№ 187
гр. София, 06.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901737 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал.1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ред. ДВ 98 от 2015 година/, вр. чл.
262, ал. 6 ЗЛПХМ срещу ответника Н.З.О.К. за неизплатена главница за посочения в
исковата молба отчетен период за изпълнени рецепти, както и иск по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане.
Ищецът Х. ООД, ЕИК: ******* твърди, че като търговец на дребно с лекарствени
продукти е сключил договор като изпълнител за отпускане на лекарствени продукти,
медицински изделия и диетични храни от оперирана от ищеца аптека, на 15.04.2016 година
с ответника, като последният му дължи /съобразно установеното в нормативната уредба и
изпълнените рецепти/ сумата от 71 222,87 лева. Посочената сума представлява дължимата от
НЗОК и отчетена от ищеца стойност на изпълнени рецепти за отчетен период 01.05.2018
година - 15.05.2018 година /с приспаднато кредитно известие/. Сочи, че ответникът дължи и
лихва за забавено плащане. Поддържа, че посоченото от възложителя основание за
неплащане не съществува, като оспорената рецептурна бланка касае съществуващо в
позитивния списък лекарство и лекарството е отпуснато при редовна рецепта, представена в
аптеката.
Оспорва да е приложима кратката давност по чл. 111 ЗЗД или да е изтекъл
тригодишен давностен срок.
Ответникът Н.З.О.К., БУЛСТАТ: ******* оспорва предявените искове. На първо
място, намира главната претенция за погасена по давност. На второ място сочи, че поради
нарушения задълженията на ищеца по договора, за ответника не е възникнало задължение за
плащане на исковата сума.
1
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационни отношения между по индивидуален договор като притежател на
разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с
условията и реда по чл. 45, ал. 15 ЗЗО, с посоченото от него съдържание, изпълнение на
задълженията си по договора и съобразно императивната нормативна уредба – изпълнение
на рецептите за лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък на претендираната
стойност, които също така са своевременно отчетени и заявени за плащане и възникнало
насрещно задължение на ответника за заплащането на стойността им, съобразно
уговореното между страните. Следва да докаже и начална дата на забавата и размер на
обезщетението за забавено плащане.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал.1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ред. ДВ 98
от 2015 година/, вр. чл. 262, ал. 6 ЗЛПХМ.
Обявените за ненуждаещи се от доказване факти: съществуване на облигационни
отношения между страните, по договора, описан и представен с исковата молба със
съдържанието по представения документ; отпуснати ЛП, МИ и ДХ в отчетния период, на
стойността, посочена в уточнителната молба /след приспадане на тази по кредитните
известия/и подаден от ищеца отчет в срок, съдът приема за доказани в процеса.
Понастоящем, с оглед датата на сключване на договора и § 149, ал. 4 от ПЗР на
ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. /, конкретният спор подлежи на разглеждане по реда на
ГПК.
В отношенията между страните е приложима и актуалната нормативна уредба, вкл.
Наредба № 10 от 2009 година, ЗЗО, ЗЛПХМ, чиято регламентация е залегнала в сключения
индивидуален договор, нормите на който повтарят по идентичен начин заложеното в
приложимите нормативни актове. При това уточнение, се установява, че между страните-
НЗОК- като възложител и „Х.” ООД- като изпълнител, последният притежаващ
разрешително за осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти №
3140/23.06.2010 година и опериращ с аптека с рег. № 260116, е сключен договор №
260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/
и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани
напълно или частично от НЗОК. По силата на възникналото правоотношение изпълнителят
се задължава да отпуска на здравноосигурените лица лекарствата, за които е сключил
настоящия договор /тези по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение 1 от
Положителния лекарствен списък за домашно лечение на територията на страната/.
Възложителят се е задължил да заплаща стойността на отпуснатите лекарства от списъка по
чл. 3 ал. 1 от договора и в съответствие с чл. 1, в срок до 30 дни, считано от изтичане на
срока за отчитане за съответния отчетен период, в случая, определен по реда на чл. 17 от
договора и изтичащ на 18.05.2018 година. Следователно до 17.06.2018 година ответникът е
следвало да извърши плащане на отчетените и отпуснати чрез аптеката лекарствени
препарати.
Редът за отчитане на отпуснатите продукти по чл. 1 и 2 е установен в чл. 17 и сл. от
2
договора, а случаите, при които в аптеката следва да се откаже изпълнение на рецепта са
посочени в чл. 5 и 6 от договора. Според установеното в чл. 20, за осъществяване на
плащането в срока по чл. 17 следва да са представени финансов отчет със спецификация
/опис на изпълнените рецептурни бланки по позиции и стойност/ по образци, първи
екземпляр от изпълнените рецепти и др. за съответния отчетен период.
Няма спор по делото, че ищецът е лице, получило разрешение по чл. 229, ал. 2
ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти към датата на сключване на
процесния договор.
Предвид безспорните по делото факти и представените писмени доказателства,
между страните действително е възникнало облигационно правоотношение на основание чл.
16, ал. 1 от Наредба № 10 от 24.03.2009 година за условията, реда, механизма и критериите
за заплащане от Н.З.О.К. на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични
храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на
превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и
устойчивост на бюджета на НЗОК, като обхватът на договорения пакет е в приложното поле
на чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, а изключенията са посочени в чл. 1, ал. 2, т. 2 от договора.
Няма спор и че ищецът, съобразно уговореното, реално е отпуснал и отчел в периода
01.-15.05.2018 година ЛП, МИ и ДХ на стойност общо 71 222,87 лева, като за две от
позициите по финансовия отчет по чл. 20 от договора е издадено кредитно известие по реда
на чл. 25 от договора, вр. чл. 23, на стойност от 5.50 лева /която сума е извадена от
претендираната по исковата претенция/.
От представените по делото доказателства е видно и че изпълнителят е спазил реда и
изискванията за отчет за периода, който е приет от РЗОК, заедно с придружаващите го
документи, като видно от Писмо на гърба на л. 25 от делото, са установени общо три
позиции по рецепти, които НЗОК е възразило, че не следва да заплаща, на основание чл. 25
от договора. По две от позициите, на 30.05.2018 година, е издадено кредитно известие от
страна на ищеца за посочената по-горе сума от 5.50 лева, в сроковете по чл. 22, ал. 7 и ал. 8
от договора /съответно – плащането е следвало да се осъществи в рамките на сроковете,
приложими за текущия отчетен период/.
Спорен остава въпросът било ли е налице основание за отхвърляне на плащане по
процесната рецепта с № 17296 на основание чл. 25 от договора, във връзка с чл. 22, ал. 4 от
договора /доколкото доказателства за никоя от другите хипотези по чл. 25, ал. 1 няма
събрани по делото/.
Ответникът твърди, че плащането е отхвърлено поради нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 22, ал. 4 от договора. Според цитираната разпоредба, аптеката не изпълнява и връща
на приносителя рецепта, която съдържа несъществуващи и/или несъответстващи кодове на
ЛП, МИ, ДХ и МКБ- кодове.
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства /л. 23 и сл. от делото/,
рецептата е издадена на основание Протокол за предписване на лекарства, заплащани от
3
НЗОК/РЗОК от 11.12.2017 година, валиден до 27.05.2018 година, при назначена с Решение
на комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК терапия с лекарство Humira 40 mg, с код
по НЗОК LF 221, с месечна доза от два флакона за 20 дни, при общ период на лечението то
11.12.2017 година – 27.05.2018 година. Процесната рецептата е издадена на 06.03.2018
година, като на отрязък С, ЛП по който е отпуснат на 05.05.2018 година е посочен с код LF
264 и се касае до същото лекарство- Humira 40 mg. Причината е била липсата на наличност в
аптеката на ЛП с код № LF 221, поради което се е наложило издаването на нова рецептурна
бланка за този лекарствен продукт.
Видно от Писмо на гърба на л. 22 от делото, ответникът е уведомил своите договорни
партньори /вкл. и ищеца/ за актуализация, в сила от 02.02.2018 година, на Приложение 1 към
позитивния лекарствен списък относно включване на новата лекарствена форма /която не е
свързана с коригиране на месечната доза или количествата на препарата/ на процесния
продукт, както и новия му код. Изрично е указана възможността с оглед непрекъсване на
назначено лечение с продукта, по изключение общопрактикуващият лекар да промени
НЗОК кода в действащия протокол, като постави личен подпис и печат при корекцията.
В конкретния случай, тези указания са спазени, както и договореното по чл. 3, ал. 2
от договора.
В подкрепа на горното и от общодостъпния сайт на НЗОК, извлечение от който са
представените и неоспорени от ответника писмени документи към исковата молба, е видно,
че в утвърдената актуализация от 02.02.2018 година на Приложение 1 на позитивния
лекарствен списък, и актуализационния файл на НЗОК, в сила от 16.02.2018 година е
включено и фигурира с код LF264 процесното лекарство.
Всичко изложено сочи на липса на поддържаното от ответника основание за
отхвърляне плащането по отпуснатите ЛП по процесната рецепта, тъй като ЛП с код LF264
е фигурирало в лекарствения списък на НЗОК, актуален към датата на издаване на
процесната рецептурна бланка от 06.03.2018 година и за аптеката не е била налице причина
по чл. 6, ал. 1, т. 6 от договора да не изпълни отрязък С от процесната рецепта.
Обстоятелството, че ИИС на НЗОК е отхвърлила автоматично отрязък С на рецептурната
бланка не представлява нито нормативно, нито договорно установено основание,
обосноваващо отказ за плащане на отпуснати ЛП.
При това положение, за ответника е възникнало насрещното задължение за
заплащане стойността на отпуснатите ЛП, ХД и МИ за отчетния период, попадащи в
предметния обхват на договора. При липса на спор за размера, искът е основателен в
уточнения си размер.
Неснователно е възражението за давност на ответника, предвид настъпване
изискуемостта на вземанията /определена по чл. 21 от договора/ и датата на предявяване на
иска. В случая е приложима общата давност, тъй като задълженията на ответника в срока на
договора са за заплащане на определени в договора периоди, но не се явяват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по тълк.
4
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Същите нямат повтарящ се, а по скоро - случаен
характер, тъй като, както изпълнението от страна на изпълнителя зависи от външни на
правоотношението факти и хипотетично е възможно да липсва такова в определен отчетен
период, така и не е поето повтарящо се задължение за плащането от страна на възложителя.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
В договора е предвиден срок за плащане - 30-дневен от изтичане срока за представяне
на отчет /чл. 21, ал.1 от договора/ за съответния период. Следователно, в конкретна
хипотеза, ответникът е изпаднал в забава от 18.06.2018 година.
Възражението за давност е неоснователно, въпреки приложимостта на чл. 111, б.в
ЗЗД. На основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече от 13.03.2020 г.,
когато е обявено извънредното положение. Нормата на § 13 от ПЗР на Закона за здравето
/ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г./ предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Оставащият срок е
продължил да тече от 21.05.2020 г. и към 20.08.2021 г. никаква част от вземането не е
погасено по давност.
Изчислена с помощта на компютърна програма, лихвата за забава е в размер 22929,80
лева. За разликата до пълния предявен и за периода 16.06.2018 година - 17.06.2018 година
акцесорният иск е неоснователен.
Предвид изхода на спора разноски са дължими единствено на ищеца, съответно на
уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на ответника е основателно, доколкото делото не се
отличава с голяма фактическа сложност, а с оглед и правната сложност на спора, съдът
намира да е съответно възнаграждение в размер, бизък до предвидения в чл. 7, ал. 2 НМРАВ
- от 4300 лева с вкл.ДДС, както и 3 767,69 лева за ДТ, съобразно претендирания размер на
исковете. Или, общо 8067,69 лева – разноски, от които съответната на уважената част от
исковете е 8064, 30 лева, които следва да се присъдят.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал.1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 15
ЗЗО /ред. ДВ 98 от 2015 година/, вр. чл. 262, ал. 6 ЗЛПХМ, Н.З.О.К., ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, гр. София, ул. „******* да заплати на Х. ООД,
ЕИК: ******* сумата от общо 71 222,87 лева – общо дължима сума по финансов отчет за
изпълнени рецепти за период 01.05.2018 година – 15.05.2018 година по договор №
260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични
храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично
от НЗОК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
5
исковата молба – 20.08.2021 година и до окончателното изплащане, както и на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 22929,80 лева - дължимата лихва за забава върху горната главница за
периода от 18.06.2018 г. до 19.08.2021 година, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер от 22969,38 лева и за периода 16.06.2018 година –
17.06.2018 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Н.З.О.К., ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление в гр. София, гр. София, ул. „******* да заплати на Х. ООД, ЕИК: *******
сумата от 8064,30 лева – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6