№ 210
гр. гр.Несебър, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150101076
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от Ц.М., против В. Х., гражданин на
Украйна, роден на ********** г., с адрес: гр. С.В., к-с А.Д., ет. ....... В исковата молба
се твърди, че Х., като собственик на обект, бил абонат на ищцовото дружество и в
качеството си на потребител използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно
доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. С.В., к-с А.Д., ет. ......, с
идентификатор 11538.4.11.3.37, със заведена партида в базата данни с аб. № 740386.
Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че
състоянието на отчитането на водомера се извършвало нормално и същият бил
„видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на самото устройство
режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато
клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства,
което се записва като „от клиента“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било
допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два
пъти годишно. Според чл. 25 от Общите условия на потребителите се фактурирала и
1
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били присъединени
повече от един потребител. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора
услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура № ********** от
25.10.2021 г. за сумата от 254.34 лв. и фактура № ********** от 25.04.2023 г. за сумата
от 11.35 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този
срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/
календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка
фактура ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъден Х. да
заплати сумата от 249.39 лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021 г.
до 25.04.2023 г., с отчетен период по фактури от 24.04.2019 г. до 28.03.2023 г., сумата
от 53.04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 26.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по настоящото производство.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани. Сочи се, че между страните не съществува валидно възникнало и
съществуващо облигационно отношение с предмет доставка на твърдените услуги. В
тази насока се цитира разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4. Изтъква се, че
ищецът не е изпълнил задълженията си за надлежно отчитане показанията на водомера
съгласно общите условия на дружеството и наредбата. Навежда се, че обектът не е бил
със сезонен характер. Твърди се, че липсвали отчетите от карнетите, както и подпис на
потребителя. Представените фактури не са били доказателство за доставено и
потребено количество услуга. Сочи се, че същите били с невярно съдържание и не
кореспондират с доказателствата по делото. Навежда се, че претендираните вземания
са погасени по давност. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. С оглед изложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
2
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. С.В., общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. С.В., к-с А.Д., ет. ......, са представените по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том IV, рег. №
5009, дело № 677 от 21.07.2014 г. на нотариус Линка Чуткина, вписана под рег. № 600
на НК, с район на действие Районен съд- Несебър, заявление за промяна на партида,
както и справка от Служба по вписванията Несебър.
Като собственик ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги. С
оглед изложеното съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните, доколкото имота е бил придобит през 2014 г.,
т.е. преди въвеждане на изискването за сключване на индивидуален писмен договор.
По силата на договора при общи условия, ищцовото дружество се е задължило да
доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот,
находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
3
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от
интернет страницата на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД - гр. Бургас, са приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани са във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и в. „Компас“ на 29.08.2014
г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители
на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в
настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответникът е титуляр на
партида с абонатен № 740386 на имот, находящ се в гр. С.В., к-с А.Д., ет. ......, по
отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за
ползвани ВиК услуги за периода от 25.10.2021 г. до 25.04.2023 г., с отчетен период по
фактури от 24.04.2019 г. до 28.03.2023 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 740386, с титуляр В. Х.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1616/148) е правено отчитане
за периода от 24.04.2019 г. до 28.03.2023 г., когато водомерът бил „видян“ от
служители на ищцовото дружество.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че вещото лице е посетило комплекса, но не е бил допуснат
до процесния апартамент. Става ясно, че за процесният апартамент при ищцовото
дружество е открита партида с абонатен № 740386. Административният адрес,
абонатният номер и идентификатора, заедно и поотделно, индивидуализират
водоснабдявания обект. Вещото лице разяснява механизма на работа с мобилното
устройство. Регистрирано е едно измервателно устройство, което се отчита електронно
от служителите на водния оператор с ползване на мобилен промишлен компютър.
Отчитането е с осигурен достъп до него. В случай, че не е осигурен достъп до
устройството инкасаторът набира „служебно отчитане“. Експертът сочи, че справката
извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период. Електронният карнет е
изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на
данните от промишления мобилен компютър, с който е отчетено измервателното
устройство. По данни от програмата на дружеството вещото лице заявява, че водомера
има изискуемите пломби и баркод, необходими за отчитане с електронно устройство.
4
Вещото лице е посочило, че данните от отчитането на доставеното и консумирано
количество вода са нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен №
740386 в програмата на ищеца, като тези данни са възпроизведени в приложената
справка-извлечение. Експертът установява, че изразходваното количество вода,
преминало през измервателното устройство за отчетния период е 43.00 куб.м., от
разпределение е 46.03 куб.м. Изложил е по какъв начин е формирано количеството
вода от разпределение. Вещото лице заявява извод, че са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. Според експерта всички цени в
издадената фактура, отговарят на одобрените цени за съответния период.
Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от
Общи условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от
една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че
обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно
ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като е отчетено
действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно
е потребил количествата вода /собствениците или техни гости/, за които е отчетено, че
са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя
дължат заплащане на потребената за съответния обект вода. Завишените суми по
фактурите са вследствие начислена за плащане вода, отчетена не само по
индивидуалния водомер за притежавания от ответника самостоятелен обект, но и суми
от разпределение, представляващи такива за общо потребление, съставляващи
разликата между показанията на общия водомер и показанията на индивидуалните
водомери на всички потребители от мрежата в сградата-етажна собственост. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. за сгради в режим на етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, като съгласно ал. 3 така
отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери, монтирани след
общия водомер при условията и по реда на тази Наредба. В конкретният случай вещото
лице по СТЕ е посочило, че отчетеното количество от общия водомер общо
потребление по правило се разпределя за всички потребители, както е сторено и в
настоящия случай, и е съобразно правилата на горната наредба.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г. цената на доставяне вода на
потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно
от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. цената на услугата за доставяне на вода към
5
2020г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
Ц-46/30.12.2020 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите
към 2021 г. била без ДДС: 1.248 лв. на куб.м. за доставяване на вода, 0.467 лв. на куб.м.
за отвеждане на вода и 0.586 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
БП-Ц-17/29.07.2022 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за
потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2.140 лв. на куб.м. за доставяване на вода,
0.542 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.952 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
Видно от Решение № Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на
вода за потребителите към 2023г. била без ДДС: 2.004 лв. на куб.м. за доставяване на
вода, 0.573 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.921 лв. на куб.м. за пречистване на
вода. По делото са представени и сочените по- горе фактури, издадени от ищцовото
дружество.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са били
остойностени за посочените периоди. Съдът намира за неоснователно тяхното
оспорване, направено от особения представител на ответника, тъй като същите
напълно кореспондират с останали събрани по делото доказателства.
От страна на особеният представител на ответника бе наведено възражение за
настъпила погасителна давност на част от вземанията, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания- за заплащане
стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за
съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата
на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР №
3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. В исковата молба се сочи, че падежът на всяко едно от
задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” Бургас/.
Въззивната инстанция е имала повод да се произнесе по аналогични твърдения с
Решение № 1067/16.10.2023 г. по в.гр.д. № 1492/2023 г. и Решение № 488/04.04.2023 г.
по в.гр.д. № 196/2023 г., двете по описа на БОС, приемайки, че правните норми, които
уреждат института на погасителната давност, включително началния й момент, имат
императивен характер, като на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Сочи се, че тази разпоредба е
нормативен израз на принципа, че началото на погасителната давност е моментът, в
който възниква правото на иск в материален смисъл- притезанието. Разпоредбата на
чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда изключение от общото правило на ал. 1- ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД е израз на нормативната
идея, че началният момент на давността следва да се свързва с обективно осъществени
6
факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. В този смисъл е
възприето, че да се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от
волята на носителя на субективното право е неприемливо, защото по този начин би се
създала възможност за отлагането й, а законодателят не допуска тя да бъде скъсяване
или удължавана по желание на страните по правоотношението (Павлова, М.
Гражданско право. Обща част. 2002, с. 659).
В настоящият случай, видно от представените по делото фактура №
**********/25.10.2021 г., издадена за отчетените периоди от 24.04.2019 г. до
31.12.2019г., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 06.10.2021 г. и
фактура № ********** от 25.04.2023г., издадена за отчетните периоди от 21.05.2022 г.
до 31.07.2022 г., от 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г. и от 01.01.2023 г. до 28.03.2023 г.,
ищецът не е издавал ежемесечни фактури, като се твърди, че обектът бил отчитан като
сезонен такъв. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Общите условия на ВиК-оператора в
междинните периоди между два отчета операторът ежемесечно има задължение да
начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен
разход от предходните два отчета, като след отчитане показанията на водомерите
количеството вода се изравнява съобразно реалното потребление. В тази връзка
сочената разпоредба от Общите условия, съотнесена към чл. 33, ал. 1 от ОУ,
предвижда издаването на ежемесечни фактури както при наличие на консумация, така
и при служебно начисляване. Неначислявайки ежемесечното количество изразходвана
вода и неиздавайки ежемесечно фактури, ищецът нарушава сочените клаузи на
Общите условия, поради което не може да черпи права от собственото си
неизпълнение. Отново въззивната инстанция в сочените по- горе решения приема, че
при тълкуването на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, ведно с клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ, които предвиждат задължение за заплащане на дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им, може да се направи
извод, че страните по процесното правоотношение са уговорили падежът на
вземанията да настъпва в определен срок след отправянето на покана чрез издаването
на фактура, в какъвто смисъл са и доводите на самия ищец в исковата молба- че
насрещното задължение за заплащане на цената е обусловено от издаването на
фактурата. Следователно е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, при която
началният момент на давността е обусловен от момента на възникване на
задължението, като в настоящия случай това е момента на предоставяне на
съответните ВиК услуги.
Исковата молба е входирана в съда на 19.10.2023 г., поради което за погасени по
давност следва да се считат вземанията за периода от 24.04.2019 г. до 18.10.2020 г.
Видно от фактура № **********/25.10.2021 г. за периода от 24.04.2019 г. до 31.12.2019
г. ищецът претендира сумата от 59.71 лв. без ДДС или 71.65 лв. с ДДС, за който
период вземането следва да се счита за погасено по давност. За периода от 01.01.2020 г.
7
до 31.12.2020 г., със същата фактура се претендира сумата от 89.38 лв без ДДС или
107.25 лв. с ДДС. Предвид липсата на извършено отчитане от 01.01.2020 г. до
18.10.2020 г. няма как да се установи реалното потребление на предоставяната от
ищеца услуга, поради което на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че за периода от
01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. ответникът дължи сумата от 8.93 лв. В останалата част по
фактура № ********** от 25.10.2021 г. и по фактура № ********** от 25.04.2023 г.
вземанията са дължими, независимо, че отчитането и фактурирането не е извършвано в
предвидените в ОУ периоди.
С оглед гореизложеното претенцията по фактура № ********** от 25.10.2021 г.
се явява основателна до размера на сумата от 84.36 лв., като в останалата част до
претендираните 169.98 лв., следва да се отхвърли като погасена по давност.
Претенцията по фактура № ********** от 25.04.2023 г. следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно това следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане за лихва върху отхвърлената част от главницата, като следва да се присъди
единствено сумата от 20.03 лв., дължима за периода от 26.11.2021 г. до 19.10.2023 г. В
останалата част до претендираните 33.01 лв. следва да бъде отхвърлена, като погасена
по давност.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото съобразно
уважената част. Претендира се сумата от общо 900 лв., от които 100 лв.- държавна
такса, 200 лв.- възнаграждение за особен представител, 400 лв.- депозит за вещо лице,
и 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед изхода на делото,
на ВиК- Бургас следва да бъде присъдена сумата от 306.16 лв., като при определяне на
пълния размер на юрисконсултското възнаграждение настоящата инстанция намира, че
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, същото
следва да бъде в размер на 100 лв., което следва да бъде намалено съобразно
отхвърлената част.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х., гражданин на Украйна, роден на ********** г., с адрес: гр.
С.В., к-с А.Д., ет. ......, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул.
„Генерал Владимир Вазов“, № 3, сумата в размер на 95.71 лв. , представляваща
доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. С.В., к-с А.Д., ет. ......,
дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021 г. до 25.04.2023 г., с отчетен
период по фактури от 19.10.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.10.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума до претендираните 169.98 лв., която разлика касае отчетен период от 24.04.2019 г.
до 18.10.2020 г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението,
ОСЪЖДА В. Х., гражданин на Украйна, роден на ********** г., с адрес: гр.
С.В., к-с А.Д., ет. ......, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул.
„Генерал Владимир Вазов“, № 3, сумата в размер на 20.03 лв. , представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 95.71 лв., дължимо за периода от
26.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба- 19.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до претендираните 53.04 лв.
ОСЪЖДА В. Х., гражданин на Украйна, роден на ********** г., с адрес: гр.
С.В., к-с А.Д., ет. ......, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул.
„Генерал Владимир Вазов“, № 3, сумата в размер на 306.16 лв., представляваща
разноски по делото съобразно уважената част.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9