№ 19
гр. Смолян, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500486 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 66/26.06.2023 г. по гр. д. № 290/2022 г. Д. районен
съд е осъдил „Мега транс строй“ ЕООД гр. Д. да заплати на „Аква конструкт
груп“ ЕООД гр. Х. сумата от 12 000 лева, преведена по банков път на
29.05.2020 г. без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 21.04.2022 г. до окончателното
й изплащане, както и 2 480 лева разноски /изменени с Определение №
217/03.10.2023 г. на сумата 1 480 лева разноски/.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът „Мега транс строй“ ЕООД гр. Д., чрез пълномощник адв. Д., с
оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се възразява срещу извода на районния съд,
че иска е основателен, предвид недопустимост на свидетелски показания
съгласно чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. В тази връзка се твърди, че гласни
доказателства са ангажирани не за доказване на суми, а за отделни елементи и
уговорки и тяхното изпълнение от страна на ответното дружество. Твърди се,
че от разпита на свидетелите се доказва поръчан от ищцовото дружество
инертен материал – баластра, неговото количество, единична цена за кубичен
метър, начин и място на доставка, дата на поръчката, срок на изпълнение;
1
свидетелите не са установявали суми.
Твърди се по-нататък в жалбата, че свидетелите установяват, че
ответното дружество е изпълнило задълженията си съвестно и в срок, като е
доставило поръчания инертен материал на уговореното място, поканил е
ищцовото дружество да си вземе стоката, а последното е изпаднало в забава;
доставения материал и до настоящия момент се съхранява и пази от
ответното дружество за негова сметка. Сочи се, че тези факти се
потвърждават изцяло от приетите по делото две експертизи.
Твърди се в жалбата, че при плащането по банкова път на сумата
от 12 000 лева е посочено основание – „аванс“, което още веднъж доказва
наличието на вече сключен устен договор между страните и постигнати
договорки. Развиват се доводи за разликата между аванс и задатък.
Твърди се, че е доказано, че между страните има сключен договор,
по който ответното дружество е изпълнило задълженията си, както и търпи
загуби от това, че пази и съхранява поръчания материал.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се постанови друго, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищцовата страна.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. С
писмено становище за жалбоподателя адв. Д. поддържа въззивната жалба. В
писмено становище за въззиваемия адв. Т. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
От представеното към исковата молба платежно нареждане от
29.05.2020 г. се установява, че ищцовото дружество е превело по сметка на
ответното дружество сумата от 12 000 лева, като в платежното нареждане
като основание за превод е посочено „аванс Д.“. Ищецът претендира за
връщане на тази сума като платена без основание, алтернативно на
неосъществено основание.
Ответното дружество не оспорва този превод и получаването на
сумата от 12 000 лева по сметката си.
Твърденията на страните се различават в частта относно
наличието или не на сключен договор между страните за доставка на
строителен материал – трошен камък, чакъл и пясък. Ищецът твърди, че
между страните е имало устни, неформални преговори за сключване на
договор и установяване на търговски отношение, но до сключване на договор
не се е стигнало, като ищецът, с цел да привлече ответника като бъдещ
контрагент, му е превел авансово сумата от 12 000 лева, която сума
2
впоследствие да бъде удържана от възнаграждението по договора.
Ответникът твърди, че процесната сума е за строителен материал
– трошен камък, чакъл и пясък, като ищецът е следвало да уведоми ответника
по имейл за точния вид и количества, след което да бъде издадена фактура и
да бъдат уточнени сроковете и начина на доставки, което не е сторено от
ищеца и до настоящия момент. Ответникът твърди, че липсва виновно
поведение от негова страна, че недоставянето на остатъка от строителния
материал не е по вина на ответника, а целенасочено е осуетено изпълнението
на страна на ищеца; алтернативно прави искане за изпълнение вместо
плащане.
Пред районния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза,
която в основно и допълнително заключение, след извършен оглед на място –
склад на ответника в гр. Д., ТМСИ, кв. Настан, и извършени замервания,
установява, че в склада на ответника вещото лице е установило наличието на
депония с речна баластра с обем от 1 600 куб.м. както и че вероятна
справедлива единична пазарна стойност на материал към 29.05.2020 г. е в
размер на 10 лева за куб.м. без ДДС; вещото лице сочи, че не може да
установи към коя дата е доставен материала в склада на ответника.
Настоящата инстанция счита, че заключението на съдебно-
техническата експертиза следва да се цени като доказателство по делото, като
в тази връзка съобрази:
С оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба става
ясно, че ответникът е въвел твърдения за постигната договореност между
страните ответникът да достави за ищеца строителен материал – трошен
камък, чакъл и пясък, като именно за тази доставка е авансовия превод за
сумата от 12 000 лева. Твърди се, че ищеца е следвало да уведоми ответника
по имейл за точния вид и количества, след което да бъде издадена фактура и
да бъдат уточнени сроковете и начина на доставка, което не е сторено от
ищеца и до настоящия момент. Сочи се в отговора, че недоставянето на
остатъка от строителните материали не е по вина на ответника, а
целенасочено осуетено от страна на ищеца. Така са възприети тези твърдения
и от ищеца, който със становище от 06.02.2023 г. оспорва твърденията на
ответника за наличие на договорни отношения между страните за строителен
трошен камък, чакъл и пясък.
Обосновано е становището на ищеца от 20.02.2023 г. в частта, в
която сочи, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърдението си, че отговорът на исковата молба е депозиран от
пълномощник, на когото ответникът не е подписвал пълномощно.
Неоснователно е това становище в частта относно възражението срещу
назначаването на съдебно-техническата експертиза. Предвид посоченото по-
горе относно отговора на исковата молба, искането за експертиза не касае
установяване на обстоятелства, които са въведени от ответника едва в
първото съдебно заседание. Както се посочи по-горе, твърдения за договор
3
между страните за доставка на баластра са направени в срок – в отговора на
исковата молба. На следващо място, задачите към експертизата са свързани с
наличие на специални знания – установяване вида на строителните материали
и измерване на тяхното количество, поради което и без искане на страна по
делото съдът служебно назначава такава експертиза.
Пред районния съд са разпитани в качеството на свидетели
лицата Е.К. и Я.Ю.. С оглед разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 предложение
второ от ГПК не следва да се ценят като доказателство показанията на
свидетелите в частта, касаещи обстоятелства, свързани с установяване
наличие на договор между страните. В останалата част показанията на
двамата свидетели са допустими, тъй като касаят обстоятелства относно
изпълнението на договора, като в тази връзка съдът съобрази приетото в
Определение № 99/16.01.2024 г. по т. д. № 394/2023 г. на І т.о. на ТК,
Решение № 94/28.02.2022 г. по В. т. д. № 817/2021 г. на Апелативен съд гр.
Пловдив, което не е допуснато до касационен контрол с Определение №
50349/30.06.2023 г. по т. д. № 1583/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС относно
допустимостта на свидетелски показания за установяване изпълнението на
договор.
Свидетелите К. и Ю. установяват, че през м. май 2020 г. ответното
дружество е доставило около 1 000 кубика баластра в склада на дружеството в
кв. Настан, като това количество и към настоящия момент се намира в базата
на ответника. Свид. К. сочи, че нейният работодател се обаждал по телефона
на представителя на ищцовото дружество да си вземе баластрата от склада,
той обещал, впоследствие не вдигал телефона и до момента баластрата стои в
склада; К. сочи, че не могат да продадат тази баластра на друг клиент, тъй
като за нея е преведена сумата от 12 000 лева.
Показанията на тези свидетели кореспондират с установеното от
заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което същите
следва да се кредитират въпреки тяхната възможна заинтересованост по
смисъла на чл. 172 от ГПК като служители на ответното дружество.
Предвид установените от съдебно-техничската експертиза и от
свидетелските показания обстоятелства, настоящата инстанция счита за
установено, че ответникът е доказал, че е изпълнил договора. А сключването
на договор между страните, за който не е съставен писмен документ и за
който вид договор писмената или друга форма не е условие за
действителност, се установява не само от доказването на самото изпълнение
по договора от страна на ответника, а и от посоченото в платежния документ
основание за превеждане на процесната сума от 12 000 лева – „аванс Д.“. Т.е.
основание за превеждане на сумата има и то е посочено от самия ищец. В
тази връзка съдът съобрази и приетото в Определение № 2140/13.07.2023 г. по
к. гр. д. № 4434/2022 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 151/16.04.2015 г. по гр.
д. № 5341/2014 г. на ІV г.о. на ВКС – „Когато платецът е посочил в платежния
документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че
4
основанието съществува“.
Поради това е неоснователна исковата претенция, че сумата от
12 000 лева е преведена на ответника без основание. Както е посочил ищецът
в преводното нареждане от 29.05.2020 г., сумата се превежда като „аванс“.
Така посоченото в платежния документ основание, преценено в съвкупност с
доказаното от ответната страна изпълнение, според настоящата инстанция
установява наличие на договор между страните, по силата на който ищецът е
превел на ответника по банков път аванс в размер на 12 000 лева, а ответната
страна е доставила за ищеца строителни материали – баластра.
Обстоятелството, че ищецът не е взел доставените от ответника строителни
материали не може да обоснове извод, че преведената като аванс сума от
12 000 лева е платена без основание или на неосъществено основание.
Не е налице и хипотезата на прекратяване на облигационната
връзка между страните, при която даденото от страните следва да се върне
предвид разпоредбата на чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД. Не са
ангажирани доказателства ищецът да е направил изявление, че прекратява
договора. Въпреки твърденията в исковата молба, липсват доказателства за
отправени покани до ответника за връщане на сумата от 12 000 лева и
съответно изявления за прекратяване на договора. Ако се приеме, че исковата
молба съставлява изявление за прекратяване на договора /което би било в
противоречие с твърденията на ищеца за липса на договор/, то това изявление
не би могло да породи последици при вече изпълнен договор от ответната
страна. Съдът съобрази и Определение № 450/23.07.2015 г. по т. д. №
3060/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това се постанови
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. С оглед
този изход от спора следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодните разноски за двете съдебни инстанции общо в
размер на 2 030 лева.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 66/26.02.2023 г. и ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
217/03.10.2023 г., постановени по гр. д. № 290/2022 г. на Д. районен съд, като
вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕОО, ЕИК
5
*********, гр. Х., ул. „Г. Киряков“ № 1, на основание чл. 55 т. 1 предложение
първо от ЗЗД да бъде съден „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Д. ул. „Пирин“ № 33, да заплати сумата от 12 000 лева, преведена по
банков път на 29.05.2020 г. без основание, ведно със законна лихва от
21.04.2022 г. до окончателното й заплащане – като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕОО, ЕИК
*********, гр. Х., ул. „Г. Киряков“ № 1, на основание чл. 55 т. 1 предложение
второ от ЗЗД да бъде съден „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Д. ул. „Пирин“ № 33, да заплати сумата от 12 000 лева, преведена по
банков път на 29.05.2020 г. на неосъществено основание, ведно със законна
лихва от 21.04.2022 г. до окончателното й заплащане – като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕОО, ЕИК *********,
гр. Х., ул. „Г. Киряков“ № 1 да заплати на „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Д. ул. „Пирин“ № 33, деловодни разноски за двете
инстанции общо в размер на 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на 280 ал. 3 т. 1 предложение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6