Протокол по дело №482/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 675
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20231100200482
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 675
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Б.
СъдебниДимитрия Г. Касапова

заседатели:Зорница Ст. Илиева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Т. Ал. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Б. Наказателно дело от общ
характер № 20231100200482 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА П. Й. Б. – редовно призован, явява се лично и с
адв. Р. Т. К. от САК, с пълномощно пред настоящия съд от
днес.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ОББ АД - редовно
призовано на 07.02.2023 г., чрез юрисконсулт Р.И., не
изпраща представител.

ПОДСЪДИМАТА Б.: Получих препис от обвинителния акт
и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредително заседание по делото преди повече от 7
дни, запознах се с тях.

ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото, запознах се с
него.

АДВ.К.: Получих препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото преди повече от 7 дни,
запознах се с него.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание
предвид редовната процедура по призоваването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимата П. Й. Б. на 46 години,
родена на ******* в гр. Кула, община Кула, област Видин, българка,
български гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше образование, работи
като счетоводител в Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Кула, постоянен
адрес град Кула, ул. ******* № 40, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимата Б..
ПОДСЪДИМАТА Б.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда. Не правя отвод на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
АДВ.К.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на
Софийски градски съд, доколкото правната квалификация
въведена в обвинителния акт е такава, която обосновава
компетентност именно на Софийски градски съд да
разгледа делото.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Считам, че не са допуснати в хода на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правилата, които да са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата или
ощетеното юридическо лице.
Намира, че няма пречка делото да бъде разгледано по
реда ансъкратеното съдебно следствие, но доколкото не са
възстановени изцяло щетите, не може да бъде сключено
споразумение.
Считам, че на този етап не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател. Не са налице и
основанията за назначаване на служебен защитник, вещо
2
лице, преводач или тълковник, не се налага извършването
на процесуално-следствени действия по делегация.
По отношение на мярка за процесуална принуда
подсъдимата към момента няма такава.
Нямам искания на този етап за събиране на
доказателства и ще Ви моля да насрочите делото в открито
съдебно заседание с призоваване на лицата съгласно
приложението към обвинителния акт.

АДВ.К.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия
съд.
Считам, че има основания за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 248, ал 1,
т. 3 НПК, тъй като в хода на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата, като тук ще поясня
в какво се изразяват тези нарушени. Съгласно трайната
съдебна практика в обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва да бъдат посочени всички
факти, които обуславят обективните и субективни признаци
на престъплението, както и на участието на обвиняемия в
него. В настоящия обвинителен акт обаче за цели 64
пункта от обвинението, прокуратурата в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е посочила никакви
обективни и субективни признаци на престъплението
„присвояване“. Видно от обвинението по тези 64 пункта,
които са от 1 до 5; 7; от 9 до 26; от 29 до 51; от 54 до
70; 72 и 77 прокуратурата е описала деяние, което
отговаря на признаците на документно престъпление, а не
на присвояване, като в конкретния случай не е посочила
по никакъв начин основни фактически признаци на
престъплението „присвояване“ и по-конкретно как е
прекъсната властта върху паричните средства на нейния
собственик ОББ и как обвиняемата е осъществила
фактическа власт върху тези средства. Описани са
конкретни деяния, с които прокуратурата твърди, че
подсъдимата или че за да попълни сумата от използваните
средства от кредитната карта на свидетеля И.Д.,
обвиняемата съставила неистински документ - нареждане
за кредитен превод, като изписала ръкописния текст и
положила подпис на името И.Д. за наредител, след което
превела от сметката на свидетеля Д. в ОББ по кредитната
карта на същия този свидетел в същата тази банка ОББ
или в друга част от пунктовете, които споменах се
3
твърди, че обвиняемата е превеждала суми от сметки в
ОББ на един клиент на банката в сметки в ОББ на друг
клиент на банката. Така посочени тези обвинения сочат,
че не е имало разместване на фактическата власт, тоест
тези средства не са отклонени от фактическата власт на
ОББ, поради което не представляват присвояване, а
представляват документи престъпления. Тук прокуратурата
не е направила разграничаване между длъжностно
присвояване и документно престъпление въпреки, че самата
прокуратура твърди, че за улесняване на присвояването са
извършени документни престъпления, но не е посочила нито
едно конкретно такова. Това недоразумение в обвинителния
акт е в противоречие със събрани по делото много важни
доказателства. Това са съдебно-счетоводните експертизи,
изготвена дори от две вещи лица - Я.Ч. и С.Н., които са
изготвили експертизи, които коренно противоречат на
анализа на прокуратурата. Въпреки, че самите заключения
на експертизата не са много ясни и това се дължи на
неясно поставените въпроси, все пак тези експерти,
правейки анализ, в заключенията на техните експертизи
се установява, че те твърдят, че отклонените средства
от ОББ са в размер на 119 203 лева, както твърди С.Н.,
като тук вещото лице Я.Ч. е допуснала малка техническа
грешка и не е съобразила, че от присвоените средства,
10 000 лева преведени по сметка на майката на
подсъдимата, са били върнати отново на ОББ, но като цяло
те сочат сумата, която е била отклонена и присвоена от
ОББ. Също така тези експерти сочат, че от кредитната
карта на свидетел Д. са излезли от банката 50 000 лева,
поради което може да се направи една много проста
аритметика и да се установи реалната сума, която по
делото е установена, че е присвоена, а тя е около
164 000 лева и това е точната сума и която самата банка
претендира. По делото е представено споразумение с ОББ
от 2015 г., съгласно което подсъдимата се е съгласила
да възстанови присвоената сума от ОББ, с която банката е
била ощетена и банката си е сметнала тази сума в размер
на 163 347, 85 лева. Имено това е сумата, която е
присвоена и ние не сме съгласни с констатираното в
обвинителния акт, тъй като то противоречи на
доказателствата по делото и не е посочено как по тези
64 пункта е извършено присвояването. Друго нарушение в
обвинителния акт е правната квалификация, която е дала
прокуратурата за присвояването, че е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай. Ние се
съгласяваме, че е в особено големи размери, това е
4
безспорно, но относно квалификацията, че е особено тежък
случай прокуратурата има съществени разминавания в това,
което е посочила в обстоятелствата част на обвинителния
акт и в заключителната част. На страница 4 в
обвинителния акт прокуратурата е посочила, че през 2009
г. обвиняемата П. Б. се е запознала с човек по интернет,
на който започнала да изпраща средства и така не е
можела да покрива своите разходи, поради което
започнала да отклонява пари от сметки на клиенти в
банката, като се надявала това да остане незабелязано и
да успее да възстанови средствата. В разрез с тази своя
констатация в обстоятелствената част на обвинителния
акт, впоследствие прокуратурата квалифицира деянието
като особено тежък случай, тъй като единствената цел на
обвиняемата била да облагодетелства себе си лично, да
извлече изгода. Тук има някакво противоречие, поради
което ние считаме, че така описани фактите и
обстоятелства в обвинителния акт ни затрудняват в
защитата, ние не можем да разберем точно в какво е
обвинена подсъдимата Б. и да организираме правилно
защитата си, поради което считам, че делото следва да
бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на тези
нередности. Ако трябва да бъде допусната допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която просто да отговори
на един елементарен въпрос: С какви средства е ощетена
ОББ, а не е толкова сложно задаване на въпросите и
после да не може да анализираме и да се ориентираме,
какво ни казват вещите лица.
В случай, че не се съгласите с нашето становище, че
са налице основания за прекратяване на производството,
по точка 4 считам, че са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила, това
алтернативно в случай, че не го прекратите. Именно по
реда на Глава 27 НПК, по чл. 371, т. 1 НПК, въпреки, че
ние приемаме всички констатации, които прокуратурата е
направила в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Просто твърдим, че тя не е направила разграничение между
документните престъпления и длъжностно присвояване и не
е определила правилно размера, с който е ощетена банката
и претендираме, че не е направила правилна квалификация
на деянието, като твърдим, че то не е в особено тежък
случай. Все пак бихме се съгласили да се приемат всички
доказателства по делото, с изключение на експертизите,
които са съдебно-счетоводните експертизи на Я.Ч. и С.Н.,
като държим същите да бъдат призовани и разпитани в
съдебното производство, за да може да се установи в
5
заключението на техните експертизи, какво сочат за
размера на сумите, с които е ощетена ОББ, тъй като там
става въпрос за един по-особен анализ, който явно е
сложно да се направи.
Така по отношение на точка 5 не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на вещи лице, защитник, преводач или
тълковник, както и извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
По отношение на мерките за процесуална принуда,
подсъдимата няма такава мярка, като считам, че не са
налице основания за изменение, тъй като тя до настоящия
момент е била изключително коректна, никога не се е
отклонила от призоваването й и не е ставала пречка за
отлагане на делото.
Относно искане за събиране на нови доказателства,
аз вече посочих, че в случай, че не прекратите
производство и в случай, че решите да продължи по реда
на Глава 27 НПК по т. 1 от чл. 371 НПК, имаме искане за
призоваване единствено на вещите лица, изготвили
съдебно-счетоводните експертизи и за изискване за
изискване на справка от Окръжен съд Ловеч относно това
дали подсъдимата Б. е била пострадала по обвинение за
измама срещу Б.П. В., за който същата твърди, че е била
обект на измама от неговите действия. Тук при
предходното разглеждане на делото от друг състав на СГС
има посочени номера на делото и ЕГН на Б., просто не
съм ги преснимала, ако се съгласите със събирането на
това доказателства, моля да ми дадете срок, за да
представя повече подробности за ЕГН на това лице и
евентуално номера на делото, по което е бил осъден за
измама.
За насрочване на съдебно заседание в случай, че
започне да се разглежда по реда на Глава 27, както вече
казах считам, че следва да бъдат призовани само вещите
лица и всички останали доказателства по делото даваме
съгласие да се приемат без да бъдат разпитвани.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Поддържам това, което каза
адвокатът.

ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Считам, че така изтъкнатите
доводи от защитата на подсъдимата за това, че в хода на
досъдебното производство са допуснати отстраними
процесуални нарушения са неоснователни, тъй като правата
6
на обвиняемото лице, в случая подсъдимата, са подробно
описани в чл. 55 НПК. Няма да ги изброявам, но
направено е това - научила е в какво престъпление е
привлечена в качеството на обвиняема, въз основа на
какви доказателства, дадена и е възможност да дава
обяснения по обвинението, може да откаже такива и
изобщо всички права по чл. 55 НПК са спазени. Считам, че
така изнесените доводи са същество, относно всяко едно
от деянията са въпроси по същество, които следва да се
обсъдят в заключителните пледоарии, но аз категорично
считам, че няма допуснати нарушения на процесуалните
правила.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, Съдът с оглед
исканията, доводите и възраженията на страните по
въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК намира за
установено следното:
Делото е местно и родово подсъдно на Софийски
градски съд.
Не са налице основанията и предпоставките за
спиране или прекратяване на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
тълковник, преводач или извършване на съдебни следствени
действия по делегация.
Съдът намира, че в конкретния случай по настоящето
дело в хода на досъдебно производство са допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата Б..
Съдът намира в тази връзка, че така изготвения
обвинителен акт не отговаря на изискванията установени
от законодателя в разпоредбата на чл. 246 НПК, както и
че обвинителният акт не е съобразен със задължителното
за всички, включително и за прокуратурата, Тълкувателно
решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС, както и на
Тълкувателно решение № 6/2018 на ОСНК на ВКС, в което е
посочено, че независимо от измененията в НПК, то
Тълкувателно решение № 2/2002 не е загубило своето
значение. В конкретния случай Съдът констатира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани
факти и обстоятелства, които да свързват подсъдимата Б.
с правната квалификация на престъплението, която е
дадена от държавното обвинение. В обстоятелствената част
7
на обвинителния акт не са описани факти и обстоятелства
относно механизма на извършване на твърдяната като
противоправна и инкриминирана от страна на държавното
обвинение деятелност, вменена на подсъдимата Б.. В
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
бъдат описани, съгласно т. 4.2 от Тълкувателно решение
№ 2/2002, всички факти и обстоятелства, въз основа на
които прокурорът счита, че следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата Б. и които
подлежат на доказване в хода на съдебната фаза на
процеса, поради което в тази насока чрез тях се
очертава и предмета на доказване по делото.
В случая, в заключителната част на обвинителния
акт, са описани твърдени като извършени от подсъдимата
Б. действия, инкриминирани по точки 1 до 5; 7; от 9 до
26; от 29 до 51; 54; 70; 75 и 77, за които й е
повдигнато обвинение, но за същите в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът не е посочил никакви
фактически обстоятелства, свързани с намисления от
страна на подсъдимата Б. механизъм и начин на
осъществяване на деянията по тези пунктове. Не става
ясно в случая как и с какви свои действия същата е
извършила присвоителни действия, с които действия е
осъществила от обективна страна престъпния състав на
вмененото й престъпление и е установила своя фактическа
власт върху сумите посочени във всеки един пункт, които
са били предмет на посочените банкови операции.
В случая изпълнителното деяние на основния състав
на престъплението „присвояване“ по чл. 201 НК включва
извършване на разпоредителни действия, които следва да
бъдат осъществени от дееца, които в крайния си резултат
да водят до присвояването на инкриминираната сума, а
тези присвоителни действия следва да бъдат точно и ясно
описани с конкретно по смисъл съдържание така, че
подсъдимата да е наясно, какво обвинение й се предявява
от страна на прокурора, за да може същата в пълнота да
организира своята защитата и да се защити пълноценно
срещу така повдигнатото й обвинение. Необходимо е да се
посочи също така, че само така направени констатации, в
обвинителния акт от прокурора, за липса на парични
средства от патримониума на ощетеното юридическо лице
или така, както са изложени в случая, твърдения за
извършени присвоителни действия, без необходимото
фактическо съдържание по запълването им, не е
достатъчно, за да се обоснове обвинителната теза и да
може да се установи действителната липса на конкретната
8
парична сума за ощетеното юридическо лице. В случая по
посочените пунктове по-горе не може да се установи как
и по какъв начин подсъдимата Б. се е разпоредила с
паричните средства по всеки един пункт в свой или чужд
личен интерес, така че да е ощетила неправомерно
ощетеното в случая юридическо лице ОББ АД. Тук в тази
свръзка е важно да се посочи, че престъплението
„присвояване“ е резултатно престъпление и съставомерния
резултат се изразява в засягане възможността на
собственика на паричните средства да се разпорежда с
тях, доколкото тези средства излизат от патримониума на
съответното юридическо лице. В конкретния случай по
посочените пунктове не става ясно дали тези парични
средства са излезли от патримониума на ощетеното
юридическо лице ОББ АД и в какъв размер.
На следващо място дори да се приеме, че са
извършени присвоителни действия по посочените по-горе
пунктове, то отново описанието заложено в същите влиза
във вътрешно противоречие с вписаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт от субективна
страна и това е така, защото държавният обвинител
твърди, че през 2009 г. обвиняемата Б. се е запознала с
човек по интернет, на когото започнала да изпраща
средства. В тази връзка липсват всякакви фактическа
данни и изложени обстоятелства за така посоченото от
държавното обвинение лице, за да се обоснове
субективната страна на дееца по начина, по който
прокурора го твърди.
На следващо място се сочи от държавния обвинител,
че още 2009 г. подсъдимата е решила да реши проблемите
си, като започне да тегли пари от сметки на клиенти на
банката и се надявала, че ще успее да върне тези
средства, а действията й ще останат незабелязани. Именно
тук остава неясно как и при какви субективни, за
нуждите на съставомерността на престъплението
„присвояване“, свои лични намерения и извършени от
обективна страна действия, според прокурора,
подсъдимата е реализира престъпния състав, който й е
вменен, тъй като така изложеното в обвинителния акт,
касаещо взетото от нея решение влиза, както вече се
каза, във вътрешно противоречие с посочените по-горе
пунктове. Това вътрешно противоречие води до
невъзможността за подсъдимата да разбере ясно и точно, с
какви точно суми се твърди, че се е разпоредила при
осъществяване на инкриминираната деятелност като свои, с
които да е ощетила неправомерно собственика на тези
9
парични суми. Тук следва да бъдат споделени доводите на
защитата за наличието на противоречия между
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните
доказателство по делото, касателно приложеното по делото
и подписано през 2015 г. споразумение между ощетеното
юридическо лице ОББ и подсъдимата Б., което
споразумение в конкретния случай е видно, че е
подписано преди внасяне на обвинителния акт от прокурора
в съда и които писмени документи са му били известни,
което обстоятелство отново влиза в противоречие с
описаното субективно отношение от страна на подсъдимата
Б. към инкриминираната деятелност или така, както е
възприето в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Ето защо Съдът счита, че в конкретния случай липсва
яснота относно фактите, въз основа на които прокурорът
счита, че подсъдимата Б. е осъществила престъпния състав
на престъплението, за което й е повдигнато обвинение с
внесения в съда обвинителен акт. Не е ясен механизмът,
при който подсъдимата е реализирала изпълнителното
деяние на престъплението „присвои“, как и с какви свой
действия, същото следва да бъде запълнено с конкретно
съдържание. Също така остава неясен и размерът на
причинената от подсъдимата Б. вреда за ощетеното
юридическо лице по отношение на посочените по-горе
пунктове от Съда. Ето защо съдебното производство по
делото следва да бъде прекратено, поради допуснатите
съществени, но отстраними процесуални нарушения в хода
на досъдебното производство, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата.
По отношение на възраженията на защитата, че
посочените от нея 64 пункта касаят документно
престъпление, а не престъпление присвояване, то това е
въпрос, който ще бъде решен от Съда при произнасянето му
по същество на настоящия спор.
По отношение на твърдението, че са налице
противоречия във връзка със събраните по делото
доказателства, то Съдът счита, че този въпрос отново ще
бъде решен в хода на съдебното следствие.
По отношение на правната квалификация и дали същата
е правилна или не, то това е въпрос, по който решаващият
съдебен състав ще се произнесе със своя краен съдебен
акт. Към настоящия момент правната квалификация е
такава, каквато е и тя е зададена от държавното
обвинението. Същата обаче не следва да влиза в
противоречие с описаните в обстоятелствената част
фактически обстоятелства.
10
По изложените по-горе съображения Съдът счита, че
следва съдебното производство по настоящето дело да бъде
прекратено, а делото върнато на представителя на
държавното обвинение, тъй като обвинителният акт не е
ясен и не дава възможност на подсъдимата пълноценно да
се защити срещу описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства, тъй като така
описаното не е ясно и не е разбираемо, същото се намира
във вътрешно противоречие помежду си и не дава
възможност на съдебния състав да постанови един
правилен и законосъобразен съдебен акт по настоящето
дело в крайния си резултат.
С оглед обстоятелството, че са допуснати
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство
по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които се
констатират от Съда, то и настоящият съдебен състав
счита, че е безпредметно произнасянето му по взетата
спрямо подсъдимата мярка за неотклонение, каквато не е
взета, както и по исканията за събиране на доказателства
и по искането за разглеждане на делото по реда на
диференцираната процедура на Глава 27 НПК, до решаване
на въпроса свързан с разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК.
Ето защо, водим от горното и на основание чл. 249,
ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3
НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
482/2023 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, поради
допуснати в хода на досъдебното производство
съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване и
нарушаване на процесуални права на подсъдимата П. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7-
дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП за отстраняване на
констатираните от Съда допуснати процесуални нарушения
на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.
Препис от протокола да се издаде на страните при
11
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 13:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12