Мотиви към Присъда
№ 260008, постановена на 27.08.2020г. по н.о.х.д. № 2173
по описа на Районен съд – Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала първоначално обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство
№ 3013 по описа за 2020г. на 04 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на Д.М.Ю. за
това, че на 08.02.2020 г. в гр. Долни Чифлик, обл.Варна,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М.Й.Д., родена на *** г.,
чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150, ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. Ю. е доказана по
безспорен начин от събраните в хода на досъдебната фаза на производството
доказателства. Намира, че обясненията на подсъдимия се явяват изолирани от
останалите налични по делото доказателства, а неговите действия спрямо
личността на пострадалата се отличаваща с особени цинизъм и бруталност, като
акцентира в значителна степен на телесните увреждания причинени на Д.. Предлага
на съда предвид възрастта на подсъдимия на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ към средния размер, което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, като в рамките на същия да бъде постановена и подходяща пробационна мярка. Взема становище по отношение на
сторените в производството разноски, както и какво да се случи с веществените
доказателства по делото.
Защитникът на подс. Ю. адв. Д. изразява
становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като пледира
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подробната си
пледоария излага пред съда, че от описаните в обвинителния акт фактически
положения би могло да бъде достигнато до единствения възможен извод за
причинени на пострадалата леки телесни увреждания. Посочва, че единственото
описано евентуално съставомерно действие би могло да бъде възприетото от
прокурора дърпане на блузата на пострадалата с цел оголване на гръдта, каквато
цел по никакъв начин не била доказана в производството, блузата не била
разкъсана, като целта в случая би могла да бъде изведена от действията по
причиняване на телесната повреда, като дърпането очевидно се е наложило, за да
бъде установен контрол над личността на пострадалата. Нещо повече видно било от
разпитите на самата пострадала, че дърпането е било подчинено на намерението да
бъдат нанесени удари, а не с цел да бъде оголена гръдта на Д.. Самата
пострадала споделяла, че действията на подсъдимия породени от отказа й той да я
целуне били насочени към нейната телесна неприкосновеност, като същата е била
уплашена да не бъде пребита и/или убита. Наред с това се позовава на заявеното
от Д., че докато е получавала удари подсъдимият, очевидно алкохолно повлиян, е
цитирал името на съпругата си, което сериозно разклащало субективният елемент
досежно извършването на престъпление по чл. 150, ал.1 НК. Очевидно за
държавното обвинение от значение били предимно действията насочени срещу
телесната неприкосновеност на пострадалата, които не били спорни, но не
съдържали обективни и субективни характеристики на престъплението блудство. По
изложените съображения моли за оправдателна присъда, в условията на
евентуалност за минимално наказание „лишаване от свобода“ отложено по реда на
чл. 66 НК.
Подс. Д.М.Ю., редовно призован,
явява се лично и посочва, че не е галил Д., тя му била като майка и нямал
основания да стори това. Написаното било глупости.
В предоставеното му право на
последна дума посочва, че моли да бъде оправдан, защото е невинен, единият му
крак бил вече в трапа, като за толкова години нито едно престъпление не бил
направил, хората го познавали като добър и честен човек, а вече не можел да
излезе сред хората, цялото село говорело и никой не вярвал на изречените лъжи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на *** ***,
българин, български гражданин, начално образование, женен, неосъждан,
пенсионер, с ЕГН **********, без данни за налични криминалистичнирегистрации.
Д.М.Ю. е пенсионер, женен,
живее със семейството си в гр.Долни Чифлик, обл.Варна,
като същият бил познат още с името „Мехмед“ и прякора си „Жабата“. Познавал от
години св. М.Й.Д., също пенсионер, и семейството й, тъй като живеели в съседни
къщи.
Св.Д. била със силно увредено
здраве и трудно подвижна, ползвала бастун и инвалидна количка, за да се
придвижва.
На 08.02.2020г. се навършвали
две години от кончината на съпруга на Д. и по този повод тя правела помен с
раздаване на храна за близки и съседи в пристройка в дома й в гр. Долни Чифлик,
обл. Варна, ул. „Вихрен“ № 10.
Пристройката се намирала вляво
от входната врата и представлявала закрито помещение с находящи
се вътре в него дървени маси, пейки, столове и диван.
Около 12,00 ч. към компанията
на Д. и присъстващите на помена в пристройката се присъединил и подсъдимият,
който преди това употребил около 200 мл. ракия.
В дома на Д.Ю. изпил още около една чаша и
половина (за безалкохолно) с вино.
Около 12,30 ч. гостите се запътили към
гробищата и Д. останала сама с подсъдимия в пристройката.
Двамата седели на дървени пейки
до масата и започнали да водят разговор за покойния, когато изведнъж
подсъдимият неочаквано поставил ръката си върху тази на Д..
Тя дръпнала ръката си и му
казала да не прави повече така.
Тогава подсъдимият приближил
лице към нейното, за да я целуне, но Д. го отблъснала с ръка, като му казала,
че не се занимава с такива работи.
Ядосан от това, че Д. го отблъснала, Ю. се
изправил и съборил два стола, а тя му казала да си тръгва, което още повече го
разгневило. Той хванал с едната си ръка блузата на Д. в областта на деколтето и
започнал да я дърпа надолу, като с тези свои действия причинил ожулвания на
пострадалата в областта на шията. Докато дърпал блузата с едната си ръка, за да
сломи съпротивата на Д., с другата си ръка обвиняемият й нанесъл многократно
удари по лицето и теменната област, първоначално с юмрук, а след това с подпряния до него бастун на пострадалата.
Едновременно с това я псувал,
като дори я нарекъл с името „Л.“ (каквото било името на жена му) и отправял към
нея въпроси „…ти от коя къща ме гониш“.
Вследствие на ударите му, св. Д. получила
следните наранявания по лицето и главата - травматични отоци по двете теменни
области на главата, ожулване на централната част на темето, разкъсно-контузни
рани в областта на челото, кръвонасядания и подкожни
кръвоизливи по клепачите на лявото око, в областта на лявата скула и лявата
буза, кръвонасядания и травматични отоци в областта
на носа, и счупване на носните кости.
От раните потекла обилно кръв,
като Д. викала за помощ, но никой не я чувал. Докато я удрял, Ю. залитал
многократно, като св. Д. успяла да го бутне и Ю. паднал и си ударил устата.
През това време Д. се
придвижила до вратата, отворила я и започнала да вика за помощ. Чула я внучката
й св.Ж.И.Д., която се намирала в къщата, и се притекла на помощ на баба си.
Св. Д. й разказала какво се е
случило и влязла в къщата, за да се измие и преоблече. Д. се обадила на брат си
св.Г.И.Я., който сигнализирал за случилото се на тел. 112.
Междувременно подсъдимият
излязъл от пристройката и повлиян от употребения алкохол, легнал на земята в
двора на къщата.
Там го заварил пристигналият
лекарски екип от СМП с лекар ординатор св.Д.Д.Д..
Последният констатирал, че
подсъдимият има повърхностно дишане и че мирише силно на алкохол. Свидетелят
разрязал с ножица пуловера и тениската му, за да го прегледа по-обстойно и да
се убеди, че няма нужда от последващи реанимационни действия.
В хода на разследването бил
изискан по реда на НПК и приобщен към материалите по делото компактдиск със
запис на получения сигнал в НС 112 /л. 134,135/.
Видно от заключението на СМЕ
/л.64-66 от досъдебното производство/, вследствие на нанесените й удари
пострадалата получила ожулвания в областта на шията, травматични отоци по двете
теменни области на главата, ожулване на централната част на темето, разкъсно-контузни рани в областта на челото, кръвонасядания и подкожни кръвоизливи по клепачите на
лявото око, в областта на лявата скула и лявата буза, кръвонасядания
и травматични отоци в областта на носа, и счупване на носните кости. Всяко едно
от описаните увреждания е обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, отзвучаващо без дефицит за период от около 3 седмици, ако
не настъпят усложнения, което представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 НК.
Видно от заключението на
химическа експертиза /л.73/, в кръвта на Д.М.Ю. се е доказало наличието на
етилов алкохол в количество 2,41 промила.
Видно от заключението на
химическа експертиза /л.77/, в кръвта на М.Й.Д. не се е доказало наличие на
етилов алкохол.
Видно от СПЕ /л.97-102/,
подсъдимият не е страдал от психично заболяване. Налице са сведения за вредна
употреба на алкохол. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване тежка степен и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и
психическото му състояние му позволяват да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото, и да участва пълноценно в
наказателния процес. Личностовите му
особености кореспондирали с
емоционална нестабилност, по-лесна раздразнителност и възбудимост. В ежедневни
ситуации би могъл да спазва определени норми на поведение, но в ситуации на фрустрация и под влияние на алкохолно опиване ставал стеничен, действащ ситуативно,
според начина му на възприемане и инстинктивните влечения, по-лесно възбудим и
с агресивна готовност, неконтролируем. Локусът му на
контрол е неустойчив, влияещ се ситуативно,
непредсказуем. Може да бъде повлиян както от външни фактори, така и от неговия
начин на възприятие, емоционално състояние в момента, инстинкти и влечения.
Видно от заключенията на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 105-110/ на св.М.Й.Д.,
същата не страда от психично заболяване, зависимост към алкохол или наркотични
вещества. Могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психическото й състояние й позволяват да
възприема факти, имащи значение за досъдебното производство, да дава достоверни
показания за тях и да участва в наказателния процес. Пострадалата е стабилна,
уравновесена, общителна, миролюбива, равно настроена, внимателна и спокойна. В
ситуации на фрустрация е в състояние да взема решения
и да действа адекватно, но предвид възрастта и заболяванията си, й е
трудно да ги привежда в действие, т.е.
да се защити пълноценно. Локусът на контрола й е
вътрешен, изхождащ от самата нея, и отчасти външен, предвид календарната
възраст. Нейните действия са мотивирани от нормите и ценностите, които споделя,
като са характерни за т.нар."здрав разум". Показанията й се дължат на
реално възприетите факти и поведение на въпросното лице, а не са плод на
фантазии, измислици или внушени отвън. Случилото се с нея на 08.02.2020 г. е
изиграло ролята на остър стрес и е твърде вероятно той да се превърне в психотравма за нея.
Изложената фактическа обстановка
се установи от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а
именно: частично от обясненията на подсъдимото лице, от показанията на св. Ж.И.Д.,
на св. Г.И.Я., на св. С.П.И., на св. К.Д.Я., на св. М.Й.Д. (дадени на
досъдебното производството пред разследващ полицай от 04 РУП), както и тези
депозирани отново на досъдебното производство пред съдия от ВРС, обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
10.02.2020г., от показанията на св. Х.Ф.Х., на св. Г.В.Р., на св. М.А.К., на
св. Д.Д.Д., както и от протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен към същия фотоалбум (л.18-27), медицинска
документация за М.Д. и Д.Ю., ведно с приложени СД, сигнал подаден на тел. 112,
съдържащ се на оптичен носител, справка за съдимост и характеристични данни за подс. Д.Ю., заключенията по назначените съдебно- медицински
експертизи на подсъдимият и Д., съдебно-химически експертизи за съдържанието на
алкохол в кръвта им, съдебно-психиатрични и съдебно психолого-психиатрични
експертизи, съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства (л.90-94), както и приобщените по делото
веществени доказателства.
Въпреки специфичният
процесуален ред по който протече производството по делото, а именно този по
реда на глава 27 в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК, за съдът не възникнаха
основания да не даде вяра на всички разпитани на досъдебното производство
свидетели, като условно раздели депозираните показания на две основни групи –
първата включваща всички свидетели неочевидци на събитията, които впоследствие
са узнали за случилото се от пострадалата Д. и втората включваща показанията на
самата М.Д. и частично обясненията на подсъдимото лице Ю..
Първата група свидетелски
показания според настоящия съдебен състав не се нуждаят от обстоен анализ,
доколкото част от тях са просто отражение на описаното от пострадалата
свидетелка, като по съществото си лични възприятия свидетелите излагат
единствено за завареното от тях физическо състояние на подсъдимия и св. Д. след
възникналия между тях конфликт, което според съда е безспорно установено и от
назначените и изготвени в хода на разследването съдебно-медицински експертизи
на лица и веществени доказателства.
Във втората група свидетелски
показания, подлежаща на детайлен анализ, централно място заемат показанията на
св. М.Й.Д., послужили на представителя на ВРП за формиране на извод за наличие
на съставомерност на действията на подс. Ю. по чл. 150, ал. 1 НК. Видно от материалите по
досъдебното производство св. Д. е била разпитвана общо два пъти – веднъж пред
орган на досъдебното производство (разследващ полицай при 04 РУП при ОД на МВР
– гр. Варна) и веднъж пред съдия по чнд № 638/2020г.
на ВРС. В показанията й по същество
съдът не констатира непълноти и/или противоречия, като и в двата си разпита
свидетелката посочва, че след като употребил немалки количества алкохол и в
хода на проведения между тях разговор подсъдимият Ю. поставил своята ръка върху
нейната, а след като тя я отдръпнала, той се доближил до нея като тя останала с
впечатление, че понечил да я целуне, на което тя се
възпротивила и го помолила да си отиде. Посоченото, съчетано с употребата на
алкохол разгневило подсъдимия, който предприел физически действия спрямо
личността на пострадалата – започнал да й нанася удари по лицето с юмруци и с
бастуна, да дърпа дрехите й, като едновременно с това наричайки свидетелката Д.
с името на жена си, я питал от коя къща го гони. На нито едно място в
показанията си св. Д. не посочва, че дърпането на блузата й е имало отношение
към оголване на гръдта й, каквито съждения са намерили място в обвинителният
акт. Не посочва още, подс. Ю. да я е опипвал или да е
манифестирал по какъвто и да е друг начин полово желание спрямо нея, като
действията му са били активно насочени единствено и само по отношение на
нарушаване на нейната телесна неприкосновеност, като в определен момент той просто оставил св. Д. и тя успяла да
излезе и да извика помощ.
Изложеното от Д. според
настоящия съдебен състав се потвърждава частично от обясненията и на самия
подсъдим, който пред съда заяви, че може и да е ударил Д., но със сигурност не
е дърпал блузата й, с цел да я разголи. В по-голямата част обясненията на Ю. не
кореспондират с останалия наличен по делото доказателствен материал, особено що
се касае до причинените на него от отбранителните действия на Д. телесни
увреждания и степента им на тежест. Посоченото обаче съдът възприе като нещо
нормално, тъй като на първо място обясненията му съставляват основно средство
за защита в наказателното производство, а на второ по време на развитие на
инкриминираните събития същият е бил доказано алкохолно повлиян, което е
допустимо в определена степен да е повлияло върху възприятията му за случващото
се около него.
Доколкото изготвените и
приобщени по делото заключения на изготвените експертизи са пълни, конкретни и
компетентно изготвени съдът не намери основания да не даде вяра на същите, още
повече, че в голямата си част те се основават върху обективно установени
находки по физически лица и веществени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от анализа на
събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние.
На първо място, основателни са
възраженията на защитата, че преди да повдигне обвинение на лицето,
представителят на ВРП е следвало да анализира внимателно всички обективно
извършени от подсъдимия Ю. действия несъмнено насочени спрямо личността на св. М.Д.,
изразяващи се в следното: поставяне на ръката на Ю. върху ръката на Д., доближаване
до лицето й (възприето от нея като опит да я целуне), дърпане в посока надолу
на дрехата, с която Д. е била облечена, нанасяне на удари по лицето й с юмруци
и бастун.
По същността си всяко едно от
описаните действия следва да бъде анализирано в контекста на повдигнатото на Ю.
обвинение.
Нанасянето на удари по лицето
на пострадалата с юмруци и бастун без съмнение съставляват престъпно
посегателство върху личността, но за същите на Ю. не е повдигнато обвинение от
прокуратурата, като по съществото си, лесните увреждания имат характеристиките
на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 НК.
Поставянето на ръката на Ю.
върху тази на св. М.Д., дори да е било нежелано от страна на последната
действие, според настоящия съдебен състав по никакъв начин не изпълва
съдържанието на възбуждане или удовлетворяване на полово желание без
съвкупление по смисъла на чл. 150, ал.1 НК.
По аналогичен начин според съда
стои въпроса с доближаването до лицето на Д. с цел да я целуне, като актът на
целувката сам по себе си не следва да се счита за натоварен със задължително
сексуален мотив, още повече, че подсъдимият бидейки отблъснат, не е предприел
никакви последващи действия целящи да задоволят
каквото и да е полово желание. Наред с това, целта да бъде целуната Д. същата
извежда на база на своите субективни възприятия, като подобно намерение не е
манифестирано от подсъдимия Ю. по изискуемия от закона категоричен начин.
Що се отнася до дърпането на
блузата на Д. с цел да бъде оголена гръдта й, по делото не са събрани никакви
доказателства за реалното съществуване на такава цел, като дърпането на блузата
е станало по време на физическия сблъсък между двамата, в резултат на който Д.
е получила описаните по-горе травматични увреждания.
Нещо повече, целта за оголване
на гръдта се извежда за първи път от прокурора в обвинителният акт, като и в
двата си разпита на досъдебното производство св. Д. не посочва, че е възприела
действията на Ю. като целящи разголването й, а напротив посочва, че с едната си
ръка той е дърпал блузата й надолу, а с другата я удрял по главата с юмруци.
Акцент на показанията на Д.
следва да се постави и досежно изреченото от подсъдимия име на неговата съпруга
по време на физическия сблъсък между него и Д., което според настоящия съдебен
състав в още по-голяма степен разколебава наличието у него на субективна
страна.
Поради изложеното съдът не
счита, че в случая са доказани от страна на ВРП каквито и да е действия целящи възбуждане
или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, поради което и не се
налага да бъдат обсъждани и останалите съставомерни
белези на деянието в това число и от субективна страна.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия
състав на съда прие, че повдигнатото срещу Ю. обвинение не е доказани по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде същият
признат за виновен.
Предвид гореизложеното съдът,
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва да признае подс. Ю. за
невинен, поради което и го оправда изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Съобразно разпоредбата на
чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за сметка на
Държавата.
Веществените доказателства 1
брой зелен елек, 1 брой синьо яке, 1 брой скъсана по средата черна фанела във
форма на ръбове, 1 брой скъсана текстилна тениска, бяла тениска с речни ивици,
1 брой скъсан сив потник и 1 брой кариран каскет, поради отпадане
необходимостта от последващото им съхраняване следва да
се върнат на правоимащото лице - подс.
Д.М.Ю..
Аналогично е произнасянето на
съда досежно 1 брой бял потник на цветчета с множество червеникави зацапвания
по него, 1 брой карирана блуза с червени петна по нея, 1 брой зелена карирана
пола, 1 брой тъмносиня шушлекова грейка без ръкави с
червеникави зацапвания, 1 брой черносин вълнен плетен
елек с червеникави зацапвания по него, предадени с протокол за доброволно
предаване на 08.02.20 г. от Г.И.Я., 2 броя калъфи от възглавници, 1 брой дървен
бастун, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие на 08.02.20 г.,които
следва да се върнат на св. М.Й.Д..
Що се отнася до 1 брой обтривка от червеникави петна от пристройка, 1 брой
запечатан бял хартиен плик с печати на БНТЛ-ОДМВР-Варна, съдържащ изследвани ВД
с надпис „ДП 3013/20 г. Структура МВР: 04 РУ Варна лаборатория: БНТЛ
Постановление входящ №442р-5113 дата 11.02.20 г. Протокол на експертиза №16
дата 21.02.2020 г. Обект/и:изследвани ВД Обекти 1-1,1-2,1.3.1,1.3.2,1.4, II.1, II-2, Ш-1, III.2, III.4, Ш-5. Вещо лице подпис Й.Йорданов", които са послужили при
изготвяне на част от експертизите, същите следва да останат по кориците на
делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: