Решение по дело №7110/2020 на Районен съд - Пловдив

    

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 261740

гр. Пловдив, 15.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 17.05.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря В. Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7110 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация Перник” АД против К.Г.Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 805.08 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 149.30 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2017 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17535/2017 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящ се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление, битова гореща вода, такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17535/2017 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17535/2017 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. По възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже обстоятелства, водещо до спиране или прекъсване на същата. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти, a по възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже изтичане на необходимия за това период.

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 01.04.1994 г. /л.6/ ответникът е придобил собствеността върху имот, находящ се в ***. Не се спори, че имота се намира в сграда в етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца.

С оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответника.

Последният, чрез назначения си особен представител не оспорва размера на претенцията на ищеца, както и количеството топлоенергия отдадена от сградната инсталация, предвид което с Протоколно определение от 17.05.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е потребител на услугите, предоставени от ищеца, както и че за процесния период е потребил топлинна енергия  на претендираната от ищеца стойност.

По делото се претендира от ищеца сума в размер на 805.08 лева – стойността на отдадената топлоенергия от сградната инсталация и ТЕ за отопление за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. 

В разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. В това число и топлинна енергия за БГВ.

С оглед посочената разпоредба топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е един от компонентите, определящи стойността на топлинната енергия на собственик в сграда в режим на етажна собственост, която се дължи независимо дали е в жилището на потребителя е ползвана топлоенергия.

В случая не се оспорва, че сградата, в която се намира имота на ответника е присъединена към отоплителната мрежа на ищеца, която е работела в процесния период, както и че в имота е ползвана ел. енергия за отопление, както и количеството начислена топлоенергия отдадена от сградната инсталация и от индивидуалните отоплителни уреди, както и стойността им.

С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

В тази връзка следва да се разгледа направеното от ответника своевременно, в срока по чл.131 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията.

Задълженията на потребителите на отоплителните услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.

За периода от 13.10.2017 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до три години преди датата на подаване на заявлението в съда, от когато исковата молба се счита предявена, а давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията за периода 01.05.2014 г. до 01.08.2014 г. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата за този период. Ищецът е представил справка за размера на вземанията си за този период, който е 3.50 лева /л.4/, а именно вземанията за месец май до месец август 2014 г, доколкото изискуемостта на задълженията за месец август, настъпва на 08.10.2014 г. Изискуемостта на вземанията за месец септември 2014 г., настъпва в 30 –дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят и в 30-дневен срок от издаване на дебитното известие – тоест най-рано на 30.10.2014 г., предвид което това вземане не е обхванато от погасителната давност, доколкото давността започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо.

 Предвид изложеното съдът приема, че искът за главница е основателен за сумата от 801.58 лева за периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г., до която сума искът ще се уважи, за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 805.08 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 30.08.2014 г. искът ще се отхвърли, доколкото вземането е погасено по давност.

Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 13.10.2017 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 801.58 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 09.11.2014 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. септември 2014 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Това е първото вземане за лихва необхванато от погасителната давност. Размерът на това обезщетение, не е оспорен от ответника, а и изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор от сайта на НАП, възлиза на сумата в размер на 148.20 лева за периода 09.11.2014 г. до 29.09.2017 г. Това е сумата необхваната от погасителната давност. За обезщетението за забава в размер на 1.1 лева, начислено върху дължимите главници за м. 05.2014 г. до м.08.2014 г. за сума в размер на 1.1 лева вземането за лихва е погасено по давност и иска за него ще се отхвърли, тоест за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 149.30 лева.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни. Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е доказал направата на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които ще се присъди сума в размер на 74.64 лева, съразмерно с уважената част от претенциите които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

В исковото производство се доказаха разноски в размер на 75 лева – държавна такса за исковото производство и 300 лева – депозит за особен представител.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в исковото производство в размер на 475 лева, от които съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят 472.71 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, „ТЕЦ Република“ сумата в размер на 801.58 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия, доставена за периода от 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 148.20 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 09.11.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2017 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17535/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 805.08 лева за периода 01.05.2014 г. до 30.08.2014 г., както и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 149.30 лева за периода 08.07.2014 г. до 08.11.2014 г., поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА К.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, „ТЕЦ Република“, сумата в размер на 472.71 лева – разноски в исковото производство и 74.64 лева – разноски по ч.гр.д. № 17535/2017 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ