмнен начин и
предлага на подсъдимите да бъде наложено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказание „пробация“. Алтернативно се иска, ако съдът приеме, че по
отношение на подсъдимата И.И. не е налице възможност за приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, И. да бъде осъдена на наказание
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Защитниците
на подсъдимите И.Г.И. и Ю.И.С. – адвокат С.С. и адвокат И.В., изразяват
становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което
подсъдимите следва да бъдат оправдани.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
прие за установено следното:
Подсъдимата
И.Г.И. е родена на *** г. в с. ***, Шуменска област, но е с настоящ адрес ***.
Завършила е средно образование, разведена, безработна, осъждана.
Подсъдимият
Ю.И.С. е роден на *** ***, но е с настоящ адрес ***. Завършил е основно
образование, женен е и не е осъждан.
Подсъдимата
И. ***. Там се запознала със свидетелите Б.П.Д. и Д.И.К., които се намират във фактическо съжителство и преди време живеели
в същото населено място.
Б.Д.
притежава наследствена къща в с. ***, Плевенска област, която посещава редовно
заедно с Д.К.. Негов съсед в селото е подсъдимият Ю.И.С..
На
11.11.2019 г. подсъдимата И.И. *** в къщата на Б.Д. ***, със собствения си лек
автомобил „T***“. Носела два самоделно изработени металдетектори, които
придобила по неустановен по време на разследването начин. Металдетекторите били
поставени в платнени сакове и И. имала намерение да пробва дали те работят в
района на село ***.
По същото
време подсъдимият Ю.С. се намирал в дома на свид. Б.Д., тъй като извършвал
ремонт на къщата му, видял И.И. и се запозна с нея.
Металдетекторите
представляват „специално техническо средство“ по смисъла на §4, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за културното наследство и по смисъла на
§1, т. 2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни
археологически проучвания, издадена от Министъра на културата, тъй като са
техническо средство, използвано при теренни археологически проучвания за
откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и
под водата.
Подсъдимата
И.И. не подала заявление до Министерството на културата за регистриране на
притежаваните от нея металдетектори по реда на чл. 152, ал.2 и ал. 3 от Закона
за културното наследство и по реда на Глава VІ „Регистрация на специални технически
средства“ от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г.
На
13.11.2019 г. около 14.30 часа подсъдимият Ю.С. провел разговор със свид. Б.Д.,
по време на който било взето решение С. да закара със собствения си лек
автомобил, „Ф***“ с рег. № ***, подсъдимата И.И. в землището на с. ***,
Плевенска област, и двамата да изпробват металдетекторите. И. натоварила двата
сака, в които се намирали специалните технически средства, в автомобила на С. и
двамата, придружени от свид. Д.К., която искала да се разходи, потеглили с
лекия автомобил. Около 15.30 – 16.00 часа тримата пристигнали в местността „***“
край селото. Подсъдимият Ю.С. паркирал автомобила встрани от пътя, след което
взел единия от детекторите, а подсъдимата И.И. взела другия. И двамата знаели
предназначението на уредите и по-специално, че с тях се търсят метални предмети
и археологически обекти. И. настроила детекторите в работен режим, след което
тя и С. започнали да обикалят местността с металдетекторите в ръцете си. С тях
се движела и свид. Д.К..
На
13.11.2019 г., за времето от 11.00 ч. до 19.00 часа, свидетелите П.Л.Й., Л.С.Х.,
Л.К.М. и С.Д.И. – служители на Специализираните полицейски сили при ОД на
МВР-град Плевен, участвали в специализирана полицейска операция на територията
на Община Червен бряг, по утвърден от директора на ОД на МВР-гр. Плевен план.
По време на движението си в землището на с. ***, полицаите забелязали
паркирания край пътя лек автомобил на подсъдимия Ю.С.,*** двамата подсъдими,
които движели металдетекторите над земята, както и придружаваща ги Д.К.. Й., Х.,
М. и И. се прикрили, за да не бъдат забелязани и изчакали И., С. и К. да се върнат до лекия
автомобил „Ф***“. Междувременно двамата подсъдими констатирали, че
металдетекторите работят и след известно време решили да се върнат в с. ***.
Подсъдимите и К. се приближили до моторното превозно средство и С. дистанционно
отключил вратите му. В този момент тримата били задържани от полицейските
служители, които извършили проверка и установили самоличността им.
Служителите
от Специализираните полицейски сили при ОД на МВР-град Плевен се обадили за
съдействие в РУ-гр. Червен бряг и по-късно на местопроизшествието пристигнали
свидетелите Г.П.Х., Е.М.Е., Ц.П.Х., Х. В. Х. и Р.И.П.. Първите трима били
служители на полицейското управление, а останалите на Държавно горско
стопанство-гр. Плевен. Г.П., Е.Е., Ц.Х., Х.Х. и Р.П. констатирали, че
подсъдимите и Десислав К. са с поставени белезници, а до лекия автомобил на Ю.С.
са оставени двата металдетектора.
Малко
по-късно в района на местопроизшествието пристигнал разследващ полицай, който
извършил оглед в присъствието на поемните лица Х. В. Х. и Р.И.П.. По време на
огледа на предната седалка на лекия автомобил на подсъдимия Ю.С. били намерени,
описани и иззети предмет с кръгла форма, с изображение на човешко лице от
едната страна, а от другата страна с изобразен символ, наподобяващ котва,
изписана буква „А“, предмет с неправилна форма, заоблен от едната страна с
диаметър 1,6 см. и бял на цвят предмет с неправилна форма. Разследващият
полицай намерил, описал и иззел и двата металотърсача – единият, на задната
седалка на лекия автомобил, а другият, опрян в една от страничните части на
автомобила.
Двамата
подсъдими не представили документи за намерените металотърсачи, а за намерените
и иззети при огледа на местопроизшествието предмети, подсъдимата И.И. обяснила,
че са нейна собственост и представляват сувенири.
От
назначената по време на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза
е видно, че представените за изследване вещи представляват любителски
металдетектори, технически изправни са и служат за откриване и локализиране на
метални предмети в почва, бетон, вода, дърво, пластмаса и др.
От
назначената по делото комплексна експертиза става ясно, че от изследваните
предмети характеристиките на движима културна ценност, по смисъла на чл. 7 от
Закона за културното наследство, има само вещ № 2 – предмет /вероятно тежест за
измерване – екзагия/ от олово, датиращ от средновековната епоха /Х-ХVІІ век/.
Другите два предмета нямат характеристиките на движима културна ценност. Едната
от тях е фалшификат на монета от град Аполония Понтика /днешен Созопол/,
произведен в съвременната епоха, а другата е камъче с бял цвят, с естествен
произход, без следи от обработка.
От
изследваните вещи археологически обект според Закона за културното наследство е
само екзагията, но той не притежава качества, които да позволяват да бъде
предложен на министъра на културата, за даване статут на национално богатство
съобразно нормативната уредба.
От
заключението на вещото лице д-р С.Р.М. е видно и обстоятелството, че – след
направената справка в Автоматизираната информационна система „Археологическа
карта на България“ в Регионален исторически музей-Плевен и в други
археологически публикации, няма информация за регистриран археологически обект
в местността „***“ в землището на с. ***, Плевенска област.
Подсъдимите
И.Г.И. и Ю.И.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 277а, ал. 7, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на
13.11.2019 г. в местността „***“, в землището на с. ***, Плевенска област, в
съучастие като извършители, противозаконно държали 2 бр. оръдия – любителски
металдетектори, предназначени за търсене на метали, представляващи „специално
техническо средство“ по смисъла на §4, т. 2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за културното наследство и на §1, т. 2 от Наредба № Н-00-0001 от
14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена
от министъра на културата, които не са
регистрирани по реда на чл. 152, ал. 3 от Закона за културното наследство, §16
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство и
Глава VІ „Регистрация на специални технически средства“ от наредбата, за които
знаели, че са предназначени за търсене на археологически обекти.
Престъплението
по чл. 277а, ал. 7 НК е формално, на просто извършване и за реализирането му е достатъчно деецът да държи т.е. да упражнява
фактическа власт върху предмета на престъплението – както това е в
разглеждания случай. Независимо, че задължението за регистрация на
металдетектор, предназначен за търсене на археологически обекти, е на собственика
на уреда, държателите на нерегистрирани технически средства също са субекти на
това престъпление, като, за да е осъществен фактическият му състав от тяхна
страна, е достатъчно само да знаят или
предполагат за това тяхно предназначение или послужване. В този смисъл е
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 31 от
15.04.2019 г. по н. д. № 18/2019 г., ІІІ н. о. и решение № 76 от 23.07.2019 г.
по н. д. № 193/2019 г., ІІІ н.о. Противозаконно държане от страна на втората
категория лица, не се извежда от липсата на надлежна регистрация на
техническото средство, а от знанието им, че това средство е предназначено или е
послужило за дейност, поставена под разрешителен режим, без съответно
разрешение
Съставомерността
на деянието по чл. 277а, ал. 7 НК от обективна страна изисква държането да е
противозаконно, а от субективна – деецът да е знаел или предполагал, че
предметите са предназначени или са послужили за търсене на археологически
обекти. Под противозаконно държане следва да се разбира държането на предмети
или оръдия, за които е предвиден разрешителен режим за държането им и той е
игнориран от държателя им. Държането е противозаконно и когато то е обусловено
от предназначението или послужването на предметите за търсене на археологически
обекти. В този смисъл са и решение № 496 от 27.01.2015 г. по н. д. № 1637/2014
г., І н. о. и решение № 76 от 23.07.2019 г. по н. д. № 193/2019 г., ІІІ н. о.
Според второто от тези решения ползването
на специалното техническо средство не е елемент от състава на престъплението и
не е необходимо за квалификацията по член 277а, ал. 7 НК.
За
осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК не е необходимо
металдетекторите да са били използвани от подсъдимите за нерегламентирани археологически
проучвания, като нарушението на член 152 от Закона за културното наследство и
Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. се осъществява в две хипотези:
а/ когато
собственик не регистрира техническото средство и
б/ когато
лице държи металдетектор със съзнанието, че той се използва за археологически
теренни проучвания.
Задължителната
регистрация в Министерството на културата се извършва само, ако
металдетекторите се използват за осъществяване на теренни археологически
проучвания или други специални дейности, посочени в закона. По конкретното дело
такава регистрация не е била направена, нито е било възможно да бъде поискана
от подсъдимата И.И., тъй като тя не може да регистрира средствата с
предназначение за извършване на теренни археологически дейности, защото за
археологическите проучвания се изисква специално разрешение, което се издава
въз основа на заявление, подадено от лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от
Закона за културата. Подсъдимата И.И. – като собственик на уредите, не попада в
този кръг лица, тъй като не притежава образователен ценз, научна степен или
квалификация и др., съобразно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Закона за
културата.
Няма
съмнение, че металдетекторът не е забранена за притежание вещ и държането му
само по себе си не е престъпно. То е криминализирано с оглед на обществената опасност на
дейността, за извършването на която се явява средство – противозаконно търсене
на археологически обекти.
По
конкретното дело двамата подсъдими, видно от обясненията им на съдебното
следствие, са имали обща информираност относно предназначението на
металдетекторите за търсене на археологически обекти. Тази тяхна обща
информираност се потвърждава и от дейността, която са извършвали с
металдетекторите в местността „***“, свидетели на която са станали служителите
на Специализираните полицейски сили при ОД на МВР-гр. Плевен, както и от
обстоятелството, че подсъдимата И.И. вече е осъждана за престъпление по чл.
277а, ал. 7 НК.
От
обективна страна подсъдимите са осъществили престъплението в съучастие, като
извършители. Всеки един от тях е съзнавал, че противозаконно държи – при
общност на умисъла с другия подсъдим, металдетектор, предназначен за търсене на
метали и представляващ „специално техническо средство“, за което е знаел, че е
предназначено за търсене на археологически обекти.
От
субективна страна подсъдимите И.И. и Ю.С. са извършили престъплението умишлено.
Те са съзнавали обшественоопасния му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се отчасти с обясненията на подсъдимите, с показанията на разпитаните
свидетели Д.К., П.Й., Л.Х., Л.М., С.И., Г.Х., Е.Е., Ц.Х., Х.Х. и Р.П., със
заключенията на вещите лица инж. А.С. и д-р С.М., със събраните по делото
писмени и веществени доказателства.
Разпитани
на съдебното следствие подсъдимите не се признават за виновни, но от
обясненията им е видно, че те не отричат, че на 13.11.2019 година са държали
металдетекторите, както и че са имали обща информираност относно тяхното
предназначение т.е. на практика са налице самопризнания, доколкото – както вече
бе посочено, престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е формално, на просто
извършване.
И.И. и Ю.С.
твърдят в обясненията си, че металдетекторите са собственост на свид. Б.П.Д..
Обясненията им се потвърждават и от показанията на Б.Д., който твърди, че ги е
закупил през лятото на 2019 г. от пазар в град София.
Съдът не
даде вяра на обясненията на подсъдимите и на свидетелските показания на Б.Д. в
тази им част, намирайки ги за избрана от тях форма на защитна позиция.
Основание за този извод на съда е обстоятелството, че на л. 74 – л. 75 от
досъдебното производство е приложена жалба от подсъдимата И.И. до Апелативна
прокуратура-гр. Велико Търново, в която тя, преди привличането й в качеството
на обвиняем, е заявила, че е собственик на металдетекторите и е поискала да й
бъдат върнати. Освен това подсъдимата И.И. и свид. Б.Д. се познават отдавна и
поддържат добри взаимоотношения, а Ю.С. е съсед на Д. ***, поради което е
разбираем стремежът на Д. да смекчи положението на подсъдимите. Показанията на Д.,
че жалбата е изготвена от адвокат, по негово искане – като собственик на
уредите, а И.И. само я е подписала, след като й била изпратена по пощата, са
нелогични, декларативни и не са подкрепени с доказателства. Освен това
обстоятелството, че към датата на изготвяне на жалбата, Б.Д. не е имал
качеството на свидетел по делото, не е и не може да бъде пречка той да внесе
жалба от свое име, с която да поиска връщането на „собствените“ му
металдетектори.
Освен
всичко останало, както вече бе посочено по-горе в мотивите, субекти на
престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК са не само собствениците, но и държателите
на металдетекторите, когато държането е обусловено от предназначението на
уредите за търсене на археологически обекти.
Защитниците
на подсъдимите И.И. и Ю.С. изразяват становище, че деянието на И. и С. не било
съставомерно, тъй като не е налице „държане“ на металдетекторите – поради
липсата на възможност за фактическо разпореждане с тях.
Съдът
намери възражението за незаконосъобразно и неоснователно. По-горе в мотивите бе
посочено, че престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е формално, на просто
извършване и за осъществяването му е достатъчно деецът да държи т. е. да
упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението, както това е по
конкретното дело. Противоправността на държането на металдетекторите произтича
от обстоятелството, че подсъдимите знаят, че те са предназначени за търсене на
археологически обекти, за каквато дейност не могат да получат разрешение
/поради това, че не отговарят на изискванията на Закона за културното наследство/.
Практиката на ВКС е категорична, че за съставомерността на деянието не се
изисква металдетекторите да са използвани лично и непосредствено за извършване
на археологически дейности, а е достатъчно да е доказано държането им със
знанието за тяхното предназначение.
Защитникът
на подсъдимия Ю.С. – адвокат И.В., изразява и алтернативното становище, че
неговият подзащитен, предвид това, че не е осъждан и притежава добри
характеристични данни, следва да бъде признат за невинен и оправдан поради
това, че в разглеждания случай са налице предпоставките за приложение на чл. 9,
ал. 2 НК.
Съдът не
възприе тезата на защитника на подсъдимия Ю.С.. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК
намира приложение, когато конкретното инкриминирано деяние формално осъществява
всички признаци на престъплението, но поради своята малозначителност или не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При
преценката на обществената опасност на конкретното деяние то трябва да бъде
съпоставено със сходни такива. В разглеждания случай липсва не само съществена,
но и каквато и да е разлика между престъплението, осъществено от подсъдимия Ю.С.
и сходни престъпления. Липсват основания да се приеме, че е налице по-леко
засягане на обществените отношения, защитавани от нормата на чл. 277а, ал. 7 НК
или да се прецени, че същите не са били засегнати изобщо. Напротив, става дума
за типично престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК, което не се отличава от
множеството останали по този текст, което дава основание на съда да приеме, че
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК в това производство би било
незаконосъобразно.
Съдът не
намери за основателни и възраженията на защитниците на подсъдимите И.И. и Ю.С.,
че не е възможно да се направи правен извод, че приложените по делото
веществени доказателства са същите, които са били иззети при огледа на
местопроизшествието, доколкото същите били „в насипно състояние“, а найлоновият
плик, в който се съхраняват, не бил запечатан и не носел подписите на поемните
лица.
Иззетите и
приложени като веществени доказателства металдетектори са описани и
фотографирани при извършване на огледа на местопроизшествието. От снимките във
фотоалбума става ясно и то по несъмнен начин, че иззетите по време на огледа
металдетектори са същите, които са приложени като веществени доказателства по
делото. Обстоятелството, че пликът, в който се съхраняват, не е запечатан, се
дължи на отварянето на същия, както от вещото лице инж. А.С., така и при
приемането на веществените доказателства, заедно с делото, от служител на
Плевенския окръжен съд.
Причина за
извършване на престъплението е неправилното отношение на подсъдимите към
установения в държавата ред за търсене на археологически обекти.
Като мотив
за извършеното престъпление съдът прие желанието на подсъдимите да проверят
дали металдетекторите функционират.
При
определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимите за
извършеното от тях престъпление, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият Ю.С. не е осъждан,
добрите му характеристични данни, направените от подсъдимите фактически
самопризнания, независимо от това, че не се признават за виновни, немалкия
период от време от извършване на престъплението до реализиране на наказателната
отговорност, влошеното здравословно състояние на подсъдимата И.И. /за което
липсват писмени доказателства, но в което съдът непосредствено и лично се убеди
по време на съдебното следствие/, както и нейното семейно и материално
положение.
б/ като
отегчаващо обстоятелство – за подсъдимата И.И. – наличието на предходно
осъждане.
Съдът, при
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, изброени по-горе в мотивите,
когато и най-лекото предвидено в закона наказание се оказа несъразмерно тежко,
ОСЪДИ подсъдимите на основание чл. 277а, ал. 7, във връзка с чл. 20, ал. 2 и
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК:
1. И.Г.И. – на „пробация“, при следните
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност
два пъти седмично, за срок от 1 година и 6 месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца;
2. Ю.И.С. – на „пробация“, при следните
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност
два пъти седмично, за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
На
основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК съдът ОТНЕ в полза на държавата
приложените като веществени доказателства по делото два броя металдетектори,
които принадлежат на подсъдимата И.И. и са послужили за извършване на умишлено
престъпление.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите И.Г.И. и Ю.И.С., да
заплатят по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на
досъдебното производство разноски по делото в размер на 201,45 лева, като всеки
от тях заплати по 100,72 лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите И.Г.И. и Ю.И.С., да
заплатят по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в
размер на 200 лева, като всеки от тях заплати по 100 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
21.04.2021 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: