Решение по дело №106/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. Т., [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. от *, против Решение № 67/21.09.2023 г. по АНД № 20222310200705/2022 г. на Районен съд - Елхово. Със съдебния си акт районният съд е изменил Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6742249, издаден от ОД на МВР - Ямбол, с който на Ж. Т. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е преквалифицирал санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 100 лв. на 50 лева.В тежест на Т. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Ямбол в размер на 80 лева. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов по съществото на спора, като се твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.63, ал.7, точка 1 от ЗАНН, като е преценил, че в случая може да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено да се изменя обстоятелствената част на санкционния акт. В тази връзка се твърди допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя, счита се и че съдът неправилно е раздпределил и разноските като при 50% успеваемост е присъдил разноски само на едната страна. Излагат се съображения за това, че отговорността за разноски, предвидена в националното законодателство, по - специално чл. 63д от ЗАНН, представлява нарушение на принципа на правната сигурност и на оправданите правни очаквания.Вследствие на законно упражняване на право на жалба и очакване за справедлив процес, всъщност се възлага заплащане на разноски, в размер, който има ефект на допълнително наложена санкция, несъвместим е с преследваната легитимна цел и на изискването за пропорционалност, което граничи с двойна наказуемост и неоправдана наказателна свръхрепресия. В тази връзка е направено и искане съдът да отпреви преюдициално запитване до съда на СЕС със следните въпроси :1 .Предвиждането за възлагане на разноски по чл. 63д от ЗАНН, в случаите в които жалбата на жалбоподател, който е упражнил правото си на разглеждане на повдигнатото му обвинение и наложена санкция, от независим и безпристрастен съд, е била отхвърлена, съвместима ли е с правото на ЕС и по-специално с принципа за ефикасност на предоставеното средство за защита по чл. 47 от ХОПЕС.2.Възлагането на разноски по чл. 63д от ЗАНН, в тежест на жалбоподател, който е упражнил правото си на разглеждане на повдигнатото му обвинение и наложена санкция за нарушение на Директива 2013/34/ЕС, от независим и безпристрастен съд, и след като жалбата му е била отхвърлена, съвместима ли е с правото на ЕС и по-специално с принципа за равностойност на санкцията по чл.31 от Директива 2013/34/ЕС и с принципа за пропорционалност на санкцията по чл.49 от ХОПЕС.

В съдебно заседание касаторът Ж. Т. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.С. М. от * е постъпило писмено становище с вх.№2898/21.12.2023г., с което касационната жалба се поддържа. Счита се, че едва с крайния си съдебен акт районният съд е изменил административно-наказателното обвинение, процесуалното действие по прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение на етап постановяване на съдебен акт във въззивната инстанция е в противоречие с член 6, параграф 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство.В тази връзка се позовава и на решение на СЕС от 09 ноември 2023 година, постановено по дело С-175/22 година.Претендира отмяна на съдебния акт, на електронния фиш и разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

 

Ответникът по касацията - ОДМВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна само по отношение на твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт в частта му за възлагане на разноски.Съображенията на касационният състав са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Елхово е бил Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6742249, издаден от ОД на МВР - Ямбол, с който на Ж. Т. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

Санкционният акт е бил издаден за това, че Ж. Т. Т., в качеството му на собственик на МПС - лек автомобил [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], е е извършил нарушение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с ATCC ARH CAM SI, с № АТС № 1174343, като на 03.09.2022 г. в 16:02 часа в обл. Ямбол, общ. Елхово, [населено място] по път 1-7, кръстовището с път 7008, в населено място, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, е установена скорост на движение на МПС лек автомобил [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], с посока на движение от ГКПП - Лесово към [населено място] - 69 км/ч (след приспадане на възможната грешка), превишението е 19 км/ч. и нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5343998.

Съдът е извършил проверка за спазване на формата на акта, констатирал е, че електронният фиш е издаден от съответната структура на Министерството на вътрешните работи, и съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР - Ямбол, в която попада и РУ - Елхово с териториална компетентност на територията на община Елхово; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението и нарушените разпоредби; размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. В тази връзка изводът, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, е обоснован. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, свързани с липсата на надлежно описание на нарушението – по същество деянието е превишение на допустимата скорост при движение на МПС в населено място, което след приспаднатия толеранс от 3км/ч е 19 км/ч над допустимите 50км/ч..Тези установявания на съда не са нови фактически констатации, различни от посочените в електронния фиш, срещу които наказаното лице да не е могло да се защити и по несъмнен начин сочат за нарушение по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което се следва налагане на наказание глоба в размер 50лв. Привръзката на това нарушение с разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която е направил административно-наказващият орган, е основана на констатацията му, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5343998.Тази констатация обуславя налагане на следващото се наказание глоба по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП в двоен размер, но е останала недоказана по делото.Предвид това съдът правилно е приел, че липсата на квалифициращия признак „повторност“, който е от значение за налагане на санкция в по-висок размер, не води до съществено изменение на наказателното обвинение. В този смисъл съдът счита за неотносимо соченото от касатора решение на СЕС от 09 ноември 2023 година, постановено по дело С-175/22 година.Преквалификацията, която е извършил съдът не е за друго по вид нарушение, което да не е описано в електронния фиш, а само досежно размера на наложената санкция за описаното в електронния фиш нарушение - превишение на допустимата скорост при движение на МПС в населено място, което след приспаднатия толеранс от 3км/ч е 19 км/ч над допустимите 50км/ч. , за което наказващият орган не е доказал отегчаващото вината на наказаното лице обстоятелство – безспорно установено нарушение от вида превишение на скорост при управление на МПС в едногодишен срок от констатираното с обжалвания електронен фиш.Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН овластява съда да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и именно такъв е разглежданият случай – фактите, които обуславят ангажиране на административно-наказателна отговорност на касатора по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП не се сочат за първи път в решението на въззивния съд, те са описани в електронния фиш, към тях като отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи повторно нарушение. При доказаност на нарушението превишение на скорост само по основния състав за налагане на наказание по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, не и по квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съдът правилно е изменил електронния фиш като е намалил размера на наказанието.Поддържаното от касатора становище, че липсата на квалифициращ признак на деянието обуславя цялостна отмяна на електронния фиш, не може да бъде споделено.Целта на закона, залегнала в разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е нарушителят да понесе административно-наказателна отговорност за нарушението, което е доказано.Като е извършил контрол в тази връзка за приложимата санкционна норма и е изменил размера на наказанието съдът е постановил акта си в съответствие с приложимия материален закон.В случая съдът не е преквалифицирал наказателното обвинение, а е определил следващото се за установеното нарушение административно-наказание. В тази част обжалваното решение на ЕРС следва да се потвърди.

Предвиденото в чл.63д, ал.1 от ЗАНН сочи, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на разноски по Административнопроцесуалния кодекс.Относими са разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК, които не са в противоречие с принципите на Правото на ЕС за ефективни правни средства за защита, за законност и пропорционалност на обвинението и наказанието, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл.628 от ГПК, сторено с касационната жалба, съдът счита за неоснователно. Нормална грижа в защита на правата на всеки гражданин е да подаде жалба до съда срещу санкционен акт на държавен орган, който счита за неправилен, както и да ангажира правоспособен юрист да го защитава.Същевременно възлагането на разноски за водене на производството, вкл. и заплащането на такива за осъществено процесуално представителство, не е равнозначно на налагане на санкция за страната, за която изходът на спора е неблагоприятен.Това е способ за възмездяване на сторени разноски във връзка със защитата на страните и уредбата на отговорността за разноски е именно проявление на принципа за пропорционалност, като такива се присъждат съобразно отхвърлената или уважената част на жалбата.

С Решение № 67/21.09.2023 г. по АНД № 20222310200705/2022 г. на Районен съд – Елхово е изменен размера на наложената глоба на Ж. Т. Т. с Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6742249, издаден от ОД на МВР - Ямбол, като съдът е намалил същата от 100 на 50лв., при което изходът на спора обуславя и равни права досежно разноските.По същество в случая по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК съдът частично е отменил акта и частично е отхвърлил жалбата срещу електронния фиш, при което не е следвало да възлага въобще разноски. Произнесеният съдебен акт е по равно благоприятен и за двете насрещни страни по делото, при което разноските, вкл. и за осъществено процесуално представителство следва да се понесат от страните, както са ги сторили. С оглед на това обжалваното решение на ЕРС в частта му за разноските следва да се отмени.

Предвид формирания извод за основателност на жалбата само по отношение на възложените разноски с въззивния съдебен акт и за правилността на същия в изменителната му част, присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, каквито претендира касаторът, не се следва и в касационното производство.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Ж. Т. Т., [населено място], [улица], чрез адвокат С. М. от *, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационна жалба с вх.№4561/16.10.2023г. в Районен съд Елхово.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/21.09.2023 г. по АНД № 20222310200705/2022 г. на Районен съд – Елхово в частта, в която е изменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6742249, издаден от ОД на МВР – Ямбол.

ОТМЕНЯ Решение № 67/21.09.2023 г. по АНД № 20222310200705/2022 г. на Районен съд – Елхово в частта, в която е осъден Ж. Т. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] да заплати на ОД МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.