О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 4714 24.04.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ гр. състав,
в закрито заседание на 24.04.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16232/2018 г. по описа на ПдРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* против З.С.С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер от 3831,11 лв.
– главница по договор за кредит № ******* от 29.09.2015 г., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12147/2018 г. по описа
на ПдРС, VІ гр. с.
Исковата молба е оставяна многократно без движение /4 пъти/, като всеки път
на ищеца са давани изрични, точни и ясни указания, а именно: да посочи как е
формирана главницата, от кои вноски за главници с конкретни падежи се състои,
ако в нея са включени и други суми, освен главница – да мотивира правен
интерес, както и да посочи по каква причина се твърди да е прекратен договора за
потребителски кредит /разпореждане от 23.10.2018 г. – л. 43/; с разпореждане от
15.11.2018 г. /л. 50/, съдът е указал на ищеца да посочи какъв е точния размер
на претендираната главница, като е указано и, че в заповедното производство не
е искано и присъждано договорно възнаграждение, в който смисъл е посочено
ищецът да мотивира правен интерес, в т. 2 от разпореждането е дадено указание
за формулиране на ясен петитум; с разпореждане от 03.12.2018 г. /л. 54/ на
ищеца е указано да уточни как е формирана сумата от 1176,73 лева – незаплатено
договорно възнаграждение, по кой договор се дължи същото, кога е следвало да
бъде заплатено от ответника, както и какво се включва в него. Указано е и да
бъде формулиран ясен петитум; с разпореждане от 29.03.2019 г. /л. 84/ на ищеца
е указано да формулира точен и ясен петитум като посочи какъв е размерът и
видът на вземането по всеки един от предявените искове – установителен и
осъдителен иск поотделно. И в четирите разпореждания изрично е указано на
ищеца, че при неизпълнение указанията на съда в срок, исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
В срок са постъпили молби от ищеца.
Във връзка с първото по делото разпореждане на съда от 23.10.2018 г., е
постъпила молба от ищеца на 14.11.2018 г., с клеймо с дата на изпращане –
12.11.2018 г. /л. 46/. В посочената молба ищецът не е изпълнил конкретни указания на съда, като не е посочил конкретните
падежи на вноските от които се състои главницата. Не е изпълнил и даденото в т.
2 от разпореждането указание, а именно да посочи по каква причина се твърди да
е прекратен договора за потребителски кредит. В молбата на ищеца е посочено, че
по отпуснатата главница в размер на 3200 лева е погасена сума в размер на
1213,58 лева, като неизплатената част от главницата е в размер на 765,57 лева –
неизплатени 4 погасителни вноски.
Във връзка с второто разпореждане на съда от 15.11.2018 г., е постъпила
молба от ищеца на 30.11.2018 г., с която се предявява осъдителен иск за сумата
от 1176,73 лева – договорно възнаграждение, като се претендира главница по
установителния иск в размер на 765,57 лева.
Във връзка с третото разпореждане на съда от 03.12.2018 г., е постъпила
молба от ищеца на 04.01.2019 г., в което е посочено, че ответникът дължи сума
от 667,96 лева – договорно възнаграждение, 1176,73 лева – неизплатена част от
пакет за допълнителни услуги, като е посочено, че по отпуснатата главница от
3200 лева е погасена сума в размер на 1213,58 лева, като неизплатената част от
главницата е в размер на 1986,42 лева – неизплатени 17 погасителни вноски. В т.
4 от молбата на ищеца от една страна, се твърди, че дължимата сума по кредита е
в размер на 3831,11 лева, като се сочи, че ответника не е направил нито една
погасителна вноска, от друга страна, се сочи, че изплатената сума е в размер на
4284,01 лева, респективно на което се обосновава вземане на кредитора за сумата
в размер на 3831,11 лева, посочено в исковата молба. С тази молба не е
изпълнено разпореждането на съда от 03.12.2018 г. да се формулира ясен петитум.
Във връзка с четвъртото разпореждане на съда от 29.03.2019 г., е постъпила
молба от ищеца на 18.04.2019 г., с клеймо с дата на изпращане – 17.04.2019 г.,
в която отново се претендира осъждането на ответника да заплати сумата от
1176,73 лева – възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, неразделна част от договора за кредит – без да е посочено кога
е следвало да бъде заплатено от ответника това възнаграждение, както и какво се
включва в него /съгл. разпореждане на съда от 03.12.2018 г./, като е
претендирано осъждането на ответника да заплати и сумата от 667,96 лева –
договорно възнаграждение. Със същата молба се моли да бъде установено
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу длъжника в размер на 1986,42
лева – главница, без да е посочено как е формирана същата, от кои вноски с кои
падежи и т.н.
Съдът намира, че нито едно от дадените разпореждания на ищеца с конкретни
указания за отстраняване нередовности не е изпълнено, като напротив с всяка
последваща молба по делото се внася все по-голяма неяснота относно предмета на
делото и претенцията на ищеца. В нито една от постъпилите по делото от ищеца
молби не са посочени конкретните падежи на вноските от които се състои главницата,
като в молба от 14.11.2018 г. ищецът е посочил незаплатени 4 вноски, а в молба от
04.01.2019 г. – 17 неплатени вноски.
В молбите от 14.11.2018 г. и 30.11.2018 г. се претендира главница по
установителния иск в размер на 765,57 лева, а в молбите от 04.01.2019 г. и от
18.04.2019 г., е посочено, че претендираната главница е 1986,42 лева, без
изобщо да е конкретизирано и обяснено как и защо се претендират две различни
суми. В нито една от молбите не е изпълнено разпореждането на съда от
23.10.2018 г., като не е посочено по каква причина се твърди да е прекратен договора
за потребителски кредит. В нито една от молбите не е формулиран ясен и точен
петитум, като във всяка от тях искането от съда е различно както по основание,
така и по размер, като абсолютно неизяснено остана обстоятелството как е
формирана главницата по делото, както и в какъв размер в крайна сметка е същия
- 765,57 лева или 1986,42 лева, както и колко вноски не са платени 4 или 17,
както и какви са падежите на същите.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че указанията на съда за
отстраняване нередовностите на исковата молба не са отстранени, в която връзка
и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде
прекратено.
Съгласно т. 13 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, ВКС, издадената
заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
По предявените осъдителните искове, съдът намира следното:
Постановките на т. 11б
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими. Съществено условие по смисъла
на чл. 210 ГПК, предпоставящо обективното съединяване на исковете, е наличието
на няколко иска с различен предмет. Доколкото предметът на делото се
идентифицира със спорното материално право, той се определя от заявените с
исковата молба от ищеца твърдения в подкрепа на това право. Следва да се
посочи, че с първоначалната искова молба осъдителни искове не са предявени за
съвместно разглеждане. Поради това и съдът не приема да е валидно сезиран с
такива претенции. В съдебната практика се приема, че трансформирането на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК в осъдителен иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в иск на друго
основание извън това по чл. 410 ГПК и при това, едновременно и с нов осъдителен
петитум е недопустимо. В разпоредбата на чл. 214, ал. 1, предложение второ ГПК съществува
забрана за едновременно изменение на основание и петитум. По този начин се достига
до предявяване на съвършено нов иск/ при това, сам по себе си недопустим, според
задължителната практика по чл. 290 ГПК/, под формата на изменение на иска, в един
висящ вече процес по установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
което е категорично отречено в цитираната процесуална законова разпоредба.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № *****
г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* против З.С.С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер от 3831,11 лв. – главница по договор за кредит №
***** от 29.09.2015 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 12147/2018 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с., както и за сумите от
1176,73 лева – незаплатено възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договор за потребителски
кредит № *****, както и за сумата от 667,96 лева – незаплатено договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № ******.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 16232/2018 г. по описа
на ПдРС, ХVІІІ гр. с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6782 от 31.07.2018 г.
постановена по ч. гр. д. № 12147/2018 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страната.
Препис от Определението
да се връчи и на двете страни по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.