№ 4219
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110143766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от "Т С" ЕАД срещу К. М. С. и В. М. С. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца разделно и поравно,
съобразно разпределението на сумите по петитум на искова молба, сумата 394,74 лева за
главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за стопански нужди за
имот в гр. София, ул. "Е" ***, вх.1, ет.1, оф.1, за периода от 01.05.2018-30.04.2021 г., със
сумата 67,52 лева за мораторна лихва за периода 01.07.2019-14.03.2022г.; сумата 24,42 лева
за главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2018-31.08.2020г., със сумата 05,04 лева за мораторна лихва за периода
01.07.2019- 14.03.2022г.; ведно със законна лихва върху главниците от 22.03.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14814/2022 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че
поради липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойност на
доставена топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане
по чл. 219 от ГПК.
Ответниците в срока по чл. 131 и чл. 414 от ГПК са подали отговор, като счита исковите
претенции за неоснователни, като заявява, че не възразява по размера на исковете, както и
че не е извършил плащания, поради което счита за ненеобходимо допускането на
1
експертизи. Всеки един оспорва да е живял и/или ползвал процесния имот, както и да е
получил Писмо изх. №Г-614/12.01.2021 г. Счита, че наличието на издадени фактури сочат на
извода, че ищецът се намира в договорни отношение с друг клиент на дружеството. Оспорва
имотът да е със стопанско предназначение, като се поддържа, че ответниците не притежават
стопански имот/магазин. Твърди, че цитираните в писмото абонатни номера касаят жилищен
имот, за който следва да се претендират суми на договорно основание. Оспорва иска за цена
на услуга дялово разпределени поради липса на материална легитимация на ищеца и
изискуемост на лихвите. Прави възражение за давност.
Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т.3/4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване - размер на исковете; липса на извършени плащания за процесните суми и
периоди.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличие на обедняване за ищцовото дружество, изразяващо се в
количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна енергия до имот
собствен и ползван от ответника; с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява
потребител на енергия в процесния имот и за процесния период, причинна връзка между
обогатяването и обедняването; доставката на топлинна енергия до имота на ответника е при
липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата
субекта; ищецът няма друг иск, с който може да се защити по арг. от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, както и правото на обезщетение, като
установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при
липса на такъв покана за плащане, получена от ответника. При установяване на
горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т С“ ЕООД като трето
лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и
основателно.
За правилното решаване на спора следва да се приложи постъпилото ч.гр. дело и
приложените документи към искова молба, като допустими и относими, освен по т.16
обратна разписка, какъвто документ не е приложен фактически, и искането по чл. 190 от
ГПК на страните. Искането по чл. 195 от ГПК не е необходимо, с оглед становището на
ответника.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т С“ ЕООД . УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в
насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 14814/2022 г. по описа на СРС и
представените от ищеца документи като писмени доказателства, освен по документа по т.16
обратна разписка, за който указва на ищеца, ако желае да се ползва от документа да
представи в първото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице-помагач, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да представи документите, посочените в т. 5 от
„доказателствени искания“ от искова молба, като в противен случай съдът ще приложи чл.
161 от ГПК спрямо ищцовата страна и третото лице-помагач и ще приеме за недоказани
фактите, установими евентуално от тези доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да представи документите, посочени в „доказателствени искания“ от отговор
искова молба - фактури за претендираните парични вземания, издадени от него, като в
противен случай съдът ще приложи чл. 161 от ГПК спрямо ищцовата страна и ще приеме за
доказани твърденията на ответника, че е сключен договор за продажба с трето лице.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
3
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. от 09,40
часа, за които дата и час да се призоват страните и трето лице-помагач; ответниците на
посочения съдебен адрес, с две отделни съобщения.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-помагач, като на
ищеца и преписи на отговори на искова молба, с приложения, а на третото лице – помагач
и препис от искова молба, ведно с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4