Р Е Ш Е Н И Е
№
644 / 20.02.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 6713 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД против М.Д.Д., за установяване със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1602.15 лв. – неиздължена главница по договор за потребителски кредит № **** / ****.2014
год., сключен между Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно с мораторна
лихва в размер на 497.83 лв., начислена върху неиздължената главница за периода
от 23.04.2016 год. до 05.04.2019 год., както и законната лихва, начиная от
02.05.2019 год. до окончателното плащане, които вземания за прехвърлени в полза
на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 год. и за които
по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1
във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява. С
нарочна молба процесуалният представител на същото поддържа исковете, ангажира
доказателства.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете.
Бургаският
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и изявленията на
страните, намира за установени следните факти, относими към спора:
На 10.04.2014 год. между „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД и Д. е сключен договор за потребителски кредит
№ *****, по силата на който дружеството му е предоставило сумата
от 1428 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер
на 29.52 % и застрахователна премия в размер на 234.15 лв., или общо 2200.48
лв., на 24 равни месечни вноски, всяка от по 89.18 лв., в срок до 05.04.2016
год. ГПР е посочен на 34.42 %.
В
чл.2 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от
главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалба на
кредитора.
Договорът
е сключен за финансиране покупката на стоки, поради което продажната им цена
(стойността на кредита) е заплатена от кредитора, с изключение на
първоначалната вноска от 60 лв., платена от клиента-ответник.
С
договор за цесия от 10.01.2017 год. и приложение към същия, „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД - цедент, е
прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД - цесионер, свои вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени между цедента и
трети лица, в т.ч. и ответника, фигуриращ на ред № 4039 от приложението, с
посочен договор за кредит и непогасена главница от 1602.15 лв.
По заявление на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№ ****/2019 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесните суми.
При
така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен
съд намира исковете за частично основателни.
Според
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая, договорът за кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване, като се посочат
взетите предвид допускания при изчисляването.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за
потребителя“ - всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги и застрахователни премии, свързани с договора
за кредит.
Не така е
в случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа
”параметри и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и
стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба на
кредитора, пряко свързани с кредита. А те се отразяват
правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита
за потребителя - настоящи или бъдещи,
като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова,
като не е включил надбавката
за разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка
- печалба, кредиторът е нарушил императивно изискване на ЗПК,
водещо по изричното предвиждане на чл.22 от с.з., до недействителност на
договора за кредит.
Тази
недействителност е изначална, следователно вземанията на кредитора, извън главницата, почиващи на
договора за кредит, не са възникнали и съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата
стойност на кредита, без договорна лихва,
застрахователни премии и други разходи.
Липсват доказателства, ангажирани от носещия
доказателствената тежест ответник, да е върнал предоставената му по договора за
кредит сума от 1368 лв. (след приспадане на първоначалната вноска от 60 лв.),
поради което искът за главница следва да се уважи до този размер.
Пак поради недействителността на договора, ответникът
е поставен в забава с исковата молба (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда. Т.е. дължима е, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и законната лихва
върху главницата, за периода от 02.05.2019 год. до окончателното плащане.
Ето
защо следва да се постанови решение, с което исковете за главница и законна
лихва да се уважат за основателните им размери, а искът за договорна лихва - да
се отхвърли, като на ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, се присъдят деловодни разноски от 287.70 лв. за настоящото производство
и 59.93 лв. - за производството по
ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС.
Водим
от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д. ***, ЕГН - **********, дължи на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”****, представлявано от А* Г*, на основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1368.76 лв. - неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ***** /
***.2014 год.,
сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 02.05.2019
год. до окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени в полза на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за
цесия от 10.01.2017 год. и за които по ч.гр.д. № ******/2019 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния
предявен размер от 1602.15 лв. и иска за законна лихва за забава върху
неоснователния размер на главницата, както и изцяло иска за мораторна лихва в размер на
497.83 лв.
ОСЪЖДА М.Д.Д. да заплати на „„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 287.70 лв., както и за
производството по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС - в размер на 59.93 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е