№ 1107
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501129 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жАа вх. № 8279899/24.03.2021г. от С. И. Б.,
ЕГН ********** срещу Решение № 260680/26.02.2021г. по гр.д. № 13293/2020г. на ВРС ,24
св., с което Е ПРЕКРАТЕН гражданския брак между ВЪЗЗИВНИКЪТ и А. В. Б., ЕГН
**********, сключен на 21.06.1997г. с акт № 15/21.06.1997г., съставен от длъжностно лице
по гражданското състояние при Община К., поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на осн. чл. 49, ал. 1 СК. ; ползването на семейното жилище, находящо се в *** E
ПРЕДОСТАВЕНО на съпругата А.Б., на осн. чл. 56, ал. 1 СК и е ПОСТАНОВЕНО след
прекратяване на брака съпругата А.Б. да носи предбрачното си фамилно име – З., на осн. чл.
53 СК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска за прекратяване на брака да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че по делото твърденията на ищеца за липса на
взаимност, уважение и доверие между съпрузите са останали недоказани, а изводите на съда
са необосновани и противоречат на част от събраните доказателства. Излага, че раздялата от
м.09.2020г. е временна фактическа раздяла, която не е трайна и не води до непоправимо
разстройство на брака. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жАата страна, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа жАата.Претендира
отмяна на обжалваното решение, като заявява, че не желае бракът му да бъде прекратен.
Прави възражение за прекомерност и недължимост/с аргумент , че адвоката е на ищцата,а не
1
негов/ на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание по същество въззиваемия се явява лично и чрез процесуалния си
представител оспорва жАата. Претендира оставянето и без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.Заявява категоричното си желание брака й с ответника да
бъде прекратен. Претендира разноски за настоящото производство.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
ЖАата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жАата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от А.Б. срещу С.Б. иск
с правно основание чл. 49, ал.1 СК за прекратяване на сключения на 21.06.1997г.
граждански брак, за който е съставен акт № 15/21.06.1997г. от длъжностно лице по
гражданското състояние поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без
произнасяне по въпроса за вина и съединени небрачен иск по чл. 56, ал. 1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в *** и иск по чл. 53 СК за
възстановяване след развода на предбрачното фамилно име З..
В исковата молба ищецът А.Б. твърди, че бракът с ответника С.Б. е дълбоко и
непоправимо разстроен. Излагат се твърдения за недаване на издръжка, ограничаване на
социалните контакти на съпругата, поради болезнена ревност, опит за осъществяване на
пълен контрол над живота й, чрез заплахи за самоубийство и осъществено физическо
насилие, което е имало за последица настъпване на фактическа раздяла през месец
септември 2020г., когато съпругът е напуснал семейното жилище.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, редовно уведомен не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа иска си.
Ответника се явява лично и се противопоставя бракът му да бъде прекратен.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалва се решение по уважен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК , за
прекратяване на брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Страните не са
направили искане за произнасяне по въпроса за вината./същото е оттеглено в хода на
първоинстанционното производство/.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че страните по
делото са съпрузи по силата на сключения на 21.06.1997г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община К., Област Монтана, граждански брак , за който е
2
съставен акт № 15/21.06.1997г.
Родените от брака деца са навършили пълнолетие.
От събраните по първоинстанционното производство гласни доказателства чрез
разпит на св.М. И.а А.,без дела и родство със страните чиито показания съда цени като
обективни и базиращи се на лични впечатления, се установяват твърденията на ищеца, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Свидетеля споделя,че
съпрузите не се разбират от години, в момента са разделени. Била е свидетел на грубо
отношение на С. към съпругата му,нагрубява я, тормози я, виждала е А. често да плаче
заради това. Искал да продават апартамента си и да се преместят на друго място да живеят,
като това било причина за кавги между тях.
Ответника не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване твърденията на
ищеца.
Предвид изложеното съда счита,че бракът на страните не се характеризира с
минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална
брачна връзка, което е основание да се приеме, че съществува формално и без възможност за
възстановяване на нормални брачни отношения. В тази връзка съда отчита категорично
заявеното, включително и в настоящата инстанция, желание от страна на ищеца за развод с
ответника. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довела да
изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание –
същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 14,15 и 17 СК) и е изцяло и
окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим
начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото. Горното обуславя,че извода на съда, че бракът следва да
бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК е правилен и законосъобразен.
По отношение на ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака, съдът
като съобрази становището на страната, същата да носи предбрачното си фамилно име и
предвид заложеното в разпоредбата на чл. 53 от СК и непротивопоставянето на ответника,
намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи фамилно име З..
По отношение на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ съдът съобрази следното:
Ищцата е предявила иск за ползването на семейното жилище, като видно от събрания
доказателствен материал, същото се намира в ***, състоящо се от две стаи, кухня, баня и
тоалет, придобито на основание наследствено правоприемство и дарение, извършено на
27.08.2002г.Съдът, като съобрази предпоставките на чл.56 от СК, като отчете,че съпруга не
претендира ползването му, а и, че го е напуснал доброволно намира, че ползването на
семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата.
По изложените мотиви въззивната жАа е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
3
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция на основание чл.78
ал.3 от ГПК в размер на 500.00 лева Настоящия състав счита възражението на ищеца по
чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно съобразно чл.7 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.4 ал.3 от ГПК за тълковник на страните по делото е назначена Г. СТ.
Н., на която за участието и във въззивното производство следва да бъде заплатена сумата от
100.00 лева от бюджета на съда, за която да бъде издаден РКО.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260680/26.02.2021г. по гр.д. № 13293/2020г. на
ВРС ,24 св..
ОСЪЖДА СВ. ИВ. Б., ЕГН **********, гр. К., *** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б., ЕГН
********** сума в размер на 500.00/петстотин/лева, разноски за въззивното производство
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ДА БЪДЕ ЗАПЛАТЕНО в полза на Г. СТ. Н. ЕГН ********** възнаграждение в
размер на 100.00/сто/лева , платимо от бюджета на съда, за участието й в качеството на
тълковник по в.гр.дело № 1129/2021г. по описа на ВОС.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4