Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 27.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С-Я
НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 61 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, депозирана от А.С.К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, срещу Решение № 277/10.10.2019г., постановено по
гр.д. № 338/2018г. по описа на РС Провадия в частта, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу Л.Д.Ф., ЕГН **********, насрещен иск, като упражняването
на родителските права по отношение на детето В. А. К., ЕГН ********** е
предоставено на майката Л.Д.Ф. ЕГН **********, при която е определено и
местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата А.С.К.
с детето В. и е осъден същият да заплаща месечна издръжка. Излага се в жалбата,
че съдът е сформирал неверни изводи като е съобразил единствено постигнатото
между страните съгласие при определяне на привременните мерки. Твърди обаче, че е настъпила промяна в
обстоятелствата, тъй като е безспорно установено, че е налице възпрепятстване
от страна на майката по отношение на бащата да упражнява режима на личен
контакт, настройвала е детето срещу баща му. Твърди се, че ПРС неправилно е
интерпретирал свидетелските показания, както и е кредитирал социалните доклади
и изготвените експертизи. Сочи се, че не е установено майката да реализира
доходи. Излага се, че съдът не е изслушал родителите преди да вземе решение.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като постанови
упражняването на родителските права по отношение на детето В. да бъде
предоставено на въззивника, при когото да бъде определено и местоживеенето на
детето, а на майката да бъде определен режим на лични отношения, както и да
бъде осъдена да заплаща издръжка.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Л.Д.Ф., която
оспорва жалбата. Сочи, че решението на ПРС е правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага от Л.Ф., че страните заживели на семейни
начала през 2013 г. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – В.. В
последствие ищцата установила, че А. пие големи количества алкохол тайно от нея,
започнали скандали обиди,
физическо насилие, изразяващо се в ритници и удари с юмрук, сексуално
насилие. През месец юли 2015 г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с
детето и се премесила на квартира в град Провадия. Месец, два по-късно се
събрали, но поведението на ответника продължило да е същото. В редките случаи,
когато детето оставало на грижите на бащата, то било оставяно само в автомобила
му паркиран на улицата, докато той вършел някаква работа. Всеки път прибирал В.
с мръсни дрехи, а понякога с наранявания по лицето и тялото или замръзнала,
когато на вън било студено. На 19.02.2018 г. след поредният акт на домашно
насилие, ответника напуснал семейното жилище в град Провадия, ул. „Св.Иван
Рилски“ №1, а на 25.02.2018г. окончателно се изнесъл от дома им с всичките си
вещи и дрехи. От тогава и до момента страните били във фактическа раздяла и
нямали контакт помежду си. Твърди, че изцяло тя се грижи за издръжката и
отглеждането на детето. Предявила е иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето В., определяне на местоживеенето при
майката, както и да бъде осъден бащата да заплаща издръжка в размер на 150 лв.,
считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или
изменение на обстоятелствата. Посочен е режим, който да бъде определен между
бащата и детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа до 17:00
часа в събота, от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя без приспиване; по време на
Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишните
празници на всяка четна година от 10:00 часа до 17:00 часа на първия почивен,
съобразно официално одобрените празнични дни.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника А.К., в който
искът се оспорва. Оспорват се изложените факти и обстоятелства, като ответникът
заявява, че дата на съвместното им съжителство е 13.01.2013 г. Твърди се, че
през първите месеци на съвместното им съжителстване, ищцата периодично е
пътувала до Германия с уверението, че работи като гледа стари хора, като тези
нейни твърдения, в един последващ момент се оказали недостоверни. През
периодите, в които е отсъствала от страната, а и в други моменти, често е
посещавал с. Тутраканци, където живеят нейните родители. Жилището, в което
живеят нейните родители, а и нейните две деца от предходен брак, било в окаяно
състояние. Нямало никакви условия за живот, с външна тоалетна било. Ответникът настоявал
ищцата да спре окончателно, като й предложил да й помага за грижите към двете й
деца от предходен брак. На 01.09.2013 г. подписал Договор за наем на недвижим
имот в гр. Провадия и на 01.12.2013 г. се преместили в новия дом. След
преместването им ищцата забременяла. А освен здравословните й проблеми по време
на бременността ищцата изпадала и в нервна криза. Л. получавала многократно
направления от личния си лекар за преглед при невролог. На 04.09.2014 г. се
родила дъщеря им В.. Ответникът се надявал, че Л. след като има родени от първи
брак две деца, да има голям опит в отглеждането и на новороденото бебе, но не
било така. Изключително сам се грижил за петчленното семейство, като работел на
много места. Л. постоянно го упреквала, че парите не стигат. Родителите му също
помагали, а родителите на Л. живеещи в с. Тутраканци били тежко болни и не
можели да полагат някакви грижи.Опитвал се да удовлетворява всички нейни
прищевки, само и само детето им да има баща и майка. Не след дълго отново
започнали кавгите, а и психичното състояние на Л. видимо не било добро. Отново
започнала да му създава проблеми, да бъде конфликтна. За да успокои атмосферата,
решил да спи в гаража, където сложил едно легло и компютъра си и там спял в
продължение на година и половина и повече. През този период от време, Л. решила
да се занимава с козметика и поискала от него средства за да изкара курс. С
голяма част от трудовото му възнаграждение и заем от баща си успял да осигури
средствата, както и й дал пари да си регистрира фирма. Наел помещение, в което
да работи. Направил ремонт. Майка му също изтеглила заем за да оборудва салона
с консумативи. И когато започнала да работи самостоятелно Л. решила окончателно
да се разделят. Ответникът счита, че притежава необходимия родителски капацитет
да отглежда и полага грижи за детето си. Детето било спокойно с него и нищо не
му липсвало. Между тях имало изградена силна емоционална връзка. Л. нямала
условия и благоприятна среда за отглеждане на детето и неговото правилно
развитие, израстване и изграждане като личност. Никога не е създавал, а
напротив, предотвратявал ситуации с оглед родителско отчуждаване на детето от
майка му. Правил е всичко възможно за осигуряване на спокойна и благоприятна
среда за отглеждането му.
В срока по чл.131 ГПК А.К. е предявил насрещни искове на него да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето В., при
него да бъде определено местоживеенето на детето на адрес: в гр. Варна, ж.к.
„Вл. Варненчик", бл. 50, вх. 1, ап. 10, или ако ще е добре за майката, да
бъде на адрес : гр. Провадия , ул. „Янко Сакъзов" № 59. Поискал е ответницата
да заплаща месечна издръжка за детето, чрез него, като негов родител и законен
представител в размер на 150 лв., считано от датата на предявяване на насрещния
иск, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение. Моли да бъде
определен режим на личен контакт на майката с детето, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с
преспиване. По време на коледните празници, на великденските и новогодишни
празници на всяка четна година, както и един месец през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
Контролиращата страна ДСП Варна е изготвила социални доклади.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор по делото, а и от представеното Удостоверение за раждане, изд.
въз основа на акт за раждане № 1712/09.09.2014 г. от Община Варна, е видно, че
страните са родители на детето В. Александрова Костова, родена на ***г.
От изготвените и приети по делото социални доклади от ДСП Провадия,
последния от 01.07.2019 г. се установява, че основните грижи за детето В. след
раздялата на двамата родители се полагат от неговата майка и от по-голямата й
сестра. Детето посещава ДГ „Снежанка“ в гр.Провадия Всички основни потребности
на детето от храна, подслон, здравеопазване и образование са задоволени. Детето
е в добро здравословно състояние. Освидетелствано е с ЕР на ТЕЛК с диагноза
„бронхиална астма“ с алергични компоненти. Социалният работник, изслушан в
последното по делото съдебно заседание на 02.10.2019 г., обективно и
безпристрастно е извършил проучване по случая, събирайки необходимата
информация за него от двамата родители, като същият е изследвал и събрал данни
относно потребностите на детето, здравния му статус, приятелския и роднински
кръг, жилищните условия при всеки един от родителите, тяхната трудова заетост,
грижите за детето, които се полагат към момента на изготвяне на всеки един от
докладите, както и родителското сътрудничество и емоционалната стабилност на
детето. При изготвяне на социалните доклади социалният работник е събрал и
анализирал необходимата информация пълно, всестранно и безпристрастно, като в
последния социален доклад е констатирано наличието на напрежение във връзка с
режима на лични отношения, но същото е преодоляно чрез сътрудничество между
родителите и детето е гостувало при баща си дори и извън режима на лични
отношения определен от съда с привременните мерки. Социалният работник Наталия
Боева заявява, че е посещавала домовете и на двамата родители и счита, че не
съществува риск за детето. Също твърди, че за последните три месеца няма
постъпили жалби в ДСП - Провадия от родителите, както и че те са се разбрали
сами помежду си за гостуване на детето в дома на бащата, което според социалния
работник говори за разумна родителска връзка, която се развива в насока да
прекъсне процеса на отчуждаване на детето с родителите му, като всичко това е в
интерес на детето. Констатирано е също, че детето контактува с роднини по
майчина и бащина линия, с деца на неговата възраст, като социалните му контакти
не са ограничени. Жилището, в което живее детето В. заедно с майка си е в
гр.Провадия на ул. “Св. Иван Рилски“ №1 в едноетажна къща, състояща се от две
стаи, кухня, баня и тоалетна. Към къщата има пригоден двор за отдих и игра. Жилището
е добре обзаведено, налице са всички необходими вещи и мебели за едно
домакинство. За детето е осигурено детско легло, вещи и играчки, подходящи за
възрастта и нормалното му развитие и израстване. Битовите условия са добри,
хигиената отлична. Къщата е под наем, като майката заплаща наем в размер на 120
лв. ежемесечно. Бащата живее в двустаен апартамент заедно с майка си.
Апартаментът е добре обзаведен, с добри хигиенно-битови условия. По данни на ищцата
Л.Ф. същата притежава собствен бизнес, козметичен салон „Л.“***, като реализира
месечен доход в размер на 700 лв. Ответникът пък е посочил, че е собственик на
фирма „Транс Конструкт“ ЕООД-Провадия с месечен доход в размер на 700 лв.
Обективираните в социалния доклад доходи не са били оспорени от ответника при
приемането на доклада първоначално. Такова оспорване е предприето едва след
като е установено, че ищцата не е декларирала получаваните от нея доходи при
съответните административни органи. Последното обстоятелство обаче е
ирелевантно, тъй като недекларирането на доходи не опровергава получаването им.
В тази връзка следва да се съобрази, че и самият въззивник е декларирал
неполучаването на доходи вследствие дейността на притежаваното от него
дружество, макар и пред социалния работник да е посочил доходи в размер на 700
лв. Въззивникът сам твърди, че ищцата е направила козметичен салон, в който
работи и понастоящем, поради което и фактът на трудовата й заетост е безспорен.
По повод наведените от въззивника твърдения за нерегламентирана дейност
от страна на майката, която се твърди, че представлява негатив в родителския й
капацитет, са представени от К. фотоси на хартиен носител, както и на
електронен такъв. Въззиваемата не е оспорила, че снимките са автентични.
Оспорила е обаче упражняването на нерегламентирана дейност, изразяваща се в
извършване на сексуални услуги срещу заплащане. Доказателства за последното
обстоятелство не се ангажираха. Фактът, че снимки с подобно съдържание са
налични, не установява по безспорен начин и извършването на такава дейност от
въззиваемата. Следва да се съобрази и факта, че видно от изготвената
видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, приложените снимки датират от 2009-2013г.,
период през който страните не са живеели на съпружески начала. В тази връзка вещото лице д-р Р. Г. в съдебно
заседание заявява, че решението на ответницата да се снима е било в един
по-ранен и незрял етап от нейният живот, но сега тя носи нови отговорности,
отгледала е двете си по-големи дъщери, грижи се и за най-малкото си дете, като
според вещото лице в момента отражението на това й поведение в по-ранен етап от
живота й е даване на по-широки рамки на възпитание на детето, по-вече
отговорности от възрастен към възрастен.
От изготвената и приета по делото Комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза е видно, че двамата родители са с различни модели не
само на поведение, но и на възпитание, като според вещите лица: „когато се
съчетаят позитивните страни от представените родителски капацитети те могат да
подсигурят на детето възможно най-благорпиятния модел за развитие и възпитание,
но при условие на израстване на по-високо ниво на взаимоотношенията на самите
родители и представата им за възможно най-благоприятния изход, осигуряващ
сигурност и подкрепа“, както и че „честите гостувания в дома на бащата биха способствали
за правилното емоционално и лично развитие на детето В.“. В хода на проведеното
изследване на двамата родители се установява, че майката е по-адаптивния от
двамата родители, доколкото при нея мисловният процес е правилен по строеж,
емоционално с лекота приема флустриращите обстоятелства, взема решения и при
привежда в действие, склонна е да проявява чувство за хумор и да реагира, чрез
него, изразява спонтанно емоциите си, открито се възхищава и гневи, но спазва
общоприетите норми за поведение, като не са открити данни за зависимост към
алкохол и ПАВ. Гореописаните обстоятелства както и моделът за възпитание, който
същата е приела, а именно да се държи към детето като възрастен с възрастен, но
давайки му необходимата свобода да опознава света и да се учи, като му дава
по-широки рамки на поведение, отколкото бащата, според експертите, обосновават
необходимостта родителските права да бъдат предоставени на майката на детето.
Освен това от проведеното изследване на бащата е установено, че той може да
бъде устойчив, но и поддаващ се на стресогенна среда, освен това при бащата се
забелязва насока и контрол над поведението на детето, т.нар. авторитарна
хиперсоциализация, като вещите лица са установили, че в това отношение са
провиворечиви неговите схващания и разбирания.
По делото са събрани гласни
доказателства, като преди всичко същите са концентрирани върху обстоятелството
дали ответникът злоупотребява с алкохол. От показанията на Р. Г., майка на
ищцата, се установява, че ответникът е злоупотребявал с алкохол, което е
станало причина и за тяхната раздяла. Дъщерята на ищцата, свидетелката Д. Х.
също заявява, че причината майка й да се раздели с ответника, са злоупотребите
му с алкохол. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки независимо от
родствената им връзка с ищцата и въпреки възраженията на ответника, тъй като те
не противоречат на останалите гласни доказателства. Така свидетелката С. Г.
заявява, че от познати и на двете страни знае, че ответника А.К. е злоупотребявал
с алкохол. А майката на ответника, свидетелката Станка Витанова, въпреки че
отрича да е виждала сина си пиян, а сочи, че само си пийва като излиза с
приятели, заявява, че синът й не е пиел преди да срещне ищцата. Същата не
оспорва, че е била търсена по телефона от Л. при скандали между двамата и е отивала
дори в 2:00 ч. през нощта в семейното им жилище. Твърди, че като е отивала, Л.
е била конфликтна, но не е виждала скандалите между тях. Викана е от Л. след
конфликтите, за да се оправи със сина си, като същата се обаждала на него да
отключи вратата, за да влезе вътре Л. и да си вземе багажа. Свидетелката Д. Х.,
която живее в едно домакинство с ищцата и детето сочи, че майката полага
изрядни грижи за детето. Сочи, че същото страда от астма и в дома е идеално
чисто. Твърди, че майка им винаги е била пример за децата си и самата
свидетелка е можела да разчита на нея. Сочи, че докато майката е работела в
Германия, тя и сестра й са живеели при баба им и дядо им в с. Тутраканци. Че
майката полага грижите за децата си /включая детето В./, излага и свидетелката
Г.. Същата сочи, че майката е отишла да работи в Гърция и Германия, тъй като
средствата не са стигали и са живеели в много лоши условия с ответника.
Свидетелката Г. от своя страна излага, че ответникът и неговата майка много
добре се грижат за детето /не конкретизира къде и по какъв начин/. Била е
очевидец, че веднъж детето е ударено от майка си по главата. Св. В. пък излага,
че детето не иска да се връща при майка си след като е било у тях. Сочи, че
синът й много добре се занимава с детето, когато е у тях, а свидетелката върши
домакинската работа.
Пред настоящата инстанция двамата родители бяха изслушани, като всеки от
тях заявява, че разполага с жилище, в което да отглежда детето, както и с
обкръжаващ кръг лица, които да го подпомагат. И двамата родители желаят да
запазят връзката между детето и другия родител и не смятат да ограничават
контактите им. И двамата родители са самоосигуряващи се и работят на плаващо
работно време, което може да бъде съобразено с режима на детето.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Пред
настоящата инстанция спорни остават въпросите досежно предоставянето на
родителските права, определянето на местоживеенето на детето, както и режима на
лични отношения между децата и родителя, комуто не е предоставено упражняването
на родителските права и издръжката. Следва да се отбележи, че определеният
режим на лични отношения и определеният размер на издръжката не са изрично
обжалвани от въззивника, а само доколкото се твърди, че такива следва да бъдат
определени на майката при евентуално уважаване на претенцията за предоставяне
упражняването на родителските права на бащата.
При
решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС
№ 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009
г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на
този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на
родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата;
желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и
възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови
и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59,
ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а
не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените
в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
Наведените
във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение
касаят погрешна преценка за възпитателските качества на майката вследствие
неправилна интерпретация на доказателствата- социален доклад, свидетелски
показания.
Настоящият
състав намира наведените възражения за неоснователни поради следното:
Изготвеното
по делото заключение по СПЕ безспорно установява, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет за задоволяване нуждите на детето.
Възраженията, че същата използва медикаменти за подобряване на психическото си
състояние без рецепта от лекар, са неотносими към родителските й качества.
Установено е, че майката няма някаква зависимост към наркотични вещества и
психоактивни такива. Употребата на медикаменти за лечение на неврологични проблеми-
хронични или не, не води до извод, че същата е в невъзможност да изпълнява
родителските си функции или представлява опасност за живота и здравето на
детето.
Същото е
становището на състава и досежно възражението, че майката е демонстрирала неморално
поведение и по нерегламентиран начин е набавяла доходи. По-горе в изложението
беше коментирано защо настоящия състав не споделя изводите на въззивника, че
инцидентни прояви на въззиваемата през период преди раждането на детето и
заживяването на съпружески начала следва да бъде кредитирано като липса на
родителски капацитет. Напълно се споделя и извода на вещото лице, че случилото
се в един по-ранен и незрял етап от живота на майката и новите отговорности
вследствие на отгледаните от нея вече две големи деца, както и отговорността за
грижата по отношение на детето В., преимуществено се отразява на по-широките
рамки на възпитание на детето. Следователно и квалифицираното от въззивника
като „укоримо“ поведение на майката от нейното минало не може да бъде
кредитирано понастоящем като липса на родителски капацитет.
Твърденията,
че майката не е доказала получаваните от нея доходи, тъй като не е декларирала
такива, не се установи. Вече се коментира, че неизпълнението на административно
задължение от страна на един правен субект може да доведе до административна
санкция, но не води до извод, че определени факти не са настъпили. Трудовата
заетост на майката е установена както от социалния доклад, така и от гласните
доказателства, а и не е оспорена, а твърдяна в самия отговор на исковата молба.
Наред с това следва да се отбележи, че доходите на родителите не са определящи
при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права.
По-ниските доходи на родителя, комуто тези права са предоставени, могат да
бъдат само основание за определяне на по-висок на дължимата от другия родител
издръжка. В производството се установява, че майката е съумяла да осигури на
детето здравословна и благоприятна за неговото развитие среда. Констатира се
отговорност по отношение здравето и развитието му. Детето посещава редовно
детска градина, същото се отглежда и при подходящи домашни условия- съобразно
констатираното хронично заболяване хигиената в дома е на ниво, на детето е
осигурена детска стая и съответните играчки и принадлежности. Детето се чувства
добре в обкръжаваща го среда. Фактът, че детето страда от хронично заболяване,
не е основание да се приеме, че социалният доклад е компрометиран досежно
извода, че майката е положила всички грижи за здравето на детето. С оглед
характера на заболяването, което категорично не се дължи на предоставени
недостатъчни грижи, извод за лош родителски капацитет не може да бъде направен.
По
твърденията, че майката влияе негативно по отношение на детето, като по този
начин съдейства за развитие на синдром на родителското отчуждение, същите не се
установиха. Вещото лице по изготвената СПЕ категорично са посочили, че синдром
на родителското отчуждение у детето не е налице по отношение на нито един и от
двамата родители. Детето се чувства добре в компанията на своя баща, споделя
как прекарва времето си с него, както и че желае някои дейности да извършва
конкретно с баща си. Вярно е, че при последния социален доклад работникът е
коментирал извършена проверка по подадени от бащата жалби, че режимът на лични
отношения с детето не се изпълнява по вина на майката. Освен подадените обаче
жалби, които изхождат от въззивника,
няма констатирани нито от социалния работник, нито по делото други
доказателства за твърдените от К. факти. Посочено е в социалния доклад, че
детето е спокойно и обгрижено, като е налице силна емоционална връзка и с
двамата му родители. Няма данни за наченки на СРО. Изслушаната по делото
свидетелка С. В. – майка на въззивника, имаща преки и непосредствени впечатления
от срещите между бащата и детето, тъй като живее в едно домакинство с тях, също
сочи, че детето се чувства много добре със своя баща. Твърди, че Л. не дава
детето много често, но понякога го оставя за седмица при тях. Знае, че не го
дава, защото детето е било болно и е имала претенции за осигуряване на
подходящи условия за детето предвид заболяването му. Тези показания са дадени
от свидетелката през юни 2019г. Следователно и дори да е имало някакви
конфликтни ситуации при изпълнение на режима на лични отношения през периода от
определяне на мерките от април 2018г., то същите са били разрешени между
страните и с помощта на ДСП Варна.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че наведените във въззивната жалба
възражения за незаконосъобразност на изводите на ПРС са неоснователни. При
съобразяване на всички критерии, посочени в чл.127 ал.2 СК, както и в ППВС №
1/1974 г., и предвид че детето е на ниска възраст- пет години, и от женски пол,
съжителства в среда с по-голямата си едноутробна сестра, която подпомага
майката при отглеждането на детето В., съдът намира, че именно майката е
родителят, комуто интересът на детето определя да бъдат предоставени
родителските права. При нея следва да бъде определено и местоживеенето на
детето В..
Решението
на ВРС в атакуваната част следва да бъде потвърдено.
Както вече
се коментира режимът на лични отношения така, както е определен от ПРС, както и
определената издръжка не са обжалвани от въззивника. Не се налага
преразглеждане на тези въпроси, тъй като не е налице промяна в титулярството на
родителските права.
Предвид изхода на спора и предвид направеното искане с правно основание
чл.78 ал.1 ГПК съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора в размер
на 500 лв. съобразно представения списък. Направено е възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно предвид нормата на чл.7 ал.1
т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Независимо че не се касае за дело за развод, то доколкото в случая се
разрешават същите въпроси, присъщи за производствата за прекратяване на бар, то
и минималното възнаграждение следва да се приеме, че е предвидено на 600 лв.
Затова и на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните разноски в
размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 277/10.10.2019г., постановено по гр.д. № 338/2018г. по описа
на РС Провадия в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Л.Д.Ф., ЕГН **********, насрещен иск, като упражняването на
родителските права по отношение на детето В. А. К., ЕГН ********** е предоставено
на майката Л.Д.Ф. ЕГН **********, с адрес ***, при която е определено и
местоживеенето на детето, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОСЪЖДА А.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Л.Д.Ф. ЕГН
**********, с адрес ***, сума в размер
на 500 /петстотин лева/, представляваща направени в производството пред
настоящата инстанция разноски, заплатено възнаграждение за един адвокат, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.